Изводите на Световната банка за електроенергийния сектор
Няма нужда от инвестиции в нови производствени мощности в средносрочен план, като дотогва България ще остане нетен износител на електроенергия
Докладът на Световната банка с оценка на състоянието на електроенергийния сектор на страната се очакваше с нетърпение и въпреки значителното забавяне при подготовката му представлява важна и интересна отправна точка при взимането на по-нататъшните решения относно финансовото укрепване и пазарната либерализация на отрасъла.
Окончателният вариант на доклада от ноември 2016 г. отчита значителния напредък по пътя на финансовото укрепване и пазарната либерализация през последните две години, като изрично посочва добрите примери с тази посока: създаването на фонд "Сигурност на електроенергийната система"; увеличение на таксата "задължение към обществото", намаляването на количествата електроенергия от ВЕИ, изкупувана на преференциални цени; намаляването на цената на студения резерв от ТЕЦ-овете с дългосрочни договори и други. Едновременно с това се посочва, че някои от мерките (ограниченията по отношение на ВЕИ производителите и таксите върху приходите им) са имали пагубен ефект върху финансовото състояние на тези производители.
Докладът остро критикува правителствената политика между 2012 и 2014 г., характеризираща се с необосновано намаляване на крайните цени на регулирания пазар със 7% и незаконосъобразните регулаторни решения по отношение на ВЕИ производителите в този период. Политическата намеса в работата на ДКЕВР и честата смяна на състава на регулатора са сред основните грешки, констатирани за този период.
Без нужда от нови генерационни мощности до 2020 г.
На фона на актуалната за обществото тема относно приватизация на незавършени проекти и строежа на нови генерационни мощности експертите на Световната банка отчитат наличието на диверсифициран микс на електропроизводствените мощности в страната. Предвид предвижданията за върхова консумация от 7817 МВт към 2020 г. изводът, който докладът прави, е за липса на необходимост от инвестиции в нови производствени мощности в средносрочен план, като дотогава България ще запази статута си на нетен износител.
Непосредствена е необходимостта от по-нататъшно финансово укрепване на сектора
Експертите на Световната банка поставят особен акцент на непосредствената необходимост от по-нататъшно финансово укрепване на сектора. Стъпките, предприети през последните две години, са оценени като положителни, но финансовата стабилност на сектора се оценява като крехка. Допълнителните мерки с цел финансовото укрепване на сектора са свързани с рефинансирането на облигационните емисии на БЕХ и увеличаване на таксата "задължение към обществото", дължима от всички потребители.
По отношение на рефинансирането на двете петгодишни облигационни емисии на БЕХ от октомври 2013 г. на стойност 500 млн. евро (при лихва от 4.25%) и от август 2016 на стойност 550 млн. евро (при лихва от 4.875%) се препоръчва предоговаряне на финансирането за по-дълъг период и при по-добри лихвени нива. Две от възможностите за постигане на този резултат Световната банка вижда в евентуалното издаване на държавни облигации или в предоставянето на държавна гаранция в полза на БЕХ при спазване на европейските норми във връзка с предоставянето на държавна помощ.
При предвижданото увеличение на таксата "задължение към обществото", дължима от всички потребители с по 5% (без отчитане на инфлацията) всяка година до 2019 г., Световната банка изчислява, че ефектът върху цените на електроенергията на регулиран пазар ще бъде около 2% годишно увеличение в допълнение на увеличението, което следва в резултат на инфлация и други фактори.
Комбинацията на тези две допълнителни мерки и съществуващите такива според експертите на Световната банка ще направи възможно погасяването на натрупаните заеми в електроенергийната система.
Последващи стъпки за преминаване към либерализиран модел на електроенергийния сектор
След съответния анализ на състоянието на процеса на либерализация на електроенергийния отрасъл на страната Световната банка прави няколко препоръки за по-нататъшните стъпки в тази посока.
Закупуването на електроенергията, с която се покриват загубите на ЕСО и разпределителните компании, на пазарен принцип е една от идеите на доклада. Прави се пояснението относно евентуалното негативно влияние, което една такава промяна може да предизвика по отношение на финансовия дефицит в сектора, защото цените на електроенергията за загуби ще бъдат повече от два пъти по-високи от сегашните 30 лева/МВтч, определени от КЕВР.
Втората стъпка, която се препоръчва по отношение на преминаването към либерализационен модел, е интегрирането на дългосрочните договори на ТЕЦ-овете и ВЕИ производителите чрез така наречените договори за разлики. Като оставим настрана, че този модел е създаден по отношение на новоизграждащи се мощности, тенденцията към неправилното използване на модерната терминология от първия вариант на доклада продължава и се задълбочава и в последната му версия. Използването на този механизъм по отношение на производители, различни от ВЕИ и ядрена енергетика, е недопустимо поради факта, че това е форма на подпомагане на електроенергията, която не емитира въглеродни емисии. Самата идея за въвеждане на договори за разлика за подпомагането на лигнитни централи е неправилна1, а механизмите за интеграцията на тези производители в либерализираната среда са познати от опита на други страни по света и повечето от тях запазват интересите на инвеститорите2. Независимо от това окончателният вариант на доклада предлага приоритетното въвеждане на договори за разлики по отношение на лигнитните ТЕЦ-ове, след което да бъдат големите ВЕИ производители и след това – малките. Оправданието за тази последователност е осигуряването на по-висока ликвидност на борсата от страна на лигнитните централи. Много важна е констатацията в доклада, че при преминаването към либерализационен модел следва да се гарантират приходите на производителите по примера на Великобритания и Финландия. По отношение на задълженията във връзка с балансирането на ВЕИ производителите се препоръчва запазването на досегашния модел, което вероятно ще срещне сериозна съпротива.
Третата стъпка на преминаването към либерализиран модел на електроенергийния сектор, препоръчвана от Световната банка, е свързана с развитието на регионалния електроенергиен пазар. Особено внимание се обръща на възможностите за сътрудничество с Румъния и използването на интерконектора между двете страни като първи етап от реализацията на регионалния електроенергиен проект, който понастоящем се развива между Чехия, Унгария, Румъния и Словакия.
Пълното функциониране на Независимата електроенергийна борса, която да премине на подчинение на Министерството на финансите, да увеличи ликвидността си и да развие нови платформи за търговия, е последната препоръка от страна на Световната банка по отношение на необходимите последващи стъпки за либерализацията на пазара.
Необходимост от институционално укрепване за реализация на реформите
Световната банка подчертава и необходимостта от институционално укрепване за успешната реализация на реформите.
На първо място, ако либерализацията се извърши по модела, утвърден във Великобритания, ролята на фонда "Сигурност на електроенергийната система" ще се увеличи значително. Фондът ще бъде страна по договорите за разлики, а по предложение на Световната банка ще получава и приходите, събирани от таксата "задължение към обществото", за да покрива и тарифния дефицит. Докладът съдържа и препоръка фондът "Сигурност на електроенергийната система" да бъде подпомаган и от страна на държавата чрез държавни гаранции, като нормативната база следва да осигурява професионалното му управление и оперативната му независимост.
Като отбелязва значителния напредък в подобряването на независимостта на КЕВР, докладът на Световната банка подчертава необходимостта от продължаващи усилия най-вече по отношение на финансовата стабилност и укрепването на административния капацитет за прилагането на европейските норми в сектора.
Подобряването на независимостта и управлението на Независимата електроенергийна борса е последната от препоръките на Световната банка по отношение на необходимото институционално укрепване за реализирането на реформите.
Кратка оценка
Макар и доста закъснял3 и до известна степен непълен4, докладът на Световната банка за състоянието на електроенергийния сектор на страната е изключително полезен и е важна отправна точка за реформите в сектора. Нормативните изисквания задължават тези части от него, които правителството и Народното събрание приемат, да станат част от Енергийната стратегия на България, като едва след това се пристъпи към приемането на законовите и подзаконовите промени в изпълнение на този стратегически политически документ. Докладът ни казва, че нямаме нужда от нови мощности, но оставя възможности за реализирането на проекти, чиято икономическа целесъобразност е безспорна и които ще допринесат за намаляването на дефицита, натрупан в системата. Значителна част е посветена на защитата на потребителите в резултат на либерализацията, което е изключително важен въпрос.
Обърнат към създаването на ефективен механизъм за финансова стабилизация на сектора, документът дава някои отправни точки за формирането на политиката в сектора по отношение на защитата на инвестициите и зачитането на задълженията по съществуващите договори. С анализа на грешките от близкото минало докладът е особено важен и следва да бъде представен и анализиран по подходящ начин, вероятно като част от предстоящите промени в Енергийната стратегия на страната. 1 Докладът посочва, че страната по договорите за разлики във Великобритания се нарича Компания за нисковъглеродни договори, което не е случайно. 2 Докладът съдържа интересно приложение, анализиращо подходите по отношение на интегрирането на ТЕЦ-ове с дългосрочни договори в либерализирания пазар. Интересно е да се анализират възможностите, които са предлагани и от самите инвеститори в България, по отношение на изкупуване на договорите. Единственият негатив в това отношение е, че се налага предварителното инвестиране на значителен ресурс, еквивалентът на който в нашата действителност беше пропилян за нереализирани държавни инвестиционни проекти в електроенергийната и газовата област и които бяха в състояние да подпомогнат процеса на плавната трансформация на ТЕЦ-ове с дългосрочни договори в активни участници на либерализирания пазар.
3 Докладът трябваше да бъде готов още в края на 2015 г. 4 Докладът не засяга необходимите инвестиции в области като изгаряне на отпадъци, нови балансиращи мощности, увеличение на мощността на съществуващи генерационни мощности, рехабилитация на ПАВЕЦ и много други. Малко внимание е обърнато и на висящите международни и вътрешни спорове в отрасъла, които са значителен риск за електроенергийната система.