Когато чуждестранните фирми вече не са желани
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Когато чуждестранните фирми вече не са желани

pexels

Когато чуждестранните фирми вече не са желани

Вероятността международни компании да се изтеглят от дадена държава е най-голяма, когато имат спор с местното правителство

12953 прочитания

pexels

© pexels


Даниел Блейк

Катерина Мосчиери

Изтеглянето на бизнес от дадена страна е скъпо упражнение за която и да е мултинационална компания. Но понякога се налага в името на бъдещите резултати на съответната корпорация. Ако държавата домакин промени някакво законодателство или дори поеме контрола над местно подразделение, означава, че е настъпил моментът за напускане и закриване на инвестицията.

Изваждането на активи или закриването на част от една фирма обикновено е резултат от външен или вътрешен натиск. Вътрешният може да е резултат от проблем с компанията майка или специфични случаи в подразделението. Външният натиск може да идва или от бизнес средата, или от политическата ситуация. Мултинационалните фирми могат да срещнат както външен натиск, така и специфични за компанията спорове с правителството, което ги натиска да се оттеглят.

Съдът на Световната банка

В случаите, когато мултинационалните фирми имат спор с чуждо правителство, те често търсят решение чрез международен арбитраж. Например американската Corn Products International (CPI) имаше трудности с мексиканските власти през 2002 г. CPI произвеждаше в страната подсладителя HFCS - високофруктозен сироп от царевица, който доставяше на местните производители на безалкохолни напитки. Повечето други подсладители се правеха от тръстикова захар от местни производители. В един момент мексиканският Конгрес въведе акциз от 20% на напитки, които използват продукти, различни от тръстиковата захар. CPI и други американски производители на HFCS подадоха оплакване, че данъкът е неправомерно насочен към тях, т.е. най-големите компании за HFCS в региона. CPI оспори акциза пред международен арбитраж и получи компенсации за 58 млн. долара.

Случаят на CPI беше разгледан пред Международния център за регулиране на инвестиционните спорове (МЦУИС) в Световната банка. МЦУИС е най-популярният форум за решаване на подобни международни случаи. Фирмите могат да попаднат в МЦУИС при две основни условия: фирмата смята, че страната, в която оперира, е нарушила постигнати договорки или че правителството е нарушило поетите ангажименти за справедливи и недискриминационни отношения според международни спогодби или местното законодателство. Компаниите често се нуждаят от достъп до арбитража, когато съществува предишно споразумение между държавата домакин и националното правителство на съответната фирма или при клаузи в инвестиционния договор с местното правителство.

Международният арбитраж не е някаква панацея за фирмите. Разглеждането на случай в МЦУИС струва милиони долари на компаниите, без да имат каквито и да било гаранции, че ще спечелят. Още повече че делата могат да се проточат с години, което не е оптимално решение за мениджъри, чиято съдба или кариера зависи от постигането на добри резултати всяко тримесечие или година. Въпреки това броят на фирмите, оспорващи несправедливото според тях третиране от страна на чуждите правителства, нараства стабилно през последните 20 години. И причината е, че арбитражът предоставя на компаниите сравнително ефективен начин да оспорят решенията на местните власти, когато корпоративната дипломация и преговори не работят.

Спорове и изтегляне на инвестициите

В неотдавна публикуваната ни статия в Strategic Management Journal "Политически риск, стратегически решения и верижни ефекти: съображения на фирмите" ние събрахме данни от разглеждани в МЦУИС случаи в опит да идентифицираме споровете между компании и правителства. Основната ни цел е да проучим влиянието на тези дела върху склонността на корпорациите да изтеглят инвестициите си.

Анализът ни показва, че компании, които имат спорове с местни правителства, са два пъти по-склонни да се изтеглят от държавата спрямо такива, които не срещат подобни трудности. Също така открихме доказателства, че е по-вероятно дадени фирми да се изтеглят от държави в същия регион, в който е и страната, с която имат спорове. Според нас тези изводи показват, че мениджърите гледат на споровете като на доказателство за липсата на достатъчно умения да управляват политическата среда в съответната държава и локации с подобни политически, икономически и културни характеристики.

Идват ли лешояди?

А как реагират други фирми на споровете на конкурентите си? Би трябвало да се очаква компаниите, който следят политическите проблеми на други, да се боят, че те може да са следващите. Но изследването ни показа, че това не е така. Ние не откриваме доказателства, че броят на споровете на едно правителство с чуждестранни фирми кара други фирми да искат да изтеглят инвестициите си. Нещо повече - има доказателства, че някои корпорации могат да разглеждат проблемите на съперниците си като свои възможности. Например, когато испанската петролна компания Repsol бе принудена да се оттегли от Аржентина след национализацията на активите й от правителството на Кристина Фернандес де Киршнер през 2012 г., Chevron реши да разшири присъствието си в страната.

Макар мениджърите да вярват, че "това никога няма да им се случи", може да се очакват още продажби на предприятия, ако има отстъпление от глобализационната политика на правителства, заемащи по-агресивна регулаторна позиция спрямо чуждестранните фирми. Такива проблеми могат да бъдат резултат и от ограничен достъп до международен арбитраж. Възможността да дадеш чуждестранно правителство директно на съд оспорва конвенционалните представи за суверенитет и остава изключително спорна. Което се вижда и от шумните възражения от страна на видни политици и икономисти като сенатор Елизабет Уорън и Нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц срещу Транстихоокеанското споразумение за свободна търговия (ТРР), което позволява на фирмите директно да дават чужди правителства на арбитраж.

* Статията е предоставена от INSEAD Knowledge (http://knowledge.insead.edu) Copyright INSEAD 2016

** Daniel J. Blake is an Assistant Professor of Strategic Management at IE Business School and is an Adjunct Professor of Economics and Political Science at INSEAD.

Caterina Moschieri is a Visiting Professor of Strategy at INSEAD. She is an Associate Professor of Strategic Management at IE Business School

Даниел Блейк

Катерина Мосчиери

Изтеглянето на бизнес от дадена страна е скъпо упражнение за която и да е мултинационална компания. Но понякога се налага в името на бъдещите резултати на съответната корпорация. Ако държавата домакин промени някакво законодателство или дори поеме контрола над местно подразделение, означава, че е настъпил моментът за напускане и закриване на инвестицията.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK