С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
28 авг 2018, 15:00, 1844 прочитания

Ползите за капиталовия пазар от новия Регламент за проспекта

Европейската регулация ще улесни малките и средните предприятия, търсещи финансиране през борсата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
За авторите

Дамян Лешев е адвокат, мениджър в адвокатска кантора "Цветкова, Бебов, Комаревски" с повече от 14 години опит в сферата на правото на капиталовите пазари и банковите транзакции

Петър Иванов е правен консултант в адвокатска кантора "Цветкова, Бебов, Комаревски", специализиран в областта на капиталовите пазари и корпоративното финансиране

Още по темата

Облигациите на БЕХ за 400 млн. евро се търгуват и на борсата в София

Комисията за финансов надзор вписа емисията, която е качена за търговия и в Ирландия

9 юли 2018

Десетте акции на 2018 г.

Анализаторите очакват 10% ръст на SOFIX и залагат отново на традициционно откритите към инвеститорите компании

5 яну 2018

Първият български ETF ще се търгува на борсата във Франкфурт

Фондът на Expat получи регистрация и сделки с него могат да започнат от 10 януари 2018 г.

21 дек 2017

Отрязани от голямата сцена

Опитът на българския Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF да се качи за търговия на Лондонската фондова борса удари на камък, поради липсата на връзка между българския Централен депозитар и Euroclear, както заради и нежеланието на последната да обслужва български емитенти по принцип

19 май 2017
В последните години приложимото законодателство и пазарната инфраструктура в Европейския съюз (ЕС) бяха подложени на мащабни изменения с цел да бъде постигната възможно най-широка хармонизация на правната рамка в сферата на капиталовите пазари, а по този начин и заветната цел пред настоящия състав на Европейската комисия– изграждането на съюз на капиталовите пазари.

След хармонизирането на европейското законодателство в сферата на търговията на финансови инструменти с наскоро започналото да се прилага MiFID II законодателство дойде ред на хармонизиране на правилата за достъп на малки, средни и големи емитенти до финансиране на европейските капиталови пазари чрез Регламент (ЕС) 2017/1129 (Регламент относно проспекта), част от който вече се прилага в ЕС, но основната част от който предстои да стане директно приложима в България и останалите страни членки на 21 юли 2019 г.


Въпреки че Регламентът относно проспекта не води до революционна промяна в настоящия режим, установен с Директива 2003/71/ЕС, транспонирана в глава шеста от Закона за публичното предлагане на ценни книжа и актове по прилагането му, нововъведенията, които той съдържа, целят да оптимизират процесите на публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар, като намалят законодателната тежест върху достъпа до финансиране чрез капиталовия пазар и хармонизират надзорната практика при одобряването на проспекти. Основните промени, които ще бъдат въведени с Регламента относно проспекта, се изразяват в следното:

Универсален регистрационен документ

Регламентът относно проспекта за първи път въвежда възможността за емитенти, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар или на многостранна система за търговия (МСТ), да изготвят и публикуват т.нар. универсален регистрационен документ, или УРД. УРД представлява предварително съставена версия на регистрационен документ, която се актуализира от емитента всяка финансова година и при необходимост се изменя или допълва текущо. Той позволява на особено активни емитенти на капиталовия пазар да реагират в кратък срок на благоприятни пазарни условия и само чрез допълнителното изготвяне на документ за ценните книжа и резюме да съставят проспект за извършването на публично предлагане или допускането до търговия на регулиран пазар на емисия ценни книжа. Основните характеристики на УРД ще бъдат:



- Изискване за одобрение на УРД от Комисията за финансов надзор (КФН) за емитенти, за които България е страна членка по произход съгласно правилата за одобрение на проспекти;
- Възможност за представяне пред КФН на УРД без предварително одобрение, когато емитентът е получил одобрение за свои УРД за две последователни финансови години;
- Възможност за възползване от съкратен срок от пет работни дни за одобряване на проспект, изготвен въз основа на УРД;
- Възможност за изпълняване на задълженията за оповестяване на годишния, съответно на шестмесечния финансов отчет от емитента в зависимост от момента на публикуване на УРД.

Към настоящия момент остава трудно да се прогнозира доколко тази възможност ще намали административната тежест и ще улесни достъпа на емитенти до капитал на местния пазар. Предвид липсата на редовни емитенти, за които разходът, свързан с годишното изготвяне на УРД, би бил оправдан, може да се очаква ефектът от въвеждането му да бъде сравнително ограничен на и без това слабо активния български пазар. Скептично би могло да се погледне и на ползата от най-голямото предимство на УРД – значително съкратеният срок на процедурата за одобрение на проспект. Предвид изискването за уведомяване на компетентния орган най-малко пет работни дни преди подаване на заявление за одобрение на проспекта общата продължителност на този процес до голяма степен ще се доближава до стандартния срок от десет работни дни.

Опростен режим на вторични емисии

Едно от позитивните нововъведения в Регламента относно проспекта е облекчаването на режима на т.нар. вторични емисии. От този режим ще могат да се възползват:

- емитенти, чиито ценни книжа са били допуснати до търговия на регулиран пазар, съответно на пазар за растеж на МСП1 през най-малко последните 18 месеца, при условие че новоемитираните ценни книжа са взаимозаменяеми с вече допуснатите до търговия на съответното място на търговия; или
- от емитенти, чиито дялови ценни книжа са били постоянно допускани до търговия на някое от посочените места на търговия през най-малко последните 18 месеца, и които емитират недялови ценни книжа; или
- от предложители на ценни книжа, постоянно допускани до търговия на някое от посочените места на търговия през най-малко последните 18 месеца.Съгласно новите правила на Регламента относно проспекта при вторични емисии ще бъде намален обемът на информацията, която ще се съдържа в проспекта за съответната емисия, като ще бъде възможно да се изготвя опростен вариант на регистрационния документ, а в случаите на нова емисия от вече търгувани ценни книжа ще може да бъде изготвян и опростен вариант на документа за ценните книжа, част от проспекта за емисията.

Облекчаването на режима на вторичните емисии е логична стъпка в посока на намаляване на излишната административна тежест при търсенето на финансиране чрез капиталовия пазар, която се очакваше с нетърпение от пазарните участници, доколкото за емитентите, чиито книжа вече се търгуват на регулиран пазар или на пазар за растеж на МСП, вече е налице голям обем от публично разкрита информация за тяхното финансово състояние и търговска дейност, която дава възможност на потенциалните инвеститори да анализират и оценят текущо дали да направят инвестиция в предлаганите ценни книжа, без да е налице необходимост от прекалено детайлен обзор на търговската дейност на емитента в проспекта за вторичната емисия ценни книжа.

Въпреки това би следвало да се отчете като известна слабост ограничаването на възможностите за използването на новия режим на вторичните емисии единствено до емитенти, чиито ценни книжа са били допуснати до търговия на регулиран пазар или на пазар за растеж на МСП, но не и за емитенти, чиито книжа се търгуват на други места на търговия като например на МСТ, които на практика изискват периодичното разкриване на сходен обем информация за финансовото състояние и търговската дейност на емитентите, участващи в тях.

Друга слабост на режима на вторични емисии е изключването от обхвата му на допускането до търговия на по-престижния регулиран пазар на емисии, търгувани на пазар за растеж на МСП.

В тази връзка може да се спомене широко подкрепена законодателна инициатива на Европейската комисия от началото на това лято, която предвижда промяна в Регламента относно проспекта с цел допълнително улесняване на достъпа на МСП до финансиране на капиталовия пазар. Още преди да започне да се прилага в целостта си, регламентът вероятно ще бъде изменен така, че да позволи на емитенти, чиито инструменти се били допуснати до търговия на пазар за растеж на МСП в период от поне три години, да търсят допускане до търговия на регулиран пазар на вече съществуващи или на нови ценни книжа, емитирани от тях, чрез публикуване на опростен проспект за вторични емисии.

Проспект на ЕС за растеж

Нови възможности за достъп до финансиране чрез капиталовия пазар отваря и предвиденият в Регламента относно проспекта нов вид проспект – проспекта на ЕС за растеж. Неговата цел е да облекчи извършването на публични предлагания от малки и средни предприятия (МСП) и други сходни на тях емитенти чрез съкращаване на разкривания обем информация в сравнение със стандартния проспект за публично предлагане, като по този начин се намалят и разходите по изготвянето му. Предвижданите промени засягат преди всичко обема информация, който ще съдържат резюмето и регистрационния документ, докато параметрите на документа за ценните книжа ще останат до голяма степен непроменени.

Проспектът на ЕС за растеж обещава да бъде особено привлекателен за по-малките пазари в ЕС и повече от удачен избор за български емитенти. Това е свързано с факта, че Регламентът относно проспекта използва обичайната за европейското законодателство дефиниция за МСП, съгласно която МСП – измежду други – са дружества, чиято обща стойност на балансовия актив не надвишава 43 млн. евро и чиито нетен годишен оборот не надвишава 50 млн. евро, или иначе казано – голямото мнозинство от родните компании.

Както повечето нововъведения в регламента обаче, и успехът на проспекта на ЕС за растеж е изправен пред предизвикателства, свързани не толкова с правни пречки, колкото с реалните условия на българския капиталов пазар. Те произтичат от това, че облекчените условия за достъп до капиталовия пазар чрез проспект на ЕС за растеж ще могат да бъдат използвани само от емитенти, които нямат ценни книжа допуснати до търговия на регулиран пазар и които не целят такова допускане чрез подготвяната емисия. Изключвайки по този начин регулираният пазар, организиран от "Българска фондова борса" АД, това изискване оставя единствено все още развиващият се МСТ сектор като потенциално място за търговия, на което инвеститорите ще могат да търсят ликвидност за записаните от тях ценни книжа.

В крайна сметка този привиден недостатък може да се окаже и необходимата глътка свеж въздух за българския капиталов пазар. Отварянето на нова пазарна ниша за организаторите на МСТ, включително на пазари за растеж на МСП, би могло да даде импулс за ускоряване на развитието на този сектор, а по този начин и да се създаде нужната пазарна инфраструктура и конкурентна среда, която да мотивира повече дружества да се престрашат и да направят крачка към финансиране чрез капиталовия пазар.

Процедура по одобрение на проспекта

Друг основен аспект на новия Регламент относно проспекта, който може да се очаква да окаже значително положително влияние, включително върху българския капиталов пазар, е ясно дефинирания ангажимент за хармонизиране на регулаторните практики в рамките на ЕС относно процедурите за потвърждаване на проспектите пред различните национални надзорни органи. В тази връзка в рамките на пакета от законодателни мерки, съпътстващи новия Регламент относно проспекта, ЕОЦКП вече е изготвил технически съвети към Европейската комисия и проект на насоки до националните надзорни органи, които следва да осигурят единни критерии, които да бъдат прилагани от тях при разглеждането и потвърждаването на проспект относно емисия ценни книжа.

Хармонизацията на надзорните практики ще засяга:

- Критериите за преценка дали проспектът спазва нормативните изисквания за минимално съдържание, както и дали е разбираем и последователен;
- Преценката дали описанието на рисковите фактори отговаря на новите и по-прецизни изисквания на Регламента относно проспекта към тяхното представяне, включително дали посочените рискови фактори реално отговарят на дейността на емитента, дали не са прекалено общи или излишно подробни, дали посочените рискове наистина са съществени за неговата дейност, а ако са такива – дали е налице подходящо изявление за вероятния негативен ефект от тяхното възникване, както и дали рисковите фактори са подредени в подходящо избрани категории.

Независимо от това не може да не бъде отчетен фактът, че техническите съвети на ЕОЦКП относно хармонизирането на критериите за преглед на проспекти от страна на местните регулатори са в голяма степен твърде общи и оставят поле за продължаване на собствена местна регулаторна практика във всяка страна - членка на ЕС, и по този начин, доколкото е възможно, за регулаторен арбитраж. Поради това надеждите на пазарните участници за унифициране на регулаторните практики при потвърждаване на проспекти са свързани главно с предвидените в регламента партньорски оценки, които ЕОЦКП следва да извърши по отношение на процедурите за проверка и одобрение на проспекти на всички компетентни органи в рамките на ЕС. За съжаление нормативният срок за публикуване на резултатите от партньорските оценки е чак през юли 2022 г.

В контекста на българския капиталов пазар също е важен въпросът дали хармонизирането на регулаторните практики относно преглед и потвърждаване на проспекти ще доведе до отпадане – или конкретизиране – на правомощието на КФН съгласно чл. 92, ал.1, т.3 от ЗППЦК да отказва потвърждаване на проспекти в случаите, в които по нейна преценка във връзка с конкретната емисия ценни книжа не са осигурени интересите на инвеститорите. Неслучайно в практиката е възприемано, че това правомощие на КФН би било твърде широко, ако не са налице обективни и общоизвестни критерии за извършване на преценката от страна на КФН, така че потенциалните емитенти на ценни книжа да могат предварително да съобразят своето поведение с тях.

Цялостното отпадане на това правомощие на КФН е малко вероятно, доколкото дори и съгласно техническите съвети на ЕОЦКП местните компетентни органи ще продължат да имат право да прилагат допълнителни критерии извън изрично посочените в техническите съвети в процедурата по потвърждаване на проспекти, ако прилагането на такива критерии се налага с оглед на защита на интересите на инвеститорите. Това, което обаче е разумно да се очаква, за да бъде спазен духът на Регламента относно проспекта, е изготвянето на набор от обективни (в максималната възможна степен) и общоизвестни критерии, които ще бъдат спазвани от българския регулатор при изпълнение на неговите регулаторни правомощия във връзка с потвърждаване на проспекти и които съответно ще бъдат ясен ориентир за емитентите и за работещите за тях инвестиционни посредници, банки и консултанти при изготвянето на проспектите.

Друго важно нововъведение на Регламента относно проспекта, което ще доведе до съкращаване на сроковете за разглеждане на проспектите от компетентните регулатори, е посоченото разяснение към тях, че разширеният срок за разглеждане на проспекти на дебютиращи емитенти от 20 работни дни (стандартният срок е 10 работни дни) се прилага само относно първоначалното внасяне на проспекта за одобрение. В случай обаче, че потвърждаващият орган поиска корекции в проекта на проспект, то коригираната версия следва да бъде разгледана в рамките на стандартния срок от 10 работни дни. По този начин ще бъде преустановена неточната практика на редица компетентни регулатори, които – както е посочено и в рециталите към регламента – спазват различни регулаторни практики, в рамките на които в момента прилагат разширения срок от 20 работни дни и при преглед на последващи коригирани версии на проспекти.

-----
1 Пазарът за растеж на МСП представлява МСТ, която отговаря на допълнителни изисквания съгласно чл.33 от Директива 2014/65/ЕС (MiFID II).

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

20 ноември 2018г.
София хотел Балкан

capital.bg/banks

Шеста годишна конференция "Банките и бизнесът"



Теми в програмата:


  • Банковият сектор през 2019 – приоритети и предизвикателства
  • Подготовка за банковия съюз и ERM 2 – какво е важно и какви ще са ефектите върху бизнеса
  • Тенденции при кредитирането - ще има ли промяна в цената на и какво ще е движението на лихвите
  • Нови възможности и програми за финансиране
  • Пазарът на необслужвани кредити
  • Иновации и технологични решения за по-висока ефективност на сектора​

Повече информация и програма: capital.bg/banks

Прочетете и това

Фондовете за градско развитие - различният подход за финансиране на проекти Фондовете за градско развитие - различният подход за финансиране на проекти

Средствата за градско развитие и туристическа и културна инфраструктура възлизат на над 600 млн. лв.

24 окт 2018, 1411 прочитания

Еврофинансиране за морско пространствено планиране Еврофинансиране за морско пространствено планиране

До 31 март 2021 г. всяка държава в ЕС, граничеща с море, трябва да разработи такива

26 сеп 2018, 1675 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Във Франция всеки студент има възможност да покаже на какво е способен

Филипа Тенева, завършила докторантура във Франция, разказва за впечатленията и опита си от френската образователна система

Университетът в Тулон, Франция

Марина Малчева разказва за магистратурата по дигитална комуникация и преживяванията си във френския университет

Мениджърът на бъдещето управлява чувствата, емоциите и мотивацията на хората

Хесус Вега, консултант и бивш управляващ директор на Zara-Inditex, лектор в HR and Leadership Forum

Стажове, стипендии, конкурси (25 - 30 септември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (17 - 23 септември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Консулт" Затваряне
Ваучери за листване на борсата за малки и средни предприятия - що е то?

Публичният статут увеличава доверието в чуждестранните контрагенти и осигурява по-лесен достъп до пазари в други страни

Ветераните от войната по "Графа"

Лошата организация на ремонтите в центъра на София убива бизнеса в района

Дигиталните варвари

Как информационните войни в интернет подкопават фундамента на свободното гражданско общество

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

20 въпросa: Стефан А. Щерев

Актьор, продуцент и вече режисьор с експерименталното представление "Опиянение и гняв"

Кино: "Бохемска рапсодия"

Силата на музиката в спектакъл за сърцето

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 45

Капитал

Брой 45 // 10.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Президентът иска социален данък за колите; ЕК видя проблема в медиите

Емисия

DAILY @7PM // 13.11.2018 Прочетете