Какви са предложенията на Световната банка за ВЕИ сектора

Те представляват положителна стъпка в създаването на устойчив модел на развитието на сектора в страната

Съществуващите договори за изкупуване трябва да продължават да се изпълняват, докато не бъде приет механизъм за замяната им чрез нов пазарен модел
Съществуващите договори за изкупуване трябва да продължават да се изпълняват, докато не бъде приет механизъм за замяната им чрез нов пазарен модел    ©  КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ
Съществуващите договори за изкупуване трябва да продължават да се изпълняват, докато не бъде приет механизъм за замяната им чрез нов пазарен модел
Съществуващите договори за изкупуване трябва да продължават да се изпълняват, докато не бъде приет механизъм за замяната им чрез нов пазарен модел    ©  КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ
България получава признание, че през последните години измина дълъг път в подобряването на екологичната устойчивост.

Още през март 2013 г. след формирането на служебното правителство на Марин Райков Световната банка и Европейската комисия бяха поканени да извършат първоначален анализ на състоянието на електроенергийния сектор на страната в условията на кризата от началото на същата година. Представеният тогава задълбочен доклад (1) на Световната банка констатира наличието на "слабо регулиран ръст при ВЕИ", комбиниран с "лошо проектирана рамка за стимулиране на ВЕИ" и "бързо натрупване на енергия от ВЕИ при високи преференциални цени". Макар в условията на кризисна ситуация и при доклад, който акцентира върху проблемите на сектора, именно в областта на ВЕИ България получава и признание за това, че през последните години измина дълъг път в подобряването на екологичната устойчивост на отрасъла и е на път да изпълни задълженията си, посочени на стратегията Европа 2020.

Един от изводите към доклада на Световната банка беше, че НЕК и Министерството на финансите следва да разработят система за споделяне на финансовите пасиви, произтичащи от преференциалните тарифи за ВЕИ сектора чрез разработването на съответния модел, приложим за целия сектор. Работата по модела на законосъобразно и балансирано споделяне на финансовите пасиви, произтичащи от преференциалните тарифи за ВЕИ сектора, беше забавено от противоконституционния опит за въвеждането на данък 20% върху приходите на някои от производителите от ВЕИ, предотвратен след частичното сезиране на Конституционния съд от президента и произнасянето с Решение №13 от 31.07.2014г. по конституционно дело №1/2014 г. за обявяване противоконституционност на точки 2 и 3 на § 6 от Заключителните разпоредби на Закона за бюджета на България за 2014 г. (2)

Систематичното отстояване на правата на ВЕИ сектора, в резултат на което бяха отменени редица незаконосъобразни и конюнктурни опити за справяне с недофинансирането на отрасъла, каквото безспорно беше решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, доведе до липсата на международни арбитражни производства срещу България за разлика от десетките производства, започнати от ВЕИ производители в Испания, Италия и Чехия срещу съответните държави. (3)

Следващата стъпка в правилна посока във връзка с намирането на законосъобразна и устойчива рамка на развитието на ВЕИ сектора в страната се предлага от Световната банка съгласно междинния доклад от 30 ноември 2015 г. и проекта на окончателен доклад по "Техническото съдействие срещу заплащане "Финансова стабилизация на сектор "Енергетика" и либерализация на пазара", финансирано от БЕХ.

Изходните позиции на консултанта

Съществуващите договори за изкупуване следва да продължават да съществуват и да се изпълняват, докато не бъде приет механизъм за замяната им чрез нов пазарен модел при запазването на приходите, но разделянето на източниците им. Световна банка счита, че е малко вероятно преминаването на всички ВЕИ производители към пазара. Вариант според консултанта е създаване на праг (вероятно около 1мВт) за участието на пазара и възможност за наблюдение на малките централи. Приема се, че договорът за разлика (CFD) може да бъде приложим начин за управление на нестабилността на цените и интегриране на съществуващите ВЕИ производители към пазара.

В исторически план е изключително важно да се подчертае, че договорите за разлика бяха създадени по силата на Реформата на електроенергийния сектор във Великобритания (4) от края на 2012 г. и след това бяха одобрени от ЕК като непротиворечащи на правилата на съюза във връзка с държавната помощ (5) през 2014. Първата и най-важна специфика във връзка с договорите за разлика е да се осъзнае, че те са приемлив от гледна точка на правото на ЕС механизъм за финансиране на безвъглеродни проекти (ВЕИ и ядрени). Необходимостта от подкрепа за инвеститорите в ядрената област и във ВЕИ сектора идва поради факта, че в рамките на либерализирания пазар на ЕС е невъзможно финансирането на такива проекти без наличието на минимална сигурност за възвръщаемостта на инвестицията. Тази сигурност се постига чрез т. нар. strike price – минималната гарантирана цена на изкупуване, при която инвеститорът е готов да направи инвестицията. Изключително важно е да се разбере, че договорите за разлика по своята същност са създадени да регулират възможността за осъществяването на инвестициите във ВЕИ сектора на минимална стойност, при условията на конкурентост преди започването на инвестицията. При модела във Великобритания инвеститорите участват в отделни състезателни процедури за съответните инсталирани мощности от отделните технологии, които ще бъдат изграждани през следващите години и участниците, които са готови да сключат договор за разлика при най-ниската минимална гарантирана цена. Правителството на съответната държава представя на Европейската комисия механизма за подкрепа, който след съответните корекции се одобрява, какъвто беше случаят с инвестицията в новата АЕЦ Hinkley Point C във Великобритания, а впоследствие беше приложен и по отношение на проекти за биомаса.

В Междинния доклад от 30 ноември 2015 г. и в проекта на окончателен доклад за България Световната банка предлага, за да се избегне възникването на невъзстановяеми инвестиционни разходи, да се използват договори за разлики, които да:

• Предпазват независимите производители от риска на промяна на пазарната цена; • Да ограничават потенциални допълнителни ползи;

• Независимите производители ще бъдат задължени да преминат към договори за разлика.

Така стигаме и до основата на идеята на Договорите за разлика, свързана с необходимостта от създаването на специална структура (във Великобритания това е дружество), която е собственост на държавата и е страна по договорите за разлика с производителите. По отношение на България Световната банка предлага фонд "Сигурност на енергийната система" да бъде страна по договор за разлики при наличието на "адекватна капиталова наличност за покриване на разликите".

Договорът за разлика e финансов инструмент за енергийни доставки от производителите, където са уточнени двустранно договорени количества и цена за ограничен период от време. Те осигуряват гарантирана продажба на енергия, която поддържа приходите на производителя – гарантира се, че договорните разпоредби/правни задължения, определени в споразуменията за изкупуване на енергия от независими производители/производители с преференциални тарифи се спазват.

Сред положителните страни на това решение се подчертава, че то:

• хеджира страните на договора от нестабилността на цените; • осигурява цена на едро за една значителна част от енергийните продажби, което ще позволи да се интегрират независимите производители и ВЕИ производителите в конкурентния пазар на електрическа енергия на едро;

• ограничава стимула на производителите за използване на пазарна сила.

В обобщение може да се каже, че въпреки липсата на много от необходимите за осъществяването на детайлна оценка подробности по предложенията на Световната банка във връзка с ВЕИ сектора в България Междинният доклад от 30 ноември 2015 г. и проектът на окончателния доклад по "Техническото съдействие срещу заплащане", "Финансова стабилизация на сектор "Енергетика" и либерализация на пазара", финансирано от "Български енергиен холдинг" ЕАД, представляват положителна стъпка плри създаването на устойчив модел на развитието на сектора в страната.

Предложенията на Световната банка относно договорите за разлика са важни не толкова във връзка с регулирането на съществуващите производители, за които важи констатацията, че "договорните разпоредби/правни задължения, определени в споразуменията за изкупуване на енергия от независими производители/производители с преференциални тарифи се спазват", а следва да се превърнат в стратегическата основа за новите инвестиции в сектора. Познаването и прилагането на модела, установен с реформата на електроенергийния сектор във Великобритания, ще позволи електроенергийният сектор да се развива занапред с минимални разходи. От друга страна, този модел, който следва да бъде и законодателно закрепен, ще позволи също така и отхвърлянето на много ранен етап на илюзорните, но струващи изключително скъпо проекти, които Световната банка нарича "несполучливите инвестиции като Белене".

----

(1) Докладът "Република България - Кратка оценка на енергийния отрасъл" от 27 май 2013 е достъпен на http://www.mi.government.bg/files/useruploads/files/vop/_%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%B4.pdf.

(2) Текстът на Решение №13 от 31.07.2014г. по Конституционно дело №1/2014 г. може да бъде намерен на http://constcourt.bg/contentframe/contentid/2842

(3) Списъкът на делата само по Договора за енергийната харта може да бъде видян на http://www.energycharter.org/what-we-do/dispute-settlement/all-investment-dispute-settlement-cases/

(4) Основният документ Electricity Market Reform – Policy Overview може да бъде разгледан на https://www.gov.uk/government/uploads/system/uploads/attachment_data/file/65634/7090-electricity-market-reform-policy-overview-.pdf

(5) Потвърждението от страна на ЕС е достъпно на http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-866_en.htm

Още от Капитал