Нови източници на свежи пари – финансиращите фондове
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нови източници на свежи пари – финансиращите фондове

Shutterstock

Нови източници на свежи пари – финансиращите фондове

Какви са алтернативите на банките и капиталовите пазари

Shutterstock

© Shutterstock


Голямата промяна през последните години е в размера на поеманите експозиции и маркирането в сегменти и региони, които са традиционно поле на дейност на банките.

Финансовата криза през 2008-2009 продължава да бъде водоразделният период за банковата индустрия. Консенсусът на регулаторите и политиците след колапса на редица кредитни институции, че банките трябва да имат по-ясен модел на работа, доведе до "регулаторно цунами" в сферата на банковите услуги. Значителна част от тези промени, очертани в международния стандарт Базел III и имплементирани чрез "Дод-Франк" в САЩ и Европейските регулации и директиви, имат за цел да направят банките отново "скучни" - чрез увеличаване на капиталовите изисквания, промени в част от методологията за оценяване на кредитния риск и левъриджа на експозициите. Това доведе и до осезаемо изменение на бизнес модела на големите кредитни институции, за които редица продукти и дейности станаха твърде скъпи от капиталова гледна точка.

Фондовете като алтернатива на банките

Тази политика, част от стремежа за излизане от модела на too big to fail банки, създаде един сериозен капиталов вакуум, особено в сферата на високорисковите заеми (leveraged loans) и финансирането на придобивания със заемни средства (leveraged buyouts). Липсата на кредитни институции, готови да поемат експозиции спрямо дружества с по-нисък кредитен рейтинг, в последните години се запълва от алтернативни инвеститори, част от т.нар. сенчесто банкиране. Тези инвеститори, най-вече затворени фондове (например хедж фондове), все по-агресивно търсят възможности да се включат във финансирането на тези сегменти на пазара, които трудно намират достъп до свежи пари.

Предоставянето на парични средства от инвестиционни фондове не е нов продукт във финансовата сфера. Подобни инвестиционни стратегии имат мецанин фондовете, както и фондовете за изкупуване на лоши кредити или фондовете за специални ситуации. Разликата сега е в големината на експозициите, поемани от фондовете, и най-вече тяхното маркетиране в сегменти и региони, които са традиционно поле на дейност на кредитни институции като финансиране на малки и средни предприятия[1]. Предимствата на заемите от алтернативни фондове за кредитополучателите са атрактивните лихви и условия по заемите, фактът, че заемодателят най-често е един, а не синдикат от банки (въпреки че се срещат и синдикирани заеми от няколко фонда), както и фактът, че в конкретния регулаторен и финансов климат, често това е единственият възможен способ за финансиране.

Европейското законодателство досега

Фондове, предоставящи заеми, не са изрично дефинирани или регулирани на ниво европейското законодателство[2]. В Директива 2011/61/ЕС относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (известна като AIFMD)[3], няма изрични разпоредби за предоставяне на заеми като част от инвестиционната политика на алтернативни инвестиционни фондове, въпреки че подобна инвестиционна стратегия не противоречи на смисъла на директивата. От друга страна, предоставянето на заеми е сфера, традиционно изискваща лиценз и предмет на регулация, което може да доведе до големи различия в третирането им в отделните страни членки, както и за регулаторен арбитраж.

Фондовете, купуващи вече предоставени заеми (без допълнителен ангажимент за предоставяне на допълнителни заеми), в много държави членки имат ясна правна рамка (под формата на постоянна практика на регулаторните органи или правна регламентация) и често са изключени от задълженията за лиценз (например в Германия)[4]. От друга страна, фондовете, предоставящи заеми, остават извън полезрението на регулаторите или биват изкуствено класифицирани като дружества, нуждаещи се от специфичен лиценз (вида на който се определя според страната членка). Това поставя сериозна бариера пред развитието на този способ за финансиране поради тежките изисквания за периодично разкриване на информация.

Най–честите способи за преодоляване на лицензионните изисквания са предоставянето на заема от банка (т.нар. fronting bank) и незабавното му изкупуване от фонда, съучастие (чрез деривати или чрез предоставяне на заем на самата банка) или най-често чрез базирането си в благоприятна юрисдикция (например Люксембург).

Ситуацията в България

У нас предоставянето на заеми по занятие все още е дейност, запазена за банките. Като изключение съгласно Закона за кредитните институции предоставяне на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове, може да се извършва и от небанкова финансова институция. Но тези институции също подлежат на регистрация от БНБ и трябва да отговарят на определени изисквания за размер на капитала, произхода на средствата, регулярната отчетност и др.

За българските дружества със специална инвестиционна цел има изрична забрана да отпускат кредити. Законът за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране забранява предоставянето на заеми и от инвестиционните дружества, управляващите дружества и депозитарите, когато действат за сметка на колективни инвестиционни схеми. Но същият закон не съдържа никакви разпоредби във връзка с предоставянето на заеми от алтернативни инвестиционни фондове. Следователно, ако алтернативен инвестиционен фонд, учреден по българското право, желае да представя заеми, би могъл да го прави, ако се регистрира като финансова институция пред БНБ. Интересен е въпросът дали такъв фонд и неговите мениджъри биха могли да отговорят на изискванията и на двата закона. Поради множеството регулаторни изисквания това представлява изключителна, а понякога и непосилна тежест за един фонд, чието основно преимущество е гъвкавост, конфиденциалност на инвеститори и бизнес стратегии. Алтернатива за това е фондът да се структурира в благоприятна юрисдикция, но това би го лишило от оперативно дружество и база на територията на България (например представителство и клон).

Промените в европейското законодателство

През последната година водещи европейски юрисдикции като Германия и Франция промениха своите правни режими и създадоха детайлна уредба на алтернативните инвестиционни фондове, предоставящи заеми. Подобна фрагментирана система, създаваща възможност за различно третиране на еднакъв финансов продукт, не остана незабелязана от Европейската комисия, като в нейния План за създаване на Съюз на капиталовите пазари (Action Plan on Building a Capital Markets Union) тя подчерта нуждата от "изясняване на правния режим на фондовете, предоставящи заеми". Този месец Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) също публикува своето мнение и изложи основните принципи, на които бъдещото паневропейско законодателство трябва да се базира. От една страна, се признава нуждата от алтернативи на банковото финансиране, но от друга страна, се търсят и механизми за гарантиране сигурността на финансовата система. Разгледани са типовете инвеститори в тези фондове, като се препоръчва те да са професионални (по смисъла на Директива 2004/39/ЕО относно пазарите на финансови инструменти) или квалифицирани (непрофесионални инвеститори, отговарящи на редица критерии). Предвижда се регулиране на вътрешната структура на фондовете, политиките за третиране на рисковете, оценката на кредитоспособността на заемателите, концентрацията на експозициите и др. Важни елементи са и предложенията за създаване на законови критерии за ликвидност на заемите, левъридж на фонда и дори стрес тестове подобно на кредитните институции. На последно място се предвижда и забрана за отдаване на заеми на няколко групи заематели като физически лица, кредитни институции, схеми за колективни инвестиции и др.

Отдаването на заеми от алтернативни инвестиционни фондове е един от най-бързоразвиващите се продукти в европейските финансови пазари. Предстоящата допълнителна уредба на европейско ниво представлява компромис между завишени законодателни изисквания и отпадане на регулаторни бариери между страните членки. Така се създават предпоставки за развитието на регионални и общоевропейски фондове, както и за локални инициативи в страни с по-неразвит капиталов пазар като България.

-----

[1] Много често подобни фондове предоставят т.нар. unitranche заеми, които представляват смесване на два или повече заема с различен лихвен процент в един транш.

[2] Редица регламенти уреждат специализирани дружества, които могат да предоставят средства. Регламент (ЕС) №345/2013 относно европейските фондове за рисков капитал; Регламент (ЕС) 2015/760 относно Европейски фондове за дългосрочни инвестиции; Регламент (ЕС) №346/2013 относно европейски фондове за социално предприемачество;

[3] Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) №1060/2009 и (ЕС) №1095/2010

[4] България е един от примерите за неблагоприятна правна рамка за дружества, придобиващи вече предоставени заеми, тъй като те трябва да се регистрират като финансова институция от БНБ.

Голямата промяна през последните години е в размера на поеманите експозиции и маркирането в сегменти и региони, които са традиционно поле на дейност на банките.

Финансовата криза през 2008-2009 продължава да бъде водоразделният период за банковата индустрия. Консенсусът на регулаторите и политиците след колапса на редица кредитни институции, че банките трябва да имат по-ясен модел на работа, доведе до "регулаторно цунами" в сферата на банковите услуги. Значителна част от тези промени, очертани в международния стандарт Базел III и имплементирани чрез "Дод-Франк" в САЩ и Европейските регулации и директиви, имат за цел да направят банките отново "скучни" - чрез увеличаване на капиталовите изисквания, промени в част от методологията за оценяване на кредитния риск и левъриджа на експозициите. Това доведе и до осезаемо изменение на бизнес модела на големите кредитни институции, за които редица продукти и дейности станаха твърде скъпи от капиталова гледна точка.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK