Растеж по време на суша

Растеж по време на суша

Липсата на валежи миналата година доведе до спад на земеделската продукция, но високите цени компенсираха понижението

3744 прочитания

Темата накратко
  • Липсата на валежи миналата година доведе до спад на земеделската продукция, но високите цени компенсираха понижението.
  • Най-големите компании в сектора като цяло увеличиха приходите си с 3%, а общият оборот надхвърли 8.8 млрд. лв.
  • Силната реколта тази година и очакванията цените да останат високи обещават още по-добри резултати за компаниите.

След силната 2019 г. сушата през миналата година се отрази на реколтата и производството на основните култури като цяло намаля с двуцифрени темпове. Това обаче доведе до ръст на цените, който компенсира по-слабите обеми и в голяма степен притесненията на сектора заради пандемията от коронавирус. Това се вижда и от резултатите на 100-те най-големи компании в сектора на земеделието, които не само не намаляват сумарния си оборот, но дори успяват да пораснат с 3%. Печалбите също се увеличават.

Картината при различните фирми е различна, като изменението в продажбите им варира от двуцифрен спад до четирицифрен ръст. Като цяло приходите си повишават 60 от 100-те най-големи компании в сектора и общият оборот вече надхвърля 8.8 млрд. лв., а загуба отчитат едва 8 дружества.

Традиционно в топ 100 преобладават търговци и производители на пшеница, царевица и слънчоглед и 2020 г. не прави изключение. Класацията показва, че сред най-големите компании в сектора има само един производител на плодове и зеленчуци - "Оранжерии Гимел", и няколко производителя на месо.

Първите две компании - "Каргил България" и "Севан", запазват лидерството си от предходната година, но "Билдком" отстъпва третата си позиция на "Кофко интернешънъл България".

По-слаба реколта

Реколтата през миналата година беше значително по-слаба от 2019 г., което се дължеше на липсата на валежи в ключови земеделски области. По данни на Министерството на земеделието в страната са произведени общо 4.7 млн. тона пшеница, която е и основната зърнена култура, оглеждана в България. При царевицата, която увеличава дела си през последните години и вече заема 30% от площите със зърно, продукцията е под 3 млн. тона. От водещата маслодайна култура - слънчоглед, пък са произведени 1.7 млн. тона. Като цяло спадът при зърнено-житните култури е 23%, а при маслодайните - 15% спрямо 2019 г. Това обаче доведе до повишаване на цените, като особено силен ръст имаше при слънчогледа и олиото.

Най-големите

Начело в секторната класация остава "Каргил България", който е част от американската група Cargill с годишни обороти над 100 млрд. долара. Компанията работи в България от 15 години, като се занимава основно с търговия със зърнени и маслодайни култури. През 2013 г. дружеството отвори офис във Варна, а година по-късно направи и център за споделени услуги в София, който обслужва бизнеса на групата в региона. През годините компанията расте като персонал, като към средата на тази година в нея вече работят 1375 души по данни от АПИС.

С минимална разлика на второ място се нарежда най-големият български търговец "Севан". Компанията е основана в Бургас от братята Артур и Армен Акопян (които са и основни собственици) и търгува предимно с жито. Чрез дъщерни дружества групата има също собствено производство на земеделска продукция (в района на Бургас и Карнобат), зърнобази и камиони.

След като предишната година "Кофко интернешънъл България" влезе за първи път в класацията, директно заемайки 4-то място, през 2020 г. компанията се изкачва една позиция нагоре, макар че отчита малък спад на продажбите. Дружеството е дъщерно на китайския гигант при храните Cofco, който има оборот 77 млрд. долара за миналата година. Чрез местната си компания китайският конгломерат работи от три години в България.

С двуцифрено понижение на приходите с една позиция надолу пада търговецът на зърно и маслодайни култури "Билдком", но това става след изключително силна 2019 г., когато компанията практически удвои оборота си. Дружеството е собственост на Ангел Георгиев, а част от групата е и най-големият производител на слънчогледово масло в страната "Олива".

Петият в класацията - "Рисойл Европа", през миналата година се изкачва с цели пет позиции нагоре. Компанията е собственост на украинеца с български паспорт Александър Минов, който има общи бизнеси със собствениците на производителя на пилешко месо "Градус". Според отчетите му дружеството купува основно пшеница, царевица и сурово слънчогледово семе от Украйна и го продава в Европейския съюз.

Най-печеливши

С най-голяма печалба в сектора - 24.5 млн. лв., е "Златия агро". Тя е и на второ място по рентабилност, като я изпреварва единствено българският клон на производителя на препарати за растителна защита и семена "Байер КропСайънс Швайц". Регистрираната във Вълчедръм "Златия агро" произвежда зърно в Северозападна България и е собственост на Кирил Иванов, който контролира също и един от големите дистрибутори на препарати за растителна защита - монтанската АСМ. Компанията е най-големият единичен получател на земеделски субсидии - между 6 млн. лв. и 7 млн. лв. годишно. Няма информация колко площи обработва, но собствената й земя по баланс е оценена на 62 млн. лв.

С висока рентабилност (близо 19%) е и един от малкото производители на месо в класацията - старозагорската "Аякс-1", която притежава три големи свинекомплекса край Стара Загора и Добрич.

Нагоре, надолу

Най-впечатляващ ръст (1060%) отбелязва "Тоби агро къмпани", но тя е създадена през 2019 г. и 2020 на практика е била първата й пълна година на работа. Подобни трицифрени увеличения имат и няколко други по-млади компании, но не само. Сред установените фирми в страната най-много расте "Равна агро" - приходите й скачат с 978%, благодарение на което тя успява да влезе в топ 100. Това донякъде се дължи и на доста ниската база предходната година. Компанията е регистрирана през 2016 г. в село Равна гора, община Аврен, и е собственост на Николай Колев, а предметът й на дейност включва търговия и производство на земеделска продукция.

Над 880% по-високи приходи има и старозагорската "Ралица-2004", в която равни дялове държат собствениците на "Градус" Иван и Ангел Ангелови.

Най-голям спад (близо 62%) пък отбелязва "АДМ България трейдинг". Компанията се занимава с търговия със зърно и е част от американската група Daniels Midland Company (ADM), която е собственик и на разградския завод за преработка на царевица "Амилум". От там обясниха за К100, че понижението се дължи на промени в организацията, като компанията вече излиза на пазара само когато имат заявка за износ на големи количества и е спряла да предплаща зърно. Очакванията все пак са, че оборотите постепенно ще се завърнат към нормалните нива, след като партньорите свикнат с новия модел на работа.

Най-много позиции (45) в класацията губи търговецът на зърно "Дараяна", който пада на 87-о място. Компанията е създадена в Бургас през 2018 г., което е и причината да отбележи рязък скок на продажбите през следващата година, но също така и значителен спад (над 51%) през 2020 г. Дружеството е собственост на Тотьо Илиев, но в управлението участва и украинецът Иля Пецик. Информацията за фирмата е оскъдна, тъй като няма сайт и не подава доклади за дейността си.

За поредна година понижава резултатите си и "Топаз трейд", като през 2020 г. приходите й намаляват с близо 54%, макар че компанията излиза на печалба. Дружеството е собственост на Миню Стайков, който държи и производителя на алкохол "СИС индустрийс" и който преди три години беше задържан и обвинен за участие в организирана престъпна група, след което осъди държавата заради продължителния арест.

Силни прогнози

Очакванията за тази година са повече от добри. По предварителни данни в страната са ожънати над 7 млн. тона пшеница - най-голямото количество от десетилетия. Много висок е и средният добив - над 560 кг/дка, или със 150 кг повече, отколкото от реколтата през 2020 г. Богата е също реколтата от царевица. Цените се очаква леко да намалеят от високите нива досега, но рязък спад не се прогнозира заради общата инфлация и поскъпването на торове, горива и т.н. Всичко това обещава още по-силни резултати догодина.

Темата накратко
  • Липсата на валежи миналата година доведе до спад на земеделската продукция, но високите цени компенсираха понижението.
  • Най-големите компании в сектора като цяло увеличиха приходите си с 3%, а общият оборот надхвърли 8.8 млрд. лв.
  • Силната реколта тази година и очакванията цените да останат високи обещават още по-добри резултати за компаниите.

След силната 2019 г. сушата през миналата година се отрази на реколтата и производството на основните култури като цяло намаля с двуцифрени темпове. Това обаче доведе до ръст на цените, който компенсира по-слабите обеми и в голяма степен притесненията на сектора заради пандемията от коронавирус. Това се вижда и от резултатите на 100-те най-големи компании в сектора на земеделието, които не само не намаляват сумарния си оборот, но дори успяват да пораснат с 3%. Печалбите също се увеличават.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход