Най-големите земеделски компании: Спокойно през пандемията, готови за рекорди

Shutterstock

Най-големите земеделски компании: Спокойно през пандемията, готови за рекорди

В топ 30 на сектора доминират чужди и местни търговци и производители на пшеница, царевица, слънчоглед

4374 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Статията е част от класацията на "Капитал" "К100: Най-големите компании в България". Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.

Класацията К100 може да бъде закупена в хартиен или в електронен формат тук.
Темата накратко
  • Големите земеделци трайно се доминират от чужди и местни търговци и производители на пшеница, царевица, слънчоглед.
  • През миналата година продажбите падат заради нисък добив, но цените са високи, особено на слънчогледа.
  • Тази година се очаква бомбастична реколта и леко по-ниски цени.

Климатът, а не вирусите, си остава решаващият фактор в земеделието. В България агросекторът от години е концентриран над 90% в зърното. Затова и големите компании са производители и търговци на пшеница, царевица, слънчоглед. Световното икономическо състояние има отражение, но ключовият въпрос е какво е времето, а оттам и добивите. Така след изключително добрата 2019 г. реколтата беше по-слаба заради сушата през миналата година, което пък вдигна цените, а при слънчогледа и олиото направо ги изстреля. По официални данни на земеделското министерство през миналата година сушата е изтрила 20% от зърнената реколта, като прибраната пшеница е била 4.6 млн. тона. Резултатът се вижда в отчетите на 30-те най-големи компании в класацията: приходите падат символично - средно с 1.5%, но печалбите растат.

Тази година ще е още по-силна - реколтата пшеница ще постигне абсолютен рекорд, много високи добиви се чакат и при царевица и пшеница, а цените, макар и малко по-ниски, едва ли ще се сринат още много, прогнозират в бранша.

5.8 млрд. лв. са общите приходи на 30-те най-големи компании в сектор земеделие.

А проблемът на българското земеделие си остава - свръхконцентрация в зърното с няколко дузини едри собственици на земя, големи арендатори и малко повече търговци по веригата. Те се напояват ежегодно със субсидии - вече по 3 млрд. лв. на година. Показателно е, че в класацията няма нито един производител на плодове или зеленчуци и само една ферма за прасета.

Полет над зърносезона

"Миналата година имаше много малка реколта, но много добри цени. Тази година ще има рекорден добив на пшеница в България - 8 млн. тона. Такова постижение не е отчитано никога в България освен през 1987 г., когато обаче числото може и да не е било реално. При царевицата прогнозният добив е за около 5 млн. тона, което е добро число, но е имало и по-големи реколти. При слънчогледа очакванията са за ръст с 15% до около 2 млн. тона", обобщи пред "Капитал" Артур Акопян, съсобственик в най-големия български търговец в сектора. Цените едва ли ще спаднат много, защото върху тях влияе и световната инфлация - всичко от горива до торове поскъпва, допълва той прогнозата си.

Данните за износа показват, че в ковид годината България е изнесла пшеница, царевица и слънчоглед за 3 млрд. лв., което е само с 250 милиона по-малко от предходната и намалението идва основно по линия на пшеницата. Началото на тази е също силно - за периода януари - април декларираният износ е за 1.2 млрд. лв. За сравнение - през 2020 г. за първите пет месеца в чужбина продажбите са били за 1.1 млрд. лв., като превес е имала царевицата, а сега големите продажби са при пшеница и слънчоглед.

Дует на върха

За трета поредна година най-голямото дружество в сектора е американската "Каргил България". Според отчета на дружеството за предходните две години то е държало над 16% от пазара на зърно и маслодайни култури в страната. Сега като приходи търговецът изглежда смален на фона на почти докоснати 700 млн. лв. оборот през предходни върхови години, през 2020 пропорционално по-ниска е и печалбата.

Търговецът на американския концерн Cargill с годишни приходи над 100 млрд. долара започна бизнес със зърно в България преди 15 години. През 2013 г. отвори офис във Варна за корабни услуги, а преди седем години базира в София и свой център за глобални услуги в рамките на групата - най-вече финансови и логистични. Той се разрастваше годишно с по 150 - 200 души и персоналът на компанията вече достигна 1375 души към април 2021 г. През юли обяви, че разширява хъба с нови IT дейности и екипи. Ако се съди от отчети от предходни години, приходите от услуги на дружеството вече надхвърлят 70 млн. лв., но оставащото голямо число е от стоки, т.е. зърно и маслодайни култури. Затова от зърнения бизнес "Каргил България" вероятно би била втора в подреждането.

Почти плътно до лидера се нарежда и българският търговец "Севан", който изнася огромната част от закупените стоки. Бургаската компания, основана преди 27 години, през годините също няколко пъти е оглавявала подреждането в сектора. Тя е собственост на братята Артур и Армен Акопян, които държат 96% от дяловете. Освен с търговия (главно пшеница) групата обработва около 100 хил. декара, притежава огромни зърнобази и около 200 камиона.

Според Артур Акопян търговията е станала много по-трудна. Цените са твърде променливи дори в рамките на седмица, маржовете са ниски (което личи и от класацията и данните за конкурентите). Но прогнозата му е, че започва силен сезон с рекордна реколта. Така че догодина фирмените числа вероятно ще са доста по-високи.

Китай и другите чужденци

Дебютиралият в челните позиции през миналогодишната класация китайски хегемон в храните Cofco се изкачва до трета позиция, макар също да има малък спад в приходите. Дружеството от три години прави директно бизнес в България през "Кофко интернешънъл България", което e дъщерно на холандското звено в групата CIL Agri Enterprises. За 2020 г. китайската корпорация отчита приходи 77 млрд. долара, като расте въпреки пандемията. В България компанията отказва разговори с медиите, така че плановете й са неясно колко големи.

Силно потъване (от 5-о на 19-о) се наблюдава в бизнеса на американския търговец ADM. Силвия Йорданова от "АДМ трейдинг България" обясни, че миналата година са реорганизирали начина на работа, което е довело до временни турбуленции. Накратко, спрели са да предплащат количества "на зелено", а са излизали на пазара само при заявка за износ на големи количества. Тези по-малки покупки не са били характерни само за България, но за целия регионален пазар - и в Румъния и Украйна, казват в сектора. Новата схема на работа не е променена, но очакването на мениджърът на "АДМ трейдинг България" е, че с времето партньорите са свикнали и тази година компанията ще се върне към нормалните си обороти.

По-едро завръщане се очаква от страна на гиганта Glencore, който вече се ребрандира като Viterra. В края на миналата година е преименувано и местното дружество "Гленкор Агрикалчър" на "Витера България". А в сектора очакват активното завръщане на българския пазар да се случи догодина.

Макар изчезването преди пет години да не беше комуникирано, то съвпадна със сделка, в която Glencore продаде голям дял (почти 50%) в земеделското си поделение на два финансови инвеститора.

Българско зърно

Надолу в подреждането стоят множество местни зърнопроизводители и търговци. Напред стои "Билдком", което е в една група със заводите за слънчогледово масло "Олива" и е собственост на Ангел Георгиев. Тук търговецът е с фокус пшеница, но сделки са правени и с царевица и др. Спадът в приходите е по-скоро ценови след рекордна 2019 г. и вероятно ще бъде наваксан още тази. Но пък рентабилността се е увеличила.

В подреждането до пета позиция се изстрелва "Рисойл Европа". Дружеството е непознато за пазара, съсобственост е на украинеца с български документи Александър Минов, който е известен покрай партньорствата си с братята Иван и Лука Ангелови, собственици на производителя на пилешко месо "Градус". Те имат общи бизнеси - "Бисер олива" и мол във Варна. Самото "Рисойл", ако се съди по информацията от отчетите, купува основно царевица, пшеница и сурово слънчогледово масло от Украйна и го продава в ЕС.

Севлиевската "Балджиеви 91" е част от група - "Балеа", от девет различни компании в областта на земеделието. Според сайта на компанията тя отглежда собствена продукция (на 50 хил. декара), съхранява и продава зърно, предлага торове, препарати. Ако се съди от предходни години, фамилната компанията на Драгомир и Маша Балджиеви е правила най-голям оборот от сделки със зърно, следвани от торове. През миналата година и приходи, и печалбата леко растат.

Следващата компания, "Ойроконсулт", е силно непознато дружество с 1 човек персонал и традиционно високи приходи. В групата, собственост на Васил Михайлов Василев, има и компания със служители и преработвателни мощности - "Ойропак" - Попово. Изглежда, основната дейност е покупка и съхранение на слънчогледово семе и търговия с преработено масло и белено семе. Ако се съди по бележки в отчетите на дружеството, то се занимава с "преработка на черен маслодаен слънчоглед чрез външни подизпълнители", като над 60% от продажбите са в чужбина.

С фокус върху семена, препарати, торове и търговия със зърно е и монтанската АСМ. Тя е собственост на Кирил Иванов, който притежава и "Златия агро" (на 24-та позиция в класацията). Това е зърнопроизводителят, който единично получава най-голяма земеделска субсидия в България - по 6-7 млн. лв. годишно. "Златия агро" оперира в Северозападна България. Няма публична информация колко земи обработва, но се смята, че става дума за над 100 хил. дка в Северна България, основната част от тях под аренда и наем. В баланса на "Златия агро" притежаваната земя е оценена на 62 млн. лв.

Всъщност най-големият получател на субсидии е групата "Октопод инвест холдинг" на Светлозар Дичевски. Той работи през ЕТ "Агро - Светлозар Дичевски", "Сортови семена - Вардим", ЕТ "Деси - Светла Симеонова", "Ресен" и "Троя авто". През 2020 г. въпросната петица е усвоила над 25 млн. лв. "Октопод холдинг" през годините обработва между 900 и 1 млн. дка земя - собствена и наета. В класацията Дичевски присъства с компанията майка, с "Октопод - С" и със "Сортови семена - Вардим". За 2020 г. още е рано за консолидиран отчет, но предходната година холдингът е отчел приходи от дейността за над 260 млн. лв., т.е. би стоял доста по-напред в земеделската класация. Холдингът държи на концесия две дунавски пристанища - Оряхово и Сомовит, има и маслобойна в Разградско, автопарк от над 100 товарни автомобили и влекачи.

На север пък един от най-големите търговци е "Фарм сенс". Фамилната компания на Пламен Борисов, която работи основно в региона на Добрич, отчита спад в продажбите, но не и в печалбата. Фирмата разполага с шест зърнобази в Североизточна България с 200 хил. тона вместимост, има клонове в Швейцария и Сингапур и офис в Румъния. През друго дружество обработва 30 - 40 хил. дка собствена и наета земеделска земя.

В класацията през няколко дружества присъства и "Агрия груп холдинг". Такива са търговците на зърно "Корн трейд" и "Кристера". Те имат зърнобази в близост до пристанищни товарни терминали (основно Варна). В логистичните центрове на компанията съхраняват и търгуват с около 800 хил. тона зърно и маслодайни култури на годишна база, като от групата планират да ги увеличат. Основен акционер в "Агрия груп" с 41% е варненската "Емра", която е еднолична собственост на Емил Райков. Холдингът консолидирано има 350 млн. лв. приходи, което го прави една от най-големите земеделски групи в страната. "Агрия" обработва 150 хил. декара, от които 79 хил. декара собствени, основно в Североизточна България, притежава и фабриката за олио "Кехлибар", пише в отчета за 2020 г.

Друга растяща група е "Меджик флейм". Миналата година производителят на белен слънчоглед от Добрич, собственост на Едуард Багдасарян, придоби "Клас олио" в сделка за около 25 млн. лв. Бизнесът на "Меджик флейм" започва от търговия със зърно. И до днес компанията продължава да работи с повечето мултинационални корпорации, като разполага със складови бази във Варна и Добрич с вместимост 100 хил. тона. Постепенно развива бизнеса с обработка на слънчогледови семена, а по-късно добавя и производство на екобрикети и пелети от люспите. Тази година "Меджик флейм" трябва да завърши и изцяло нов завод за белена слънчогледова ядка, с който производственият капацитет да нарасне с 50%.

В подреждането надолу присъстват още търговци на зърно ("Зърнени храни Силистра", "Семпекс", "Витагрейн БГ", "Бревис") и препарати, торове и семена (търговецът "999 - Ив. Асенов", пловдивският производител "Агрия", "БГ арго", "Кортева агрисайънс България", "Ф+С Агро"), както и производителят на фуражи "Вианд" с пет предприятия в България и Румъния. За пръв път в подреждането попада и старозагорската група "Аякс-1", която притежава три големи свинекомплекса край Стара Загора и Добрич. Общото между всички е, че са с български собственици.

Статията е част от класацията на "Капитал" "К100: Най-големите компании в България". Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.

Класацията К100 може да бъде закупена в хартиен или в електронен формат тук.
Темата накратко
  • Големите земеделци трайно се доминират от чужди и местни търговци и производители на пшеница, царевица, слънчоглед.
  • През миналата година продажбите падат заради нисък добив, но цените са високи, особено на слънчогледа.
  • Тази година се очаква бомбастична реколта и леко по-ниски цени.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща


1 коментар
  • 1
    dzo26648504 avatar :-|
    dzo26648504

    Крайно време е да се спрат субсидиите за отглеждане на фуражна пшеница, царевица, слънчоглед и пр. селскостопански суровини за износ. Де факто заради обръчите от гербаджийски фирми дотираме изхранването на добитъка в чужди страни и работим за чужда добавена стойност.
    Субсидии да има само за хлебна и твърда пшеница, ако продукцията се преработва в България. И изобщо, да се пренасочат към култури, преработвани тук. Както и към пасищното животновъдство.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход