С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 30 мар 2016, 13:18, 8298 прочитания

Как Програмата за развитие на селските райони може да е по-успешна

Необходимо е да се стимулират точно определени производства, които са доказано рентабилни, а финансов ресурс за експерименти да се предоставя на научните звена

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
България е традиционно земеделска страна и селското стопанство е дало своя принос за стабилизирането на икономиката и за излизане от редица кризисни ситуации. Както програма САПАРД, така и Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) целяха и целят създаване на рентабилни земеделски стопанства. Успяха ли досега действащите мерки от тези програми да постигнат тази цел - отговорът е по-скоро не.

Безспорен факт е, че там, където се развива интензивно селско стопанство, било то производство на плодове, зеленчуци или отглеждане на животни, селата се развиват, създава се устойчива заетост. Най-важната цел на ПРСР е да стимулира производството на пазарно ориентирани продукти с конкурентна цена и качество. Следва да се отчете обаче, че създадените нови рентабилни стопанства по ПРСР 2007 - 2013 са единични случаи и в общ план те не променят екстензивния характер на земеделското производство в страната ни. Огромна част от средствата бяха насочени в сектори, които не са основни за икономиката ни, не генерират добавена стойност, не създават достатъчно нови работни места.


Ще има ли ефект от промяната

Ето защо съвсем правилно през новия програмен период като приоритет се поставя развитие на сектори "Плодове", "Зеленчуци", "Етеричномаслени култури" и "Животновъдство" Но не е достатъчно само да се заяви, че нещо се стимулира. Необходимо е и това да се направи по адекватен начин чрез подходящо моделиране на критериите за оценяване и подбор на проектите. На практика чрез критериите за подбор на проектите по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" и ПРСР 2014 - 2020 в голяма степен се стимулира създаването на безперспективни стопанства. Достатъчно е да се погледнат одобрените проекти по подмярката, за да стане ясно, че реално се субсидират екстензивни производства. Особено ясно това се вижда по отношение на въведения критерий за "биологично земеделие". По подмярка 4.1 изобилстват одобрени проекти за създаваме биологични орехи, лешници, сливи, лавандула и други етерично маслени и лекарствени култури, та дори и биологични ябълки, десертни лозя и череши?! Производството на отгледани по методите на биологичното земеделие продукти от описаните по-горе култури не е тази движеща сила, от която се нуждае българското село и икономиката. Смятаме, че програмата – и конкретно мярка 4.1, следва да стимулира създаване и производство на основни видове пазарно ориентирани плодове, зеленчуци, етеричномаслени култури, както и сектор "Животновъдство".

От друга страна, взимайки предвид наличните към настоящия момент мощности за преработка на плодове, зеленчуци, мляко, месо и новоизгражданите такива по подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" става ясно, че ако бъдат реализирани всички, те няма да могат да бъдат натоварени рентабилно. Дори и на този етап наличните трудно запълват капацитета си. По-скоро логично би било по подмярка 4.2 в бъдеще да се стимулира основно добавяне на стойност в сектор "Зърнопроизводство", като по този начин износът на суровина да се сведе до минимум.



Нека разгледаме някои от основните приоритети на ПРСР 2014 - 2020 съобразно критериите за приоритизиране на проектите.

1 Биологично производство

Ако се прецени биологичното производство да остане приоритет, то задължително следва да се конкретизира кои култури, сортове и в какъв обем е възможно да бъдат отглеждани по този метод. Подобно производство да се стимулира в точно дефинирани райони. Правилна стъпка е да се премахне предимството за стопанствата в преход. Всеки сериозен търговец търси количество и сигурност в доставката, което с подобен тип производство е трудно да се постигне.

2 Необлагодетелствани райони - с лоши почви и полупланински

Следва ли да се дава предимство за инвестиции в райони, в които земеделското производство е ограничено по една или друга причина? Разбира се, че не, точно обратното – следва да се стимулира интензивното производство в райони с подходящи почвено-климатични условия. Стимулирането на земеделското производство в полупланински и планински райони следва да е силно систематизирано и районирано, като се обърне особено внимание на сектор "Животновъдство".
Подобна е и ситуацията и с предимството, което се дава и за слабо развитите региони, като Северозападния например. Там задължително е необходимо да се получава субсидия за инвестиции, които създават устойчива заетост. Може би е правилно да се стимулира създаването на семейни ферми.

Според нас залегналите критерии за оценка са предпоставка за създаване на ниско рентабилни стопанства с екстензивно производство, което по никакъв начин не може да бъде конкурентоспособно на европейския пазар. Основна стъпка за преодоляване на тази слабост би било да се изготви райониране на земеделското производство и на тази база да се получава предимство. За всеки район да се разпишат до два–три вида приоритетни плодове, зеленчуци и животни за месо и мляко. По този начин едновременно ще се създава и отглежда това, което е най-рентабилно за региона, и в същото време ПРСР ще спомогне за окрупняване на земеделското производството и сдружаване на земеделските производители, районът става привлекателен за търговци и преработватели.
Още по-важно е ПРСР да не предоставя финансова помощ за инвестиции, които не са съобразени с конкретните климатични и почвени фактори. Да се спре получаването на каквато и да било субсидия или премия за производство на едролистни тютюни, които обикновено се отглеждат на най-плодородните почви. Да се въведе предимство за продукция, отгледана по методите на интегрираното земеделско производство – това е т.нар. екологично чиста земеделска продукция, при производството на която се използват химични препарати по методи, щадящи околната среда и гарантиращи производство на продукти без остатъчни количества пестициди. Затова препоръката ни е ПРСР да стимулира точно определени производства, които са доказано рентабилни, а финансов ресурс за експерименти да се предоставя на научните звена.

Друг основен проблем към настоящия момент е договорирането по проектите. Не се спазват сроковете, регламентирани от наредбата, губят се документи, забавя се обработката им. Очевидно капацитетът на Разплащателната агенция да обработва проектите на централно ниво е ограничен. В тази връзка предлагаме проекти за инвестиции на по-ниска стойност, например до 200 хил. евро да се разглеждат и договорират на регионално ниво. Друг порочен резултат от прилаганите критерии за оценка е, че стимулират изкуственото създаване на стопанства, които да отговарят на програмата. Предлагаме да се даде възможност да се кандидатства за инвестиции в сектори плодове, зеленчуци, млечно и месно животновъдство с нула евро "стандартен производствен обем" (СПО) за физически лица, регистрирани за пръв път като земеделски стопани (ЗС) в текущата стопанска година, и за юридически лица (ЕООД), регистрирани в годината на кандидатстване, ако управителите им не са били регистрирани като земеделски стопанства преди това.
Нова мярка за размер на стопанствата
ПРСР 2014 - 2020 въвежда нова мерна единица за икономически размер на земеделското стопанство, наречена "стандартен производствен обем" (СПО). Той отразява средната парична стойност на селскостопанската продукция при цена на производител. СПО не включва директните плащания, данък добавена стойност и други данъци. СПО се изчислява на базата на средни цени за земеделска/животинска продукция – на годишна база или за период. През програмния период 2014 - 2020 г. стопанствата ще се делят на две групи - със СПО от 2000 до 7999 евро и със СПО над 8000 евро.
Крайно време е Министерството на земеделието и храните да разработи стратегия за развитие на секторите плодове, зеленчуци и животновъдство и задължително за производството на фуражи. Стратегията според нас следва да включва развитие на няколко основни продукта като: домати, краставици, пипер, ябълки, череши, десертно грозде, казанлъшка роза, сливи, българско бяло саламурено сирене, кашкавал, деликатеси от месо и други, които да се финансират и развиват приоритетно. Нещо повече - държавата да води целенасочена маркетингова политика в описаните сектори. Важно е да се помисли и върху възможностите за осъществяване на национално финансирани програми, за развитие на приоритетни сектори и региони.
Крайно време да се осъзнае, че без държавна политика икономиката на страната ни, в т.ч. и земеделието, няма бъдеще. Това се отнася с особена сила за сектор "Земеделие" и свързаните с него преработвателни предприятия. Едва тогава ПРСР като инструмент за реализацията на държавната политика в областта на селското стопанство и хранителната промишленост ще може адекватно да изпълни декларираните си цели.
Авторите са управители на "Агропроект СМ" ООД, която се занимава с разработване и управление на проекти по мерките от европейските програми в сферата на земеделието и развитие на селските райони. Членуват в Професионална асоциация "Европейски и национални програми за развитие".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

31 октомври 2019
София Ивент Център

Конференция HR & Leadership Forum 2019


Кои са ключовите тенденции, които ще трансформират работата на бъдещето?
Включете се във форума на Капитал, за да разберете повече за възможностите от използването на новите технологии на работното място и начините хората да останат ценни в технологичната ера. Ще проследим какви качества ще трябва да притежават на лидерите от бъдещето и кои ще са търсените умения при наемане на служители.

Сред лекторите на събитието ще бъдат:


  • Даниел Съскинд, Balliol College, University of Oxford
  • Джои Прайс, Jumpstart
  • Судир Сасийдаран, LEGO Workplace Design

Конференция HR & Leadership Forum 2019 Запазете билет

Прочетете и това

Черен петък за директния маркетинг след GDPR Черен петък за директния маркетинг след GDPR

Как регламентът за защита на личните данни промени правилата в дигиталната реклама

19 ное 2018, 5168 прочитания

Търговската тайна - вече защитена в закон Търговската тайна - вече защитена в закон

Европейска директива е причината за новия български проектозакон. Стоки, предмет на нарушение, могат да бъдат изтеглени от пазара, пише в проекта

27 сеп 2018, 5191 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Външни анализи" Затваряне
Сигурността на данните - новото предизвикателство за бизнеса

Тежки санкции предвижда европейският регламент относно защитата на данните

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов