Кликни, за да спечелиш
Дългоочакваната нова система за електронни обществени поръчки става задължителна за всички възложители от 14 юни
- Новата система за електронни обществени поръчки става задължителна за всички възложители от 14 юни.
- Макар и със закъснение платформата е огромна стъпка към повече прозрачност и по-малко злоупотреби.
- Въпросът е дали институциите са готови да работят с нея.
"Доставка на полиетиленово платно, цвят жълт" - това е предметът на първата обществена поръчка, обявена през новата електронна платформа на 2 януари 2020 г. Възложител е "АЕЦ Козлодуй", подадени са цели девет оферти и вече има сключен договор с избран изпълнител. Накратко - процедурата е била проведена успешно. Всъщност конкретната доставка за едва 15 хил. лв. е началото на истинска революция при публичните търгове, които от средство за борба с корупцията през последните години се превърнаха в законен начин за разпределяне на публичен ресурс. Очакванията са електронната платформа да направи сектора на обществените поръчки по-прозрачен, по-организиран и може би най-важното - да намали риска от корупция.
Платформата с официално име Централизирана автоматизирана информационна система "Електронни обществени поръчки" (ЦАИС ЕОП) беше създадена от консорциум с участие на държавната "Информационно обслужване" за 5.6 млн. лв. без ДДС, като проектът се финансираше по оперативна програма "Добро управление". Пускането ѝ обаче бе отлагано неколкократно по различни причини, но най-вече заради неподготвените институции, а последно и заради коронавируса. От началото на 2020 г. системата все пак започна работа, но само за 108 от общо над 6700 възложители в страната. По данни на Агенцията за обществени поръчки (АОП) към 8 юни броят сключени договори за поръчки в системата е 149 с обща стойност над 43 млн. лв. За сравнение, общо за последните 5 месеца са сключени над 7000 договора за 2.7 млрд. лева.
След 14 юни обаче всяка нова обществена поръчка ще трябва да се обяви през новия портал (виж повече в края на текста в интервюто с изпълнителния директор на АОП доц. Миглена Павлова) - независимо дали става дума за търг на стойност 5 хил. лв. или 500 млн. лв. и независимо дали възложител е някоя община, агенция или министерство.
Как работи
Новият сайт - www.app.eop.bg, би трябвало постепенно да обедини т.нар. профили на купувачите на всички възложители, т.е. всички документи от всяка процедура по Закона за обществените поръчки (открита, без предварително обявление, покана и т.н.) ще се качват там. Сега тези неща се публикуват в отделните интернет страници на всяко ведомство, и то невинаги в пълния обем.
През последните няколко месеца най-големите възложители вече обявяват поръчките си в ЦАИС ЕОП. Сред тях са Столична община, общините Бургас, Варна, Пловдив и Благоевград, АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица изток 2", "Мини Марица-изток", ДП "Пристанищна инфраструктура", министерства и държавни агенции.
Вместо тежки и обемни кашони с хартия офертите вече ще се подават онлайн. Входящият номер ще е заменен от ключ за декриптиране на офертата, чрез който участниците в търговете ще дават достъп на възложителя до документацията. Достъп до предложената цена се получава на втори, по-късен етап. Кандидатите в процедурата ще стават видими почти веднага след срока за отваряне на оферти, а не както е сега - седмици по-късно, при публикуването на протокола.
Бончо Бонев от строителната фирма "Парсек груп" например е участвал вече в няколко поръчки през ЦАИС ЕОП. Наблюденията му са, че кандидатите имат време да осигурят достъп до офертата си между крайния срок за подаване на оферти и срока за отварянето им, като това може да са 24 часа или три дни - зависи какво е заявил възложителят. "С цел сигурност е предвидено офертата на участниците да стои в системата в криптиран вид, т.е. никой няма достъп - нито ние, нито системните администратори, нито възложителят, до офертата на кандидатите. Всяка промяна в офертата се криптира Това е с цел сигурност или да няма манипулация", казва Миглена Павлова, изпълнителен директор на АОП. Ако обаче кандидатът не предостави ключа за достъп на възложителя, то той отпада от състезанието. Вече имаше такъв случай - в поръчката на община Пловдив за пробива "Модър-Царевец" на стойност 9.5 млн. лв. строителната "Иса 2000" не е предоставила ключа за декриптиране и така е загубила правото си да се състезава в търга. Според Бонев не се изискват някакви специални технически умения за ползването на е-платформата, по-скоро се изисква внимание.
С просто око се вижда, че е по-удобно, че дори нерегистрираните потребители имат достъп до всички документи на едно място, информацията е систематизирана и по-прегледно представена, отколкото в предишния регистър. Така разнообразните и тромави профили на купувачите на различни възложители вече няма да спъват проследимостта на изразходване на публични средства, тъй като всички документи ще са на едно място.
Сбогом на подмените
Може би една от най-важните стъпки напред с въвеждането на тази система е прозрачността, но и невъзможността да се подменят оферти. Корупцията при обществените поръчки е широко обсъждана тема, а практиките за злоупотреби са обществена тайна. Един от най-големите публични скандали, който до голяма степен осветли това, е, когато изчезнаха части от офертите за изграждането на тунел "Железница" на магистрала "Струма", а после бяха открити в дома на един от оценителите. Така и не се получи публична информация как се е случило това въпреки мерките за сигурност - теоретично достъпът до стаята, в която се съхраняваха, е ограничен.
Сега офертите не могат да се сменят, подменят или променят. Всеки документ има времеви печат и всяко действие е проследимо, уточнява Павлова. Бончо Бонев коментира, че със сигурност сега системата е по-прозрачна, като и ценовото предложение става видимо за всички и не може да се подменя. "Лошото е, че техническите предложения са невидими за всички освен за оценителната комисия. Теоретично тя може да ги прочете, да не види нещо в нея умишлено, ние да не разберем Досега, като ходихме на отваряне на оферти, ги подписвахме и можехме да видим част от офертата на другите кандидати", уточнява той. Субективността на комисиите обаче не е проблем, който може да се реши лесно, и корупцията от сектора няма как да се изкорени само с е-платформата.
Това е само началото
Скокът в дигиталния свят вероятно няма да е абсолютно гладък за възложителите, особено за тези, които имат по-малко опит в електронните услуги - малки общини например с ограничен брой служители. Както АОП, така и други частни субекти провеждат обучения и дават насоки, за да може реформата да се случи без сериозни нарушения.
Освен това пътят към пълната дигитализация на процеса далеч не е извървян. Засега всичко до етапа с фактуриране на плащанията по договорите се случва през ЦАИС ЕОП. Тепърва се разработват още функционалности като част от т.нар. втори етап, който вече ще преплете не само стотиците възложители, но и още две институции - Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Върховния административен съд (ВАС), които разглеждат жалбите по обществени поръчки. Това трябва да се случи до януари 2021 г., като тогава ще се затвори цикълът на целия процес в едно-единствено дигитално пространство.
Срещаме трудности, но системата работи
Миглена Павлова, изпълнителен директор на Агенцията по обществени поръчкиПроведени ли са тестове, така че да сте сигурни, че системата ще издържи, когато от 108 възложителите изведнъж станат 6700?
- Разработването и внедряването на електронната платформа представлява един много мащабен, сложен и комплексен проект. Той се реализира на два етапа - както по отношение на разработката на софтуера, така и по отношение на ползвателите. Съгласно постановлението на Министерския съвет датата за ползване от всички беше 1 април, но поради извънредното положение се отложи - с един месец след отмяната му.Платформата е достъпна за широкия кръг потребители от април 2019 г. и те можеха да се регистрират, да обявяват тестови поръчки и да симулират процеси. Понастоящем също поддържаме две среди - продукционна и тестова.
Насърчихме ранната регистрация като при нея възложителите запазват своя уникален номер или т. нар. партида, получена в действащия от 2004 г. регистър. Така реално в момента в системата са регистрирани 2059 възложителя, от които 1978 публични и 81 секторни.
Също така активните 108 възложители към момента оформят доста голям процент от общия брой на процедурите - те обявяват много поръчки. Например "АЕЦ Козлодуй" има 142 процедури от началото на годината. Други възложители - като детски градини или училища, може да им се случи веднъж на година или две да обявят поръчка, т.е. по-големият брой на възложителите не значи непременно много по-голямо натоварване на системата.
Гладко ли премина въвеждането за тези първи възложители?
- Като всяко ново начало не мога да кажа, че нямаше затруднения. От почти 800 процедури имаше няколко, които трябваше да бъдат прекратени. Независимо от всички предизвикателства може да кажем, че системата работи.Старият портал ще продължи ли да работи?
- Всички обществени поръчки, стартирани до 13 юни 2020 г., ще бъдат довършвани по стария ред. Това означава, че информацията, свързана с тях, ще бъде публикувана в Регистъра на обществените поръчки от 2004 г. За тази цел той ще продължи да се поддържа до приключване и на последната оповестена в него процедура и изтичане на съответните нормативни срокове за съхранение на документите. Това означава още, че всеки възложител следва да поддържа и собствения си Профил на купувача за същия период от време.В ЦАИС ЕОП ще се публикуват само поръчките, стартирани от момента на задължението за ползването ѝ.
Платформата се отлагаше няколко пъти. Защо не се спазиха поставените срокове?
Изискването на европейската директива беше да осигурим електронно подаване на оферти. Вместо това ние реализираме мащабен проект, който предоставя много повече възможности. Целта е да обхванем целия цикъл на възлагане на обществени поръчки. Това е причината нещата да се случват по-бавно. Ако трябваше да сме изпълнили само изискването по директива, щяхме отдавна да сме приключили.
