Къде растат блатните кокичета
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Къде растат блатните кокичета

Къде растат блатните кокичета

Благовест Младенов е единственият земеделец в България, отглеждащ култивирано растението за фармацевтични цели

7428 прочитания

7796 килограма. Точно толкова тежат набраните в един от последните дни на април блатни кокичета. След още две седмици обемът на всички отрязани растения трябва да достигне 80 тона, за да се превърне в медикамента "Нивалин" - и до днес единственият признат препарат за лечение на полиомиелит и едно от най-големите български медицински открития на всички времена. Естествените находища на блатните кокичета, които днес са под специален режим на опазване и се събират с разрешение на екоминистерството, в България са 16. Но има едно място, където те се култивират - находището, стопанисвано от фирма "Кабем-77" в местността Дяволското блато до Приморско.

*Текстът е част от поредица предприемачески истории, за които е използвано успешно европейско финансиране

Създадено още през социализма, днес полето край морския град е най-големият производител на суровината, преработваща се от фармацевтична компания "Софарма". През годините концесионерът му подобрява стопанската работа, механизира труда си и увеличава с 30% добива с финансиране по Програмата за развитие на селските райони.

Как се добива блатно кокиче

"Шефе, шефе!", чуват се подвиквания отвсякъде. Група роми разтоварват от камион снопове завързани растения, за да бъдат измерени на кантар. След като се установи колко точно е набраното от тях, ще получат дневната си надница, ще се измият, ще се качат на микробус и ще отпътуват към родния Сливен. Сутринта ще станат рано и ще са отново тук, в района на летището до морския град, готови за нова смяна беритба. Те са под опеката на Благовест Младенов - земеделският производител, грижещ се да осигури необходимото количество блатни кокичета за фармацевтични цели вече 11 години.

"Това място е създадено от "Фармахим", обяснява Младенов, докато ни разхожда наоколо. Тук са хвърлени милиони левове, за да се култивира и осигури добив от блатно кокиче. Навремето държавното стопанско обединение е изградило собствена база с агрономи, купило луковиците от Турция, сорт "Снежина", и ги насяло върху имотите на местните и тези на общината." Специалното блатно находище е завършено изцяло през 1987 г., но след промените и кратка авантюра с ненадежден арендатор растенията са виреели, без да се обработват и стопанисват. Така до 2006 г., когато "Софарма" започва да го развива отново. Младенов, с налични контакти с компанията, научава, че към онзи момент находището няма арендатор, и решава да се заеме с него. В началото

изпраща свой познат да работи мястото, но след две години разбира, че по-добрият ход е лично да се ангажира с ценното растение. От 1150 декара терен земеделецът притежава много малка част, а за обработването на основната част на земята плаща рента на собствениците, както и има договор с общината за нейните 40% собственост. "Аз не мога да продам на никой друг в света това блатно кокиче освен на "Софарма", коментира Благовест Младенов. Ако спре производството на лекарството "Нивалин", няма какво да правя с растението, ще е само за красота, а и все пак е токсично."

Култивираното блатно кокиче се гледа по специален начин. Брането му продължава в рамките на три седмици, но земеделецът, родом от София, прекарва тук около три месеца в годината. През февруари "минава" мястото и го фрезова в участъците с липса на вода. Самата тя идва от Дяволската река и е въведена за употреба чрез бентове и канали - целта е да се постигне определено ниво, тип оризище, което позволява растежа само на кокичета, но не и на трева. Изключително важно условие е плевелите да се чистят, в противен случай активното вещество на билката ще бъде "дръпнато" от тях към земята и тя няма да успее да се развие добре.

Кампанията по брането е от 20 април докъм 6-7 май. Рандеманът на 90 - 95 тона мокра маса е около 9 тона суха. Кокичетата се режат с нож, за да се съхрани луковицата им, защото ако се откъсне, малките й коренчета се нараняват. След като се наберат, кокичетата се превозват в сушилня в Ямбол, а впоследствие в лабораториите на "Българска роза" в Казанлък.

Благовест Младенов осигурява около 20 - 25 работни места, и то сезонно - между 15 и 20 дни. Разказва, че ромите сами го намерили, по-точно - когато дошъл да стопанисва мястото, те вече го работели от дълго време.

"Били са тук преди мен и вече сме заедно 10-11 години. Работим коректно, свикнахме едни с други", коментира той. Взема на работа и местни. Според него, ако не познаваш ромите, ще комуникираш с тях трудно, но щом ги опознаеш, няма проблем. И добавя: "Няма кой друг да върши тази работа в България. Тя не е тежка, но като че ли се възприема за унизителна. През годините са идвали и българи, но берат един ден и се отказват. Тук се спи и на палатки, когато обикновено нощем температурата пада до -5 градуса и има слана, а през деня се вдига до 27 градуса."

Още през 2012 г. земеделецът кандидатства за европейско финансиране по мярка 121 от Програмата за развитие на селските райони и е одобрен за закупуване на селскостопанска техника - трактор, ремаркета, плугове, дискови брани и други, през 2013 г. С нея той извозва продукцията, пресява, подменя луковиците и ги разсява. "Тази техника помага доста за развитието на бизнеса", коментира той. "Аз кандидатствах още при първите мерки, когато грантовата схема беше около 40%, но съм много доволен - имам нова техника. Добре е за бизнеса! Ако документите ти са изрядни, всичко става много бързо. За онзи, който има желание и разполага с необходимите точки, няма проблем!"

Съдбата на кокичето

Блатното кокиче вирее из лонгозни гори, периодично заливани и мочурливи ливади, заблатени терени и крайречни тераси, на надморска височина до 300 метра. Разпространено е в повечето страни на Европа с изключение на Скандинавия, Русия, Беларус и балтийските републики и се смята за популярна растителност в Турция, Иран и Кавказ. България предлага изключителни условия за естественото му развитие заради климатичните дадености и почвата. Тук се среща в Дунавската равнина, Североизточна България, черноморското крайбрежие, Тракийската хълмиста низина, Западните Родопи, област София и Витоша, по поречията на реките Дунав, Тунджа, Марица, Камчия, Дяволска, Струма, Факийска и др.

В недалечното минало растението е било широко разпространено, но видът е намалял драстично заради няколко фактора - нарушен воден режим, промени в климата, нерегламентирана селскостопанска дейност, строежи, занемареност на находищата, пожари, пашата на домашни животни и др.

Има и още един фактор - след откритието "Галантамин" през 60 и 70-те години българските фармаколози и фитохимици съсредоточават усилия в добиването му, което довежда до промишлено използване на блатното кокиче. Според ботаническа експертиза, изготвена от ботаника на БАН Чавдар Гусев, създаването на българските препарати "Нивалин", "Нивалет", "Нивалин Р", "Ниватонин" и разширяването на пазарите са засилили търсенето на суровина. Патентованият през 1987 г. метод за лечение на болестта на Алцхаймер с "Галантамин" засилва търсенето на източници на този алкалоид. И така добивът на 10 - 15 тона от естествени популации намалява на 5, а сега е крайно ограничен.

Ето защо блатното кокиче е включено в приложение 4 от Закона за биологичното разнообразие и е под специален режим на опазване и ползване съгласно заповед на министъра на околната среда и водите. През 1984 г. то попада в Червената книга на Народна република България - том 1, като вид с категория "застрашен", а в червения списък на страната от 2005 г. той е поставен като "уязвим".

В момента в България има 16 естествени находища, като повечето от тях се намират в границите на резервати или са с местообитания, обявени за защитени местности. Всяка година РИОСВ извършва оценка на състоянието на популациите с представители на общините и държавните горски/ловни стопанства. Проверките имат за цел да установят както общото състояние на растенията, така и тяхната плътност на разпространение, жизненост и брой цветове. Въз основа на резултатите министърът забранява или разрешава събирането на блатно кокиче в находищата през съответната година. За неспазване на заповедта е предвидена глоба в размер от 100 до 1000 лв. за физически лица и от 200 до 5000 лв. за юридически лица.

Състоянието на находищата е различно всяка година, а събиране на листно-стъблена маса е възможно само в няколко от тях, а понякога и напълно забранено. Ако брането е възможно, към начина на събиране на растението има строги изисквания - то се изрязва на височина 5-7 см над земята, а 20-30% от площите трябва да се оставят непокътнати. Ниското отрязване до земята води до изтощаване и загиване на растенията, а качеството на билката се влошава.

Така че предвид ограничените количества отглеждането на култивирано блатно кокиче е единственият начин да се осигури необходимият добив за фармацевтични цели.

Бизнесът с природна ценност

А сега осигуряването му е също толкова важно, колкото и когато нивалинът е бил открит, а светът е бил под плътната сянка на полиомиелита до 1954 г. - годината на въвеждането на живата полиомиелитна ваксина. Макар 99% от днешното население да не се е срещало с болестта, в последните години детският паралич успява да пробие на места, на които е бил заличен, сред неимунизирани или непълно имунизирани деца. Пакистан и Афганистан все още се борят с него, а миналата година в Малайзия бе регистриран първият случай на полиомиелит от 27 години насам - според местните здравни експерти логично, след като ваксината срещу детски паралич не е задължителна в страната.

Интересът към "Нивалин" и търсенето му в световен мащаб се увеличава и защото той - самостоятелно или в комбинация с други медикаменти - намира приложение в неврологията, анестезиологията, физиотерапията и токсикологията. Активното вещество повишава интензитета на рефлексните центрове в гръбначния стълб, продълговатия мозък и мозъчната кора и по този начин повлиява на всички връзки на рефлексната дъга. В добавка световното население застарява, с което се наблюдава скок в ръста на невродегенеративните и паметови заболявания, а галантаминът спомага за възвръщане на паметта и на способността за актуално запаметяване.

Без съмнение редкият вид лечебно растение е изключително ценно. А освен че е незаменима суровина за производството на лечебни препарати, България е една от малкото страни по света, разполагаща с негови естествени находища и отлични климатични условия за изкуствено отглеждане. Благовест Младенов е един от малкото хора, осъзнаващи отлично даденостите. "Но аз никога не съм си мечтал и никога не съм си представял, че ще се занимавам с тази дейност. Нито, че ще карам трактор", усмихва се той. Но по стечение на обстоятелствата така ме завъртя животът и вече започна да ми харесва. Тук човек се учи в движение. Всяка грешка се оправя догодина, не е като другите бизнеси - бързо", споделя той. А грешките му са били основно в началото - когато се опитвал да прави бизнес по телефона, докато не се захванал по-сериозно и нещата му потръгнали: "Да съм на място, да контролирам, да видя всяко нещо..."

Освен с култивирани блатни кокичета земеделецът се занимава с производство на домати и картофи в с. Кости, община Царево, гледа и люцерна.

Как се прави бизнес в България? "Зависи как си подредиш нещата - бизнес има, има и финансиране, коментира Младенов. Европа е разбрала, че без да финансира земеделието, то ще фалира, защото дейността е трудна. Често се случва се да се коментира, че някой е взел субсидия и затова му е лесно, но никой не знае какво му е на производителя - какво е засял, какво ще излезе... Земеделието е трудна работа - на три-четири години един път печелиш, и то защото природата ти помага чрез реколта", обобщава Младенов.

Най-важното българско откритие

Едно от достиженията, прославили България и отредили й важно място в световната фармакология, е откритието на лечебното действие на алкалоид, извлечен от блатното кокиче. Активната съставка галантамин е основа на единствения признат препарат за лечение на полиомиелит, от който се възползват хиляди пациенти по света.

Това се случва през 1956 г., когато фармакологът проф. д-р Димитър Пасков, един от основоположниците на българската експериментална фармакология, екстрахира антихолинестеразната съставка от листата и цветовете на блатното кокиче. Според Wikipedia докторът забелязал подобрение при болно от полиомиелит момиче, което изпило водата от чаша с натопени в нея кокичета, оставена от родителите му на масата до леглото. И така на 8 юли 1958 г. в ХФЗ - София, е осъществено опитно производство на оригиналния български продукт от растителен произход "Нивалин" ("Галантамин") чрез екстракция от листата и цветовете на блатното кокиче. Нивалинът се превръща и в препарат с голям терапевтичен обхват, който се прилага успешно в различни области на медицината: анестезиология и хирургия, неврология, психиатрия, физиотерапия, токсикология, рентгенология.

Блатното кокиче е рядък вид многогодишно луковично растение, принадлежащо към семейство Кокичеви, което израства по-високо от обикновеното, до около 60 - 75 см. Листата му, започващи в основата, са линейни, между две и шест на брой и с широчина от 5 до 13 мм. Цветовете са събрани на групички от три до седем на брой с различни по дължина дръжки, а всяко цветче се състои от шест бели листенца със зелени или жълто-зелени петънца по върховете и дължина от 10 до 15 мм. Активното развитие на растението е през април и минава през три фенофази - бутонизация, цъфтеж и плодообразуване, като цъфтежът протича между 25 и 30 дни. Употребява се само надземната му част

*****

Знаете ли, че...

Проектът на Благовест Младенов е реализиран по мярката "Инвестиции в земеделски стопанства" от Програмата за развитие на селските райони в периода 2007 - 2013 г., която беше сред най-атрактивните за кандидатите. Допустимите инвестиции по схемата включваха внедряване и модернизация на производствени мощности, внедряване на нови продукти, процеси и технологии, както и постигане на по-добра енергийна ефективност в предприятията и опазване на околната среда, включително и чрез намаляване на вредните емисии и отпадъци. Друга атрактивна част от възможните инвестиции включва покриване на международни стандарти в различни направления.

---

Тук може да видите изданието на Икономедиа с 10-те успешни земеделски проекта, финансирани по Програмата за развитие на селските райони. Ще ви бъдем благодарни ако се запознаете с изданието и отделите няколко минути за нашата онлайн анкета, до която може да достигнете чрез този линк. Трима от попълнилите анкетата, определени чрез жребий на 30 юни 2020 г., ще получат награда - едногодишен дигитален абонамент за Капитал.

7796 килограма. Точно толкова тежат набраните в един от последните дни на април блатни кокичета. След още две седмици обемът на всички отрязани растения трябва да достигне 80 тона, за да се превърне в медикамента "Нивалин" - и до днес единственият признат препарат за лечение на полиомиелит и едно от най-големите български медицински открития на всички времена. Естествените находища на блатните кокичета, които днес са под специален режим на опазване и се събират с разрешение на екоминистерството, в България са 16. Но има едно място, където те се култивират - находището, стопанисвано от фирма "Кабем-77" в местността Дяволското блато до Приморско.

*Текстът е част от поредица предприемачески истории, за които е използвано успешно европейско финансиране

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK