Позеленяването на земеделието
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Позеленяването на земеделието

Shutterstock

Позеленяването на земеделието

ЕК и държавите членки влизат в ключов етап от преговорите за новите екоцели пред селското стопанство

Деница Ватева
2954 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Една четвърт от земеделската земя в ЕС да бъде обработвана биологично, използването на пестициди в растениевъдството и на антимикробни препарати в животновъдството да се намали с 50%, а изкуствените торове да намалеят поне с 1/5. Това са само част от изглеждащите доста амбициозно цели, които Европейската комисия си поставя до 2030 г. в общата стратегия "От фермата до трапезата", която е част от предложената Зелена сделка. И именно покрай нея сега се движат дебатите за бъдещето на Общата селскостопанска политика на ЕС, която всяка година разпределя милиарди евро подпомагане.

В момента преговорите навлизат в ключов етап. Амбициите на германското председателство на ЕС е да има споразумение по важните текстове през есента. И макар да е ясно, че ще има със сигурност една, а по всичко личи и две години преходен период, преди тя да започне да действа, промените се очертава да бъдат сериозни.

Най-вероятно новата Обща селскостопанска политика на ЕС ще започне да действа едва от 2023 г.

От подкрепата на доходите към подкрепата на екологичните блага

През годините общата селскостопанска политика беше с основен фокус подкрепа на доходите на фермерите. Тази философия започна да се променя още в предходния програмен период, в който за пръв път бяха въведени "зелени плащания", които целят да подкрепят усилията на страните в опазването на природата. По всичко личи, че този подход не само ще остане, но ще бъде и разширен в следващите седем години: от години неправителствени организации и различни политици настояват базата за изплащане на земеделските субсидии всъщност да бъде обществените блага, които фермерите създават. Сега данните показват, че европейското земеделие е намалило вредните емисии, които отделя през последните години. Но то продължава да създава около 10% от тях в глобален мащаб. В следващия програмен период всяка държава членка ще трябва да отдели задължително процент от европейските фондове за земеделието за екологични схеми за подпомагане както по линия на директните плащания за земеделците, така и в програмите за развитие на селските райони. Устойчива продоволствена система трябва да гарантира достатъчно пълни и разнообразни доставки на безопасна, питателна, достъпна и произведена по устойчив начин храна за хората по всяко време, особено по време на криза.

Европейското земеделие е намалило вредните емисии през последните години, но продължава да е отговорно за около 10% от световните.

Ключовите преговори

Когато Брюксел предложи целите си в земеделието, първите реакции бяха в две посоки. От една страна, екологичните сдружения настояваха те да бъдат още по-амбициозни, а от друга, фермерски организации настояваха преходът да бъде по-плавен, включително и по линия на гаранциите за сигурност на производството на храни. Подобен дебат съществуваше и при преговорите за настоящата селскостопанска политика, който в крайна сметка завърши с балансирано решение между двете страни. Най-вероятно такъв ще е сценарият и в момента.

Във фазата на ключовите преговори настоящото германско председателство през последния месец предложи някои промени в конкретни текстове, които биха отслабили екоизискванията към фермерите, включително и възможността в първите години на новата обща селскостопанска политика държавите да могат да използват бюджета за зелени плащания и за "други директни плащания".

По план преговорите за новата обща селскостопанска политика трябва да приключат през октомври, а до края на годината страните да изготвят т.нар. стратегически планове, в които всъщност да заложат своите национални приоритети в земеделската политики - промяна, въведена от този програмен период, целяща да даде гъвкавост на националните правителства да отговорят на своите нужди и приоритети.

Другите цели: намаляване на пилеенето на храни, управление на риска и дигитализацията

Още няколко важни приоритета вероятно ще бъдат заложени в общата селскостопанска политика. Единият от тях е намаляването на пилеенето на храни, като Европейският парламент дори настоява да бъде заложена цел то да спадне с 50% в периода до 2030 г. Данни от различни проучвания сочат, че годишно се губят 88 млн. тона храни по цялата хранителна верига: от фермата, през преработката, търговията на едро и дребно. Основна част от храните се пилеят в домакинствата - около половината от всички, показват данните от изследване на Евробарометър.

През следващия програмен период се очаква да бъде засилена и дигитализацията в селското стопанство, включително и чрез насърчаване на такива технологии в сектора. А наскоро в годишната си реч за състоянието на съюза председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен съобщи, че е недопустимо все още 40% от селските райони в Европа да нямат достъп до широколентов интернет. А в самата стратегия "От фермата до трапезата" е заложено, че такъв достъп трябва да бъде осигурен навсякъде до 2025 г. Предвижда се и да се подсили управлението на риска в земеделието, за което всяка държава задължително ще трябва да отдели средства от бюджета си в Програмата за развитие на селските райони за тази цел.

Една четвърт от земеделската земя в ЕС да бъде обработвана биологично, използването на пестициди в растениевъдството и на антимикробни препарати в животновъдството да се намали с 50%, а изкуствените торове да намалеят поне с 1/5. Това са само част от изглеждащите доста амбициозно цели, които Европейската комисия си поставя до 2030 г. в общата стратегия "От фермата до трапезата", която е част от предложената Зелена сделка. И именно покрай нея сега се движат дебатите за бъдещето на Общата селскостопанска политика на ЕС, която всяка година разпределя милиарди евро подпомагане.

В момента преговорите навлизат в ключов етап. Амбициите на германското председателство на ЕС е да има споразумение по важните текстове през есента. И макар да е ясно, че ще има със сигурност една, а по всичко личи и две години преходен период, преди тя да започне да действа, промените се очертава да бъдат сериозни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Пари в каналите

Пари в каналите

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK