Кризисна промяна на финансирането в земеделието
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кризисна промяна на финансирането в земеделието

Shutterstock

Кризисна промяна на финансирането в земеделието

Покрай корона кризата агроминистерството пренасочи европари за компенсации, с което ще увеличи и усвояването им

Деница Ватева
2085 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Триста милиона лева. Това е общата сума, която в последните месеци се преразпределя в земеделието по линия на мерки заради COVID кризата и сушата в страната, която обещава най-лошата реколта от 6-7 години насам. Средствата идват чрез прехвърлени пари в буксуващата програма за развитие на селските райони, както и инжекция от държавния бюджет. В резултат до края на годината по плана на агроведомството към сектора трябва да бъдат изплатени 1.7 млрд. лв. заедно с авансови преводи на директни субсидии.

Пари на калпак

Една от големите промени, до която доведоха двете застъпващи се кризи - епидемията от коронавирус и сушата, е за спешно преразпределение на пари в Програмата за развитие на селските райони. Над 100 млн. лв. по нея през лятото бяха пренасочени към три извънредни коронавирус мерки, които де факто ще изплащат компенсации за земеделците заради пандемията. Парите идват от различни неусвоени схеми за подпомагане в програмата, включително и въобще нестартиралата помощ за осигуряване на широколентов интернет в селата. А бързото им преразпределение и изплащане ще повиши и процента на изпълнение на самата програма, която, макар и известното наваксване в последната година, върви с бавен темп - към юни по нея са разплатени под 60% от парите.

Близо 34 хил. земеделци поискаха подпомагане досега заради пандемията.

Така в началото на август беше обявен план за три нови подсхеми за подпомагане. По едната от тях, наречена COVID-1, която е насочена към секторите плодове, зеленчуци, маслодайни рози, лозя, пчеларство, някои звена от животновъдството и декоративни растения, е отделен и най-големият бюджет - 93.5 млн. лв. Кандидатстването за парите продължи до 21 септември, като сумите за земеделците ще зависят от големината на стопанството и вида на земеделската дейност. Максималната стойност за един кандидат е 7000 евро. Към тази схема е имало сравнително голям интерес, сочат данните от кандидатстването. Заявления за еднократно подпомагане са подадени от над 32 хил. земеделци. По втората схема за подпомагане, което е за останалите подотрасли в земеделието, кандидатите са били близо 1200. Те ще се борят за бюджет 5.5 млн. лв., който обаче ще се разпределя на база брой заети служители - в растениевъдството сумата е 30 лв., в свиневъдния сектор - 245 лв., а в птицевъдството - 430 лв.

Извън националното съфинансиране към преразпределените европари агроминистерството готви и държавна помощ от поне 65 млн. лв. за фермерите, която ще бъде разпределена в следващите месеци. Голямата част от сумата ще отиде по т.нар. схема de minimis, която осигурява помощи за стопанства при кризисни ситуации. Предвидени са 25.6 млн. лв. за животновъдство, 19 млн. лв. за плодове и зеленчуци и 5 млн. лв. за пчеларство, обяви земеделският министър Десислава Танева.

Извън това обаче агроведомството обеща и още подкрепа. Настоящата помощ от 84 млн. лв., която земеделците получават като отстъпка от акциза за горивата, ползвани за селскостопанска техника, се предвижда да бъде увеличена до 100 млн. лв. през тази година, колкото е възможният таван според европравилата. Част от увеличението от 16 млн. лв. ще отиде и за нови направления, защото към получаващите отстъпката се очаква да бъдат добавени и оранжерийните производители, ползващи природен газ за отопление в стопанствата си.

Същевременно земеделското министерство ще се опита да рестартира и друга държавна помощ, която е съществувала в предходни години - за нисколихвени кредити от фонд "Земеделие" за нови инвестиции в селското стопанство. На този етап няма разчет колко би струвала такава мярка, нито кога евентуално ще стартира. От земеделския производител ще се изисква да е кандидатствал за директни плащания през последните две години по схемата de minimis или да има одобрено заявление или договор по програмата за селските райони. Важат и общите правила за кандидатстване за евросредства, като например липса на данъчни задължения. Така на практика сумите се разпределят на база общи критерии, без оценка кои бизнеси колко са пострадали в епидемията.

Пакетът с корона мерки включва и възможност за подпомагане на малки и средни предприятия в преработвателния сектор, прием на заявления за който не беше пуснат с другите две. Там е заложено максимално подпомагане 50 хил. евро за едно предприятие, като критерият за подпомагане ще бъде брой служители или спад на оборота покрай пандемията поне 20% през пролетта спрямо предходната година.

Пари от Програмата за развитие на селските райони ще бъдат пренасочени и към директните субсидии на фермерите, като става въпрос за около 140 млн. лв. Средствата по изчисление на агроведомството трябва да увеличат с поне 12% ставките на декар за производителите на плодове и зеленчуци и с около 9% по основното плащане на площ, което получават всички земеделци.

Подобни кризисни мерки бяха структурирани още в програмите за рибарство, където е отделен бюджет от 17 млн. лв., които също идват от преразпределение на пари от други мерки. По програмата за лозарство и винарство пък беше обявена схема "бране на зелено", която е с бюджет 2 млн. лв. и цели да се намали натискът върху пазара чрез неприбиране на реколта.

И държавното финансиране

Същевременно мерките към земеделците ще се финансират и с пари от националния бюджет. Част от сумата ще отиде по т.нар. схема de minimis, която осигурява помощи за стопанства при кризисни ситуации и по която вече има изплатени средства към производители на маслодайни рози, зеленчуци, лозя и др. Предвидени са около 25.6 млн. лв. за животновъдство, 19 млн. лв. за плодове и зеленчуци и 5 млн. лв. за пчеларство.

Предвидени и са няколко схеми с по-общ характер. Така например настоящата помощ - 84 млн. лв., която земеделците получават като отстъпка от акциза за горивата, ползвани за селскостопанска техника, се предвижда да бъде увеличена до 100 млн. лв. през тази година, колкото е възможният таван според европравилата. А новите 16 млн. лв. освен за увеличение на сумите, които получават фермерите, ще отидат и за нови направления, защото към възможните кандидати по схемата ще бъдат добавени оранжерийните производители, ползващи природен газ за отопление.

Други 57 млн. лв. бяха разрешени от ЕК като държавна помощ за подпомагане на животновъди и производители на картофи, които са засегнати от пандемията от коронавирус. Те ще могат да получат безвъзмездна помощ, с която да покрият част от главницата и лихвите, които дължат по кредити, отпускани от фонд "Земеделие". Мярката, мотивирана с нуждата от ликвидност в тези сектори, ще може да предостави максимум 100 хил. евро подпомагане за един кандидат.

Другата нова възможност е възобновяване на съществуващата допреди няколко години схема за нисколихвени инвестиционни кредити в селското стопанство. За целта ще бъдат заделени 40 млн. лв. от бюджета, като ще могат да се правят инвестиции в растениевъдство, животновъдство и техническо обезпечаване на стопанствата, става ясно от информация на ведомството. Кредитирането ще се извършва пряко от фонд "Земеделие" при 3% годишен лихвен процент или чрез 20 търговски банки, които имат договор за рефинансиране по схемата с фонда, където годишният лихвен процент ще е до 7%. Предвиждат се и дълги срокове за издължаване - до 114 месеца, както и гратисен период 2 години за главницата.

Триста милиона лева. Това е общата сума, която в последните месеци се преразпределя в земеделието по линия на мерки заради COVID кризата и сушата в страната, която обещава най-лошата реколта от 6-7 години насам. Средствата идват чрез прехвърлени пари в буксуващата програма за развитие на селските райони, както и инжекция от държавния бюджет. В резултат до края на годината по плана на агроведомството към сектора трябва да бъдат изплатени 1.7 млрд. лв. заедно с авансови преводи на директни субсидии.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK