Как България стана най-големият износител на лавандулово масло в Европа
Бурният ръст на сектора крие рискове поради навлизането на много нови производители и натиск върху цената, показва анализ на "ИнтелиАгро"
Капитал
България се превърна в европейски лидер в производството на лавандулово масло и основен износител за Европа. Благодарение на солидните агросубсидии за сектора интересът към тази култура от 2008 г. нараства значително, а на фона на проблемите в борбата с вредителите и болестите в доскорошния пазарен лидер Франция България постига значителен резултат. Разнообразното приложение на лавандулата обаче има допълнителен пазарен потенциал, който е почти неразвит в страната. Това са едни от основните изводи в анализа на производството и пазара на тази земеделска култура, подготвен от "ИнтелиАгро".
На какво се дължи ръстът
Лавандула се отглежда в много части на България, а Добруджа се оформя сред водещите производствени региони в света. Основни причини за ръста на производството и износа са затрудненията във Франция и други основни производители, както и нарастващото търсене и покачващите се изкупни цени, се отбелязва в анализа. Във Франция площите са около 3500 хектара, а годишното производство на лавандулово масло - 80 тона, по данни за 2015 г. В България площите вече се доближават до 7000 хектара, а производството по оценки на бранша е 200 - 250 тона на година, което почти изцяло се изнася чрез търговци и директно от по-големите производители. През последните години големи чужди клиенти инвестират в собствени дестилерии в България. Инсталациите не са особено скъпи и това позволява на средни и големи фермери да затворят цикъла с производство на масло, обясняват от "ИнтелиАгро".
Други фактори за значителното подобряване на производството и износа са наличието на публична подкрепа и нуждата от алтернативни източници на доходност на зърнопроизводството.
Европа е основен пазар за масла от лавандула и лавандин, а от 2015 г. лидер в стойността на експорта на обезтерпенено масло в ЕС е България – с 10 млн. евро. В анализа се отбелязва, че субсидирането в сектора е несъразмерно с оперативните разходи и стимулира създаването на насаждения без оглед на качеството и реализацията на продукцията. Поради това е необходимо преразглеждане на ставките по различните механизми и подобряване на контрола по функционирането им. Необходимо е подкрепата да се фокусира върху инвестициите за сметка на тази, базирана на единица площ.
Неизползвани възможности
Разнообразното приложение на лавандулата има пазарен потенциал, който е почти неразвит в страната, смятат авторите на анализа. Интересна ниша, която може да придаде значителна добавена стойност, особена за малки стопанства, е използването на насажденията за туризъм, атракция, ароматерапия и други рекреационни дейности. България е популярна лятна дестинация, а голяма част от стопанствата са в близост до София, Пловдив или Черноморието. Периодът, когато лавандуловите туфи са разцъфнали, е приблизително месец, но с използването на различни сортове той може да се удължи, смятат те. Експертите дават пример отново с Франция, където приходите от туризъм в "лавандуловите" области са над 1.5 млрд. евро годишно.
Предизвикателствата
Основните предизвикателства пред сектора са бурният ръст и навлизането на много нови производители. Като толкова голямо увеличение на площите в страната, която вече е водещ глобален производител, неминуемо води до натиск върху цените. Сигнали за това вече се наблюдават през кампания 2016 г. Освен това младите насаждения тепърва ще реализират пълния си капацитет, а Франция преминава към ръст в производството, се твърди в анализа.
Разпространението на болести и вредители, слабо познати досега в страната, но които могат масово да засегнат насажденията, е сред сериозните рискове. Недостатъчна е също така техническата подготовка на стопаните, което води до различни грешки при създаването, грижите и реколтирането на насажденията, а с това и до проблеми с качеството на маслото.
