Концесия без край

Едно от новите неща в проекта на закон за концесиите е промяна на субектите, които ще имат качеството на концедент.

Концесия без край

Какво предвижда новият закон, който синхронизира уредбата си с общностното право

11832 прочитания

Едно от новите неща в проекта на закон за концесиите е промяна на субектите, които ще имат качеството на концедент.

© Капитал


В резултат на задължението на Република България да синхронизира законодателството си в областта на концесиите с общностното право и в частност с Директива 2014/23/ЕС в сила от 18 април 2014 г. (Директивата), беше изготвен проект на нов Закон за концесиите (Закона). Срокът за общественото му обсъждане изтече на 10 май 2016 г., като адресати бяха всички заинтересовани лица.

Законът е естественото продължение на транспонирането на други две директиви – Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки и Директива 2014/14 за възлагането на поръчки от секторните възложители, като практически досега нямаше самостоятелна директива, която да регулира единствено предоставянето на концесии.

Като резултат от транспонирането на трите директиви законодателството на Република България в областта на концесиите и обществените поръчки ще бъде в съответствие със законодателния пакет на Европейския съюз в тези две изключително важни за развитието на българската икономика области.

Новият Закон ще отмени действащите към момента Закон за концесиите и Закон за публично-частното партньорство, които според проведените анализи за ефекта от приложението им се оказаха дълбоко неефективни и неадекватни за икономическата ни действителност.

Кой ще бъде концедент?

Едно от новите неща в проекта на Закон за концесиите е промяна на субектите, които ще имат качеството на концедент. Ако досега това бяха Министерският съвет и съответните общински съвети, със Закона на министрите и кметовете пряко се възлага функцията на концеденти.

Компетентността, която обаче остава за Министерския съвет и общинските съвети, отново е значителна и тя включва одобряване на основните актове, свързани с възлагането и изпълнението на концесиите, а именно откриването на процедура, изменението и прекратяването на концесионния договор.

Новото разпределение на компетентност се очаква да доведе до засилване на оперативната самостоятелност на министрите и кметовете, но същевременно и да гарантира наличието на адекватен административен контрол от страна на Министерския съвет и общинските съвети.

Кои са видовете концесии?

За да отразят изискванията на Европейския съюз и българските реалности, Законът за концесиите предвижда два вида концесии, които съответстват на Директивата – концесия за строителство и концесия за услуги и един "български" вид концесия – тази за ползване на държавна и общинска собственост.

Причината за новаторството на българския законодател е чл. 18 ал. 5 от Конституцията на Република България, Закона за държавната и Закона за общинската собственост. По този начин се обезпечава възможността без изискване за строителство или предоставяне на услуга съответният държавен или общински орган да предостави на определен икономически оператор възможността да ползва обекти държавна и общинска собственост.

По отношение на концесиите за строителство освен преминаването на икономическия риск съгласно изискванията на Директивата българският законодател въвежда и преминаване на строителния риск. Това законодателно решение отразява изискването на Евростат един актив на не бъде осчетоводен като публичен и съответно впоследствие да не представлява задължение на държавата, тъй като по-голямата част от риска е преминала върху частния партньор – концесионера. В допълнение извън обхвата на Закона остават концесиите за добив, които са регулирани изцяло от Закона за подземните богатства.

Само открита процедура?

В резултат на изискванията на Директивата проектът на Закона за концесиите освен познатата ни открита процедура въвежда и състезателна процедура и състезателен диалог.

Анализът на сегашния Закон за концесиите показва, че наличието единствено на открита процедура се оказва неадекватно с оглед особеностите на концесиите, тъй като тя поставя изискване от страна на концедент да има яснота за предмета и обекта на концесията, което често е непосилна задача.

Като естествен резултат от желанието на законодателя да стимулира развитието на концесиите в Република България се повяват и двата нови механизма, които се очаква да въведат по-голяма гъвкавост в уредбата. Концедентът ще може да избира между трите вида процедури, когато стойността на концесията надхвърля заложената от Директивата стойност от 5 225 000 евро.

Независимо от вида процедура всяка завършва с оценка на офертите по предварително обявени критерии и класиране на икономическите оператори, заявили участие. Законодателят се е постарал трите процедури да имат ясни правила, които не са утежнени от излишни административни изисквания, както беше досега.

За какъв период?

Досегашният 35-годишен срок на действие на концесионния договор остава в историята. С новия Закон се приема, че разнообразието от възможности за строителство и услуги, чието предоставяне може да стане чрез концесия, е твърде голямо и всеки срок може да се окаже неподходящ и да препятства предоставянето на концесии, за които се изисква по-голям размер на инвестицията от страна на частния партньор.

Разбира се, законодателят предвижда механизми, които да препятстват злоупотребата с липса на максимален срок на концесионния договор – избиране на максимално кратък срок с оглед конкретния случай, така че да не засяга конкуренцията на съответния пазар, включване на срока като критерий за оценка при възлагане на концесиите и други. Единственият максимален срок е този от 25 години, който е приложим спрямо концесиите за ползване на държавни и общински имоти.

Ефективно?

Действително проектът на Закона за концесиите изглежда разумно, като обаче само в хода не неговото прилагане ще се даде отговор на въпроса дали законодателят е успял да предвиди адекватни механизми за развитие на концесиите в Република България и дали гаранциите, които е въвел, ще бъдат достатъчни за предотвратяване на евентуални злоупотреби.

---------

Ангел Бангачев е адвокат в адвокатско дружество "Цветкова, Бебов, Комаревски" с повече от 10 години опит в областта на енергийното право, недвижимите имоти, обществените поръчки и концесиите.

Елеонора Матеина е младши адвокат в адвокатско дружество "Цветкова, Бебов, Комаревски", като практикува в областта на енергийното право, правото на конкуренцията и регулациите.

В резултат на задължението на Република България да синхронизира законодателството си в областта на концесиите с общностното право и в частност с Директива 2014/23/ЕС в сила от 18 април 2014 г. (Директивата), беше изготвен проект на нов Закон за концесиите (Закона). Срокът за общественото му обсъждане изтече на 10 май 2016 г., като адресати бяха всички заинтересовани лица.

Законът е естественото продължение на транспонирането на други две директиви – Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки и Директива 2014/14 за възлагането на поръчки от секторните възложители, като практически досега нямаше самостоятелна директива, която да регулира единствено предоставянето на концесии.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал