С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
22 фев 2016, 15:01, 7245 прочитания

Фалитът на КТБ продължава да разкрива скъпи грешки на законодателя

Почти две години след затварянето на банката броят на делата срещу различните държавни органи продължава да расте

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Гражданските съдилища останаха единственият отворен път за защита на интересите на вложителите с негарантирани средства в КТБ.

Затварянето на Корпоративна търговска банка (КТБ) през лятото на 2014 г. доведе до няколко сериозни и спорни законодателни промени в областта на банковата несъстоятелност. С приетите набързо промени българската държава в лицето на изпълнителната и законодателната власт се опита да ограничи неблагоприятните последици за бюджета. Съвсем естествено битките между акционери, вложители и държавата се пренесоха в съдебната зала, където на този етап се виждат преди всичко грешките на законодателя, а цената, която ще трябва да платят за тях данъкоплатците, нараства с всяко ново дело.

Съдебните битки за КТБ


Фалитът на КТБ предизвика най-различни съдебни спорове, но може би най-парадоксалното в случая е, че те започнаха преди още да е приключило окончателно обжалването на съдебното решение, с което се откри производството по несъстоятелност спрямо банката. Българското законодателство не предвижда възможност акционерите в банка да обжалват това съдебно решение, но независимо от това акционерите успяха да убедят Върховния касационен съд (ВКС), че това нарушава конституцията и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията). ВКС съответно сезира Конституционния съд (КС) с искане за обявяване на противоконституционни и несъответстващи с върховния ни закон и Конвенцията на съответните разпоредби от Закона за банковата несъстоятелност. В началото на февруари КС допусна за разглеждане по същество искането на ВКС, като от бъдещото решение на конституционните съдии ще зависи още колко време ще продължи сагата с обжалването на решението за откриване на производството по несъстоятелност спрямо КТБ.

В същото време Оманският държавен инвестиционен фонд, който притежава 30% от акциите в КТБ, заведе дело срещу България в Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове, базиран във Вашингтон. Сумата на иска е тайна, но по информация на "Капитал" тя е малко над инвестираните преди шест години почти 200 млн. лв.

Подобна сума пък може да бъде принудена да плати и Българската народна банка (БНБ) като допълнително обезщетение на вложителите в КТБ, стана ясно през февруари. Административният съд на София–град (АССГ) като първа инстанция постанови решение, според което БНБ дължи обезщетение на вложител с гарантиран депозит в КТБ за това, че над 5 месеца нямал достъп до парите си. Решението, ако бъде потвърдено от Върховния административен съд (ВАС), може да доведе до хиляди подобни искове от други вложители, като общата сума, която БНБ може да бъде осъдена да плати, надхвърля 150 млн. лв.



Решението на АССГ е основано на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като в мотивите му се съдържат два много важни извода. Първият е, че БНБ е административен орган и като такъв може да бъде ответник по искове, основани на ЗОДОВ. Вторият важен извод е, че българската държава е отговорна по отношение на изпълнението й на задължения, произтичащи от приложимо с директен ефект право на Европейския съюз, когато същите не са напълно въведени в националното ни законодателство. Именно поради тази причина и БНБ е осъдена да плати обезщетение на вложителя, тъй като европейските директиви изискват вложителите да имат достъп до гарантираните им средства в срок от 5 работни дни от момента, в който е станало ясно, че банката (КТБ в случая) няма да може да го осигури. Този кратък срок беше включен във вътрешното ни законодателство едва през август 2015 г., когато беше приет изцяло новият Закон за гарантиране на влоговете в банките.

Важно е да се посочи, че решението на АССГ е първото успешно такова срещу БНБ, след като няколко други съдии от АССГ отказаха да образуват дела срещу БНБ на това основание. Мотивът на другите съдии в АССГ да прекратят делата срещу БНБ е, че централната банка не е бездействала в качеството си на административен орган. Наличието на противоречива практика по прилагането на даден закон в рамките на един съд не е нещо ново за българската съдебна система и не трябва да учудва. ВАС също вече успя да създаде противоречива практика по казуса, след като няколко негови състава потвърдиха решенията за прекратяване на делата срещу БНБ, постановени от АССГ, докато друг такъв отмени такова определение и върна делото за разглеждане по същество от АССГ.

Първото осъдително решение срещу БНБ най-вероятно ще бъде обжалвано от централната банка пред ВАС и именно решението по това дело на последната инстанция най-вероятно ще предопредели съдбата на други подобни искове. До този момент с решенията си ВАС показа, че е една от най-стабилните опори на държавата в опитите да ограничи неблагоприятните последици от фалита на КТБ. Независимо от това засегнатите страни ще могат да потърсят правата си пред европейските съдилища, ако ВАС отново заеме страната на БНБ.

Параграф 22

До защитата на европейските съдилища могат да стигнат и друга група от вложителите в КТБ – тези, чиито влогове по една или друга причина са се оказали, че не са гарантирани от Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ). Първият основен проблем, пред който се изправя тази група вложители, е по какъв ред и пред кой да оспорват отказа на синдиците на КТБ да ги включат в списъка с гарантираните вземания. Повод за тази неяснота е лаконичният текст в наредбата, издадена от БНБ, относно реда за оспорване на подобен вид откази, а именно, че "вложителят може да предяви правата си по установения в действащото законодателство ред". Такъв ред обаче не е установен нито в ЗГБВ, нито в друг нормативен акт и вложителите трябва да тълкуват волята на законодателя, за да могат да защитят правата си, а това, както се видя от посечената разнообразна практика по-горе, е трудно дори за съдиите.

Административните съдилища (АССГ и ВАС) отказаха да гледат подобен тип дела, въпреки че вложителите имаха аргументи, макар и доста спорни, че действията на синдиците могат да се приравнят на административни актове. По този начин гражданските съдилища останаха единственият отворен път за защита на техните интереси, но тук възникна въпросът срещу кой да предявят претенциите си – срещу КТБ (действаща чрез синдиците) или срещу Фонда за гарантиране на влоговете в банките (Фонда), който в случай на успех трябва да изплати съответната сума.

Анализът на законодателството в тази област очертава като безспорен фаворит в тази връзка КТБ, но именно тук се появява и поредният "параграф 22" в българското законодателство. Съгласно действащото ни законодателство, за да бъде изплатено едно вземане от фалирала банка, то трябва да бъде включено в списъците, които квесторите или синдиците изготвят и предоставят на Фонда. Едва след получаване на тези списъци Фондът пристъпва към плащане. Следователно спор дали един влог е гарантиран може да съществува единствено между синдиците на банката и вложителите, тъй като Фондът е единствено касата, която извършва разплащането.

Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) обаче постановява, че с откриването на производство по несъстоятелност за банка се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу банката. Кредиторите на банката, сред които и вложителите, чиито вземания не са гарантирани или отказани, трябва да предявят вземанията си пред синдиците в определения срок. Ако вземанията им бъдат приети от синдиците, какъвто е обичайният случай, тъй като влоговете са безспорни, ЗБН постановява, че те не могат да водят дела срещу банката. Ако обаче вложителите не си предявят вземанията в законния срок, заведат дело срещу КТБ или Фонда, че влогът им е гарантиран, и го изгубят, те губят и възможността да се наредят на опашката от кредитори и да се надяват, че осребряването на имуществото на КТБ ще стигне и до тях.
Следователно, ако се възприеме, че КТБ е ответникът, срещу който трябва да се насочи иска срещу отказа за включване на даден влог в списъка на гарантираните такива, съдът ще прекрати производството, ако вземането вече е предявено в списъка, одобрен от синдиците, а ако не е и бъде отхвърлен искът, вложителят губи всякаква форма на защита.

Именно поради горните причини мнозина от вложителите, които оспорват отказа на синдиците, предявяват иска срещу КТБ и Фонда или само срещу Фонда. И в двата случая съществува реалната възможност делото или да бъде прекратено (поради участието на КТБ), или съдът да приеме, че Фондът не е правилният ответник с оглед неясното законодателство, което отново би оставило вложителите без всякаква форма на защита и би ги принудило да потърсят правата си пред европейските съдилища.

Софийският градски съд (СГС) и Софийският апелативен съд (САС) вече имаха възможността да се произнесат по подобни казуси и от досега постановените решения е видно, че и съдиите не са напълно наясно как да приложат закона и кой е "установеният в действащото законодателство ред", според който вложителите трябва да защитят правата си при отказ. Така например СГС спря дело, заведено срещу КТБ и Фонда, именно поради откритото производство по несъстоятелност, а САС потвърди същото определение, но с особено мнение на един от тримата апелативни съдии. Делото ще трябва да бъде разгледано от ВКС и би трябвало върховните съдии да внесат яснота в казуса, защото в момента вече няколко десетки дела от подобен характер са заведени в СГС, като ответници по тях са или само КТБ, или само Фондът или КТБ и Фондът заедно.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Етикети: КТБ СГС синдици

Прочетете и това

Черен петък за директния маркетинг след GDPR Черен петък за директния маркетинг след GDPR

Как регламентът за защита на личните данни промени правилата в дигиталната реклама

19 ное 2018, 4811 прочитания

Търговската тайна - вече защитена в закон Търговската тайна - вече защитена в закон

Европейска директива е причината за новия български проектозакон. Стоки, предмет на нарушение, могат да бъдат изтеглени от пазара, пише в проекта

27 сеп 2018, 4291 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

"Юбер България" помага на студенти за първата им среща с работодатели

Компанията организира две лекции преди кариерния форум във Факултета по математика и информатика на СУ "Св. Климент Охридски"

Да си изградиш професия

В Института по строителство на Santa Fe College са едни от най-перспективните специалности във Флорида

Студенти от 17 до 71 години

Хора на всякаква възраст сменят професията си в Центъра за ускорено обучение на американския Valencia College

Половината от работните места за IT специалисти във Вашингтон са незаети

Освен различни компютърни специалности Northern Virginia Community College има и стажантска програма с Amazon

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Външни анализи" Затваряне
Да очакваме ли нова световна рецесия

Това, изглежда, е по-вероятният сценарий в средносрочен план

Q&A: Проектът Libra

Най-важното, което трябва да се знае за новата криптовалута на Facebook

Климатичният завой на България

София влиза, макар и с някои уговорки, в лагера на страните в ЕС, които искат по-бързо свиване на парниковите емисии

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

20 въпроса: Петя Кокудева

Скоро ще се появи първата й пътешественическа книга - "Поздрави от синята палатка"

Power to the Robots

Албена Баева, артист и куратор на първата изложба в България на произведения, създадени в колаборация с изкуствен интелект