Новите правила на ОСП ще се прилагат от 2023 г. заради проточилите се преговори, което накара Европейската комисия да удължи настоящата програма до края на 2022 г. Еврокомисарят по зелената сделка Франс Тимерманс каза след постигането на споразумението, че то е можело да стигне още по-далеч, но в крайна сметка това е промяна на играта от "истинска европейска гледна точка". Екоактивисти и някои законодатели обаче заявиха, че сделката не е успяла да приведе селското стопанство в съответствие с целите на ЕС за борба с изменението на климата, предупреждавайки, че много мерки за насърчаване на фермерите да преминат към екологично чисти методи са слаби или доброволни.

Какво е новото в новата ОСП?

Сред най-важните промени ОСП въвежда нов начин на работа - всяка държава ще разработи стратегически план, очертаващ как възнамерява да изразходва средствата по програмата, като се вземат предвид националните нужди и характеристики. Брюксел ще разгледа плановете, преди да изплати парите. Сделката обещава, че ОСП ще "интегрира" изцяло законодателството на ЕС в областта на околната среда и климата и ще допринесе за целите на стратегията Farm to Fork и биологичното разнообразие.

Страните ще трябва да разпределят минимум 25% от директните плащания за екосхеми (екологично чисти инициативи като биологично земеделие или прецизно земеделие), докато поне 35% от парите за развитие на селските райони трябва да са насочени към проекти, които насърчават околната среда, климата и практиките за хуманно отношение към животните.

Реформата предвижда и задължително преразпределение на плащанията - страните ще преразпределят поне 10% от средствата в полза на по-малките ферми. Уловката обаче е, че правителствата могат да избегнат това изискване, ако използват други методи за справедливо разпределение. Според комисаря по земеделие на ЕС Януш Войцеховски субсидиите по ОСП са силно концентрирани - 80% от плащанията се оказват в ръцете на 20% от получателите. Освен това 3% от средствата ще трябва да отидат за млади фермери (тези на възраст под 40 години).

Земеделските производители могат да загубят до 10% от плащанията, ако се установи, че не отговарят на изискванията.

С новата програма ще се засили действието на принципа "Робин Худ". Максималната субсидия за един фермер на година за обработване на земята става 100 хил. евро, като поетапно намаление ще започва още при достигане на 60 хил. евро. В момента този таван е 300 хил. евро, като намаляването на плащанията започва при 150 хил. евро.

За първи път ЕС въвежда т.нар. социално изискване, за да гарантира, че тези, които се възползват от субсидиите, спазват социалните и трудовите разпоредби в рамките на своя бизнес. Така Брюксел отговаря на многото оплаквания на наемни работници от Източна Европа, че получават по-ниски заплати, когато работят в страни от съюза.

Заплахи и големи очаквания

В исторически план ОСП получава най-големия дял от бюджета на ЕС. Селскостопанската политика "консумираше" над 70% от финансите на блока през 80-те години. Въпреки това, тъй като европейските икономики се разнообразиха и политическите приоритети се промениха, делът на ОСП падна под прага от 40%, което все още е значителен дял за сектор, който допринася само с около 1.3% за БВП на ЕС.

ОСП предоставя на земеделските производители директни плащания, за да направят бизнеса си по-печеливш, да намалят рисковете, свързани с времето, и да гарантират веригите за доставка на храни в целия континент. Програмата има твърди поддръжници като Франция и Испания, които твърдят, че е необходимо да се поддържат местните фермери в конкуренцията срещу развиващите се страни, които са в състояние да изнасят по-евтини продукти. Но ОСП също беше обект на ожесточена критика, като мнозина експерти посочват, че настоящият й дизайн благоприятства замърсяването, прахосването на публични средства и е място за размножаване на корупцията.

ОСП е претърпяла няколко реформи от първото й въвеждане през 1962 г. Последният кръг започна през 2018 г., когато Европейската комисия, тогава още под командването на Жан-Клод Юнкер, внесе предложение с "по-гъвкав подход, базиран на ефективността и резултатите". Но тъй като членовете на ЕП и правителства обсъдиха вътрешно позицията си за предстоящите преговори, настъпи огромна промяна - Урсула фон дер Лайен замени Юнкер начело на ЕК и представи Европейската зелена сделка с цел да обнови икономиката на блока и да постигне климатична неутралност до 2050 г. Фон дер Лайен обеща да преразгледа всяко законодателство и всяка програма на ЕС, за да ги направи съвместими с амбициозните цели на Зелената сделка. Въпреки това три четвърти от най-популярните субсидии по ОСП - за обработване на земята, ще отидат за интензивно земеделие, без да се изискват щадящи практики за околната среда.

Отново на дневен ред

Бъдещето на ОСП бързо се изкачи на върха на дневния ред - селскостопанският сектор е отговорен за около 10% от емисиите на парникови газове в ЕС. По-голямата част от емисиите идват от животновъдния сектор поради въздействието им върху почвените запаси от въглерод - когато горите и зелените земи се превърнат в обработваема земя, въглеродът се отделя в атмосферата.

Сделката създава и кризисен фонд от 450 млн. евро, ако земеделските пазари бъдат ударени от извънредна ситуация като пандемия. Одиторите на ЕС заявиха, че настоящата ОСП не е успяла да намали емисиите. Емисиите в селското стопанство на ЕС, половината от които идват от животновъдството, не са намалели от 2010 г.

Постигнатото споразумение предстои да бъде одобрено от Европейския парламент и прието от министрите на земеделието в съвета. Сега институциите работят за уточняване на техническите и законовите изисквания. Правителствата ще имат срок до края на тази година да представят своите стратегически планове.