С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 30 май 2016, 18:49, 48571 прочитания

Обезщетение за неспазено предизвестие при напускане

Основанията са предвидени в Кодекса на труда и са условно в три категории

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Основанията за прекратяване на трудовите договори са изчерпателно изброени в Кодекса на труда. Извън предвидените там страните по трудовото правоотношение не могат да определят или създават други основания за прекратяване при сключване или при изменение на трудовото правоотношение.

Други основания не могат да се създават и с подзаконови нормативни актове – наредби, постановления и т.н. Може специфични основания за прекратяване да бъдат създавани с друг закон. Това обаче ще касае само специфичните случаи за категориите работници или служители, които обхваща съответният закон.


Така например в Закона за висшето образование е предвидено основание за прекратяване на трудовия договор на преподавател във висше училище при доказано плагиатство в научните му трудове. Основанията за прекратяване, предвидени в Кодекса на труда, могат условно да бъдат разделени на три категории:
  • - Прекратяване без предизвестие

    - Прекратяване с предизвестие от работодателя

    - Прекратяване с предизвестие от работника




В някои случаи на прекратяване на трудовия договор при използването на определени основания за прекратяването му в Кодекса на труда са предвидени обезщетения, които страните по трудовото правоотношение си дължат. В тази статия ще разгледам само обезщетението за неспазено предизвестие в двете хипотези, които предвижда Кодексът на труда, първата от които е обезщетението да е дължимо от страната, която отправя предизвестието – по реда на чл. 220, ал. 1 от КТ: Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

Две хипотези

Основанията, при наличието на които работодателят прекратява трудовия договор на работника или служителя с предизвестие, са регламентирани в Кодекса на труда. Правото на работодателя да прекрати трудовия договор с предизвестие означава, че той е длъжен да предизвести работника или служителя за прекратяването на трудовия договор. Продължителността на срока на предизвестието обикновено е уговорена в трудовия договор, но може да зависи и от вида на сключения трудов договор - срочен или безсрочен.

Моментът на прекратяването също може да бъде различен в зависимост от това дали работникът или служителят ще отработи целия срок на предизвестието или само част от него. Ако работодателят се възползва от предвидената в чл. 220, ал. 1 КТ възможност да прекрати трудовия договор, преди да изтече срокът на предизвестието, трудовият договор може да бъде прекратен веднага или при изтичане на съответната част от предизвестието, когато не е спазена само част от уговорения срок.

Дължимото от работодателя обезщетение по реда на чл. 220 ал.1 от КТ е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие. Втората хипотеза е обезщетение, което е дължимо от страната, към която е отправено предизвестието – по реда на чл. 220, ал. 2 от КТ: Страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

Това означава, че ако работникът или служителят е връчил предизвестие на работодателя за прекратяване на трудовия си договор, в случай че работодателят като предизвестена страна се възползва от възможността, предвидена в чл. 220, ал. 2 КТ, работникът ще има право на обезщетение. Размерът на обезщетението е отново брутното трудово възнаграждение на работника или служителя.

И в двете хипотези посочвам работодателя като задължен да изплати обезщетение, но това не означава, че работникът не може да дължи обезщетение на работодателя си. При същите хипотези, когато работникът отправя предизвестие и не спазва неговия срок или към него е отправено предизвестие и той не желае да спази уговорения срок, той ще дължи на работодателя си същите обезщетения по реда на чл. 220 (ал. 1 или ал. 2) от КТ.

Във всички случаи брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който правоотношението е прекратено, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

Облагане с данък

Обезщетенията по реда на чл. 220 КТ, когато са изплащани от работодателя, подлежат на облагане с данък върху доходите на физическите лица. Върху начисленото обезщетение не се начисляват и внасят осигурителни вноски от работодателя. Когато обаче обезщетението е дължимо от работника или служителя към работодателя, то не може да бъде удържано от последното трудово възнаграждение на работника. Работодателят може да търси изплащане на обезщетение от работника по съдебен ред.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Черен петък за директния маркетинг след GDPR Черен петък за директния маркетинг след GDPR

Как регламентът за защита на личните данни промени правилата в дигиталната реклама

19 ное 2018, 5603 прочитания

Търговската тайна - вече защитена в закон Търговската тайна - вече защитена в закон

Европейска директива е причината за новия български проектозакон. Стоки, предмет на нарушение, могат да бъдат изтеглени от пазара, пише в проекта

27 сеп 2018, 6070 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Външни анализи" Затваряне
Какви са предложенията на Световната банка за ВЕИ сектора

Те представляват положителна стъпка в създаването на устойчив модел на развитието на сектора в страната

Още от Капитал
Пазарът на жилища в София: Силен сезон, с първи епизоди на спадове

Ръст на сделките и застой в средните цени през 2019 г. Купувачите са млади, търсят нови сгради, сделките стават по-бавно и доминират двустайните апартаменти

За дизайнерите с любов

Българският стартъп Artery Team представя местни и международни дизайнерски марки в Etsy

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Книга: Макс Блехер - "Случки в близката нереалност"

Десетилетия след написването им, сюрреалистичните истории на румънския писател намират нова публика

Кино: "Ирландецът"

Елегия за човека между доброто и злото

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10