Цена. Най-често вниманието на страните е насочено към размера на цената, а уговорките, касаещи начина на плащане, биват подценени. Възможно е да се предвиди плащане на част от цената авансово, съответно поетапно плащане, или плащане на цялата сума след получаване на софтуера. Плащане на основната част от цената след инсталиране и тестване от страна на клиента е в негова полза, респективно плащането предварително или поетапно е предимство за доставчика.

В зависимост от конкретния случай особеност на този вид договори е, че цената може да се уговори на база изработени човекодни или като обща сума. Препоръчително е предварително да бъде уговорено заплащането на инсталиране, поддръжка, обучение и др., и дали те представляват част от първоначалната цена по договора или не.

Права и задължения. Конкретно в случаите, когато се разработва нов софтуер, съществено е да се предвиди изчерпателна спецификация, в която клиентът трябва да посочи детайлно всички изисквания, които има към програмата. Изпълнението на предходното условие е от основно значение и за двете страни, тъй като на практика тази част предизвиква най-много противоречия между страните впоследствие.

Страните трябва да уговорят кога са допустими промени на спецификацията, по какъв начин ще се правят те и дали ще се заплаща допълнително за тях, както и как ще се води комуникацията помежду им.

Клиентът може да настоява точно определени специалисти да участват в изработването на софтуера, както и да има роля в подбора и контролирането на екипа.

Страните трябва да уточнят как да стане приемо-предаването на софтуера, като това обикновено се обективира в протокол. Необходимо да се предвиди доколко и докога доставчикът ще отговаря за поправката на дефекти (bugs) и ще бъде ли длъжен да oбновява версиите на програмата (update).

Страните следва да предвидят период за тестване и гаранционен период на софтуера. Ако не е уговорен друг гаранционен срок, ще е приложим минималният срок от 6 месеца. Съгласно закона, ако в рамките на шестмесечния срок възникнат недостатъци, които са толкова съществени, че софтуерът е негоден за неговото договорно или обикновено предназначение, клиентът може да развали договора.

Нарушения. Независимо от законовите разпоредби, с оглед защита интересите на страните, е препоръчително в договора за софтуер да се дефинира какво се приема за съществено нарушение на договора, как се уведомяват страните за него и какви ще са последиците. Може да се предвиди определен срок, в който нарушението да се поправи от неизправната страната, както и възможността софтуерът да се замени изцяло.

Декларации и гаранции. Това най-често са уговорки, че софтуерът отговаря на предвидените спецификации и няма съществени явни или скрити дефекти и/или вируси, гаранция за продаваемост и пригоденост за целта, както и че доставчикът е собственик на софтуера и не се нарушават права на трети лица, вкл. интелектуална собственост. При наличието на такива разпоредби трябва да се определи и срок, през който всяка една от тях е валидна.

В интерес на доставчика е да се предвиди, че гаранцията за софтуера няма да важи при неправилна употреба, модифицирането му от трети лица, пропуск да се обнови версията от страна на клиента, хардуерни неизправности и т.н.

Защитни клаузи. В зависимост от желанието си страните биха могли да включат изрични защитни клаузи като забрана за преработване, предоставяне на трети лица, разпространение, копиране, унищожаване на продукта след определен период и т.н.

Застраховка. Освен защитните клаузи в договора за софтуер с цел да се подсигурят допълнително страните при изпълнението му доставчикът би могъл да се ангажира да сключи застраховка "Професионална отговорност" за рискове като невъзможност да предостави бизнес решение, предаване на вирус, загуба на бази данни и документи и т.н.

Авторски права. Важно е да се посочи изрично кой е носителят на авторските права. Особено усложнени са случаите с наличие на съавторство и международен елемент на сделката.

Доверително съхранение. В конкретни случаи, когато има опасения във връзка с опазването на софтуера, би могла да се предвиди специфична уговорка за осигуряване на доверително съхранение на изходния код и съответната документация. В такъв случай страните определят трето лице, което съхранява изходния код, обикновено срещу възнаграждение, и е длъжно да го предостави на клиента при възникването на предварително определени обстоятелства, напр. несъстоятелност на доставчика, съществено нарушение на договора и т.н.

Облагане. В България в най-общия случай на договор за софтуер наред с правилата за начисляване на данък добавена стойност ще се прилагат и правилата за облагането на печалбата на установения в България доставчик на софтуера с корпоративен данък от 10%. В случай на трансгранична доставка би бил приложим режимът на обратно начисляване (reverse charge) на данък добавена стойност, както и на данък при източника в зависимост от спогодбите за избягване на двойно данъчно облагане.

Клаузи с продължително действие. Страните биха могли да договорят някои от разпоредбите на договора за софтуер да продължат да бъдат валидни дори и след прекратяването му. Това обикновено са разпоредбите, касаещи застраховка, декларации и гаранции, обезщeтения, конфиденциалност и др. Продължителното действие най-често се уговаря за определен период или до настъпване на важно за страните събитие.

*Source Code в превод от англ. език означава изходен код, който позволява модификация на програмата и разбиране на начина, по който тя работи.