Някои допълнителни въпроси за данък "уикенд"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Някои допълнителни въпроси за данък "уикенд"

Начисляването на ДДС за доставките, свързани с личната употреба на фирмени активи, следва да се прави съобразно "нормата на изхабяване" на активите

Някои допълнителни въпроси за данък "уикенд"

Или как се прилагат правилата за погасителната давност и административните санкции

9225 прочитания

Начисляването на ДДС за доставките, свързани с личната употреба на фирмени активи, следва да се прави съобразно "нормата на изхабяване" на активите

© Мария Съботинова


Докато вниманието върху данък "уикенд" беше фокусирано върху това какво представлява и какво ще облага този данък, редица също толкова съществени въпроси, свързани с него, останаха встрани. А те са за прилагането на правилата за погасителната давност и административните санкции, свързани с ненавременното начисляване на данък "уикенд".

Тази тема е особено чувствителна, тъй като облагането с ДДС на личното ползване на фирмени активи се отнася както занапред, така и по отношение на вече изминалите периоди преди 1 януари 2016 г. Приходната администрация неведнъж заяви, че по време на ревизии ще преглежда спазването на правилата за начисляването на ДДС при лична употреба и за миналите години.

Всъщност данък "уикенд" не е нов, като промените в Закона за ДДС от 1 януари 2016 г. имат за цел единствено да въведат уточнения в съществуващата нормативна уредба и най-вече в начина, по който следва да се определят данъчната основа и данъчното събитие на доставките при личното потребление.

Какво се случва с личната употреба в старите периоди?

По отношение на старите периоди приходната администрация ще се опита да търси не само начисляване на ДДС за личната употреба на фирмени активи, но така също лихви за забава и административна санкция за неначисляване на ДДС навреме. Има различни механизми за защита в тези случаи. Два от тях са режимът на погасителна давност и ограниченият период на "изхабяване" на активите за ДДС цели.

Давността дава възможност при изтичане на законов период от време и при липса на активни действия на приходната администрация да се прекъсне опитът да се събере данък и/или да се наложи административна санкция. За данъчни задължения давността е 5-годишна и започва да тече от 1 януари на годината, следваща тази, в която данъкът е трябвало да се плати.

Данък "уикенд" по принцип не изисква корекция на ползвания данъчен кредит при покупката на актива, а въвежда задължение за начисляване на ДДС при последващо използване за лични/неикономически цели на актива. Затова не следва да се преценява дали е изтекла давността по отношение на ползвания данъчен кредит при покупката на фирмен актив, а дали е изтекла давността за начисляването на данъка по отношение на всяка от доставките, свързани с личната употреба.

Начисляването на ДДС за доставките, свързани с личната употреба на фирмени активи, следва да се прави съобразно "нормата на изхабяване" на активите – 5 години за движимите вещи и 20 години за недвижимите имоти. Така например, ако служебен лек автомобил (за който е ползван данъчен кредит) се ползва 1 месец в годината изцяло за лични нужди по време на годишната отпуска на служителя, дружеството следва да начисли ДДС за това лично потребление.

В този случай в данъчната основа ще се включи норма на изхабяване, равна на 1/60 от ползвания данъчен кредит при закупуването на автомобила (както и други разходи, понесени пряко във връзка с личното потребление).

След изтичане на този период на "изхабяване" ДДС не следва да се начислява при личната употреба на фирмения актив, дори да има такава. По този начин периодът на изхабяване на актива дава още едно ограничение във времето, след което ДДС не следва да се начислява при лична употреба на активи, за които е ползван данъчен кредит.

Имуществени санкции

В административнонаказателното производство се предвижда обща по-кратка давност от 2 години от данъчното нарушение. След изтичането й не може да се наложи санкция. Ако обаче е наложена административна санкция в рамките на 2-годишния давностен срок, но органите по приходите не я събират, възниква въпросът дали тече давност за събирането на вече наложената санкция и колко е продължителността й. Доскоро разбирането беше, че след налагането на санкцията започва да тече нов 2-годишен давностен срок за събирането й.

През 2014 г. Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд (ВАС) постанови тълкувателно решение, с което ограничи приложното поле на по-кратката давност по отношение на събирането на вече наложени имуществени санкции на юридически лица.

Според задължителното тълкуване на ВАС кратките давностни срокове (2 години от налагане на наказанието или 3 години независимо от спиранията и прекъсванията на давността) не се прилагат за събирането на вече наложени имуществените санкции на юридическите лица, като се прилага общата 5-годишна давност.

На практика това означава, че ако например е пропуснато начисляване на ДДС за лична употреба на фирмени активи през октомври 2014 г., данъчните органи ще имат право да наложат санкция в рамките на 2-годишен срок, която ще остане дължима за следващите 5 години от налагането й. Това разбиране е възприето и в указание на НАП, което е задължително спрямо органите по приходите.

Не на последно място, според ВАС приходната администрация има право да начислява и лихви за забава върху имуществените санкции, защото ограничението за начисляване на лихви се прилага само по отношение на глобите за нарушения от физически лица.

Както законодателно, така и чрез тълкувателна практика на съдилищата приложното поле на давността както по отношение на административните наказания, така и по отношение на данъчните задължения е обект на постоянно ограничаване в последните години в ущърб на данъкоплатеца.

Например с промени в ДОПК в сила от 1 януари 2016 г. беше ограничено приложното поле на така наречената 10-годишна абсолютна давност, при която независимо от спиранията и прекъсванията на давността задължението се погасява и не може да бъде събирано.

След промените, ако начисление по ревизионен акт се обжалва и изпълнението му е спряно по искане на жалбоподателя (например, докато се обжалва), дори и след изтичане на 10 години задължението може да бъде законно събрано от НАП, тъй като давността не тече за периода на спиране на изпълнението.

По-леки наказания спрямо личната употреба

От 1 януари 2016 г. влязоха в сила по-леки административни наказания в случай на закъсняло начисляване на ДДС. Според новите правила, ако закъснението за начисляване на данъка е до 6 месеца, санкцията е само 5% от неначисления данък, а при закъснение до 18 месеца – 10% от неначисления данък.

Това е сериозно облекчение в сравнение със санкцията от 100% от неначисления ДДС, която се предвиждаше преди влизане в сила на промените за такъв срок на забавяне. Възниква въпросът дали може да се приложат новите по-леки разпоредби по отношение на (непогасените по давност) санкции за недекларирано лично ползване на фирмени активи в стари периоди. Отговорът би следвало да е положителен.

В административнонаказателното производство действа принципът, че при налагане на наказанията се прилага по-благоприятният режим, който е влязъл в сила до налагане на наказателното постановление. По този начин, ако през 2016 г. НАП наложи санкция за ДДС за лична употреба, който е трябвало да се начисли преди началото на 2016 г., би следвало да се прилагат облекчените санкции.

Какво следва

За декларирането на личната употреба на фирмените активи не се въведоха преходни правила. Вместо това приходната администрация има намерението да пристъпи към санкциониране на личното ползване на фирмени активи и в стари периоди, като в тази връзка вече се изпращат и стандартизирани въпросници за наличие на лично ползване на фирмени активи дори при обикновени проверки за възстановяване на ДДС.

Бизнесът няма да има стимул да признае бъдеща лична употреба на фирмени активи, ако няма гаранции за миналите периоди. В тази връзка би могъл да се заимства подходът на данъчните органи в други европейски държави. Например приходната администрация във Великобритания изрично ограничи ефекта на приложното поле (само занапред) на промяна в начина на тълкуване на ДДС третирането на доставки във връзка с решение на Съда на Европейския съюз (става въпрос за решение по дело на СЕС C-7/13 - Scandia America). Ако се въведе подобен подход, това би дало известна предвидимост и комфорт за данъкоплатците, че доброволно разкриване на информация няма да доведе до санкции за минали периоди.

------

Ива Димитрова е адвокат и мениджър в данъчния отдел на EY, специализира в областта на косвените данъци и данъчния процес.

Докато вниманието върху данък "уикенд" беше фокусирано върху това какво представлява и какво ще облага този данък, редица също толкова съществени въпроси, свързани с него, останаха встрани. А те са за прилагането на правилата за погасителната давност и административните санкции, свързани с ненавременното начисляване на данък "уикенд".

Тази тема е особено чувствителна, тъй като облагането с ДДС на личното ползване на фирмени активи се отнася както занапред, така и по отношение на вече изминалите периоди преди 1 януари 2016 г. Приходната администрация неведнъж заяви, че по време на ревизии ще преглежда спазването на правилата за начисляването на ДДС при лична употреба и за миналите години.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Управлението с поднормятивни актове - наредби,заповеди и пр. , които освен това не подлежат на общиствено обсъждане и на публикуване в Държавен вестник, е ророчна практика на кабинетите на Борисов. Д-р Москов цяла здравна реформа иска да направи така! Този подход говори за авторитаризъм, несиерност и потайност. Неяснотата е търсен момент, за да може администрацията да тълкува.

  • 2
    kritik avatar :-|
    kritik

    "Не на последно място, според ВАС приходната администрация има право да начислява и лихви за забава върху имуществените санкции, защото ограничението за начисляване на лихви се прилага само по отношение на глобите за нарушения от физически лица."

    Съветвам адв. Ива Димитрова пак да прочете Тълкувателно решение 3/07.03.2014 г. на ВАС, което очевидно се опитва да тълкува, както и чл. 175, ал. 1 ДОПК. В Тълкувателното решение изрично е посочено, че: "лихви върху имуществени санкции ще се начисляват само ако в съответния закон, по който е наложена имуществената санкция, е предвидена лихва."

    В много малко закони е предвидено изрично, че се начисляват лихви върху имуществени санкции и ЗДДС НЕ Е СРЕД ТЯХ.
    Лихви върху имуществени санкции са предвидени например в Кодекса на труда, но не и в ЗДДС. Следователно при имуществените санкции по ЗДДС лихви не се дължат!
    Така че, моля адв. Ива Димитрова, да коригира написаното в статията. Няма никакво значение, че работи за ЕУ (Ърнст енд Янг).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK