ЗОП и (без)работица

Новите правила за обществените поръчки дават преференции за компаниите, които стимулират заетостта

Запазените поръчки ще се отнасят и за стопански субекти, чиято цел е интегриране на хора в неравностойно положение.
Запазените поръчки ще се отнасят и за стопански субекти, чиято цел е интегриране на хора в неравностойно положение.    ©  ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА
Запазените поръчки ще се отнасят и за стопански субекти, чиято цел е интегриране на хора в неравностойно положение.
Запазените поръчки ще се отнасят и за стопански субекти, чиято цел е интегриране на хора в неравностойно положение.    ©  ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА

С приетия през февруари нов Закон за обществените поръчки се въвеждат в българското законодателство правилата на двете европейски директиви* от 2014 г. Едновременно с тях беше приета и трета директива, която е много сходна като идеи и цели и за пръв път подробно урежда на общностно ниво договорите за концесии**. Тя още не е транспонирана в нашето законодателство.

Директивите, включително тази за концесиите, са основани на добрите практики, откроили се в опита на държавите - членки и Европейския съд по прилагане на правилата за обществени поръчки. Напълно очаквано, те са повлияни и от актуалните приоритети на Европейската комисия, какъвто е справянето с настоящите нива на безработица.

Всяка от директивите позволяват на държавите членки да уредят в своето вътрешно законодателство възможност за "запазени" поръчки, съответно концесии – предвидени за възлагане само на определен кръг лица. В допълнение, директивите за обществените поръчки уреждат възможност възложителите да предвидят специални условия във връзка с изпълнението на поръчките, сред които и условия, свързани със заетостта. Тези правила са залегнали и в новия Закон за обществените поръчки.

Две са разпоредбите, които уреждат насърчаването на заетостта чрез Закона за обществените поръчки. Едната е наречена "Запазени обществени поръчки". В срок до средата на юли 2016 г. правителството по предложение на министъра на труда и социалната политика трябва да определи списък на стоките и услугите, които ще бъдат в категорията "Запазени". Подобна уредба съществува и по сега действащия закон, но от нея се ползват специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания.

По новия закон запазените поръчки ще се отнасят и за стопански субекти, чиято основна цел е социалното и професионалното интегриране на хора в неравностойно положение. Кой е кръгът от хора в неравностойно положение е определено в специален европейски регламент***. Сред посочените там категории са лица, които не са били на редовна платена работа през последните 6 месеца, както и лица, по отношение на които са изминали най-много две години от завършването им на пълния курс на обучение и които все още не са намерили редовна платена работа.

Причината да се включат работещите в неравностойно положение в определението на запазените поръчки е изложена в европейските директиви. Според тях заетостта и упражняването на професия са ключови за гарантирането на равни възможности на тези лица. От друга страна, предприятията, чиято основна цел е социалното и професионалното интегриране на хора в неравностойно положение, може да не успеят да получат поръчки при нормални условия на конкуренция.

Най-малко те няма да могат да се състезават с опита на други потенциални участници в обществени поръчки. Поради това директивите позволяват на държавите членки да запазват за такива предприятия правото на участие в процедури за възлагане на обществени поръчки или на обособени позиции от тях или да запазват изпълнението на поръчки за програми за създаване на защитени работни места.

България се е възползвала от дадената възможност с приетия февруари нов Закон за обществените поръчки. Най-вероятно същата уредба ще бъде въведена и в Закона за концесиите.

Втората разпоредба от закона, която цели насърчаване на заетостта на хора в неравностойно положение, е насочена към възложителите. Те могат да определят специални условия във връзка с изпълнението на обществена поръчка, ако те са свързани с предмета на поръчката.

В закона е посочено, че такива специални условия могат да са свързани със заетостта.

По-подробно е засегнат въпросът във встъпителните части на директивите. Там е посочено, че подобни критерии или условия може наред с другото да се отнасят до наемането на дългосрочно безработни или обучението на безработни или младежи в хода на изпълнението на поръчката.

Втората разглеждана разпоредба е лаконична. На пръв поглед възникват някои въпроси, които могат да създадат неясноти за възложителите как да прилагат дадената им възможност.

Не е определено например: участниците трябва ли да са наели дългосрочно безработни лица към момента на подаване на оферти или само да са поели ангажимент за това; ако лицата са вече наети към момента на подаване на оферта, а участникът не спечели, каква ще е съдбата на сключените трудови договори; ако пък е поет ангажимент за наемане на безработни, но след спечелване на поръчката изпълнителят не успее да го изпълни, ще трябва ли процедурата да се прекрати; какви ще са последиците, ако наетите безработни бъдат освободени след спечелване на поръчката; в какво ще се изразява и как ще се осъществява контролът по спазването на специалните условия; каква ще е съдбата на наетите след края на изпълнението на поръчката, ако изпълнителят няма вече нужда от тях, и т.н. Подобни въпроси очевидно ще трябва да намерят отговор в практиката.

В директивата за концесиите обсъдената тук, втора възможност не е изрично уредена. Най-вероятно причината за това е, че при концесиите няма възложители. Там самата държава или община възлага договора и се предполага, че те ще могат да предвиждат специални условия, свързани със заетостта, без това да им се поставя като задължение чрез закон.

---------

Обсъдените въпроси са новост при обществените поръчки и концесиите. Те не са въведени в регулацията в резултат на закономерното й развитие, а са по-скоро повлияни от сегашното състояние на пазара на труд в Европейския съюз. Може би оттам идва и лаконичността на уредбата им. Възможността за използване на критерии, свързани със заетост, е само зададена. На възложителите и на контролните органи е оставено да развият добри практики в тази насока и въобще – да обосноват присъствието на тази възможност в уредбата на обществените поръчки и концесиите.-----

*Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (за публичните възложители) и Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (за секторните възложители)**Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия***Регламент (ЕС) №651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора

--------

Ангел Бангачев е адвокат в адвокатско дружество "Цветкова, Бебов, Комаревски". Работи предимно в областите енергийно право и обществени поръчки.

Още от Капитал