Свободна практика без граници и глоби
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Свободна практика без граници и глоби

Търсят се услугите на програмисти, уеб дизайнери, маркетинг специалисти, дизайнери, копирайтъри и др.

Свободна практика без граници и глоби

Фрийлансингът няма специална уредба в нашето право и разкрива някои юридически предизвикателства

Търсят се услугите на програмисти, уеб дизайнери, маркетинг специалисти, дизайнери, копирайтъри и др.


Съществува възможност клиентът да се окаже осигурител на фрийлансъра, дори и помежду им действително да липсва трудово правоотношение.
При упражняване на свободна професия фрийлансърът сам внася дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица

Фрийлансингът (или дейност на свободна практика) предлага не само гъвкаво работно време, но и възможност за работа с чуждестранни клиенти и съответно примамливо заплащане. Налице са възможности за работа през платформа посредник или чрез директна връзка възложител - изпълнител. Търсят се услугите на програмисти, уеб дизайнери, маркетинг специалисти, дизайнери, копирайтъри и др. Фрийлансингът няма специална уредба в нашето право и разкрива някои юридически предизвикателства от гледна точка на формата на отношенията с клиента, осигуряването и данъчното облагане.

Фрийлансинг и трудов договор – работно време и почасово заплащане

При директни взаимоотношения между фрийлансъра и клиента (без платформа) основен проблем е структурирането на правната връзка между тях. Едната опция е трудово правоотношение, а другата – граждански договор. От това в коя категория попада правоотношението зависи как ще се разпредели данъчното и осигурителното бреме между страните, а и голяма част от техните права и задължения, включително отпуските и прекратяването на съвместната им работа.

Особености на трудовия договор

Съдебната практика изтъква като основната практическа разлика между двата вида договор характерната единствено за трудовото правоотношение "работодателска власт", изразена особено явно във фиксираното работно време при трудовия договор. Почасовото заплащане, при което клиентът наема фрийлансъра не за да реализира конкретен проект, а за да му предоставя своя труд определено време, като например осъществява текущи задачи, също е типично за трудовите правоотношения. При гражданските договори е недопустимо уговарянето на фиксирано работно време в рамките на деня за предоставяне на услуги и заплащането трябва да е за краен резултат, а не за отработено време (това, разбира се, не изключва опцията цената на крайния резултат да се определи според това колко време фрийлансърът е работил по задачата).

Последици при включване на разпоредби, характерни за трудов договор

Ако договорът съдържа основните характеристики на трудов (например посочените клаузи по отношение на работното време и заплащането), то той е трудов договор, независимо дали е бил разпознат и сключен като такъв от страните, включително и ако те изрично са се уговорили, че договорът не поражда трудови правоотношения между тях. Така при проверка Инспекцията по труда би могла да обяви за трудови досега развилите се отношения между фрийлансъра и клиента с всички произтичащи от това последици, включително внасяне на съответните осигурителни вноски за минали периоди от страна на работодателя. В допълнение на клиента може да бъде наложена и имуществена санкция или глоба за нарушението на трудовото законодателство и за пропуска да бъдат заплатени посочените дължими от работодател вноски.

Осигуряване на фрийлансъра – осигурител ли е клиентът?

Клиент осигурител

Съществува възможност клиентът да се окаже осигурител на фрийлансъра, дори и помежду им действително да липсва трудово правоотношение. Такъв ще е случаят, когато: (1) фрийлансърът предоставя на своя клиент широк набор от услуги, които не са достатъчно сходни, за да се квалифицират под определена професия; (2) отношенията помежду им не носят основните характеристики на трудови правоотношения и (3) дейността на фрийлансъра по обем и начин на извършване не е търговска. Осигурителното бреме се разделя както при трудов договор - 60% от дължимите осигуровки се поемат от клиента, а 40% от фрийлансъра.

Фрийлансър - самоосигуряващо се лице

Фрийлансърът е самоосигуряващо се лице и следва да се впише в регистър БУЛСТАТ и да се регистрира в НАП, ако упражнява свободна професия. ЗДДФЛ и Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица дефинират упражняването на свободна професия като: (1) упражняване на дейност, за която се дължи патентен данък по Закона за местните данъци и такси (например машинописна дейност), или (2) упражняване на професионална дейност на свой риск и за собствена сметка. Националната класификация на професиите и длъжностите от 2011 г. дефинира професията като съвкупност от сходни длъжности и предоставя списък на професиите, всяка от които може да се упражнява и свободно. Ако обаче дейността на фрийлансъра може да се квалифицира като търговска, той ще е едноличен търговец по смисъла на Търговския закон.

Фрийлансър - търговец по Търговския закон

Според Търговския закон, ако фрийлансърът постоянно предоставя услуги с цел печалба, и то в такъв обем и по такъв начин, че му се налага да води счетоводство като търговец, то той действа като едноличен търговец, следва да се регистрира в Агенцията по вписванията и напълно самостоятелно да отговаря за задълженията си към държавата. Спорно е обаче дали контролните органи биха признали фрийлансъра за едноличен търговец, ако извършат проверка при неговия клиент и установят, че лицето със собствен труд предоставя услуги единствено на този клиент – в такъв случай отново може да попаднем в една от горните две хипотези.

Данъчно облагане на свободната практика – ДДС и данък върху доходите

ДДС при получаване на услуги от чуждестранни лица

Според чл. 97а, ал. 1 ЗДДС, ако фрийлансърът, който работи в България, намира своите клиенти през платформа, регистрирана в чужбина, и не е регистриран по ДДС, то той следва да се регистрира, преди да започне работа с платформата (и по-конкретно 7 дни преди авансово плащане или данъчно събитие). Причина за това е, че платформата удържа възнаграждение за услугите, които предоставя на фрийлансъра (например удържаната "такса за обслужване") и по силата на чл. 82, ал. 2 от ЗДДС данъкът става изискуем от получателя по доставката. С Разяснение № 3-2973 от 29.12.2014 г. НАП подчертава, че в общия случай при тази хипотеза фрийлансърът може да ползва данъчен кредит за дължимото.

ДДС за доставка на услуги в рамките на ЕС

Според чл. 97а, ал. 2 ЗДДС, ако фрийлансърът предоставя на данъчно задължени лица услугите си с място на изпълнение на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, и не е регистриран по ДДС, той следва да се регистрира по ДДС, преди да започне да предоставя услугите и независимо от реализирания оборот и прага от 50 хил. лв. (и отново в сроковете, посочени по-горе). За фрийлансъра не възниква задължение за внасяне на ДДС, като за тези услуги данъкът се начислява от клиента, базиран в държава - членка на ЕС, и регистриран за ДДС цели според чуждото приложимо данъчно законодателство. Няма задължение за такава предварителна регистрация при предоставяне на услуги на клиенти от трети страни.

Данък върху доходите за упражняващите свободна професия

При упражняване на свободна професия фрийлансърът сам внася дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. В общия случай сумата се изчислява, като от получените възнаграждения се приспаднат 25% за разходи и от полученото се извадят внесените здравни и социални осигуровки (но например при авторските възнаграждения признатите разходи са 40%). Фрийлансърът дължи на държавата 10% от така получената стойност и декларира и внася сумата всяко тримесечие освен четвъртото, данъкът за което се декларира и плаща с годишната данъчна декларация. В случаите, когато клиентът е и осигурител на фрийлансъра, той удържа и внася дължимия от фрийлансъра данък.

В заключение, макар да липсва изрична уредба на това сравнително ново за нашия пазар явление, виждаме как общите правила се прилагат и към фрийлансинга.

Съществува възможност клиентът да се окаже осигурител на фрийлансъра, дори и помежду им действително да липсва трудово правоотношение.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    Има група на фрилансъри в ФБ с над 9000 членове. Аз вече съм ползвал услуги от нея и се запознах с интересни хора.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK