Къде се раждат дъбовете?

В Хасковска област има 478 000 декара гори. И повечето дървета са дъбове. От 2015-а до 2020 г. 1 200 000 млади дъбчета са разсадени в тези гори, като двадесетсантиметровите фиданките за хасковските гори идват от едно място - горския разсадник край Димитровград. В него работят само 5 човека, които сами събират поне 600 килограма, но понякога и 2 тона първокласни жълъди от декара на горското стопанство в Хасково. А когато годината е лоша, каквато е била миналата 2020-а, тръгват из дъбовите гори във всички горски стопанства на Югоизточна България.

Фиданките трябват не само за залесяване в горското стопанство Хасково. Но и за общински гори, които са на площ над 280 000 декара. "Някои от общините имат собствени екипи за стопанисване на горите, но има и такива, които сключват договор с нас да се грижим за горския фонд", казва директорът на горско стопанство Хасково инж. Любомир Илиев.

Как го правят

Хората, които работят в горския разсадник казват, че не става просто да бучнеш жълъд и да поникне фиданка. Първо от всеки жълъд фиданка не става. Или най-малко не става добра фиданка. Затова когато горските съберат дъбовите жълъди, изпращат проби в семеконтролна станция. Там проверяват дали жълъдите не са болни, каква е тяхната кълняемост и дават указания колко жълъди да засадят на линеен метър в лехите на разсадника.

Жълъдите се засяват късно на есен и до следващата есен фиданките са готови. Те са високи около 20 сантиметра. Техническият термин е едногодишни семенични фиданки с открита коренова система. Те са най-евтини. Една фиданка струва от 20 до 35 стотинки. През 2020 г. е достигната върховата цена от 35 стотинки, защото количествата са малки заради лошата година.

В горския разсадник край Димитровград има басейн, който през лятото се пълни с вода за поливане на разсадените жълъди. Ако се поливат със студената вода растежът спира. А когато слънцето стане непоносимо за малките фиданки, тогава ги покриват със слънцезащитна мрежа. И това не са единствените грижи - горски работници залагат капани срещу попови прасета, монтират уреди срещу т.нар. сляпо куче и дори "насъскват" петте "служебни котарака" срещу полските мишки.

"Изваждането на фиданките е механизирано, после ги сортираме и изпращаме по обектите за залесяване, заедно със сертификати - за посевния материал и за фитосанитарното им състояние." - обяснява инж. Любомир Илиев.

Новите гори

В гората дъбовите фиданки се залесяват на дълбочина 25 сантиметра, което не е никак лесно. Земята се разсича с инструмент, наречен меч на Колесов. По план Горско стопанство Хасково залесява всяка година по 200 декара гори. За да залеси нов участък, трябва първо да го разчисти. Това означава, че горските работници отсичат вече старите дървета. И на тяхно място засаждат от 4000 до 6 200 тополови фиданки и 60 000 до 80 000 дъбови фиданки. Засаждането на тополови и акациеви фиданки е механизирано, ползваме машинни свредла, пояснява инж. Илиев. Двата вида дървета имат различна продължителност на живота. След 15 до 25 години засадените през 2021 година тополи се отсичат и мястото се залесява отново.

Според инж. Илиев тук, край Марица, този дървесен вид се чувства много добре. Но какво ще стане ако не ги отсекат? "Дърветата също имат своя продължителност на живота - остаряват, разболяват се и умират. Но дървесината на болни и мъртви дървета не служи на хората. Като горски служител мога да ви кажа, че няма нищо по-тъжно от стара, болна и мъртва гора. При дъбовите залесявания, които правим, целта е не толкова дърводобив, колкото възстановяване на гората, защото дъбът расте бавно. От индустриална гледна точка дъбовете, които засяваме няма да станат дървен материал за нашето поколение. Те ще имат индустриална стойност след 80-100 години", обяснява директорът на Горско стопанство Хасково.