Низ от "законосъобразности"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Низ от "законосъобразности"

За 4 дни КЕВР назначи работна група, анализира предходните си 10 решения по определяне на преференциални цени от ВЕИ, определи нужните ограничения под формата на "нетно специфично производство на електрическа енергия" и в резултат публикува две решения с еднакъв номер, дата и текст.

Низ от "законосъобразности"

Как КЕВР ограничава изкупуването на енергия от ВЕИ по преференциални цени

За 4 дни КЕВР назначи работна група, анализира предходните си 10 решения по определяне на преференциални цени от ВЕИ, определи нужните ограничения под формата на "нетно специфично производство на електрическа енергия" и в резултат публикува две решения с еднакъв номер, дата и текст.

© КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ


По жалби на много засегнати ВЕИ производители бяха образувани множество съдебни дела, които са висящи пред различни съдебни състави.

На 24 април 2015 г. беше обнародвано и влезе в сила изменение на Закона за енергетиката (ЗЕ), с което в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) се въведе ограничение на изкупуваната по преференциални цени енергия от ВЕИ. То беше базирано на нововъведената легална дефиниция "нетно специфично производство на електрическа енергия" и на изричната оторизация на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да установи такова специфично производство по вече приетите и влезли в сила решения на КЕВР за определяне на преференциални цени от ВЕИ (10 на брой и касаещи периода от 2011 до 2015 г.).

Тази статия не търси отговор на въпроса трябва ли постфактум да се ограничава изкупуването на енергията от ВЕИ по преференциални цени. Въпросът е как се прави това в наши дни и колко общо има със законосъобразността.

Изключената прозрачност

С обнародваното на 27 юли 2015 г. изменение на ЗЕ законодателят изрично изключи провеждането на обществено обсъждане по акта, с който КЕВР ще установи конкретните размери на "нетно специфично производство на електрическа енергия". Такова обсъждане е задължително при приемане на общи административни актове (такива са актовете с еднократно действие и касаещи неопределяем кръг лица) или такива от обществена значимост за развитие на енергийния сектор. Предвид факта, че срокът на изричната оторизация на КЕВР в конкретния случай беше до 31 юли 2015 г., компромисът с прозрачността изглежда неизбежен – за 4 дни дори на КЕВР би й било невъзможно да премине всички етапи на приемане на подобно решение, а още по-малко да проведе обществено обсъждане. Няма такова.

Магическото Решение CП-1

За 4 дни КЕВР е успяла да назначи работна група, анализирала е предходните си 10 решения по определяне на преференциални цени от ВЕИ, определила е нужните ограничения под формата на "нетно специфично производство на електрическа енергия" и в резултат е публикува цели две решения с еднакъв номер, дата и текст (с изключение на една злощастна колона различаващи се цифри). На 31.07.2015 г. (петък) в 16:59 ч. КЕВР публикува текста на Решение СП-1; в 21:45 ч. файлът бива свален поради установена грешка; на 3.08.2015 г. (понеделник) около 12:25 ч. Решение СП-1 пак се появява на уебстраницата на КЕВР, но с една различна колона от цифри. Е, тези цифри засягат нечии права и законни интереси, но какво толкова. Грешки се случват, но когато имаш законова делегация (за приемане на конкретното решение) с определен срок, е притеснително да си дефинираш и коригираш грешката ясно (с дата след законовата делегация).

Ако си бил засегнато лице, към този момент е трябвало да имаш изключителната далновидност да дефинираш кое от двете решения СП-1 ще обжалваш (нищо, че са с еднакъв номер, дата и мотиви) и да си бил достатъчно бърз да документираш наличието на първото обявено решение (просъществувало по-малко от 5 часа на уебстраницата на КЕВР). Трябвало е да предвидиш, че към днешна дата по инициатива на прокуратурата (следяща за законността) първата инстанция на административния съд ще обяви второто решение СП-1 за нищожно, а първото за валидно и обвързващо.

Отделен е фактът, че мотиви на база какви данни са определени стойностите на "нетно специфично производство на електрическа енергия" няма в нито една от двете версии.

Първата съдебна инстанция

По жалби на множеството засегнати ВЕИ производители (всички онези, попадащи в обхвата на 10-те решения на КЕВР за определяне на преференциални цени от 2011 до 2015 г.) бяха образувани множество съдебни дела, които са висящи пред различни съдебни състави. Тоест възможни са различни решения по обжалвани едни и същи части на един и същ административен акт от ВЕИ производители, попадащи под една и съща преференциална цена. От гледна точка на обичайната човешка логика е странно. От правна също.

Приетият от първоинстанционния съд подход стъпва на разбирането, че Решение СП-1 е индивидуален административен акт (т.е. засяга определяем кръг лица или попада по правната фикция на чл. 36а от ЗЕ, който обявява за индивидуални актове такива, които по естеството си следва да са общи). Считаме, че всъщност е общ административен акт и спорът за законосъобразността му следва да се гледа в рамките на едно дело, обединяващо жалбите на всички засегнати. Анализът на специалната правна уредба сочи:

1) Решение СП-1 (която и да е от двете версии) засяга неопределяем брой производители от ВЕИ, които са сключили дългосрочни договори за изкупуване по съответната преференциална цена. Това е така, защото методиката за определяне на тези цени (чл. 32, ал. 2 от ЗЕВИ) отчита характеристики, относими за групи производители (видовете технологии, инсталираната мощност и т.н.), а определената цена по-късно става част от дългосрочните договори за изкупуване, сключвани със съответните крайни снабдители/обществения доставчик на база предварително издаденото ценово решение. Много малка част от тези ВЕИ производители подлежат на лицензиране предвид чл. 39, ал. 4 от ЗЕ и съответно са практически определяеми. В общия случай преференциалната цена касае неопределяем брой ВЕИ производители - всички тези, които в периода на действие на съответната цена сключат договор за изкупуване с някой от крайните снабдители. Решение СП-1 дава тълкуване на решения, определящи преференциални цени именно по чл. 32, ал. 2 от ЗЕВИ и няма физически възможен начин засегнатите от него ВЕИ производители да бъдат точно определени

2) Решенията по чл. 32, ал. 2 от ЗЕВИ определят еднократно преференциални цени (ежегодно в срок до 30 юни и всяко следващо решение е, когато в резултат на извършен анализ на ценообразуващите елементи КЕВР констатира съществено изменение на някой от тях), а самите цени биват по този начин закрепени в договори за дългосрочно изкупуване на електроенергия; а Решение СП-1 казва, че определя еднократно "нетното специфично производство"

3) Общоизвестно е, че цените по чл. 32, ал. 2 от ЗЕВИ не се предлагат от енергийните предприятия (КЕВР сама ги определя съгласно законовата си компетентност и методиката от Наредбата за регулиране цените на електрическата енергия). Съответно преференциалните цени за ВЕИ не попадат под въведената с чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ правна фикция, че тези актове на КЕВР са индивидуални административни актове. Решение СП-1 (което дава тълкуване на такива ценови решения) няма как също да е индивидуален административен акт.

В реалността обаче има n на брой висящи идентични дела по Решение СП-1 (вероятно срещу втората му версия, която е била достъпна към момента на подаване на жалбите). Екзотиката се допълва от факта, че по едно от тях втората му версия е обявена за нищожна, а първата за валидна. Какво следва?

Втората (и последна) съдебна инстанция

Върховният административен съд ще трябва да обърне внимание на точната квалификация какъв вид административен акт е въпросното решение. Не всички цени в енергетиката се предлагат от енергийните предприятия и фикцията на чл. 36а от ЗЕ не може винаги да се ползва. Преференциалните цени по чл. 32, ал. 2 от ЗЕВИ се определят самостоятелно от КЕВР, действат еднократно (до следващото ценово решение) и макар да се определят по групи производители в зависимост източника на енергия, вида технология, инсталираната мощност и т.н., тези производители са изначално неопределяеми.

Предвид мотивите на постановеното на 16.05.2016 г. първоинстанционното съдебно решение, обявяващо втората версия на решение СП-1 за нищожен акт, а първата за действителен (и съответно действащ) акт, върховните административни съдии се очаква да изразят становище и кога волеизявлението на КЕВР като колективен административен орган се обективира в административен акт – с подписването на съответния документ за приемане от членовете му или от оповестяването на акта (в случая публикуване на неподписана версия на уебсайт). Притеснително е, че това въобще е въпрос. Наложително е да получи адекватен отговор.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За повече информация по засегнатите по-горе въпроси, както и за индивидуална консултация можете да се обърнете към автора на e-mail: [email protected] или на www.tmlawoffice.bg.

По жалби на много засегнати ВЕИ производители бяха образувани множество съдебни дела, които са висящи пред различни съдебни състави.

На 24 април 2015 г. беше обнародвано и влезе в сила изменение на Закона за енергетиката (ЗЕ), с което в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) се въведе ограничение на изкупуваната по преференциални цени енергия от ВЕИ. То беше базирано на нововъведената легална дефиниция "нетно специфично производство на електрическа енергия" и на изричната оторизация на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да установи такова специфично производство по вече приетите и влезли в сила решения на КЕВР за определяне на преференциални цени от ВЕИ (10 на брой и касаещи периода от 2011 до 2015 г.).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK