Как програма "Човешки ресурси" може да стане по-ефективна
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как програма "Човешки ресурси" може да стане по-ефективна

Една от целите на програмата е да се повиши заетостта.

Как програма "Човешки ресурси" може да стане по-ефективна

Критериите за оценка на проектите са най-големият проблем

6370 прочитания

Една от целите на програмата е да се повиши заетостта.

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Повечето от критериите за оценка не могат да се измерят количествено.

Целите на оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" през първия програмен период бяха насочени върху основни теми като качество на живот в България, повишаване на заетостта, достъп до качествено образование и учене през целия живот, както и насърчаване на социалното включване. Предизвикателствата на новата програма, действаща през 2014-2020 г., са да бъде осигурено по-голямо финансиране на мерките в подкрепа на достъпа до заетост и повишаване качеството на работните места (по приоритет 1), да се постигне намаляване на бедността и да се насърчи социалното включване (по приоритет 2).

Добрите страни на новата програма

Както в първия програмен период, така и в настоящия мерките по програмата се основават на добре разработени публични политики в тази сфера. Целевите групи бенефициенти и крайните ползватели по помощта са уместно подбрани и съответстват на нуждите и поставените цели. Обхватът на допустимите проекти по схемите съответстват на потребностите на целевите групи, за които са предназначени. Нещо повече - през настоящия програмен период се наблюдава засилено адаптиране към нуждите на целевите групи, като са въведени интегрирани грантови схеми, позволяващи комбинирана подкрепа за различни, но взаимосвързани потребности на целевите групи бенефициенти. Така например схеми като "Социални иновации в предприятията" и "На път" отпаднаха като отделни схеми, но финансираните по тях дейности бяха интегрирани по новоразработената схема "Добри и безопасни условия на труд".

Рестриктивността както в първия, така и в сегашния програмен период е сведена до минимум. Повечето схеми са отворени както за всички категории предприятия – микро-, малко, средно и голямо, така и до почти всички сектори на икономическата дейност. Получателите могат да бъдат от физически до юридически лица, от работници до работодатели.

Проблемите и възможностите

Основният проблем през двата програмни периода засяга критериите за оценка на проектите. По редица схеми се прилагат неясно формулирани критерии за оценяване, позволяващи широка субективна интерпретация при отсъствие на външен контрол за коректно оценяване. Повечето от критериите не могат да се измерят количествено, не кореспондират с финансови и счетоводни документи, или ако кореспондират – няма конкретизирани измерители и индикатори. Връзката между критериите за подбор и целите на съответните публични политики не е ясна и в този смисъл не е ясно дали критериите за подбор на проектите действително служат за най-ефективно и ефикасно постигане на целите на съответните публични политики.

В първия програмен период по програмата имаше твърде усложнени и бюрократизирани процедури по управлението на проектите. Почти на всяка стъпка или етап от изпълнението на дейностите се изискваше предварително одобрение или в най-добрия случай уведомление до управляващия орган. Това усложняваше и излишно забавяше изпълнението на проектите, което е недопустимо. Често на получателите се гледаше като на потенциални нарушители, а не като партньори на администрацията за реализирането на общите цели по увеличаване на заетостта, повишаване на пригодността за труд, разширяване на социалното включване.

Дейността на администрацията на оперативната програма е регламентирана в ясни процедури, но те би следвало да се опростят с цел намаляване на административната тежест. Това е и едно от основните предизвикателства през настоящия програмен период. Необходимо е опростяване на дейностите по администриране на проектите поне в следните насоки: ограничаване до минимум на документите, които се изискват от бенефициентите при кандидатстване, в т.ч. прекратяване на практиката да се искат документи, които са публично достъпни; предоставяне на възможност за изцяло електронно подаване на документи; намаляване обема на документи, изисквани за отчитане на проектите; опростяване на правилата за подготовка и провеждане на тръжни процедури и отчитане на изпълнението; да се спре порочната практика едни и същи документи да се изискват отново при различните етапи на изпълнението и отчитането на проектите.

Необходимо е и повишаване ефективността на работата на управляващия орган в няколко аспекта - по отношение на навременното провеждане на информационните кампании; ограничаване до миниум на промяната на наръчници, а когато това се наложи - изрично уведомяване на бенефициерите и провеждане на разяснителни срещи. Необходимо е също така да се съкрати времето за оценка на проектните предложения и верифицирането на разходи. На бенефициерите и потенциалните получатели на средствата е необходимо да се предоставя навременна информация, като бързото публикуване на въпроси и отговори и създаване на Help-desk са част от възможните решения за това. Важно е да се увеличи размерът на авансовото плащане или да се предостави възможност за кредитиране на изпълнението на проекта.

Оперативна програма "Човешки ресурси" е една от най-популярните оперативни програми и интересът към нея винаги е бил и ще бъде голям.

Фотограф: Капитал

Особено по най-атрактивните и масови схеми за безвъзмездна помощ, кандидатите често са в пъти повече, отколкото е отпуснатият бюджет. Това е една от основните причини за голямо забавяне при оценяването на подадените проекти както в предходния, така и в сегашния програмен период. Тази практика би следвало да се преодолее, като основно средство за това би било формулирането на ясни, обективно измерими за оценка и подбор на проектите. Освен че ще отстранят съмненията у кандидатите за несправедливост и субективизъм, такива критерии ще гарантират, че финансираните проекти реално допринасят за постигането на целите на политиките в сферата на човешките ресурси, които ОПРЧР е предназначена да реализира.

Кремена Райкова, икономически директор на "Фърст консултинг" ЕООД и член на УС на професионална асоциация "Европейски и национални програми за развитие".

Повечето от критериите за оценка не могат да се измерят количествено.

Целите на оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" през първия програмен период бяха насочени върху основни теми като качество на живот в България, повишаване на заетостта, достъп до качествено образование и учене през целия живот, както и насърчаване на социалното включване. Предизвикателствата на новата програма, действаща през 2014-2020 г., са да бъде осигурено по-голямо финансиране на мерките в подкрепа на достъпа до заетост и повишаване качеството на работните места (по приоритет 1), да се постигне намаляване на бедността и да се насърчи социалното включване (по приоритет 2).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK