Порциите нови милиарди за агросубсидии: 25% за зелени и екологични мерки

Все още няма договореност как да се ограничат реално едрите зърнопроизводители в периода 2023 - 2027 г.

   ©  Надежда Чипева
   ©  Надежда Чипева

Eдна четвърт от субсидиите за земеделците задължително ще отиват за екологични дейности, България ще може да дава максимум 15% за директни субсидии към чувствителни сектори като животновъдство, плодове и зеленчуци, а част от сумите ще бъдат "запазени" за млади и малки стопани. Така ще изглеждат основните субсидии (познати като директни плащания) за селското стопанство през следващите пет години след 2022 г., които идват от ЕС и националния бюджет и през последните години се движат между 1.3 и 1.5 млрд. лв.

В момента България изготвя т.нар. си стратегически план, който трябва да разпредели парите за следващите години, като според амбициите на агроведомството той ще бъде изпратен в ЕК до края на годината. А моделът в известна степен припокрива настоящия начин на плащане на парите с известни промени в отделните бюджети и условията на подпомагане.

Дотук е неясно дали ще бъдат въведени ефективни тавани на плащанията за едно стопанство - казус, който силно засяга България, доколкото тя е в топ 3 на държавите в Европа, разпределящи най-много пари към големи получатели, най-често зърнопроизводители. В страната няма реален контрол за свързаност и през раздробяване големите арендатори си запазиха сумарните порции субсидии.

25% от парите по десет екологични схеми

През новия програмен период, който ще продължи до 2027 г., 25% от парите в директните плащания за фермерите ще бъдат разпределени в "зелени" схеми на подпомагане, което ще се случи и в контекста на т.нар. Зелена сделка в Европа, става ясно от прессъобщение на агроминистерството, където в края на миналата седмица се е състояла дискусия по стратегическия план.

Парите ще бъдат разпредели в 10 различни схеми, които трябва да насърчат поддържане на биологичното земеделие при обработката на земи или отглеждането на животни, подобряване на биологичното разнообразие, запазване на почвения потенциал, намалено използване на пестициди, разнообразяване на отглежданите култури. Ще има и специфични мерки за екологични практики при трайните насаждения, поддържането на постоянно затревени площи и поддържане на биоразнообразието в горите, става ясно от информацията. И в момента част от директните субсидии са насочени към "зелени плащания" - годишно те се движат около 400 млн. лв.

До 15% за чувствителни сектори

Друг голям дял от европарите за земеделие и през новия програмен период ще бъдат насочени по схеми за т.нар. чувствителни сектори. Те могат да бъдат в рамките на максимум 15%, като ще бъдат подпомогнати сектори като плодове, зеленчуци и животновъдство. България и в момента изплаща 13% от парите си по схеми за подпомагане на тези сектори, като според анализ на "Интелиагро" от миналата година дори има най-високия бюджет за сектор "плодове и зеленчуци" в ЕС. Годишно той е около 75 млн. лв. Други 2% от парите сега се изплащат за отглеждането на протеинови култури.

През новия програмен период ще бъдат запазени и схемите, осигуряващи допълнителна субсидия на малки фермери и млади земеделски стопани до 40 години.

Преговори на бавна скорост

Всъщност, макар новият програмен период на ЕС вече да е започнал, все още не са приключили преговорите по земеделската политика заради непреодолимите към момента различия между държавите членки, европарламента и ЕК. В момента тече преходен период до 2022 г., през който субсидиите на фермерите ще бъдат изплащани по старите правила. Целта сега е до декември да бъде постигнато съгласие на ниво ЕС по новата Обща селскостопанска политика, а държавите членки да са изготвили собствените си планове за разпределението на парите.

Според зам.-министъра на земеделието Явор Гечев, цитиран от пресцентъра на ведомството, амбицията е стратегическият план на България да бъде пратен в ЕК до края на годината. В края на октомври предстои да се обсъжда и разпределението на подпомагането по бъдещата програма за развитие на селските райони.