Скъпата връзка газ-тор-земеделци*

Вдигането на цената оскъпява продукцията на "Агрополихим" и "Неохим", а оттам се качват разходите на агросектора

   ©  Юлия Лазарова
   ©  Юлия Лазарова

Когато през последните месеци цената на природния газ тръгна стремглаво нагоре, корпоративният свят знаеше, че много бизнеси ще бъдат ударно засегнати. А ефектът започна да се вижда почти мигновено в няколко сектора. Но една индустрия е сред най-силно засегнатите: производството на торове. През последната година тяхната цена нараства с над 100% на годишна база, включително в България, а редица заводи спряха и производство. Ударът автоматично се пренася силно и в земеделието - дотолкова, че вече тече преорентация от едни към други култури или дори откази от бизнеса при по-дребните производители.

За България ударът е значим - бизнесът на двата торови завода е годишно около 600-700 млн. лв., а земеделието произвежда продукти за почти 8 млрд. лв., от които 2/3 в растениевъдството.

Поскъпване на торовете

Поскъпването на торовете неизбежно следва повишените почти четири пъти цени на природния газ за последната година в България. Причината - той е ключова суровина за производството специално на азотни торове. Газът обаче не е единственият фактор - последните месеци скок има при цените и на всички други суровини, транспортните услуги и енергията в световен мащаб. По данни на девненския производител "Агрополихим" за есенната кампания тази година цените на азотните им торове са със 120% по-високи, отколкото миналата, като най-значително е покачването през последните 2-3 седмици. По-умерен е ръстът при фосфорните торове - те са поскъпнали около 40-50% през пролетта, след което са се задържали без промяна до края на активния сезон през септември.

В опит да минимизира влиянието на природния газ върху разходите си още преди две години "Агрополихим" си изгради терминал за втечнен амоняк, с който замести газа като основна суровина за производството, а след като си построи и пароцентрала на биомаса консумацията на синьото гориво падна с близо 90%. От компанията обаче казаха, че амонякът също е поскъпнал драстично - над 150% от пролетта и над 250% от миналата есен, а цената му продължава да се покачва.

Недостиг или не

Още в края на лятото девненският завод е предупредил клиентите си, че се очаква значително увеличение на цените на торовете и повечето от тях са си купили необходимите количества и са подсигурени с достатъчно обеми за предсеитбеното торене. Нещо повече, за есенната кампания дружеството е продало над 20% повече торове в сравнение с 2020 г. От там са категорични, че недостиг в страната няма, за разлика от Румъния, където единственият производител има технически проблеми и търсенето се компенсира с внос от Унгария, Словакия и Грузия на доста високи цени.

В същото време обаче другият торов завод в страната - димитровградският "Неохим", още в началото на август каза, че спира консумацията на природен газ, т.е. производството. Традиционно през летния период заводът излиза в планов ремонт, тъй като това е и най-слабият сезон. Очакванията на компанията бяха, че ще поднови потреблението на газ поетапно в края на септември или началото на октомври, но започването на производството реално беше забавено с няколко седмици. В подобна ситуация "Неохим" беше и преди две години, когато отново скъпият газ го принуди да спре работа по-дълго от обикновено.

Високите цени на газа и електроенергията принудиха много торови заводи в Европа да спрат или значително да намалят производството си. През септември такива мерки бяха обявени от норвежкия гигант Yara и нидерландската OCI, както и от украинската OPZ. Ограничена беше работата и на някои заводи на австрийската Borealis, която преди няколко години индиректно придоби 20% от "Неохим", като купи акционера "Феборан". Всичко това пък доведе до рязко поскъпване на торовете в Европа, като особено засегнати бяха пазарите във Франция, Нидерландия, Великобритания и Германия, където по информация на "Агрополихим" цените сега са с до 25% по-високи от тези в България.

Кризата в Европа доведе и до сериозно предупреждение от европейската организация на производителите на торове Fertilizers Europe. В свое изявление от последните дни председателят на сдружението Джейкъб Хансен казва, че за европейската торова индустрия природният газ традиционно представлява до 80% от разходите. "Изключително високите цени на газа направиха производството на торове в Европа неикономично, което доведе до значителни временни съкращения и спиране на заводи в цяла Европа. Ако тази ситуация не бъде разрешена спешно, съществува реален риск временното затваряне да доведе до постоянно затваряне или преместване на нашия сектор извън Европа ", казва още той.

Инфлационен натиск

И в България очакванията са за допълнително поскъпване. "Агрополихим" прогнозира 25-30% по-високи цени на фосфорните и комбинираните торове до 2-3 месеца, а при азотните за пролетната кампания ръстът ще е в рамките на 15-20% заради продължаващото поскъпване на суровините и енергията. От компанията уточняват, че през 2019-2020 г. цените на торовете в световен мащаб всъщност са били най-ниски от световната криза през 2008 г. насам, докато в момента са най-високи за последните 15 години. Същото обаче важи до голяма степен и за селскостопанските продукти и на практика земеделските производители са облагодетелствани от пазарната ситуация въпреки увеличените им разходи. "За съжаление това световно ценово цунами ще има значителен ефект върху цените на храните за масовия потребител в средносрочен план и това ще бъде усетено от всеки. Ние в България може би донякъде имаме щастието да сме в по-малка степен засегнати поради голямото местно производство на зърнени и маслодайни култури", коментираха от "Агрополихим".

Глобалният инфлационен натиск върху храните обаче не може да продължава прекалено дълго и със сигурност ще има корекция, смятат от "Агрополихим". Компанията очаква успокояване на пазарите в рамките на 2022 г., но не преди лятото. "Поскъпването може би ще продължи с по-бавен темп още няколко месеца и след стабилизация би трябвало от април-май 2022 г. цените на газа, амоняка и респективно на торовете да започнат постепенно да се връщат към по-ниски нива", казаха от там.

Земеделието се изправя пред тежка година

На следващо ниво - селското стопанство, поскъпването се очаква да се усети много силно. Или по-точно казано - вече се усеща. Сега, в разгара на есенната сеитба и обработка на земите, фермерите започват да купуват поскъпналите торове и препарати, което в комбинация с повишението на други разходи очертават една от най-сложните стопански години въобще.

"Шокът е изключително голям. Освен торовете поскъпват семена, препарати, горива, електроенергия и всякакви материали, необходими за обезпечаване на производството", казва председателят на съюза на градинарите в България Мариана Милтенова. По думите й в момента зеленчукопроизводителите прибират реколтата от пипер и я продават на консервните заводи при цени от около 0.55 лв. за килограм, а само разходът за труд е 0.20 лв. "В останалите 0.35 лв. трябва да бъде включено всичко друго." И допълва, че вече има производители на плодове и зеленчуци, които се отказват от бизнеса и тази тенденция ще продължи.

Разходите за торове, макар и условно погледнато, имат значителен дял в себестойността на продукцията. Например по данни от производители при различните култури в зърнопроизводството те варират между 15 и 25% в зависимост и от природните условия. Така при тази ситуация вариантите, които производителите обмислят са различни: преориентация към култури (например бягство от царевицата, която взима много тор, към пшеница) или по-често, но по-малко използване на торове. "Опасявам се, че тази година е възможно да стигнем и до ситуацията, в която, дори и да искаш да си купиш скъпи торове, няма да има откъде", казва зърнопроизводителят Ангел Вукодинов, визирайки спиранията на дейност на редица заводи по целия свят. Действително през последните месеци има съобщения за смущения в доставките в различни европейски държави, като е възможно това да се засили.

*Допълнено с информация, че "Неохим" подновява производството към 10:50 ч. на 22 октомври 2021 г.