Данъчните промени - каквито можеха да бъдат
В тях отново липсват измененията, които биха уредили спорни положения и подобрили инвестиционния и бизнес климата в страната
През декември миналата година парламентът прие поредните изменения в данъчните закони, които вече традиционно имат два основни мотива – хармонизиране с правото на ЕС, от една страна, и увеличаване на събираемостта, от друга. В същото време отново липсват онези промени, които биха уредили спорни положения и биха подобрили инвестиционния и бизнес климата в страната.
Всъщност, докато в медиите като основни проблеми при измененията на данъчните закони бяха представени казаните за ракия, "данък уикенд" или местен данък за зеленчуковите градини, повече или по-малко незабелязано бяха приети редица промени, които потенциално биха имали по-неблагоприятно отражение за всеки един бизнес.
Процесуални пречки
Измененията, които вече са факт в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), наред с някои все още негласувани промени в Административно-процесуалния кодекс (АПК) (1), могат да доведат до значително затруднение при защита на правата на данъкоплатците в процеса на обжалване на ревизионните актове пред съд. И така ще засегнат всеки бизнес или физическо лице.
В сила от 1 януари 2016 година, ДОПК вече предвижда, че когато данъчнозадължено лице загуби дело по обжалване на ревизионен акт, на администрацията ще се присъжда юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Докато обратното също е приложимо – при спечелено дело едно дружество може да иска присъждане на адвокатско възнаграждение, то това положение има своя рационал – този разход е действително понесен, а причината е именно неправилно прилагане на закона от страна на администрацията (съставяне на неправилен ревизионен акт). Ако проектът на АПК обаче бъде приет, излиза, че лицето е глобено с едно възнаграждение, което администрацията не е понесла (защото юрисконсултите няма да получат присъденото възнаграждение лично), само защото лицето е опитало да защити интереса си в съда. А това по никакъв начин не помага на идеята за правовата държава. Спорно е въобще доколко един такъв текст в административния процес като принципно безплатно производство съответства на конституционното право на защита.
В допълнение проектът за изменение на АПК, който предстои да бъде обсъждан в пленарната зала, предвижда и ограничение на касационното обжалване на данъчните дела според материалния интерес (над 2000 лева за физически лица и 14 000 лева за фирмите). Така сегашното двуинстанционно съдебно производство предстои да се превърне в едноинстанционно без възможност за контрол на решенията на административните съдилища.
Истински голямото препятствие пред правото на защита срещу актовете на данъчната администрация безспорно ще бъде предвиденото въвеждане на държавна съдебна такса върху материалния интерес за водене на дело в съда по ревизионен акт – 1.5% от размера на начета. Накратко – за да се защитите от един необоснован и фискално ориентиран ревизионен акт на администрацията, ще трябва да предвидите съдебна такса, за да докажете, че сте прави.
Какво щеше да е хубаво да се случи
Основният проблем пред всеки инвеститор е предвидимостта на бъдещата дейност, инвестиционен фактор, който често е много по-важен от размера на данъчната ставка. В практиката има достатъчно много проблеми, които могат да се решат с уреждането на спорни положения, които обикновено засягат големи и стратегически чужди инвеститори. При това такова решение може да дойде именно по линия на хармонизиране на вътрешното законодателство с добрите практики в Европа, които доказано подпомагат чуждите инвестиции.
Една такава сфера е дейността на неформални обединения – консорциуми, договори за осъществяване на съвместна дейност, под формата на които български и чужди компании инвестират в стратегически сектори като енергетика, големи инфраструктурни проекти и други. Данъчните закони не съдържат специфична уредба на тяхната дейност, както е в редица други държави, което поражда значителни практически проблеми и непредвидимост на данъчното третиране. Нерядко дори различни ревизионни екипи имат различно тълкуване на закона на едни и същи обединения за едни и същи дейности. А крачки в тази насока бяха правени - проектът на Министерството на финансите за изменение на ЗКПО през 2013 г. съдържаше изрична уредба на консорциумите и подобни граждански обединения, но тези текстове потънаха в парламентарните комисии и не стигнаха дори до обсъждане в пленарно заседание на парламента.
Докато за консорциумите все пак има изрични указания на НАП, колкото и спорни да бъдат и непоследователно прилагани в ревизии и проверки, за договорите за съвместна дейност, стандарт при дейности като търсене и проучване на нефт и газ, регулирането е на практика никакво. Такива договори всъщност са различни от обединение под формата на консорциум и следва да имат специфично регулиране, както е прието в редица държави от ЕС.
Бизнесът със сигурност би оценил, ако постигнем хармонизиране и с друга европейска практика, която постига предвидимост и стабилност в данъчен аспект – въвеждане на обвързващи указания на НАП. Така преди началото на даден проект инвеститорът ще може да изложи открито и подробно намеренията си пред приходната администрация, като в замяна ще получи обвързващи гаранции за точно и ясно прилагане на закона спрямо дейността му в бъдеще. Сегашните указания и разяснения на законодателството, издавани от НАП, никога не са обвързващи и дори са нееднакво прилагани от ревизиращите екипи за едни и същи дейности.
Държавната политика за привличане на инвестиции, изглежда, недооценява значимостта на една стабилна и предвидима данъчна среда при гарантирано право на защита за данъкоплатците, за развитието на икономиката като цяло. А това, изглежда, е нещо, което може да се постигне с недотам съществени изменения в данъчните закони, които за съжаление не се случиха за поредна година.
(1) ЗИД на АПК със сигнатура 554-01-167, внесен в парламента на 20 октомври 2015 г.