Правилникът за прилагане на ЗОП

Правилникът посочва кой може/трябва да подписва ЕЕДОП. Очевидно ЕЕДОП трябва да бъде подписан от всички членове на съвета на участника, всички управители. И оттук започват усложненията. Представете си, че вашата фирма има 9 членове в съвета на директорите – колко подписа трябва да съберете всеки път.

Правилникът освен това ограничава правилото на директивите и ЗОП, че ЕЕДОП може да се използва повторно, без да се подписва отново и отново една и съща информация. Той предвижда, че повторната употреба на ЕЕДОП е възможна само ако документът е качен на интернет сайт и е електронно подписан. Не се уточнява обаче кой е трябвало електронно да подпише такъв ЕЕДОП – отново всички членове на съвета или само един представител. Не се уточнява и как и къде такива ЕЕДОП могат да бъдат генерирани, електронно подписани и публикувани. Не е отчетено, че до 2018 г. повечето поръчки ще продължат да се провеждат на хартия. Освен това такава платформа за електронно генериране, подписване и публикуване на ЕЕДОП не е създадена нито централно от правителството, нито от възложителите, доколкото ни е известно. Т.е. повторното използване на ЕЕДОП е практически невъзможно. Деветимата членове на съвета трябва да подписват всичко всеки път отново. Представете си сега, че сте управител на малка фирма и вие или вашият съдружник, също управител, е в чужбина за 1, 2, 3 месеца. А трябва да пуснете документите в поредна поръчка. Или сте възложител и за пореден път всички компании, които участват в поръчката, не са разбрали, че всеки трябва да подпише ЕЕДОП, и то в оригинал, и че няма право да представи предишен на хартия. Трябва да отстраните всички и да започнете отново.

Необяснимо е защо подписан на хартия ЕЕДОП да не може да се използва повторно! Как представянето на хартиено копие на подписан и вече използван ЕЕДОП с изрична декларация (да не забравяме наказателната отговорност за деклариране на неверни неща), че обстоятелствата, потвърдени в него, са още актуални, би компрометирало една процедура. Как би се заблудил възложителят. Още повече че възложителят съгласно ЗОП и директивите може да поиска документи, доказващи декларираното в ЕЕДОП, "по всяко време", ако има съмнения.

Регламент 2016/7 за установяване на стандартния образец за ЕЕДОП

Регламентът потвърждава, че една от основните цели на директивата е "облекчаването на административната тежест за възлагащите органи, възложителите и икономическите оператори". Също така изрично предвижда, че икономическите оператори могат да използват повторно информацията, предоставена в ЕЕДОП, който е използван във връзка с предходни процедури. Няма ограничение за електронна форма преди 2018 г., публикуване на общодостъпен сайт и така нататък.

Приложение 1 от регламента потвърждава, че "както изцяло електронната версия на ЕЕДОП, така и версията на хартиен носител могат да съществуват едновременно най-късно до 18 април 2018 г.".

Регламентът е пряко приложим във всички страни членки, без да се изисква неговото транспониране. Има предимство пред всички противоречащи му национални закони.

Електронна платформа за създаване на ЕЕДОП

На практика Европейската комисия предлага електронна услуга за ЕЕДОП. Чрез тази услуга възложителите могат да създадат образеца за ЕЕДОП за конкретната си поръчка с конкретните изисквания в електронен (XML) формат. Участниците въвеждат образеца за конкретната процедура в системата и го попълват много лесно. При неелектронна поръчка могат да разпечатат документа и да го подпишат. Тази платформа обаче не предоставя възможност за публикуване на електронно подписани ЕЕДОП, за да се изпълни ограничението на правилника. Няма да коментираме тук, че засега възложителите не осъзнават, че трябва да създават конкретен образец за ЕЕДОП за всяка конкретна поръчка. Не е добра практика просто да се приложи към документацията общият образец на ЕЕДОП съгласно регламента и участниците да си го попълват сами според изискванията на документацията, следейки дали няма да изпуснат някоя запетайка.

Как другите страни въвеждат директивите

Направихме малко проучване как някои страни в Европа се отнасят до повторно използване на хартиен ЕЕДОП. В Унгария законът дава възможност за повторно използване на ЕЕДОП, като не прави разлика между хартиен и електронен документ. И двата са възможни. В Полша също не се прави разлика между електронен и хартиен ЕЕДОП с оглед повторното му използване. В Румъния положението е същото, като там обаче изглежда, че много поръчки се провеждат онлайн. Хартиен ЕЕДОП все пак може да се използва повторно в поръчки, провеждани offline.

При всички примери, както и в България, трудности идват от очакваната разлика в критериите за подбор за различните поръчки.

Изводи

- На практика минимален брой възложители провеждат или ще провеждат електронни обществени поръчки преди 2018 г.

- Очевидно ограничението на правилника не намира основание нито в ЗОП, нито в директивите, нито в регламента.

В такъв случай единственото логично и правосъобразно заключение би следвало да бъде, че изискването на чл. 44, ал. 2 от правилника може да стане обвързващо едва след като ЕЕДОП стане задължителен само в електронна форма. Т.е. след 1 април 2018 г.

Считаме, че Агенцията за обществени поръчки би могла да даде насоки в тази връзка, защото според ЗОП тя е задължена да "оказва методическа помощ на възложителите". Иначе подобен формален и несъществен в много случаи проблем ще трябва да се разрешава от КЗК и Върховния административен съд, да се бавят процедури и да се лутат възложители и търговци какво точно трябва да се направи.

При всички положения може би възложителите трябва да предприемат по-смел подход и да предвидят изрично в документациите за участие, че до 1 април 2018 г. ще приемат копие от подписан на хартия ЕЕДОП, използван в предишни процедури, ако представителят на участника изрично декларира, че обстоятелствата се все още верни.

Признаваме, че ЕЕДОП създава проблем за повторно използване и поради различните технически и финансови критерии за подбор в различни поръчки, но това може би била нова тема за обсъждане.