Как се структурира и приватизира ядрена централа в либерализиран електроенергиен пазар
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как се структурира и приватизира ядрена централа в либерализиран електроенергиен пазар

Инвестициите в ядрената енергетика са изложени на значителен риск предвид комбинацията от големи предварителни капиталови разходи, дълги срокове на изграждане и дълъг период на експлоатация до възвръщането на инвестиционните разходи.

Как се структурира и приватизира ядрена централа в либерализиран електроенергиен пазар

Частен инвеститор няма да вложи пари в проект за нова АЕЦ в либерализирана среда без дългосрочна сигурност за минималната цена на изкупуването на електроенергията и държавна гаранция за проекта

15539 прочитания

Инвестициите в ядрената енергетика са изложени на значителен риск предвид комбинацията от големи предварителни капиталови разходи, дълги срокове на изграждане и дълъг период на експлоатация до възвръщането на инвестиционните разходи.

© Красимир Юскеселиев


Основата на успешната формула са така наречените договори за разлика, които действат като гаранция, че макар и опериращи на либерализиран пазар, инвеститорите ще имат възможност да печелят поне толкова, че да си струва инвестицията при въвеждането на минималната цена на изкупуване на електроенергията.

Безспорно в световен план е налице ренесанс в областта на ядрената енергетика. В момента в процес на изграждане са около 60 реактора. Причините за това са много, но с оглед на целите ни днес е важно да посочим, че само 1-2 от тези проекти се реализират в рамките на либерализиран електроенергиен пазар.

Рисковете

Като правило либерализираният електроенергиен пазар не позволява структурирането на проект за изграждането на нова ядрена мощност поради невъзможността от осигуряването на сигурност относно възвращаемостта на инвестицията и за осигуряването на финансирането. Инвестициите в ядрената енергетика са изложени на значителен риск предвид комбинацията от големи предварителни капиталови разходи, дълги срокове на изграждане и дълъг период на експлоатация до възвръщането на инвестиционните разходи. Липсата на пазарни финансови инструменти, както и на други видове договори за хеджиране срещу такъв значителен риск, представлява неефективност на пазара, специфична за няколко технологии, сред които и за ядрената енергетика. Следователно следва да се считат за изключително наивни допусканията, че който и да е частен инвеститор би вложил пари в проект за изграждането на нова ядрена мощност в либерализирана среда без дългосрочна сигурност за минималната цена на изкупуването на електроенергията и без държавна гаранция за проекта.

Допълнителна трудност пред структурирането на проектите за изграждане на ядрени мощности в рамките на Европейския съюз представлява строгата регулация по отношение на предоставянето на държавна помощ. Европейска комисия приема в едно от решенията си, което цитираме и по-долу: "Съществува значителна несигурност около въпроса дали ще бъдат налични частни инвестиции в нова атомна електроцентрала при отсъствието на държавна помощ по-рано от 2049 г." Всичките четири кумулативни критерия на правото на ЕС трябва да бъдат изпълнени, за да може предоставената от страна членка компенсация да не представлява неправомерно предоставена държавна помощ (1).

Европейското решение

В продължение на десетилетия в рамките на Европейския съюз се търси форма за успешно структуриране на частни ядрени проекти и най-накрая такава формула беше намерена чрез успешното нотифициране на държавната помощ по отношение на проекта за изграждането на ядрената централа "Хинкли пойнт Си" във Великобритания като част от реформата на електроенергийния сектор на страната. Понастоящем проектът е в ход, като едновременно с него се подготвя стартирането на няколко други ядрени проекти, структурирани по същия начин.

Основата на успешната формула са така наречените договори за разлика (contracts for difference или CfD), които Световната банка предлага да се въведат и в България. Тези договори са на практика дългосрочни договори, които действат като гаранция, че макар и опериращи на либерализиран пазар, инвеститорите ще имат възможност да печелят поне толкова, че да си струва инвестицията при въвеждането на така наречената strike price (минималната цена на изкупуване на електроенергията, която оправдава участието в проекта от страна на инвеститорите и на финансиращите институции). Страна по договорите за разлика е на практика държавата, която освен с този финансов инструмент, гарантира инвестицията в новите ядрени проекти и с помощта на класическа държавна гаранция (2). Договорът за разлика като средство за правомерно предоставяне на държавна помощ като част от реформата на електроенергийния пазар беше потвърден от Европейската комисия в няколко случая в допълнение на разглеждания проект - "Хинкли пойнт Си".

Нещо изключително важно в контекста на промените в българското законодателство е, че договори за разлика има само при нисковъглеродна електроенергия – възобновяеми енергийни източници и ядрена енергетика. Едновременно с това друга характеристика на модела е свързана с възможността да се вземе решение относно минимално необходимите разходи по време на целия проектен живот на инвестицията предварително, в самото начало на проекта - преди да бъде взето политическото решение дали да се направи инвестицията.

Така например за проекта "Хинкли пойнт Си" във Великобритания параметрите изглеждат по следния начин: (i) срок на договора за разлика – 35 години (3), (ii) минималната цена на изкупуване на електроенергията при подписването на договора, която се актуализира всяка година с индекса на потребителските цени – 92.5 британски паунда/мВтч (4), (iii) норма на възвращаемост – малко под 10% (5), (iv) стойност на привлеченото финансиране – около 18 млрд. британски паунда, или над 5500 британски паунда на мВтч, и стойност на цялата инвестиция – 34 млрд. британски паунда.

В контекста на другите подобни проекти в рамките на ЕС вероятно част от първоначалните разходи ще могат да бъдат намалени, но едновременно с това следва да се имат предвид ползите, свързани със значителния кредитен рейтинг на Великобритания и минималния политически риск. Независимо от това, дори и в случая с "Хинкли пойнт Си" договорът за разлика предвижда специална компенсация за случаите на неправомерно решение от страна на правителството за спиране на проекта след вземането на инвестиционното решение.

Подготовката

Видно от посоченото по-горе, ако трябва накратко да отговорим на въпроса как се структурира и приватизира ядрена централа в либерализиран електроенергиен пазар, следва да имаме предвид, че това е един изключително сложен процес, който изисква години предварителна подготовка и оценки, промени в законодателството и компетентна помощ, но който, от друга страна, дава значителни гаранции за успех на инвестицията. Най-важната характеристика на успешния подход за реализацията на проектите е свързана с изтеглянето на важните стратегически и политически решения на преден план предварително, а не след като държавата е ангажирана финансово с инвестицията. Но дори преди възможността тези решения да бъдат приети, е необходимо да се подготви нормативната основа за функционирането на договорите за разлика и процеса на избор на инвеститор, както и да се потърси становището на Европейската комисия.

Така например Великобритания беше изправена пред избора дали да гарантира инвестиция, чиято минималната цена на изкупуване на електроенергията надвишава два пъти настоящата пазарна цена на електроенергетиката. Макар и трудно и след многогодишни дебати, Обединеното кралство взе своето решение. От друга страна, опитите за приватизация на активи или специално създадени проектни дружества за изграждането на нови ядрени мощности в рамките на либерализирания електроенергиен пазар на ЕС без наличието на модерното структуриране на проекта са обречени на неуспех и всъщност в български контекст имат за цел да доведат до "логичният" извод, че за пореден път държавата следва да се опита да инвестира и да поеме рисковете. Световната практика, а и българският опит доказват по безспорен и категоричен начин, че няма никаква практическа възможност да бъде привлечен инвеститор в проект, който не е подготвен по начин, който е подходящ за реализирането на нов ядрен проект по модерен начин. А съвременният подход, систематизиран по-горе, гарантира, че решенията ще се взимат, преди да започне изпълнението, дори и ако в крайна сметка за евентуалния български ядрен проект не се намери инвеститор, който е готов да поеме рисковете от участието в изграждането на евентуалната ядрена мощност. А тази възможност е най-вероятната.

(1) (i) Предприятието получател трябва да бъде действително натоварено с изпълнението на задължения за извършване на обществена услуга и тези задължения трябва да бъдат ясно определени; (ii) Параметрите на базата за изчисляване на компенсацията трябва да са установени предварително по обективен и прозрачен начин, за да не се допусне предоставянето на икономическо предимство за предприятието получател, което да го постави в по-благоприятно положение спрямо предприятията конкуренти; (iii) Компенсацията не може да надхвърля необходимото за покриване изцяло или отчасти на разходите, направени при изпълнението на задълженията за обществена услуга, като се имат предвид свързаните с тях приходи, както и разумна печалба за изпълнението на тези задължения; и (iv) равнището на необходимата компенсация трябва да бъде определено въз основа на анализ на разходите, които средно, добре управлявано и подходящо оборудвано предприятие би направило, за да изпълни тези задължения, като има предвид свързаните с това приходи, както и разумна печалба за изпълнението на тези задължения.

(2) ЕК прие възможността за предоставянето на държавна гаранция от страна на Великобритания, но изиска от инвеститорите – френската EDF и китайската CGN, увеличаване на таксата, свързана с получаването й.

(3) С решението си, което може да се прочете на български на http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=OJ:L:2015:109:FULL&from=EN, ЕК подчертава необходимостта проектът да получава стабилен приход в продължение на този дълъг период.

(4) Това е цената на изкупуване към референтната година 2012. В момента цената на изкупуване е над 100 паунда/мВтч, а пускането в експлоатация на проекта предстои след около 7-8 години.

(5) Финансовият модел включва вътрешна норма на възвращаемост на проекта от 9.25 до 9.75% в номинално изражение след данъчно облагане предвид "уникалността и рисковете пред проекта".

(6) За сравнение, ако България имаше възможност да предостави подобен комфорт на инвеститорите в нашата ядрена енергетика, аналогичен на АЕЦ "Белене" проект би трябвало да привлече финансиране за около 22 млрд. лв.

Основата на успешната формула са така наречените договори за разлика, които действат като гаранция, че макар и опериращи на либерализиран пазар, инвеститорите ще имат възможност да печелят поне толкова, че да си струва инвестицията при въвеждането на минималната цена на изкупуване на електроенергията.

Безспорно в световен план е налице ренесанс в областта на ядрената енергетика. В момента в процес на изграждане са около 60 реактора. Причините за това са много, но с оглед на целите ни днес е важно да посочим, че само 1-2 от тези проекти се реализират в рамките на либерализиран електроенергиен пазар.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    kotovad avatar :-|
    А.Стоянова

    Интересна и актуална статия на тема, за която е крайно време да се освободи от политика и многобройните мнения да се обединят на експертна основа. Проблемите, свързани с внедряване на ядрената енергетика в Бг. са противоречиви, но с наличие на мнения на експерти, постепенно се изясняват. Показателно е мнението на автора по следните въпроси:
    1."Безспорно в световен план е на лице РЕНЕСАНС в областта на ядрената енергетика. В момента в процес на изграждане са около 60 реактора, но само 1-2 от тези проекти се реализират в рамките на либерализиран електроенергиен пазар";
    2."Инвестициите в ядрената енергетика са изложени на значителен риск, предвид комбинацията от: големи капиталови разходи, дълги срокове за изграждане и дълъг период на експлоатация до възвръщането на инвестиционните разходи;
    3."Допълнителна трудност за изграждане на ядрени мощности в рамките на ЕС представлява строгата регулация по отношение представянето на държавна помощ". ЕК приема в едно от решенията си: "Съществува значителна НЕСИГУРНОСТ, дали ще бъдат налични частни инвеститори в нова АЕЦ, при отсъствието на държавна помощ по рано от 2049 г.;
    4."Следва да се считат изключително наивни допусканията, че който и да е частен инвеститор би вложил пари в проект за изграждане на нова АЕЦ в либерализирана среда, без сигурност за минимална изкупна цена и без държавна гаранция за проекта.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK