Предстоят фундаментални промени за изменение на АПК

На 22.06.2017 г. бе приет на първо четене от парламента законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, предвиждащ фундаментални промени в основните принципи на административния процес, включително и по отношение на въведения миналата година административен договор. Предложените промени целят преди всичко да се ускори и модернизира административното правораздаване и да се въведе електронното правосъдие. Въпреки това обаче законопроектът се превърна в обект на множество критики от професионалните и обществените организации, което доведе и до внасяне на противоположни законопроекти за изменение на вече приетия на първо четене законопроект за изменение и допълнение на АПК. С приетите на първо четене промени в кодекса се засягат основни институти и принципни положения на административния процес.

Какво предвиждат

Промените предвиждат въвеждане на електронно правосъдие, което създава възможност жалби срещу административни актове, искания и съобщения да се изпращат до държавните и местните органи, до съдилищата, прокуратурите, съдебните изпълнители по електронен път, подписани с електронен подпис. Въвежда се задължение за държавните и местните органи, публични организации, включително съдилища, прокуратури и съдебни изпълнители, да осигурят техническа възможност исканията, жалбите и съобщенията по административни производства да се подават по електронен път, а страните по административните преписки и дела да посочат имейл и мобилен телефон за кореспонденция, като комуникацията между тях да се извършва само по електронен път. При неизпълнение на това задължение се предвижда презумпция за уведомяване. Предвижда се още създаването на електронни административни преписки и дела, до които страните ще имат контролиран дистанционен достъп с оглед гарантиране защита на личните данни. Всяка институция, вкл. съдилищата, се предвижда да създаде и поддържа интернет страница, на която да се публикуват съобщения във връзка с висящи производства с функция за търсене.

Предложеното връчване и уведомяване чрез електронна поща, съответно задължаването на страните в административното производство да сочат имейл адрес за кореспонденция обаче не срещат очакваната подкрепа в професионалните среди. Опасенията, че страната ни не е готова да обезпечи сигурността на електронния документооборот и да обвържа с това правото на жалба или протест, добиват все по-ярък образ. Ето защо и в периода между първото и второто четене на законопроекта се внесоха нови законопроекти за изменение на вече приетия на първо четене, които ревизират най-вече частта за електронното правосъдие.

Законопроектът не подминава и въведения през миналата година институт на административния договор и споразумение. С предложените промени се прецизира уредбата на административния договор и споразумение и ясно се декларира гражданскоправният им характер. С оглед на това се дефинират точно основанията за недействителност на този договор и приложението на договорното право по отношение на него, както и специалната компетентност на административните съдилища да разглеждат спорове във връзка с този тип договори. Не е ясно дали ако промяната бъде приета окончателно, административните съдилища ще могат адекватно и бързо да поемат разглеждането и на граждански спорове, каквито неминуемо ще бъдат тези относно действителността на административните договори и споразумения.

Промените предвиждат също възможност в определени специални закони да бъде въведен принципът на мълчаливото съгласие вместо този на мълчаливия отказ. По този начин се цели ефективно да се противодейства на бездействието на администрацията за издаване на исканите от гражданите и бизнеса административни актове. Принципът на мълчаливия отказ се запазва, но доколкото в специален закон не е предвидено, непроизнасянето в срок на административния орган ще се счита за мълчаливо съгласие, равнозначно на издаване на искания административен акт.

С цел преодоляване на съществуващата противоречива съдебна практика с приетия на първо четене от парламента законопроект се урежда изрично компетентността на административните съдилища да разглеждат искове за обявяване на нищожност на съдебни решения и определения по административни дела, като тези искове могат да бъдат подавани безсрочно. Компетентен да разгледа иска за нищожност е административният съд, който е постановил оспорвания съдебен акт, а решението на първоинстанционния съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд. Следва отделно да се спомене, че законопроектът въвежда за първи път като основание за отмяна на влязло в сила решение по административно дело, ако същото противоречи на решение на Съда на ЕС по чл.267 от ДФЕС, с което се тълкува разпоредба от правото на ЕС или акт на органите на ЕС, приложена от българския съд.

Дискусионни промени

Една от най-дискусионните промени, предвиждана с приетия на първо четене законопроект, е увеличаването на съдебните/държавните такси при касационно обжалване по административни дела и при дела за отмяна на влезли в сила решения по административни дела, като промените предвиждат при административни дела с определен материален интерес таксата да се определя в размер на 1% от материалния интерес, но не повече от 3400 лева, а за суми над 10 млн. лева таксата да бъде до 9000 лева.

В тази връзка следва да се отчитат и разпоредбите на специалните закони, като например Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите, в които са предвидени и съответните размери на таксите за подаване на жалби. Съответни промени в специалните закони също са предвидени със законопроекта за изменение и допълнение на АПК.

Особено внимание заслужават и предложените в законопроекта промени във връзка с обжалването на административните актове и местната компетентност на съдилищата. В тази връзка следва да се отбележи, че законопроектът предвижда промени в Данъчно-процесуалния осигурителен кодекс, съгласно които жалбите срещу ревизионни актове ще се подават до съда по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя, а не, както досега, по местонахождение на административния орган. Освен това се предвиждат и промени в Закона за обществените поръчки, където решенията на Комисията за защита на конкуренцията ще подлежат на обжалване не пред Върховния административен съд, както досега, а пред Административен съд – София-град.

Предвид факта, че предлаганите промени са значителни и изискват множество допълнителни вторични действия от различни органи и институции, ако бъдат окончателно одобрени, ще влязат в сила от 01.01.2019 г. Предложените промени в АПК са предмет на дискусия не само в парламента и намират своите привърженици и противници, но в крайна сметка обществото се нуждае от модерно и ефективно правосъдие, за което са нужни смели и креативни решения.