Българските гиганти в земеделските субсидии
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Българските гиганти в земеделските субсидии

Българските гиганти в земеделските субсидии

Страната е в топ 3 на ЕС по разпределение на еврофондове към големи получатели

Деница Ватева
13141 прочитания

© Надежда Чипева


Темата накратко
  • България е в топ 3 на ЕС по разпределение на агросубсидии към големи получатели.
  • Хартиените лимити се заобикалят и огромната порция от милионите отиват при зърнопроизводители, а напоследък в клуба на големите влизат и животновъди.
  • Грантовете за проекти също се насочват към фирми със спорен капацитет.

Идеята на европейските субсидии за земеделие е да подпомагат фермерите на континента да остават конкурентни на евтиното производство от други държави. В България обаче те родиха гиганти - дузина зърнопроизводители, които обработват десетки хиляди декари и годишно получават десетки милиони, благодарение на които реализират свръхпечалби. Явлението бе забелязано в Брюксел, като преди шест години беше сложен таван на основното плащане - най-общо до 300 хил. евро на фермер. Това обаче не е променило нищо в България - правилото се заобикаля през роене на различни фирми, които не се проверяват за свързаност, и през една вратичка за разходи за труд. Справка: годината преди лимита пет свързани със Светлозар Дичевски компании, познати като групата "Октопод", са получили 25 млн. лв. субсидии, а през 2020 г. същата петорка е получила същата сума. Единствената новина е, че в списъка на топ получателите сред зърнопроизводителите вече трайно се срещат и имена на ферми за животни. Но пък на лидерските места сред редовните получатели няма нито една компания за плодове и зеленчуци.

Разпределяните агросубсидии са гигантски - вече стигат и по 3 млрд. лв. на година. Проблемът е, че страната ни е в топ 3 на държавите в Европа с грантове към едри получатели. Което убива малките и средните предприемачи в сектора. Накратко - земеделието както строителството е територия за шепа любимци, които се наторяват с милиони от властта.

България на крупното земеделие

Евросубсидиите би трябвало да дават на фермерите сигурност в доходите и стимул да произвеждат храни. Но реалността е, че средствата се разпиляват в различни посоки - разследвания на журналисти и активисти показаха неведнъж, че в различни държави сред топ получателите има висши политици, членове на кралски семейства, корпоративни гиганти и дори бизнеси като летища или спортни бази, които кой знае защо се води, че осъществяват земеделска дейност.

В България информацията кой колко получава е все така закопана дълбоко. До сравнително скоро фонд "Земеделие" беше единствената институция, управляваща евросредства, която не публикуваше данни за фирмите с одобрени европроекти в общата система ИСУН. А последният опит за изискване на данни по Закона за достъп до обществена информация за получателите на агросубсидии, направен от адвокат Сева Памукчиева, е отнел половин година и съдебна битка (виж карето).

Битка за имената на големите

Когато през август миналата година адвокат Сева Памукчиева от Велико Търново решава да поиска по Закона за достъп до обществена информация данни от фонд "Земеделие" за общата сума на изплатените евросубсидии от 2007 г. насам и първите 300 най-големи получатели на евросредства, молбата й е одобрена частично. Фондът й съобщава бюджетите, но не и имената на лицата и фирмите, получили най-много пари, тъй като това "няма важно обществено значение и не касае обществения живот в държавата". През есента това решение е отменено от Търновския административен съд, който връща преписката в институцията. "Но минаха около три месеца, в които не получавах информацията. Наложи се да подам нова жалба в съда за бездействие", разказва Памукчиева, според която "най-скандалното е, че фондът не се вълнува, че има съдебно решение, и се налага съдът да им обяснява, че подлежат на санкции по административнопроцесуалния кодекс".

Именно данните, които Памукчиева предостави на "Капитал", както и доклади на ЕК и Европейския парламент, с които вестникът разполага, показват, че концентрацията на пари в големи получатели тук не само е много висока, но се засилва и ударно през годините. Така днес България е на трето място в ЕС по разпределение на най-много пари към едри получатели, изпреварвана единствено от Чехия и Словакия. Доклад на ЕК за разпределението на над 41 млрд. евро годишно по ключовите директни плащания (около 70% от всички средства за подпомагане на земеделието в Европа) показва, че през финансовата 2019 г. 44% oт тези субсидии в България са отишли във фермери, взимащи над 100 хил. евро подпомагане, макар те да са най-малката група получатели - няма и 3% от всички. За сравнение - категорията на големите получатели средно за Европа е усвоила 16% от прякото подпомагане, разпределяно основно на база обработвана земя и екологични дейности.

България е една от държавите в ЕС с най-бърза концентрация на подпомагане към големите. През 2007 г. например най-едрите получатели на агросубсидии са усвоявали по-малко от 20% от парите, а през 2014 г. при тях е отишла почти половината сума. Големият губещ от тези процеси е средният бизнес, който пък на европейско ниво доминира в ежегодното директно подпомагане на фермерите (виж данните за всички държави в прикачения файл). "В известен смисъл репликирахме модела на агропромишлените комплекси от соца - мастодонти, които обработват десетки хиляди декари и понякога работят в няколко различни направления едновременно- зърно, трайни насаждения, животни, но без да успяват да бъдат достатъчно ефективни във всяко едно от тях", казва управителят на фондация "Интелиагро" Николай Вълканов, който от години наблюдава земеделието.

По данни от статистиката на дирекция "Земеделие" в ЕК от 2007 до 2019 г. в България са разпределени около 9.5 млрд. евро (18.8 млрд. лв.) земеделски субсидии като 2/3 от тях са за директни плащания за декар, което автоматично води към обработващите големи площи зърнопроизводители. Към тези суми, които са само от европейския бюджет, годишно се добавят и национални доплащания и схеми за подпомагане от държавата.

В края на миналата година директорът на фонд "Земеделие" Васил Грудев съобщи, че се очаква подпомагането за фермерите през 2020 г. да достигне общо около 3.1 млрд. лв., което би било най-високата сума досега, но все още отчетът на институцията не е публикуван. За 2019 г. общо изплатените пари доближават 2.8 млрд. лв. от ЕС и националния бюджет. Казано с други думи, инвестираните публични средства в този отрасъл през годината се равняват на близо 2.4% от БВП на страната.

Българските абонати - сред големите в Европа

Доклад за най-големите 50 получателя на земеделски субсидии в отделните страни (от всякакви програми и мерки за подпомагане) по поръчка на комисията по бюджетен контрол в европарламента, с който "Капитал" разполага, показва, че България е сред държавите с най-много единични компании с грантове. Така през 2018 г. измежду 50-те лидера има 47 от частния сектор (вижте пълните списъци в прикачения файл). От тях само две са земеделски кооперации - "Агрокомерс-98" и "Безмер", които са усвоили съответно по 903 хил. евро и 926 хил. евро, а всички останали са стопанства, основно в зърнопроизводството. Същевременно в повечето държави най-едрите получатели на пари освен институции най-често включват земеделски камари, сдружения от различни сектори и кооперативи със стотици, а понякога и хиляди членове.

Година по-късно ситуацията е малко по-различна. През 2019 г. доминиращи в България са общините, които са изпълнявали европроекти по програмата за селските райони и са усвоявали между 1.4 и над 3.4 млн. евро, което ги класира в списъка на големите. Но сред тях има и 13 компании, пет от които са свързани с най-големия зърнопроизводител "Октопод холдинг". Предвид факта, че нивото на подпомагане в новите държави, членки на ЕС, като България е по-ниско от това в Западна Европа по линия на директните плащания, това означава, че концентрацията на земя в земеделските лидери е доста по-висока. Това се доказва и от доклад, също по поръчка на европарламента от 2017 г., който показа, че в България 1.5% от фирмите контролират 82.4% от земеделската земя, което я класира на първо място в ЕС.

Друга съпоставка показва, че България е сред държавите със сравнително висока летва за влизане в топ 50 на най-големите получатели на евросубсидии. Например последният в списъка през 2019 г. в България е община Козлодуй с усвоени 1.4 млн. евро от земеделските фондове, а последният от частния сектор е млекопроизводителят и преработвател "Шипка-99" от Първомай с 1.49 млн. евро. За сравнение - в държавата с най-голямо селско стопанство в ЕС - Франция, 50-ият най-голям получател е взел 1.9 млн. евро, а при земеделския лидер на Централна и Източна Европа - Полша, сумата за последния в групата на големите е 957 хил. евро. В съседна Гърция тя например е 393 хил. евро, а в държави като Малта пада и под 60 хил. евро.

Погледнато през данните за топ 300 на най-големите получатели на евросубсидии за земеделие в България от 2007 г. насам (кои са лидерите през последните три години виж във втория текст в края на статията), се забелязват също няколко тенденции. При фирмите огромният пай от плащанията отиват при едрите зърнопроизводители, най-вече заради директните плащания, затова има повтаряемост на едни и същи стопанства през годините. Напоследък в клуба на големите започват да влизат и компании от животновъдството, като този процес се ускорява. Това се дължи на няколко причини: концентрирането на пасища, за които също се получават годишни субсидии на площ, в големи дружества, както и инвестиции в обработка на земя за производство на фуражи. Същевременно след 2014 г. част от директните плащания бяха пренасочени към "чувствителни сектори", един от които е именно животновъдството, а отрасълът е и сред предпочитаните при проектите от Програмата за развитие на селските райони.

На корпоративно ниво прегледът на големите получатели на субсидии показва и структурни проблеми при проектното финансиране. В топ 300 при компаниите, които единично попадат в класацията, очевидно заради изпълнени европроекти от програмата за селските райони или други програми, се забелязват две тенденции. Съпоставимо с финансовите им показатели, една част от тях е твърде вероятно да усвояват пари в графата "безполезна подкрепа" - термин, който оценителите ползват, когато конкретната компания има възможност и сама да реализира инвестицията си, но е ползвала еврофинансиране за нея. Същевременно има и дружества, които чрез спечелени европроекти са успели да направят "инвестицията на живота си", но при административен и финансов капацитет, които е съмнително дали позволяват ефективното й управление. И в двата случая вредата е, че се пилеят ресурси, които е можело да стимулират други малки или средни производители. (Пълните списъци с топ 300 получатели на евросубсидии в България от 2007 г. насам вижте в прикачения файл.)

Как се заобикалят таваните

Картината в усвояването на агропарите трябваше да се промени след 2014 г., когато за първи път бяха въведени таван на плащанията над 300 хил. евро (и намаление на сумите над 150 хил. евро), макар и само за базовата субсидия на единица площ, която е само част от подпомагането за фермерите. Обяснено с пример, ако се вземе ставката от 2019 г., която е 19.14 лв., тогава максимумът ще трябва да важи за всяко стопанство, което обработва повече от 31 хил. дка земя.

А че това не се случва, се вижда от справка на фонд "Земеделие", предоставена на "Капитал". В последните пет години таванът на плащанията засяга скромните между 7 и 10 земеделци годишно (виж графиката). От другото ограничение - намаление на плащането за всички получатели на над 150 хил. евро, "пострадалите" са малко повече - между 32 и 45 фирми годишно. Вероятно таваните са неефективни по две причини. Първо, е дадена законова възможност от тях да могат да се приспаднат разходите за заплати, които правят стопанствата. И очевидно това е широко разпространен модел, защото според справката на фонда годишно между 210 и 344 земеделци "влизат" в ограничението от 300 хил. евро, но след приспадане на разходи за труд успяват да слязат под прага.

Явно няма и ефективен контрол дали стопанствата са се раздробили изкуствено с цел заобикаляне на правилата. За последните пет години са направени общо 73 такива проверки, без да е ясно какъв въобще е резултатът от това. Обобщено годишно България "пести" между 4.7 и 8.2 млн. лв. от санкции за едрите получатели, които се пренасочват по схеми за подпомагане на най-дребните. Но сумата е нищожна на фона на годишно разпределяните милиарди.

Оттук насетне пътищата са два - промяна в модела на субсидиите на местно или европейско ниво или поне по-стриктно следене на лимитите.

"В триалога за бъдещето на Общата селскостопанска политика между ЕК, Европейския парламент и държавите членки има различни позиции. ЕК предлага да се въведе задължителен таван от 100 хил. евро за директните плащания, като позицията се подкрепя и от парламента. Същевременно съветът на земеделските министри предлага държавите членки да могат доброволно да въвеждат таван за плащанията над 100 хил. евро", казва председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова, която е и бивш зам.-министър на земеделието. Въпросът трябва да бъде окончателно решен до април, когато трябва да приключат и преговорите.

Ако бъдат въведени новите, по-ниски тавани, въпросът ще е дали условията пак ще могат да се заобикалят. Ако все пак раздаването към едрите зърнопроизводители и животновъди бъде ограничено, спестените милиони могат да се насочат към по-малки и чисти производства на храни, с повече добавена стойност. План, който не изглежда приоритетен за управляващите дотук.

Октоподът на субсидиите

Български играчи, от един сектор, повтарящи се всяка година имена. Така най-кратко може да се обобщи кои са най-големите получатели на земеделски субсидии в България. Извадка за последните години за 20-те най-големи частни получателя (виж графиките) показва, че огромният дял от средствата отиват в зърнопроизводството, но в последните години към групата на големите се насочват и лидерите в животновъдството.

През две от последните три години най-много евросубсидии е усвоил зърнопроизводителят от Вълчедръм "Златия агро", еднолична собственост на Кирил Иванов, със суми между 6.3 и над 7 млн. лв. За сравнение - в последната година преди таваните - 2014 г., компанията е получила 6.36 млн. лв. "Златия агро" оперира в Северозападна България и според класацията "Капитал 100" е на прага на влизане в топ 10 на най-големите компании в селското стопанство въобще. Няма публична информация колко земи обработва, но се смята, че става дума за над 100 хил. дка в Северна България, основната част от тях под аренда и наем. В баланса на "Златия агро" притежаваната земя е оценена на 62 млн. лв. Под контрола на Иванов е и един от големите дистрибутори на препарати за растителна защита - монтанската АСМ.

Най-големият получател на субсидии обаче остава най-едрият земеделец в България - групата "Октопод холдинг" на Светлозар Дичевски, който в периода между 2018 и 2020 г. контролира 1/4 от фирмите в топ 20, някои от които са собственост на съпругата му.

Става въпрос за дружествата ЕТ "Агро - Светлозар Дичевски", "Сортови семена - Вардим", ЕТ "Деси - Светла Симеонова", "Ресен" и "Троя авто". През 2020 г. въпросната петица е усвоила над 25 млн. лв. "Октопод холдинг" през годините обработва между 900 и 1 млн. дка земя - собствена и наета.

При най-големите получатели има и други свързани фирми. Такива са дружествата "Краси" и "Евроагроимпекс", които са посочили еднакви контакти в Търговския регистър. Фирмите се управляват от децата на най-големия търновски зърнопроизводител Младен Милков, който бе арестуван през 2010 г. заедно със служители на НАП в шумната акция "Недосегаемите" по подозрение в данъчни измами. През 2019 г. двете дружества са усвоили общо 5.75 млн. лв., което ги нарежда на трето място в списъка на големите 20. Фамилията Милкови по неофициална информация обработва над 200 хил. дка земя, в групата има и мелница, както и други бизнеси - например строителство.

В клуба на големите 20 в последните години са си пробили път и две дружества в животновъдството, при това с растяща субсидия. Едното е компанията "Недко Недков - Овчарово", която оперира в Добричко и има затворен производствен цикъл. Компанията обработва 60 хил. дка земя, част собствена, има голяма кравеферма и производство на млечни продукти. През 2019 г. през основната фирма групата е получила 2.9 млн. лв. субсидии, но тя присъства и с още едно дружество: ЕТ "Недко Митев" с усвоени над 940 хил. лв. За сравнение - през 2014 г. двете компании са взели общо 2.87 млн. лв.

Все пак най-голям получател на субсидии в животновъдството е "Елит 95" от пловдивското село Поповица. Компанията е собственост на братята Никола и Янко Ангелови. Групата притежава най-голямата кравеферма в България с над 5 хил. животни, обработва 70 хил. дка земя, инвестира и в преработка. През 2019 г. през дружеството "Елит 95", което влиза в 20-те най-големи получателя на субсидии, са усвоени 2.18 млн. лв. Но втора фирма от групата - "Елит милк 2000", е получила още 1.18 млн. лв., което прави общо 3.36 млн. лв. През 2014 г. усвоените средства са 2.87 млн. лв.

Всъщност извън "зърнения" топ 20 през последните пет години има доста по-силно присъствие на животновъди сред най-големите получатели на субсидии, отколкото в предходния програмен период. Основно става въпрос за големи кравеферми, като общото между всички тях е, че имат и земеделска земя - пасища и обработваеми земи, върху които произвеждат фуражи за собствени нужди.

Колкото до чуждите инвеститори - те са само двама сред лидерите при агросубсидиите. Едното изключение е компанията "Хера агро" на китайската "Тиенджин фарм култивейшън груп къмпани", която нашумя през 2011 г. като първия чуждестранен инвеститор в най-бедната община в ЕС - Бойница. Един сезон по-късно обаче дружеството, което се занимава със зърнопроизводство, се изтегли от Видинско, за да се премести в Южна България, където закупи около 30 хил. дка земи в Пловдив, Хасково и Ямбол. През 2018 г. с 3.43 млн. лв. субсидия в списъка на големите получатели попада и дружеството "Агрипланет" на живеещия в България италианец Еро Фабрицио Фрески, който е най-големият производител на домати в страната. "Агрипланет" обработва над 30 хил. дка земя в района на Раковски и се занимава още със зърно- и оризопроизводство. През последните години Фрески попада два пъти в "криминалните новини" - през 2014 г. той разказа пред bTV, че негова фирма е била открадната с фалшиви подписи. А през миналата година бе и арестуван, като според информация на БНР причината са съмнения за финансови злоупотреби и източване на европейски фондове.
Темата накратко
  • България е в топ 3 на ЕС по разпределение на агросубсидии към големи получатели.
  • Хартиените лимити се заобикалят и огромната порция от милионите отиват при зърнопроизводители, а напоследък в клуба на големите влизат и животновъди.
  • Грантовете за проекти също се насочват към фирми със спорен капацитет.

Идеята на европейските субсидии за земеделие е да подпомагат фермерите на континента да остават конкурентни на евтиното производство от други държави. В България обаче те родиха гиганти - дузина зърнопроизводители, които обработват десетки хиляди декари и годишно получават десетки милиони, благодарение на които реализират свръхпечалби. Явлението бе забелязано в Брюксел, като преди шест години беше сложен таван на основното плащане - най-общо до 300 хил. евро на фермер. Това обаче не е променило нищо в България - правилото се заобикаля през роене на различни фирми, които не се проверяват за свързаност, и през една вратичка за разходи за труд. Справка: годината преди лимита пет свързани със Светлозар Дичевски компании, познати като групата "Октопод", са получили 25 млн. лв. субсидии, а през 2020 г. същата петорка е получила същата сума. Единствената новина е, че в списъка на топ получателите сред зърнопроизводителите вече трайно се срещат и имена на ферми за животни. Но пък на лидерските места сред редовните получатели няма нито една компания за плодове и зеленчуци.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    aussie avatar :-|
    aussie

    Те са стигнали дотам че вече си подаряват на роднини и приятели субсидията за определена площ като подарък за рожден ден например.

  • 2
    ss avatar :-P
    SS

    Новите чокои ...

  • 3
    vzoran avatar :-|
    vzoran

    Окрупняване, монополизация, одържавяване, централизация - все притеснителни явления, които индикират политически провал. Резултатът - емиграция и намаляване на населението.

  • 4
    aussie avatar :-|
    aussie

    Време е да се насочат тези субсидии към зеленчуковите производители.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Строителните таланти на папура

Строителните таланти на папура

Състоянието на съюза

Състоянието на съюза

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.