С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
23 22 дек 2015, 12:09, 37202 прочитания

Q&A: Всичко, което трябва да знаете за данък уикенд

Експертите на "Делойт България" отговарят на най-важните въпроси

Георги Симеонов | Делойт България
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В края на ноември депутатите приеха, т.нар. данък уикенд. Така от 1 януари 2016 г. на фирмите ще им се налага да декларират пред НАП дали собствениците, мениджмънтът или служителите използват фирмени активи за лични цели. Те няма да си приспадат ДДС за времето, площта и километрите на тази част от движимите и недвижимите активи, които се използват за лични нужди. Данъчен кредит ще се удържа независимо от стойността и вида на стоката или услугата, както и за отдавна купени услуги. Пред "Капитал Daily" данъчните експерти на "Делойт България" отговарят на най-важните въпроси, свързани с данъка. Георги Симеонов е директор "Данъчна услуги", а Николай Илчев - мениджър "Данъчни услуги" в Делойт България.

1. Какво представлява данък уикенд?


Георги Симеонов: Важно е да започнем с уточнение какви са съществуващите правила и в какво се състои промяната, т.нар. данък уикенд. Една от основните характеристики на ДДС е, че е данък върху крайното потребление, т.е. ДДС се дължи винаги и доколкото е налице крайно потребление. Този принцип се нарушава, когато е ползван данъчен кредит, а покупката се потребява за лични нужди.

Когато използваме стоки или услуги, които сме купили във връзка с бизнеса си за задоволяване на лични нужди, възникват практически затруднения да определим какво е съотношението между служебна и лична употреба. Именно облагането с ДДС на тази лична употреба стана известно под името данък уикенд. Всъщност това не е нова мярка и не е специфичен въпрос за България. Задължението за облагане с ДДС на безвъзмездната лична употреба на стоки и услуги, за които е ползван данъчен кредит, е законово изискване поне от влизането на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г.

Същото изискване съществува във всичките 28 държави - членки на Европейския съюз. Има и еднозначна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по въпроса, според която са недопустими ситуации, при които данъчно задължени лица ползват правото на данъчен кредит за покупки, които впоследствие използват за лични нужди – т.е. за себе си (ако са физически лица) или за работници/служители. Според СЕС в подобни случаи се касае за крайно потребление и въпросните лица следва да бъдат третирани при равни условия с крайните потребители, които нямат право да приспаднат данъчен кредит.



Проблемът с данък уикенд е по-скоро комуникационен. Дълги години приходната администрация не предприемаше систематични действия да следи и санкционира личната употреба на стоки и услуги, за които фирмите са ползвали данъчен кредит.

Изведнъж в края на 2015 г. Министерството на финансите предложи въвеждане на строг контрол и отчетност на личната употреба. Даже в проекта за промени на Закона за ДДС, който не беше подкрепен от народните представители, се предвиждаше подаване на специални декларации във връзка с личната употреба. Такова изискване отиваше твърде далеч и застрашаваше правото на данъчен кредит на фирмите, което е недопустимо. При обсъжданията в Народното събрание беше даден ясен сигнал, че Министерството на финансите трябва внимателно да обмисли и да обсъди с бизнеса как да се променят правилата, за да се намалят времето и ресурсите, необходими за администрирането на тази мярка.

Такава дискусия обаче не се проведе, а вместо това Министерството на финансите предложи промени във формата на ДДС декларациите, в които изрично да се отбелязва личната употреба. Остана впечатлението, че при писането на правила не се взима предвид какви разходи ще възникнат за бизнеса. Например ако бъдат приети промените във формата на декларациите, всички бизнеси ще трябва да актуализират софтуера, с който ги изготвят, независимо дали при тях има лична употреба. Това е процес, който изисква време и средства. Въвеждането на такива промени в последните дни на годината прави на практика невъзможно за бизнеса да започне да ги прилага от 1 януари – т.е. освен цена като време и средства възниква и риск от глоби.

2. Кои фирми засяга новата мярка?

Николай Илчев: Промяната, която влиза в сила от 1 януари 2016 г., засяга всички регистрирани за ДДС фирми. Всички те ще трябва да изчисляват и плащат ДДС за безвъзмездна лична употреба от собствениците и служителите на стоки и услуги, за които е ползван данъчен кредит. Видно е, че приходната администрация ще фокусира все по-голямо внимание към личната употреба като начин за повишаване на приходите от ДДС в бюджета.

Най-засегнати от този фокус на НАП към личната употреба би трябвало да са лица, които ползват данъчен кредит за покупки като мобилни телефони и абонамент за тях, компютри, техника, леки автомобили и недвижими имоти, а реално ги използват и за лична употреба или други цели, различни от икономическата дейност на съответния бизнес. Сигналите от приходната администрация и Министерството на финансите са, че усилията им ще бъдат насочени именно към недобросъвестните лица. Такива често са малки бизнеси, чиито собственици са си купили джипове и апартаменти на името на фирмата, а ги използват предимно за лични нужди.

На практика обаче засегнати могат да бъдат всички лица и дружества, регистрирани за целите на ДДС. И при най-изрядния бизнес е практически неизбежно да има някакъв елемент на безвъзмездна лична употреба.

3. Какви ще са практическите проблеми за бизнеса?

Георги Симеонов: Проблемите при облагането на личната употреба са няколко. Разчита се на регистрираните лица да декларират правилно размера на личната употреба и да заплатят ДДС за нея. Много е вероятно недобросъвестните лица да продължат да не плащат данък, като прикрият личната употреба чрез подправени документи – например изготвяне на пътни листове, които да посочват, че луксозен джип се използва изцяло за бизнес, докато реално по-голямата част е за лична употреба. От друга страна, добросъвестните бизнеси, при които личната употреба е вероятно поначало да е по-ограничена, ще трябва да отделят административен ресурс да определят размера на личната употреба, да я декларират и да платят ДДС.

Липсват ясни и конкретни указания как точно да се определи основата за облагане с ДДС при смесена употреба – за бизнес и за лични нужди. Например при смесената употреба на автомобил процентът на лично ползване може да се изчисли по няколко метода, които биха дали различен резултат – въз основа на изминатия пробег за лично ползване спрямо общия пробег през месеца или от гледна точка на времето, през което автомобилът е ползван за лични нужди, спрямо общото време на ползване.

В тази ситуация има голям потенциал за възникване на спорове с данъчната администрация по време на ревизии, като това се отнася не само за периодите след 1 януари 2016 г. Както вече споменахме, правилата за облагане на личната употреба важат още от 2007 г. Тъй като в много случаи е трудно да се определи и докаже какво точно е съотношението между лична употреба и използване за бизнес, ще се разчита на преценката на редовите данъчни инспектори да отделят недобросъвестните от изрядните фирми и да начислят допълнителни данъчни задължения само на първите. Опитът ни на данъчни консултанти показва, че в много случаи е вероятно данъчните инспектори да очакват от съответната фирма да докаже, че стоката или услугата се използва изцяло за бизнес цели. Често инспекторите искат до получат обем от доказателства, който не отчита начина на функциониране на един бизнес и е непосилен. Същевременно предоставените документи се отхвърлят като недостатъчни без особени мотиви. Опасявам се, че при липсата на разумни практически указания към данъчните инспектори има опасност изрядни бизнеси да станат жертви на произволни ревизионни актове.

Като цяло сме скептични, че приходната администрация ще е в състояние да направи ефективен подбор на лицата, при които има по-голям риск за недекларирана лична употреба и от които ще успее да донесе положителен ефект за бюджета, измерен като превес на събраните допълнителни данъчни постъпления над разходите за извършване на ревизии. Не на последно място трябва да отбележим, че безвъзмездната лична употреба е вероятно да се счита за доход на физическото лице, което се възползва. Така освен ДДС за личното ползване ще се дължат и осигуровки и личен данък.

4. Ако служител на фирмата ми ползва през уикенда за лични цели служебен лаптоп или автомобил, как отчитам това?

Николай Илчев: Ако сте ползвали данъчен кредит при закупуването на автомобила или лаптопа, фирмата ще трябва в края на всеки месец, в който има безвъзмездна лична употреба, да самоначисли и плати ДДС чрез издаването на документ, подобен на фактура (т.нар. протокол). Той трябва да бъде деклариран в ДДС декларацията за съответния месец.

В проект за промени в правилника за прилагане на Закона за ДДС е предложено да се въведе и специална клетка в месечната ДДС декларация, в която да се декларира отделно размерът на данъка, начислен за лична употреба. Така за НАП ще е по-лесно да наблюдава кои фирми декларират лична употреба и кои не. Възможно е в бъдеще това да бъде един от критериите, въз основа на който да се решава кои лица да бъдат ревизирани.

5. Изисква ли данъкът воденето на допълнителна документация?

Николай Илчев: Да. Освен протоколите за начисляване на ДДС, споменати преди малко, ще трябва да се правят изчисления на основата за облагане, които трябва да бъдат подкрепени с документи. В някои случаи тези документи така или иначе вече се изискват – напр. пътни листове за автомобилите, но в други ще трябва да се създават специално. Към този момент не са предвидени допълнителни документи за подаване в НАП на периодична основа. Все пак по време на ревизия данъчните инспектори могат да поискат документи от фирмата, с които да докаже размера или липсата на лична употреба.

6. Ще плащам ли повече ДДС и по каква формула ще се изчислява?

Георги Симеонов: Ако има лична употреба на стоки или услуги, за които фирмата е ползвала данъчен кредит, ще трябва да платите ДДС. Размерът на дължимия данък ще зависи от преките разходи във връзка с личната употреба. При определянето на преките разходи трябва да се отчита само съразмерна част от цената на придобиване на дълготрайни активи като примера с автомобила по-рано, като се приема, че те ще се ползват общо 5 години, а недвижимите имоти – 20 г. Ще се взима предвид само процентът от разходите, който съответства на личната употреба, ако стоките или услугите се използват едновременно и за икономическата дейност на фирмата. Размерът на дължимия ДДС ще е по-малък, колкото по-малък е процентът на лична употреба.

7. Какви са последствията, ако не спазвам новите изисквания?

Николай Илчев: Ако по време на ревизия данъчните инспектори констатират лична употреба, за която не сте платили или сте платили ДДС в по-малък размер, те ще ви начислят допълнителен данък и лихва за забавеното му плащане. Освен това могат да ви наложат и глоба.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 21 октомври.

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

Черен петък за директния маркетинг след GDPR Черен петък за директния маркетинг след GDPR

Как регламентът за защита на личните данни промени правилата в дигиталната реклама

19 ное 2018, 5168 прочитания

Търговската тайна - вече защитена в закон Търговската тайна - вече защитена в закон

Европейска директива е причината за новия български проектозакон. Стоки, предмет на нарушение, могат да бъдат изтеглени от пазара, пише в проекта

27 сеп 2018, 5192 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Външни анализи" Затваряне
Обратен ефект за такса достъп

Ще си я върнат ли ВЕИ производителите след решението на Върховния касационен съд

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие

Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов