Увeхналият бизнес с рози
Емблематичният бизнес с розово масло влезе в критична кампания с ограничена дейност на дестилерии и необрани полета с рози
Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща
- Емблематичното за България производство на рози и розово масло влезе в най-критичната си кампания.
- Огромни залежали количества и затруднена ликвидност ще ограничат годината за много дестилерии.
- Ниските изкупни цени за продукцията и високият разход за прибирането на цвета ще оставят необрани полета в Розовата долина.
"Розоварните предлагат по 1.50-1.60 лв. за килограм рози, но берачите искат 1 лев. За собственика няма да остане нищо, така и ще си изпокапе цветът."
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
1 коментар
Фабрика под небето или как каналите за дистрибуция следват поведението на клиента. Забавянето на беритбата вече е закономерност, която се случва всяка година; а подобрителят към женския тип сладки парфюми с произход BG не формира висок пазарен дял, изискващ действия по-различни от малки ежегодни корекции в технологията на отглеждане.
Парфюмерийната и козметична промишленост, също както при винарството, разчитат на запаси за компенсиране през хладните години, когато реколтата в някои области е извън препоръчителните технологични параметри. Примерно, тази година, площите върху по-кисели почви, както и тези с по-предпланинско влияние на хладния бриз, макар и да формират цвят, не могат да бъдат преработени по обичайната технологична схема (нестандартната продукция изисква повече ресурс - т.е. намаляване сравнителни предимства). И докато беритбата на лозята може да бъде отлагана до момента на натрупване на нужния захарен градус, то при розовите храсти е налице липса на топлина през точно определена изискваща топлина и слънчево греене фенофаза, която след отшумяването не може да бъде компенсирана.
Удължаването на зимата чрез хладна пролет забавя фенофазите и намалява темепературната сума, нужна за синтез на сладките и ароматни Биологично Активни Вещества, които фактически са определящи за високото качество на българската суровина (венчелистчета), която я отличава от характеристиките на розоварните продукти в другите държави. Удължаването на фенофазите не води до натрупване на БАВ в по-късен период (както при другите култури) предвид невъзможност на активиране на бързопреходни ензими, изискващи по-висока температура. Т.е. това е предварително условие към началото на вегетацията, а при пшеница и лозя е вследствие и с възможност за изчакване към края на вегетационния период. Така националната гордост се самокоригира по количество, за да не заприлича на по-киселите аналози, които се наричат конкурентно производство.
Предвид силно увеличените валежни норми, и свиване на сезонните амплитуди на годишна база, вероятно се касае за устойчива тенденция, като това, предвид силно ограниченият ресурс от берачи, сигурно ще наложи съкращаване на площите с розови насаждения върху кисели почви на хладни местообитания (алкалните калциеви почви, частично подобряват способността за синтез на феноли, алкохоли, и БАВ при гранично ниски температури). Освен това, качеството на натрупаните аромати във венчелистчетата е в зависимост от резервните хранителни вещества натрупани през предходната година - тазгодишната хладна пролет е предпоставка за влошено качество през тази година, каквото ще е и през следващата година, ако лятото е особено хладно (каквото се очертава да бъде). Това предполага повишени изисквания към комплексно торене (NPK) - няма да е достатъчно само подхранване (N) май-юни; предвид, че междуредията са с постоянен тревен чим - торенето може да е само листно; а, резитбата след цъфтежа трябва да е по-щадяща, за да не ограничава фотосинтетичния капацитет (на фон настъпило торене) и едновременно с това да не стимулира към изтощаващ буен втори прираст. Но това са детайли, които трудно могат да бъдат приложени при конкретните условия, защото, са извън обичайния опит на извършващите резитбите - те обикновено залагат на стимулиране на добивността през следващата година - в случая е обратното - следващата година растенията трябва да са малки, защото, ще са запасени с малко хранителни в-ва от очертаващото тазгодишно студено лято.
Справка: Растениевъдство, 2013, АУ, Янков, Делибалтова, Тахсин, стр. 318
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.