Мнения Daily: Моделиране и финанси на задкулисието

Интервюто на Цветан Василев за ktbfiles.com предизвика разнопосочни коментари, повечето от които се фокусираха върху намесата на едно или друго име в него вместо върху оголването на модела на "задкулисието" в страната. Изходните позиции на банкера в това интервю не са нови. Основните са, че той е допускал грешки, но не е вършил нищо нередно, както и че банката си е била стабилна и на практика той е жертва на политическата върхушка. Именно тази постоянно присъстваща оневиняваща линия в интервюто хвърля (в случая удобна за политическата класа) сянка на недоверие върху всички изнесени факти и донякъде обяснява липсата на огромен политически скандал през последните дни.

Внимателният прочит на интервюто позволява да се отстранят субективните и личностните нападки (без значение за тяхната достоверност) и да се постави фокус върху това, което е важно в структурно отношение. В опитите си да бъде нападателен, достоверен и максимално конкретен Цветан Василев споделя и много детайли за свои лични действия, които казват много за модела на работа на банката:

• - Обвързаност на банката с политически партии - банкерът споделя, че е търсел подкрепата от ДПС, за да защитят банката от атаки, близостта на Пеевски му е давала "комфорт" в отношенията с ДПС, както и че е допуснал сближаване с Пеевски и не се е противопоставил на "малоумни негови идеи за определени финансирания"

• - Използване на финансовата институция за политическо инженерство - банкерът твърди, че е станал неудобен с нарастващото си влияние, както и с резултата на Бареков, който "до голяма степен беше моя заслуга". Нещо повече, разкриват се детайли как американска консултантска компания е била наета да търси подходящ човек за влизане в политиката "да подкрепя националния бизнес"

• - Финансиране на свързани предприятия - банкерът говори не толкова за свързаност де юре, а за общ контрол от страна на банката на "истински активи, за които сега всички се бият". Интересното тук е, че така на практика се потвърждават изводите от одита на КТБ. От думите на Цветан Василев проличава, че според него това не е проблем, тъй като този модел на банкиране всъщност бил работещ

• - Използването на финансовата институция за медийна пропаганда - банкерът открито признава, че покупката на медийни издания е била направено в търсене на "достатъчно комфорт - както медиен, така и политически". Цветан Василев твърди, че, за да "запази КТБ", е бил отстъпчив към подобни намерения и директно нарича тези покупки "глупости".




Абонирайте се за Капитал
Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Можем спокойно да приемем за достоверни така посочените модели на работи на банката, тъй като те са изведени от думите на Цветан Василев за конкретни действия, в които лично е участвал. Някои от тях са чужди идеи, които той нарича малоумни или глупости, но това не променя историята, а именно, че те са били част от модела на банката. Нещо повече, на практика никъде не личи поемането на някаква вина, а по-скоро поддържане на линията "тука е така", тоест подобни действия са били "наложителни" за средата в България.

В допълнение към всичко това в атаката си спрямо други замесени лица, Цветан Василев говори надълго и нашироко за различните механизми за облагодетелстване и упражняване на политическо влияние в страната. Без да влизаме в търговските детайли на едно или друго обвинение, можем спокойно и с висока степен на достоверност да определим основните модели на задкулисие и неговото финансиране в страната, които прозират от думите на Василев:

• - Насочване на несобствен ресурс през финансова институция към контролиране на активи - на практика това се е случило през КТБ
  - Политическа рента за придобиване на контрол над компании с някаква форма на държавно участие - разискваните сектори тук са телекомуникации и производство на цигари
  - Източване на публичен ресурс през обществени поръчки - разискват се модели на политическа рента и корупция основно в инфраструктурни проекти
  - Моделиране на държавни политики и управление на държавен ресурс с участието на бизнес интереси - споменати са например дигитализацията и управлението на държавния резерв
  - Използване на държавни институции за натиск и упражняване на влияние - било то натиск от страна на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, контролиране на съдии и прокурори или дори "разработки през ДАНС"
  - Участие в контрабандни канали - в случая се визира търговия с акцизни стоки (цигари), но е приложимо и към незаконни такива (наркотици).

Изброените модели категорично говорят и за силното обвързване на едър бизнес и политическа класа. Следните два цитата са важни тук: 1) "Ти не можеш да правиш голям бизнес, ако не се отчиташ" и 2) "Смешно е да се говори, че едрият бизнес е дистанциран от политиците в България. Тук едрият бизнес винаги е бил със силните на деня, защото те налагат условията".
Това накратко е моделът на задкулисието, който прозира от думите на Цветан Василев. Задкулисие, което няма абсолютно нищо общо с мъглявата представа за "животинските бесове на пазара" и свободната икономика. Напротив, задкулисието е издънка на прекомерната държавна намеса в икономиката, която се изразява в:



- контролиране на активи и достъп до олигополни и монополни пазари
- корупция и нарочен регулаторен/надзорен или правораздавателен провал, който е в услуга на престъпници
- източване на публичен ресурс през безсмислени политики и мегапроекти, както и нагласени обществени поръчки
- не на последно място, налагане на политическа рента във всяка една възможна сфера.

И независимо дали вярваме на думите на Цветан Василев, или обърнем всички аргументи срещу него и го поставим в позицията на главен архитект на всички тези събития и зависимости, така описаният модел не се променя.

Коментар+
Тръгнете по пътя на парите

Росен Плевнелиев, президент, пред БНТ

Демократичната държава не се базира на силни лидери, а на силни институции. Ако България е демократична държава, сега е моментът. Не българският държавен глава или българските политици да се упражняват по тази тема (интервюто на Цветан Василев - бел. ред.) или някои други удобно да мълчат, а прокуратурата да се захване - крайно време е, много време мина.

Фотограф: ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

За да не се повтори драмата от 1997 г., когато фалираха български банки, парите изчезнаха, нито един лев не беше върнат, никой не беше виновен, никой не беше осъден - прокуратурата трябва да действа по казуса КТБ. Как народът да има доверие в институциите, ако се повтори същото? Така че призовавам за стотен път: тръгнете по пътя на тезите, на свидетелите, на парите, покажете, че този път е различно, че в България има демократичност, която може да се защити.

---

Позиция
Огън по вестоносците на очевидното

От коментар на Иван Бедров за "Дойче веле"

В заключителната си реч посланикът на Франция Ксавие Лапер дьо Кабан описа връзката между комунистическото минало на България и днешните й проблеми - преди всичко липсата на "разкаяние, наказание, но също така на изследване, на разбиране и на изучаване на реалността на комунизма". И че точно това "впримчва България в неблагосъстоянието ѝ". Къде тук е новината?

Медиите на Пеевски и на други любимци на властта подеха координирана блиц атака срещу посланика на Франция Ксавие Лапер дьо Кабан с целия арсенал от клевети, измислици, намеци и недоизказани внушения Фотограф: Юлия Лазарова

Нима не видяхме с очите си как довчерашните комунисти станаха за една нощ прозападни капиталисти? Нима не ги видяхме първи да влизат в църквите с най-дебелите свещи, след като преди това следяха кой ходи на черква? Нима довчерашните комсомолски секретари не се оказаха за една нощ крупни капиталисти? Нима зад всяко едно ограбване не прозират връзки на агенти и вербовчици? Нима от службите за сигурност бяха отстранени старите кадри, специализирали се в годините на комунизма в контрабанда и изнудване? Тъй че нещо ново ли каза посланикът?

Той даде и примери до какво водят нашите неизчистени отношения с миналото. Лидерите на БСП "да поставят цветя на паметника на най-отявления диктатор"; Цветан Василев и "други, които скоро също може да избягат", да заграбват пред очите ни милиарди; прокурори да подготвят така обвиненията срещу политици, "за да са сигурни, че няма да бъдат осъдени"; парламентът да избере за шеф на ДАНС "млад олигарх на 33 години, чието единствено качество е, че е верен на бивш член на Държавна сигурност"; Волен Сидеров "да възхвалява окупацията на Крим от Русия"... Поредица, която не прави впечатление на достатъчно много хора. Защото сме заличили границата между нормално и ненормално, между добро и зло, между почтено и непочтено.

Последва познатата програма. Медиите на Делян Пеевски и на някои други любимци на властта подеха координирана блиц атака срещу посланика. С целия арсенал от клевети, измислици, намеци, недоизказани и недоизяснени внушения. А кампанията оглавиха хора, които отдавна са изгубили лицето си. Опитът отново е да бъде насочено вниманието към говорещия, а не към думите му. А те предизвикаха мигновен и огромен отклик. Публикациите за неговата реч бяха най-четените, десетки хиляди хора споделяха думите му в социалните мрежи. Рядко се случва подобно нещо.

Всъщност сходен сюжет имаше в края на миналата година, когато председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов произнесе онази реч, запомнена с финала си: "Стига вече толкова!". Какво толкова каза и той тогава? Че ако България е под олигархичен контрол, "значи така е било замислено". Че "ако българската олигархия си има държава, то тогава всеки опит властта да бъде върната в ръцете на гражданите наистина може да се нарече преврат". Кафявата медийна машина нарича превратаджия всеки, който настоява за промяна. И когато Панов завърши с думите: "Нека всички заедно извикаме силно: Стига вече толкова!", последва същата вълна от одобрение, както и след речта на френския посланик.

Какво ни казва това ли? Че много българи не искат да живеят в среда, в която лъжата и измислицата се представят за гледна точка; където узурпаторите са легитимни, а настояващите за промяна са превратаджии; където на кражбата вече никой не казва кражба. В такава среда един посланик и един съдия могат да се превърнат в знаменитости. Защото говорят честно - така, както би трябвало да говорят политиците.

И вместо да ги чуем, по-лесно е да залеем вестоносците на очевидното с ненавист. В противен случай трябва да си признаем, че сами сме допуснали да живеем така. А това не е никак, ама никак удобно.

---

Евъргрийн
Малка
Воля за
Реформи

От коментар на Зорница Славова, ИПИ

Комисията по вътрешни работи в парламента окончателно прие орязаните предложения в законопроекта за реформа на МВР. Полицаите ще запазят привилегиите си за обезщетение до 20 заплати и за допълнителни 12 дни отпуск, академията на МВР остава със същия статут, пожарната си остава главна дирекция. Промените се ограничават до увеличаване на правомощията на главна дирекция "Борба с организираната престъпност", ново предприятие, в което ще се изнесат някои административни услуги (документи за самоличност и регистрация на автомобили), и възможност за повече извънреден труд на полицаите. Тоест сериозна реформа в МВР отново няма да има. То си остава най-раздутата, скъпоструваща и закостеняла административна структура. Новият отказ е нелогичен за всички:

Първо, всяка година бюджетът на МВР надхвърля 1 млрд. лв. и се увеличава допълнително - обикновено заради 20-те заплати при пенсиониране. Затова ограничаването тази привилегия беше от ключово значение. Същото важи и за дългите отпуски.

Второ, полицаите страдат от ниски заплати и недобри условия на труд. Над 90% от огромния бюджет на МВР са за персонал, а за модернизация и повишаване на ефективността няма. На фона на факта, че България е на второ място в ЕС след Словакия по най-големи разходи за ред и сигурност и харчи почти двойно повече, отколкото останалите страни в ЕС.
Трето, гражданите не са доволни от МВР. По данни на Евростат от май т.г. доверието в полицията в България продължава да е най-ниското – под 40%, при средно над 70% в ЕС.

Крахът на реформите в МВР показва, че социализмът е жив и харчи все така неефективно данъците ни.

---

Сделката за Дипломатическия клуб
АДИС по пътя на "Софийски имоти"

От коментар в ureport.bg

Коя е държавата, в която с фирма за 3 лева можеш да купиш актив за 9 милиона и никой да не те провери нито за пране на пари, нито за произход на милиона, който си оставил за депозит? България, разбира се. Печелите билет от Националната лотария за правилния отговор.

Дипломатическият клуб в Бояна отиде в ръцете на фирма без никаква бизнес история и очеваден параван на няКОЙ друг. И всички държавни институции, които имат отношение към тази сделка, си мълчат "като бълха в гащи", както се изрази депутатът от ГЕРБ Методи Андреев по посока на министъра на икономиката Божидар Лукарски. Всъщност "бълхите" са много. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол очевидно е инструментът, с който е осъществена голямата миризлива сделка. "Герберът" Емил Караниколов, натрупал опит при някогашния зам.-кмет на София Юлия Ненкова, настоящ шеф на КЗК, е свършил работата. Очевидно със знанието на министъра на икономиката. Агенцията е от второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на икономиката, където са още други девет.

Вицепремиерът Томислав Дончев, в чийто ресор влиза наблюдението на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, също трябва да е наясно със сделката за Дипломатическия клуб в Бояна – съвсем официално.

А неофициално и премиерът Бойко Борисов трябва да е наясно – след като се занимава с къде-къде по незначителни неща. Няма как да не е наясно. Но всички те кротуват. Надзорът на АПСК още не е гласувал сделката. Ще го направи, след като приключи проверката на НАП. Можем да се догадим – и да ни се догади – в каква посока ще е проверката.

Средствата за продажбата трябва да се внесат до 28 септември заедно с декларация за произхода им. Бълхите, изглежда, няма да изскочат от гащите. А инвентаризация на АДИС е крайно необходима. За да не стане като със "Софийски имоти", където останаха трохи.