Търговската тайна - вече защитена в закон
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Търговската тайна - вече защитена в закон

Търговската тайна представлява интелектуална собственост, която да бъде защитавана в не по-ниска степен от патентите, дизайните и търговските марки

Търговската тайна - вече защитена в закон

Европейска директива е причината за новия български проектозакон. Стоки, предмет на нарушение, могат да бъдат изтеглени от пазара, пише в проекта

11941 прочитания

Търговската тайна представлява интелектуална собственост, която да бъде защитавана в не по-ниска степен от патентите, дизайните и търговските марки

© Reuters


На 11 септември тази година Министерството на икономиката публикува за обществено обсъждане проект за закон за защита на търговската тайна. Той идва в резултат на приемането от Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз на Директива (ЕС) 2016/943 от 8 юни 2016 г. относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване. Страните членки имаха срок до 8 юни 2018 г. да транспонират директивата в националното си законодателство. В България сред бизнеса и практикуващите в сферата на интелектуалната собственост и търговското право дълго време се водеше дискусия дали транспонирането ще стане с нов закон или по-скоро с промяна на сегашната откъслечна уредба за търговска тайна, съдържаща се в няколко закона (например Закона за защита на конкуренцията). Макар и с известно закъснение експертите от Министерството на икономиката са избрали очевидно по-правилния подход – създаването на нов закон, който да систематизира и да се фокусира единствено върху защитата на търговска тайна, ограничавайки я от други права, предмет на интелектуална собственост.

Трите съставки на търговската тайна

Основната цел на проектозакона е да създаде единна правна уредба, която дефинира понятието търговска тайна, хипотезите на правомерно и неправомерно придобиване, използване и разпространение на такава, както и способите за защита на търговската тайна. Както е посочено и в мотивите към проектозакона, с влизането му в сила ще се сложи край на сегашната фрагментарност на разпоредбите, регулиращи търговската тайна. Освен това с приемането му ще бъде изпълнена и една от основните цели на директивата – създаването на унифицирано законодателство във всички страни членки и гарантиране на минимално ниво на защита на търговската тайна в рамките на целия ЕС.

При приемането на новия Закон за защита на търговската тайна едно от най-големите негови достижения ще бъде въвеждането на легална дефиниция на понятието "търговска тайна". Към момента Законът за защита на конкуренцията и Законът за достъп до обществена информация дават дефиниция на понятието "производствена и търговска тайна", но са далеч от всеобхватността и изчерпателността, от която дефиницията на търговска тайна се нуждае, за да може да обхване широк кръг от хипотези и видове търговска тайна, възможни в практиката.

Определението на търговска тайна включва в себе си три изисквания, които трябва да са налице кумулативно, за да може дадена информация да се квалифицира като търговска тайна. На първо място информацията следва да представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи не е общоизвестна или лесно достъпна за лица от средите, които обичайно боравят с такъв вид информация. На второ място информацията трябва да има търговска стойност, а третото условие е по отношение на нея да са предприети мерки за запазването й в тайна от лицето, което има контрол върху нея. Видно е, че определението на търговска тайна е комплексно, като изискването за кумулативност на три отделни и общо формулирани елемента изисква задълбочен анализ и експертиза на всяка хипотеза.

Проектозаконът прави и важно разграничение между правомерно и неправомерно придобиване, използване и разкриване на търговска тайна, като правомерното или неправомерно извършване на тези действия квалифицира лицата като притежатели на търговска тайна или нарушители респективно. За притежателите на търговска тайна проектозаконът предвижда специална защита срещу неправомерно притежаващите търговска тайна нарушители чрез специалното производство за защита на търговската тайна, регулирано в Глава трета. Предвидено е, че всеки притежател или лице, което упражнява контрол върху търговска тайна, има право на иск срещу всеки нарушител на търговска тайна за установяване на неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна.

Обезщетение за вреди

Освен установяване на нарушението ищецът може да поиска да му се присъди обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, налагане на забрана върху производството, предлагането, пускането на пазара и използването на стоките – предмет на нарушение, както и унищожаването на документи, вещи, материали и други носители, които съдържат или носят търговска тайна. Както е видно, ищецът в това специално производство разполага с пълен набор от права, за да защити търговската тайна, която правомерно притежава. Подобна възможност за защита на търговската тайна дава основание да твърдим, че българското законодателство, а и законодателството на всички страни - членки на ЕС ще възприемат виждането, че търговската тайна представлява интелектуална собственост, която да бъде защитавана в не по-ниска степен от патентите, дизайните и търговските марки. Тъй като търговската тайна на практика предхожда създаването и регистрирането на патент, дизайн или търговска марка, нейното нарушаване може да навреди еднакво сериозно на търговеца или производителя, готвещ се да патентова своето изобретение.

Да се подготвим

Защитата на притежателите на търговска тайна е допълнително гарантирана от възможността им да поискат от съда да наложи мерки по отношение на стоки, чиито дизайн, характеристики, функциониране, производствен процес или предлагане на пазара са в значителна степен благоприятно повлияни от неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна. Такива стоки – предмет на нарушение, могат да бъдат изтеглени от пазара, унищожени, задържани при граничен контрол или лишени от характеристиките, за които се счита, че са повлияни от търговската тайна.

Все по-рядко се случва европейското законодателство да предлага изцяло нова уредба по даден въпрос, вместо да подобрява и актуализира вече създадена такава. Подробната и систематизирана нова правна уредба на търговската тайна, съдържаща се в директивата и в проектозакона, който цели да я транспонира, не оставя съмнение, че ще засили значително възможностите за защита на търговска тайна. Това ще увери бизнеса, че правата им са гарантирани, стимулирайки развитието на научноизследователската и развойна дейност на компаниите, създаването на ноу-хау и на иновативни продукти и услуги. С влизането в сила на новия Закон за защита на търговската тайна всяка компания, стараеща се да развива и предлага нови продукти и услуги на пазара, следва да си зададе въпроса представлява ли информацията относно тези продукти и услуги търговска тайна. Широката дефиниция на понятието и изискването търговската тайна да отговаря едновременно на три условия ще остави свобода за тълкуване на съдилищата на национално и европейско ниво. Уредбата на търговската тайна тепърва ще бъде развивана от практиката поради многобройните хипотези, които ще възникват в хода на производствата по защита на търговска тайна. Време е компаниите да си помислят колко е защитен бизнесът им и да направят информирана смела крачка пред своите конкуренти.

На 11 септември тази година Министерството на икономиката публикува за обществено обсъждане проект за закон за защита на търговската тайна. Той идва в резултат на приемането от Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз на Директива (ЕС) 2016/943 от 8 юни 2016 г. относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване. Страните членки имаха срок до 8 юни 2018 г. да транспонират директивата в националното си законодателство. В България сред бизнеса и практикуващите в сферата на интелектуалната собственост и търговското право дълго време се водеше дискусия дали транспонирането ще стане с нов закон или по-скоро с промяна на сегашната откъслечна уредба за търговска тайна, съдържаща се в няколко закона (например Закона за защита на конкуренцията). Макар и с известно закъснение експертите от Министерството на икономиката са избрали очевидно по-правилния подход – създаването на нов закон, който да систематизира и да се фокусира единствено върху защитата на търговска тайна, ограничавайки я от други права, предмет на интелектуална собственост.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK