Да пазиш традицията "Под Балкана"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да пазиш традицията "Под Балкана"

Яни и Таня Кулови участват в управлението на семейната ферма "Под Балкана", в която се отглеждат 1500 животни, повечето от които от редки породи. Компанията е затворила целия цикъл на производство на млечни и местни продукти и развива бизнес в защитени територии.

Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство с помощ от еврофондовете и швейцарска програма

4207 прочитания

Яни и Таня Кулови участват в управлението на семейната ферма "Под Балкана", в която се отглеждат 1500 животни, повечето от които от редки породи. Компанията е затворила целия цикъл на производство на млечни и местни продукти и развива бизнес в защитени територии.

© Цветелина Белутова


"Тук Балканът пази розите". Тази реплика вероятно е чувал всеки, посетил Карлово и успял да разговаря поне за малко с местните производители на маслодайни рози, често наследили занаята от своите предци. Така от векове всяка пролет полетата в сърцето на Розовата долина разцъфтяват, а цветето се е превърнало не само във важен за града бизнес, а и в емблема на България.

Балканът на Карлово обаче пази и друга стара традиция. И тя е свързана с отглеждането на животни от каракачаните. Когато в началото на 90-те години Никола Кулов, чиито баща и дядо са животновъди, наследява малко стадо с каракачански овце, започва да създава свое собствено стопанство. Това е ферма "Под Балкана" в карловското село Васил Левски, в чиято дейност се включва и съпругата му. А днес се е превърнала в компания, която е успяла да затвори целия производствен цикъл: от отглеждането на животни до производството на млечни и месни продукти, които се продават през собствена търговска мрежа и в чиято дейност вече се включват и децата на семейството.

Ключови за развитието на този модел на къси вериги на доставки са инвестиции, направени от компанията чрез европейската програма за развитие на селските райони и чрез швейцарска програма за сътрудничество. А фермата е пример и за възможностите за правене на бизнес в защитени територии, каквато е Централния Балкан в Стара планина.

От поколение на поколение

"В семейството на съпруга ми винаги са се отглеждали животни, това е вековна традиция при каракачаните. В началото на 90-те години работихме основно в Гърция, след това наследихме 50-60 овце", разказва Таня Кулова, един от съсобствениците на ферма "Под Балкана". С течението на времето семейството започва да увеличава бройката им, но "минаха няколко години, докато въобще успеем да направим стадо". Пак в този период семейство Кулови тегли нисколихвен кредит от някогашния фонд "Земеделие", с който купува 18 малакини, създавайки и стадо с биволи. "После се появиха козите, кравите, а днес нямаме само камили", казва още Таня Кулова.

Фотограф: Цветелина Белутова

Ферма "Под Балкана" в момента отглежда около 1500 животни. И много от тях са от редки породи, сред които каракачански овце, биволи от породата Българска мурра, Българско сиво говедо и Българско кафяво говедо. В периода между май и октомври животните са основно в Централния Балкан, който е и защитена зона, където фермата е наела около 5 хил. дка пасища. Същевременно тя използва и ливади в района на Средна гора, също необходими за отглеждането на стадата. Извън тези пасища фермата е взела под аренда и около 2 хил. дка обработваеми земи. Те се ползват за производство на фуражи за зимния период, макар да не успяват да задоволят напълно нуждите на стопанството.

Днес грижата за животните е разпределена основно между бащата в семейството Никола Кулов и сина Яни, който е и студент в Пловдивския аграрен университет. "Отглеждаме животни, откакто се помня. Първоначално бяха само овце. Когато започнахме да се занимаваме и с биволи, съм бил може би втори-трети клас в училище", разказва Яни Кулов, допълвайки, че от ученическите си години е започнал да помага в семейното стопанство, което продължава и до сега.

Стъпките към самостоятелност

Голямата промяна във ферма "Под Балкана" настъпва в последните около пет години. След като години наред стопанството продава млякото на различни преработватели, решава да направи стъпки към самостоятелност, защото според Таня Кулова "прекупвачите направо се подиграваха с цените". Затварянето на цикъла на производство и директните продажби е шанс за по-малките производители да получат справедлива цена за продукцията си, заради което е и сред основните приоритети на Общата селскостопанска политика на ЕС. Преди няколко години изследване на ЕК показа, че в Европа голяма част от земеделците получават по-малко от половината от средствата, които потребителите плащат за техните продукти.

Фотограф: Цветелина Белутова

През 2015 г. с помощта на българско-швейцарска програма за сътрудничество ферма "Под Балкана" отваря собствен цех за преработка на млякото, ставайки на практика една от първите пет компании в България, която се регистрира по новосъздадената тогава наредба, позволяваща директни продажби на животински продукти от малки производители. Капацитетът на цеха е за преработка на около 300 литра мляко на ден, а произвежданите продукти са основни кисели млека, бяло саламурено сирене, кашкавал, кефир, мътеница. Цехът за преработка, който се намира на подбалканския път София - Бургас, е и туристическа атракция - той е една от малкото демонстрационни ферми в страната, където всеки може да отиде и да види на място производствения процес.Той е и едно от местата, където ферма "Под Балкана" продава продукцията си.

"Отворихме и магазин в Пловдив, представяме се и на фермерския пазар пред земеделското министерство, както и на различни събори, където ни поканят - Рожен, Арбанаси, Сливен", разказва още Таня Кулова. По думите й, в първите години след като започват собствена преработка, сред клиентите е имало недоверие към качеството на млякото и произвежданите продукти, което вече е отшумяло. "Тогава е имало хора, които ходиха дори да ги изследват", разказва Кулова.

Негово величество работникът

Въпреки че във ферма "Под Балкана" вече се включват и двете деца на семейство Кулови и има наети допълнително работници, проблемът с кадрите е основен и за този бизнес. "Не успяваме да намерим хора. Говоря с много други животновъди, проблемът е в цялата страна", разказва Яни Кулов. По думите му, през последните години дружеството увеличава постоянно предлаганите заплати, има закупен имот, в който могат да се настанят работници, без да плащат никакви режийни разходи, но служители отново не се намират.

Повсеместният проблем с кадрите в селското стопанство освен на неатрактивния и тежък труд се дължи и на факта, че много работници, специализирани в него, работят и в други държави от ЕС. Но според Кулов много хора в малките населени места всъщност въобще не желаят да работят. "За мен няма глад в България. След като толкова хора могат да стоят на кафенето, вместо да работят, означава, че глад няма", казва той. По думите му в момента семейството успява да се справя с отглеждането на животните основно със собствени сили, но предвид кризата с кадрите е възможно в средносрочен план броят им да бъде намален малко до нива, позволяващи това да се случва ефективно.

Частичен изход от кризата е и механизацията на труда, но тя не може да замести напълно хората. За да работи в тази посока ферма "Под Балкана" е успяла да закупи с финансиране от предходната програма за развитие на селските райони до 2013 г. трактор с прикачен инвентар, който се използва в животновъдното стопанство. Има подаден и втори проект за селскостопанска техника, отново за животновъдното стопанство по настоящата програма.

По линия на европейската Обща селскостопанска политика компанията получава финансиране и чрез т.нар. агроекологични плащания като е била одобрена и през предходния, и през настоящия програмен период. Средствата се изплащат на онези фермери, които доброволно поемат агроекологични ангажименти (виж карето), включително и поддържайки редки и застрашени от изчезване породи животни, важни за биологичното разнообразие.

Новото производство

Фотограф: Цветелина Белутова

През тази година фермата се разшири и в ново производство. Освен млечни продукти, тя започна да преработва и месо. Сред продуктите, които произвежда, са консервирано месо в буркани - телешко, биволско и други, както и суджук и пастърма, също приготвяни по традиционни за България рецепти. Те също се предлагат само в търговската мрежа на самата компания, допълвайки асортимента и с този вид продукция. На този етап фермата не планира откриването на нови магазини, защото капацитетът й не позволява това. Още повече и че при продукцията има известна сезонност.

Макар че работи в екологично чист район, фермата няма желание и да кандидатства за биосертификат - по думите на Таня Кулова това е свързано и с допълнителни разходи. Така компанията планира да затвърди позициите си на пазара чрез разработване на нови продукти към асортимента. Но "това е една постоянна въртележка, в която участваме всички", казва още Кулова.

*****

Знаете ли, че....

Проектът, чрез който ферма "Под Балкана" е закупила селскостопанска техника за биволовъдното си стопанство, е реализиран по мярка 121 "Модернизиране на земеделски стопанства" от програмата за развитие на селските райони в периода 2007-2013 г. Общата стойност на инвестицията е за 294 хил. лв, от които над 171 хил. лв е безвъзмездно финансиране. Мярката за инвестиции в земеделски стопанства бе сред най-атрактивните през предходния програмен период като при всички приеми на проекти интересът на кандидатите надхвърляше заложения бюджет. През предходния програмен период субсидията, която можеше да получи един кандидат, беше в рамките на между 40 и 60% от реално направените разходи за инвестицията като по-високия процент бе за компаниите, работещи в необлагодетелствани или защитени територии, както и такива, инвестиращи в енергийно ефективни и водоспестяващи дейности. Максималната сума за един кандидат бе в рамките на 1.5 млн. евро.

Агроекологичните плащания, които стопанството получава, също са по линия на програмата за развитие на селските райони. Тези средства се дават насърчително за земеделските производители и животновъди, които решат доброволно да прилагат агроекологични практики: да опазват редки сортове растения или породи животни, които са важни за биологичното разнообразие, да прилагат традиционни практики за сезонна паша, да извършват природосъобразни дейности върху обработваемата площ, да поддържат местообитания на птици или да развиват биологично пчеларство. Всички одобрени кандидати поемат петгодишен ангажимент да спазват заявените практики. Към този вид подпомагане също има висок интерес и през предходния, и през настоящия програмен период. 75% от подпомагането на кандидатите се осигурява по линия на Общата селскостопанска политика на ЕС, а 25%- от националния бюджет.

---

Тук може да видите изданието на Икономедиа с 10-те успешни земеделски проекта, финансирани по Програмата за развитие на селските райони. Ще ви бъдем благодарни ако се запознаете с изданието и отделите няколко минути за нашата онлайн анкета, до която може да достигнете чрез този линк. Трима от попълнилите анкетата, определени чрез жребий на 30 юни 2020 г., ще получат награда - едногодишен дигитален абонамент за Капитал.

"Тук Балканът пази розите". Тази реплика вероятно е чувал всеки, посетил Карлово и успял да разговаря поне за малко с местните производители на маслодайни рози, често наследили занаята от своите предци. Така от векове всяка пролет полетата в сърцето на Розовата долина разцъфтяват, а цветето се е превърнало не само във важен за града бизнес, а и в емблема на България.

Балканът на Карлово обаче пази и друга стара традиция. И тя е свързана с отглеждането на животни от каракачаните. Когато в началото на 90-те години Никола Кулов, чиито баща и дядо са животновъди, наследява малко стадо с каракачански овце, започва да създава свое собствено стопанство. Това е ферма "Под Балкана" в карловското село Васил Левски, в чиято дейност се включва и съпругата му. А днес се е превърнала в компания, която е успяла да затвори целия производствен цикъл: от отглеждането на животни до производството на млечни и месни продукти, които се продават през собствена търговска мрежа и в чиято дейност вече се включват и децата на семейството.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK