Защитен щит или "тесла" за бизнеса
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защитен щит или "тесла" за бизнеса

Вместо да се насърчава подписването на дружествени документи с квалифициран електронен подпис, при така приетите промени закона това вече е невъзможно.

Защитен щит или "тесла" за бизнеса

Спорно е доколко мерките в Търговския закон срещу съставяне на на неистински документи при кражбите на фирми ще дадат резултат

Вместо да се насърчава подписването на дружествени документи с квалифициран електронен подпис, при така приетите промени закона това вече е невъзможно.

© Цветелина Николаева


Вече минаха два месеца от влизането в сила на промените в Търговския закон1, предвиждащи по-строга форма на валидност на най-разпространените дружествени решения и договори. Това беше въведено според мотивите на законопроекта като "превенция срещу съставянето на неистински документи" при кражбите на фирми.

Да припомним накратко промените

Изостави се досегашният принцип, че решенията на едноличния собственик или общото събрание се приемат в проста писмена форма (традиционно под формата на писмен протокол). Сега правилото гласи друго: четири категории решения (за намаляване и увеличаване на капитала; приемане и изключване на съдружници и прехвърляне на дружествен дял на нов член; избор на управител; придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях) се приемат валидно с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор на фирмата не е предвидено изрично, че могат да се приемат в писмена форма.

Новите мерки засягат само (едноличните) дружества с ограничена отговорност. Отново акционерните дружества останаха извън "защитния щит", сякаш при тях не може да има злоупотреба с джиросване на поименни акции2.
Допълнително се усложни и формата за валидност при прехвърляне на дружествени дялове и търговско предприятие, като там също се предвиди, че това ще става с нотариална заверка на подписите и съдържанието, извършени едновременно.

Това са форми за действителност. Неспазването им поражда най-сериозната последица в гражданското право, а именно нищожност - приравнява се на липса на решение или липса на договор.

Благодарение на бизнеса се прие по-икономичният вариант, че при този тип нотариалното удостоверяване на документи по Търговския закон се дължи обикновена нотариална такса.

Дали защитата работи?

Спорно е доколко поредната държавновластническа намеса в частните отношение е гарант за истинност и достоверност, която да бъде превенция срещу злоупотребите и кражбите на дружества. Тук отново се разчита само и единствено на представител на публичната власт - нотариуса, за разлика от други държави, в които адвокатите могат да изпълняват подобни удостоверителни функции.

Вместо да се насърчава подписването на дружествени документи с квалифициран електронен подпис, при така възприето законодателно решение това вече е невъзможно. Законът за електронния документ и електронния подпис не се прилага "относно сделки, за които законът изисква квалифицирана писмена форма", в което число попадат корпоративните решения и други договори с нотариални заверки. Това оставя впечатлението, че новата мярка е несъвместима с дигитализацията.

Особено неудобство се създава за чуждестранните съдружници, които по някаква причина не са променили дружествените си договори, за да ползват облекчената форма за действителност. Едновременно удостоверяване на подпис и съдържание невинаги е възможно според чуждото законодателство, ако определеният документ или договор би се издал в друга държава. Как чуждият нотариус ще провери съдържанието на документ, касаещ вписани обстоятелства в български регистър или дружествен договор? Това е допълнителен разход за фирмата, налагащ снабдяването с официални удостоверителни документи, преводи и легализации (в някои случаи). В Информационната система на българските нотариуси няма как да присъства чуждестранно пълномощно или корпоративно решение, заверено в чужбина, затова подобен тип документи ще останат извън обхвата на задължителна проверка, която длъжностното лице задължително прави в системата.

Не на последно място, мярката е силно отклонение от европейските директиви в областта на едноличните дружествата с ограничена отговорност, където като хармонизиран принцип е уредена необходимостта решенията, взети от едноличния собственик в качеството му на общо събрание, да бъдат в писмена форма.3

Как Търговският регистър зачита действието на новите разпоредби?

На пръв поглед семпли, новите правила се оказват "проблематични" за някои сделки и решения, осъществени преди 3 януари 2017 г., но заявени за вписване след тази дата, с оглед зачитането им от длъжностните лица по регистрация.

Въпреки правната и житейска логика още в началото на годината се появиха откази от вписване на Търговския регистър относно обстоятелства, които са се случили във формата за действителност преди законовата промяна за дружества, в чиито устави липсва отмяна на новите правила. Аргументите на длъжностните лица са, че макар формата да е спазена по стария ред, за целите на вписването следва да се зачете нововъведената по-утежнена форма за действителност. Това е превратно тълкуване на обхвата на проверка на длъжностните лица във връзка с действието на вписването спрямо третите лица, и то при липса на правна уредба в същото време, че такива решения запазват действието си, като се прилагат вече разпоредбите на новия закон.

Ефектът

Дали промените ще гарантират сигурността на търговския оборот, или ще са окажат "тесла" за бизнеса предстои да разберем. Независимо от ефекта, който ще се преценява във времето, всички фирми, които желаят да се освободят от квалифицираната форма на подписване и валидност на гореспоменатите корпоративни решения и не попадат в изключението "за вече предвидена писмена форма", следва да изменят изрично дружествените си договори.

Материалът не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Поради ограничения му обхват същият не претендира за изчерпателност по темата. За повече информация по засегнатите по-горе въпроси може да се обърнете към автора на e-mail: hristova@tmlawoffice.bg или на www.tmlawoffice.bg1 Търговски закон, изм. и доп., с ДВ бр. 105 от 30.12.2016 г., в сила от 3.01.2017 г.2 За акционерни дружества с безналични aкции, разбира се, рискът не стои, доколкото там сделките минават през Централния депозитар и инвестиционен посредник.3 Директива 2009/102/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. в областта на дружественото право относно едноличните дружества с ограничена отговорност; Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно едноличните дружества с ограничена отговорност", COM (2014) 212 final – 2014/0120 (COD

Вече минаха два месеца от влизането в сила на промените в Търговския закон1, предвиждащи по-строга форма на валидност на най-разпространените дружествени решения и договори. Това беше въведено според мотивите на законопроекта като "превенция срещу съставянето на неистински документи" при кражбите на фирми.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK