МИГ-ът на общността
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

МИГ-ът на общността

МИГ-ът на общността

Или как местните инициативни групи дават шанс за по-добро бъдеще на местните хора, помагайки им да развият идеите си за бизнес

4800 прочитания

Чух за пръв път за местните инициативни групи /(МИГ) през далечната 2007 г. Когато ми обясниха какво представляват, като професионален историк веднага ги асоциирах с читалищата през Възраждането. Нещо, което тръгва от недрата на местната общност - за добруване, за полза, за градиво.

Тогава бях ПР на община Берковица и активно взех участие в създаването на нашата МИГ. Оказа се доста по-трудно от това да създадеш читалище през XIX в. Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. даваше много възможности, но и искаше сигурност, че дадените средства ще бъдат оползотворени по най-добрия начин.

Едно от основните изисквания бе територията на МИГ-а да наброява поне 10 000 жители. Можеше да се обединят и две или три съседни общини. Община Берковица започна разговори с Георги Дамяново, Вършец и Годеч, защото логиката бе, че обединените ресурси ще обогатят възможностите на бъдещото сдружение и изготвянето на една стратегия с повече тежест.

Община Годеч разбра веднага, че "има хляб в тая работа", и веднага се възползва от възможността. Така "МИГ Берковица и Годеч" бързо стана факт.

Що е то?

МИГ-овете представляват доброволни сдружения на юридически и физически лица, които искат да развиват своите общини, които искат "оживяване" на селищата със затихващи функции, които искат да създадат поминък там, където са родени. Всяка МИГ прави обществено обсъждане и проучвания на ресурсите, възможностите, слабите страни на територията си и на тази основа изработва стратегия за местно развитие. С този основополагащ документ организацията кандидатства за средства по Програмата за развитие на селските

райони 2007 - 2013 г. Ако стратегията е оценена като добра и възможна за реализиране, тя бива "подплатена" със средства от ПРСР (подхода ЛИДЕР). Стратегията включва различни мерки, подходящи за района и идентифицирани от хората като важни - земеделие и преработка, управление на горите, туризъм, други неземеделски дейности, с които да се обогатят селските територии, подобряване на инфраструктурата, подкрепа на читалищата и други. Оттук насетне всеки човек с добра идея, всяка НПО и всяка от общините могат да

кандидатства за част от средствата за осъществяването й. Мигът тук е в ролята си на мини разплащателна агенция. Нужно е само да докажете, че идеята ви е жизнена и е в унисон с общата рамка на стратегията.

Трудното начало

Не само създаването на сдружението е трудно. Изготвянето на стратегия, която "да хване окото" на донора, се оказа нелека и много отговорна задача. В началото хората не разбираха какво е това МИГ - яде ли се, пие ли се, можеш ли да откраднеш нещо, "абе поредната глупост, дето ни спускат отгоре". Това затрудни проучванията по изготвянето на документа. Но с повече информиране и обясняване недоверието се превърна във вяра, че това е успешният модел, и хората активно започнаха да дават идеи, а след това да пишат и подават проекти. Сякаш някой развърза мечтите им.

А сбъднатите мечти, особено когато дават поминък и помагат на хората да останат в родния си край, са красива работа! Такива - красиви, са следващите няколко истории.

Кръстан за кръста да си земеделец

Кръстанчо Симеонов Кръстанов е земеделски производител от Годеч. Свързан е със земята и животните от дете. И макар да е завършил електротехникум, да посее зърно, да погали животно си остават най-милите му неща за работа. Съпругата му, красивата и работлива Вася, няма нищо против този избор и от началото все е до него. "Първата техника купихме през декември 1990 г. Хората коли купуват, апартаменти купуват, а ние - косачка",

смее се тя. Така с косачката "завъртат" колелото. Кръстан коси на хора. Дори няколко години поддържа със сено Института по имунология. Най-голямата "шуга" са му овцете. "Обичам ги даже повече от тракторите. Пълнят ми сърцето!" И разказва спомени: "На сватбата ни с Вася баба ми Надка ни подари като харизмо (чеиз, дар) 10 овчици. Така се постави началото на стадото." И двамата говорят за баба Надка с огромно уважение и дори удивления. "Железен човек беше. Страшно трудолюбива - еталон! Когато й да я попиташ как е, все ще отговори "много съм добре". В дъжд и пек - все на полето. Умря без телевизор. Във въздуха предеше и чепкаше вълната. Само аналгинче пиеше." Защо ли в този характер на бабата припознавам днес Кръстан и близките му!

Успехът идва постепенно - с много труд и постоянство. "Правим го за себе си, иначе не върви", обяснява Кръстан. А и две момчета имаме, мъже вече, и те са с нас. Голяма помощ ни е това."

В момента семейството има близо 5000 дка земя, на която отглеждат пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица, малко тикви и картофи. Стопани са и на 270 овце, 20 кози, телета. Когато кандидатстват за пръв път за европейско финансиране по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), не очаквали да бъдат одобрени. Но станало - закупили трактор New Holland J5050, дискова брана, плуг, сеялка за пролетници и мулчер (машина за очистване на земя, рязане и смилане на

всякаква растителност). Безвъзмездната финансова помощ била 65 795,93 лева - 50% от стойността на инвестицията. Преди това имали един руски трактор. "Но новата техника си е нова техника, смее се Кръстан. Момчетата като се качиха на нея и край - не искат да слязат вече."

Кръстан се ядосва, че днес няма младите къде да се научат на изкуството на земеделието - "няма вече ТКЗС-та, където да те научи животът, техникумите само документи дават".

Големият проблем на фамилията е липсата на работници. Обикалят по цяла България за овчари - Монтана, Враца, Плевен, Добрич, Пловдив. "За нищо вече няма хора, само за помощи! Ние не можем глава да вдигнем от работа - вечер лягаме в 12 часа, сутрин ставаме в 6 часа. 365 дена сме на график."

В новия програмен период Кръстан отново има спечелен проект по мярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" към Стратегията за ВОМР на "МИГ - Берковица и Годеч", финансирана по ПРСР 2014 - 2020 г. Стойността на проекта е 150 000 лева, а от програмата ще получи 60% от сумата. Иска да закупи нов прикачен инвентар - сеялка за пролетници, сеялка за есенници, валяк, а също така и вана за мляко. "Най-хубавата сеялка искам да купя!", с мерак говори Кръстан и сякаш не му тежи кръстът да е "на график" 365 дни в годината.

Да даваш живот всеки ден

Не, няма да ви разказвам за бабуване и родилна помощ. Ще ви запозная с историята на една фамилия, влюбена в растенията и създала разсадник за чудо и приказ. Иван Стоянов-Горския завършва Лесотехническия университет и известно време работи професионално в разсадника в Берковица. Отеснява му там и решава, че иска сам да си бъде началник и да надгради наученото. Започва върху общински имот под наем, който впоследствие купува и разширява. Основната част на разсадника се намира в местността Чапраза над Берковица, по пътя към прохода Петрохан и София. Но не само това обяснява успеха на начинанието. Последователен,

неуморен, естет - такъв е Иван. До него неотлъчно са майка му и баща му. Когато не е на работа, там е и съпругата му. Задружното семейство е изковало само всеки успех и доброто си име. "Работим много, разказва майката на Иван. Аз винаги съм обичала растенията, а сега съм експерт като сина ми. Всички растения мога да назова по име. Няма и как да го оставим, защото трудно се намират хора за работа."

Когато потръгнала идеята и успели да закупят имота, хъсът се увеличил, а с него и целите. Но постигането им изисквало да имат поне един хубав трактор с различни приставки. Точно тогава разбрал за възможностите чрез МИГ-а да кандидатства за европейско финансиране като земеделски производител по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" по ПРСР. Договорът е подписан през лятото на 2013 г. "Не знам как щяхме да се оправяме без трактора. Страшна помощ ни беше тогава. Още си го използваме. Лично аз работя с него",

казва ми Иван Стоянов.

Днес освен разсадника на Чапраза с площ 27 декара предприемчивият мъж е взел под аренда още 66 декара. На тях фамилията отглежда над сто вида растения - цветя, храсти, иглолистни и широколистни дървета.

Но най-голямата радост на Иван Стоянов е, че има кой да наследи постигнатото - синът му Кристиян Стоянов. Младежът доскоро бе част от младежкия национален отбор по биатлон, а днес е студент в специалността "Ландшафна архитектура". "Много ми харесва специалността, а какво по-хубаво от това да знам как да отгледам растение, а след това и да му намеря най-подходящото място, за да изпъкне красотата му", и погледът на Криси замечтано се плъзва по стройните редици с цветя.

Зъби като бели бисери

Че кой не мечтае за такива. И ако някога е трябвало да благодариш на Бог, че те е надарил с такова богатство, то сега науката и техниката могат да ти изваят усмивка като тази в народната песен. Точно това правят две момичета от Берковица. Те са сред най-добрите зъботехници в целия Северозапад.

Теодора Николова и Агнеса Захариева като съвсем млади започват работа в зъботехниката в берковската болница. С реформирането на здравната система те са съкратени първи - като най-млади и от скоро. Но още на държавната работа знаели, че един ден искат да правят модерна металокерамика, каквато не се правела там тогава. В началото се помещават в неуютно помещение в стара сграда. После си стъпват на краката и закупуват кокетна къщичка-павилион, където се помещават и до днес - вече десет години. Можеш да ги видиш всеки ден през прозорците, гледащи към улицата - усърдно свели глави над този деликатен и важен аксесоар от красотата ни.

С времето работата им нараства, а с нея и амбициите за по-високотехнологични зъбни протези, корони. Съвсем случайно, на курс по английски език, те разбрали за МИГ-а и възможностите, които дава. Намерили си консултант, на принципа "всеки да прави това, от което разбира" и работата станала. Сбъднала се мечтата им за новата пещ за керамика Heramat C3. "Най-важното е, че с нея можем да правим корони с цирконий. Цирконият е заместител на метала, бял е на цвят. Така короните стават много по-красиви и стоят много естествено - обяснява ми Агнеса, докато ми показва пещта. Обичаме много работата си и искаме да я работим качествено. Вече не сме от най-младите, но се интересуваме от новостите, ходим по обучения, семинари. Интересно ни е кое може да се случи и тук, при нас."

"Хром-никеловият метал не се вижда, все едно няма метална конструкция - допълва Теодора. Голям мерак тази пещ ни беше и макар че минаха вече няколко години, още си й се радваме." Финансирането е по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия", а одобрената безвъзмездна финансова помощ е 70% - 7056.88 лв. Днес при тях идват клиенти не само от общината, а и от съседната община Вършец, където

няма зъботехници. "Въпреки че е трудно, но се случва", завършва разказа си Агнеса като препоръка към всички,

които се страхуват да потърсят европейско финансиране.

Равносметката

Казано накратко - МИГ или ВОМР (Водено от общностите местно развитие), както се наричат през новия програмен период, са успешен модел за иницииране на местната енергия и идеи за подобряване качеството на живот на хората и осигуряване на поминък и работни места. Особено важно е, че чрез някои от мерките се обогатяват услугите, които се предлагат в общините. Това е голямо удобство и пестене на време - а всички знаем, че времето е пари.

"Местна инициативна група - Берковица и Годеч" е изпълнила своята Стратегия за местно развитие в периода 2012 - 2015 г. Сдружението е сред "отличниците" в страната в предишния програмен период по спечелени и изпълнени проекти. МИГ е провела седем приема на проектни предложения по различни мерки - общо 75

предложения; 47 са сключените договори.

Благодарение на изпълнените идеи са създадени за постоянно или с временна заетост 125 работни места. Изплатените средства са на обща стойност 1 191 900 лв. "МИГ - Берковица и Годеч" има неусвоени средства от едва 3.95%.

Със средства от ПРСР са закупени редосеялка за окопни култури; оборудвани са автосервиз, цех за мебелно производство; оборудван е цех за изработка на бижута и сувенири от благородни метали. Дори в Годеч са изградени четири планински къщи за гости с атрактивна архитектура (виж снимката). Изградено е постоянно изложение на дървени пластики и е подобрена инфраструктурата в парк "Здравец" в Берковица. Изградена е външна сцена за експониране на местното културно наследство в Годеч. Стратегията на сдружението за настоящия програмен период също е одобрена и повечето от мерките вече са отворени за кандидатстване. Интересът е още по-голям. Например само по мярка 6.4 "Инвестиции в подкрепа на неземеделски

дейности" има подадени 25 проекта.

Мигът на общностите настъпва и през МИГ-овете, а местната инициатива доказа във времето, че с помощта на европейското финансиране има огромен смисъл нещата да се случват "от долу нагоре".

---

Тук може да видите изданието на Икономедиа с 10-те успешни земеделски проекта, финансирани по Програмата за развитие на селските райони. Ще ви бъдем благодарни ако се запознаете с изданието и отделите няколко минути за нашата онлайн анкета, до която може да достигнете чрез този линк. Трима от попълнилите анкетата, определени чрез жребий на 30 юни 2020 г., ще получат награда - едногодишен дигитален абонамент за Капитал.

Чух за пръв път за местните инициативни групи /(МИГ) през далечната 2007 г. Когато ми обясниха какво представляват, като професионален историк веднага ги асоциирах с читалищата през Възраждането. Нещо, което тръгва от недрата на местната общност - за добруване, за полза, за градиво.

Тогава бях ПР на община Берковица и активно взех участие в създаването на нашата МИГ. Оказа се доста по-трудно от това да създадеш читалище през XIX в. Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. даваше много възможности, но и искаше сигурност, че дадените средства ще бъдат оползотворени по най-добрия начин.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK