Годината на земеделците
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Годината на земеделците

Shutterstock

Годината на земеделците

2019 г. беше изключително добра за производителите и търговците със земеделска продукция

4094 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Темата накратко
  • Миналата година беше изключително добра за производителите и търговците със земеделска продукция.
  • Добрата реколта и високите цени вдигнаха оборотите на 100-те най-големи компании в сектора с 19%.
  • Ефектът от продължителното засушаване тази година обаче вече се вижда в слабите резултати при пшеницата.

По-добра реколта и по-високи цени. Това стои зад силните резултати на земеделския сектор през миналата година. Традиционно сред най-големите компании се нареждат основно зърнопроизводители и търговци, като с малки изключения преобладаващата част от тях са български дружества. В същото време животновъдите са далеч по-малко, а производители на плодове и зеленчуци на практика липсват от лидерския списък.

Приходите на 100-те най-големи компании в сектора се увеличават с 19% през миналата година, като добавят повече от 1.3 млрд. лв. към сумарния резултат. Макар и по-плавно, растат и печалбите.

Като цяло годината беше по-добра за селскостопанските производители, като при всички основни култури беше отчетена по-силна реколта. Най-голям беше ръстът при царевицата (13%), а производството на пшеница се увеличи с повече от 6%. В същото време цените на международните пазари бяха по-високи, което се отрази благоприятно на резултатите на търговците на зърно, каквито са по-голямата част от най-едрите компании в сектора.

Продължителното засушаване тази година обаче не дава основание за много оптимистични прогнози. Това се потвърждава и от по-слабите резултати при прибраните досега култури.

Челната тройка

Двете най-големи компании в сектора - "Каргил България" и "Севан", запазват водещите си позиции през миналата година. След тях в челната тройка обаче се нарежда ново дружество - "Билдком", което почти удвоява оборота си и се изкачва от седма позиция предходната година. Благодарение на силния ръст през 2019 г. трите лидера успяват да преминат бариерата от 1.5 млрд. лв. оборот общо.

Лидерът "Каргил", който е част от американската група Cargill, работи от близо 15 години в България, като се занимава основно с търговия със зърнени и маслодайни култури. Компанията има офис във Варна, откъдето контролира транспорта по море. През 2014 г. групата добави и нови дейности в българското си портфолио, като отвори център за споделени бизнес услуги в София. С персонал около 900 души той обслужва бизнесите й в Европа, Близкия изток и Африка, като предоставя услуги в областта на финансите, транспорта и логистиката, доставките и човешките ресурси.

Вторият в класацията - търговецът на зърно "Севан", от друга страна, е българска компания. Тя е създадена преди четвърт век в Бургас от Артур и Армен Акопян, които са и основните собственици. През миналата година "Севан" регистрира впечатляващ ръст - 62%, което се дължи на по-големите изтъргувани обеми заради по-силната реколта. Основните пазари са в Азия, а зърното се изнася през "БМФ Порт Бургас". Компанията има и четири дъщерни дружества, които се занимават с производство на земеделска продукция в района на Бургас и Карнобат.

Значителен пробив през миналата година прави компанията за търговия със зърно и маслодайни култури "Билдком" на Ангел Георгиев, която удвоява оборота си и заема трета позиция в секторната класация. Част от групата на "Билдком" е и най-големият производител на слънчогледово масло в страната "Олива", който активно разширява позициите си на пазара последните години. През 2019 г. беше завършено строителството на нов, трети, завод за преработка на слънчоглед, рапица и соя край Варна, който тази година трябва да достигне пълен капацитет.

Другите големи

Най-впечатляващият ръст в сектора обаче отбелязва класираната сега на 4-то място "Кофко интернешънъл България", която е част от китайският гигант при храните Cofco. Оборотът й през миналата година скочи седем пъти, с което компанията се изстреля с цели 31 позиции нагоре. Това е и най-същественото разместване в секторната класация като цяло. Като се изключи то, представянето на компаниите в топ 10 е сравнително балансирано - половината се изкачват с по две-три места нагоре, а другата половина отстъпват с толкова.

Китайският конгломерат започна да прави директно бизнес в България преди две години, като 2019 беше първата му пълна година на местния пазар. Това е и причината за резкия скок на оборота. Бизнесът на Cofco в страната е свързан изцяло с търговия със зърно.

Петата в класацията компания - "АДМ България трейдинг", е единствената в топ 10, която през миналата година отчита лек спад на приходите и загуба, която обаче е значително по-малка, отколкото през 2018 г. Компанията се занимава с търговия със зърно и е част от американската група Daniels Midland Company (ADM), която е собственик и на разградския завод за преработка на царевица "Амилум". През 2017 г. "АДМ България трейдинг" изгради и собствено пристанище за зърно в Силистра с инвестиция за 11 млн. лв.

В топ 20 по-значителен ръст (55%) отчита варненският търговец на белен слънчоглед и зърнени култури "Меджик флейм", който е собственост на Едуард Багдасарян. Като цяло за последните три години компанията удвоява приходите си, след като към търговската си дейност добави и преработка. През 2017 г. дружеството направи първата си линия за белене на слънчоглед в Добрич, а впоследствие разшири дейността си. Заради по-високата добавена стойност на продуктите преработката ще засилва значението си за компанията. Интересът й към този бизнес се вижда и от обявените наскоро намерения на "Меджик флейм" да придобие един от най-големите преработватели на селскостопанска продукция в страната - "Клас олио", и свързаната с него "Кабакум груп - импорт експорт". Сделката наскоро получи одобрение от Комисията за защита на конкуренцията.

Като цяло девет от компаниите в сектора през миналата година успяват да преодолеят бариерата от 200 млн. лв. оборот, а 100-милионния праг прескачат 19 от дружествата.

Слаби прогнози

След рекордните резултати през миналата година обаче 2020 г. се очертава като далеч по-слаба, като основната причина е сушата в много райони на страната, включително Добруджа. Земеделци в Североизточна България казват, че сушата е унищожила около 90% от площите с пшеница и рапица, а подобни лоши резултати се очакват и при слънчогледа и царевицата.

По данни на земеделското министерство реколтата на пшеница тази година е с 20.6% по-ниска, като са произведени 4.6 млн. тона зърно, а добивът е спаднал с почти една четвърт до 393 кг на декар. За сравнение - през 2019 г. бяха прибрани над 6.1 млн. тона жито при среден добив 514 кг на декар. С близо 36% по-малко е и произведената маслодайна рапица тази година.

Към началото на септември значителен спад има и в производството на царевица и маслодаен слънчоглед, макар че прибирането на реколтата там не е приключило. Заради продължителното засушаване обаче средните добиви от двете култури към момента са с около 30% по-ниски от миналогодишните.

Проблемът обаче далеч не е местна специфика. Силни суши тази година имаше в цяла Югоизточна Европа, като освен България особено засегнати са Румъния, Гърция и Украйна. Това неизбежно ще се отрази на реколтата в региона.

В световен план обаче прогнозата за пролетниците е силно положителна, като се очакват рекордни равнища както при царевицата, така и при слънчогледа. Производството на пшеница тази година също е много добро, включително в Русия, макар че Европа като цяло не може да се похвали с високи резултати, като особено слаби са те във Франция - най-големият производител и износител на пшеница. На този фон цените остават високи, подкрепяни най-вече от силното търсене.

Автор: Капитал
Темата накратко
  • Миналата година беше изключително добра за производителите и търговците със земеделска продукция.
  • Добрата реколта и високите цени вдигнаха оборотите на 100-те най-големи компании в сектора с 19%.
  • Ефектът от продължителното засушаване тази година обаче вече се вижда в слабите резултати при пшеницата.

По-добра реколта и по-високи цени. Това стои зад силните резултати на земеделския сектор през миналата година. Традиционно сред най-големите компании се нареждат основно зърнопроизводители и търговци, като с малки изключения преобладаващата част от тях са български дружества. В същото време животновъдите са далеч по-малко, а производители на плодове и зеленчуци на практика липсват от лидерския списък.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK