Добрите реколти в САЩ и Бразилия облекчават страховете от недостиг на зърнени култури

Сигналите за по-слабото търсене от Китай също помагат

По-ниските цени на зърнените култури биха зарадвали потребителите, след като световните цени на храните се покачиха до най-високото си ниво от десетилетие насам.
По-ниските цени на зърнените култури биха зарадвали потребителите, след като световните цени на храните се покачиха до най-високото си ниво от десетилетие насам.    ©  Reuters
По-ниските цени на зърнените култури биха зарадвали потребителите, след като световните цени на храните се покачиха до най-високото си ниво от десетилетие насам.
По-ниските цени на зърнените култури биха зарадвали потребителите, след като световните цени на храните се покачиха до най-високото си ниво от десетилетие насам.    ©  Reuters

Доставките на две от най-търгуваните стоки в световен мащаб - соя и царевица, се увеличават заради добрите реколти в САЩ, почти идеалното време за засаждане в Бразилия и признаците за забавяне на покупките от страна на най-големия купувач Китай. Повишаващите се запаси показват, че цените на тези ключови култури, както и на други основни продукти като захарта и кафето, може най-накрая да са достигнали връх след скока, предизвикан от началото на пандемията, твърдят фермери, брокери и анализатори.

По-ниските цени на зърнените култури биха зарадвали потребителите, след като световните цени на храните се покачиха до най-високото си ниво от десетилетие насам, според агенцията на ООН за храните. Спадът в доставките и силното глобално търсене на зърнени култури през последните 18 месеца доведоха до инфлация на храните и предизвикаха страховете от недостиг, пише в анализ Reuters.

По-евтините соя и царевица биха намалили разходите за изхранване на добитъка, използван за производство на месо, което беше трудно за много хора по време на пандемията. Но спадащите цени могат да застрашат печалбите на фермерите, особено след като компаниите за семена и торове повишиха цените. Добрите условия за отглеждане на соя в САЩ доведоха до по-голяма реколта, което предизвика спад в цените на фючърсите на културата скоро след като достигна най-високите си нива от почти десетилетие насам. Но тъй като северозападните щати на САЩ и Канада все още се справят с историческа суша, цените на овеса, пшеницата и рапицата вероятно ще останат високи. Това означава, че инфлацията при цените на храните далеч не е приключила. Фючърсите на пшеницата наскоро се покачиха до деветгодишен връх.

Пазарът на соя е под най-голям натиск, тъй като нарастващите доставки и опасенията за спад в китайското търсене тласкат цените надолу.

Дрю ДеСътър, собственик на ферма от 3600 акра в Илинойс, смята реколтата си от соя от 2021 г. за "по-голяма от средната". Той вече е договорил някои поръчки, които ще достави на търговците на зърно през 2022 г., в случай че пазарът спадне, преди да узрее соята, която още дори не е засадил. "Не мисля, че е лоша идея фермерите да определят някои цени за реколтата си от следващата година", споделя ДеСътър.

Министерството на земеделието на САЩ (USDA) започна да повишава прогнозите си за световните доставки на соя всеки месец, откакто даде първоначални прогнози за текущата пазарна година през май. Ако сегашната прогноза от 104.57 млн. тона бъде изпълнена, това ще бъде вторият най-голям рекорд по запаси от соя в света.

Китай, най-големият купувач на соя в световен мащаб, забави покупките през последните месеци поради слабите маржове, раздробявайки соята в брашно и масло за изхранване на добитъка. Анализаторите казват, че доставките за Китай през 2021 г. може да са по-малко от 100 млн. тона поради срив в рентабилността на сектора на свиневъдството и рязкото нарастване на използването на пшеница за храна за животни.

Дори цените на растителните масла, включително палмовото масло, които се повишиха отчасти поради недостига на работна ръка в Малайзия, започнаха да показват слабост, като палмовото масло отбеляза загуби през три от последните четири седмици. Но соевото масло и маслото от рапица са силно търсени за биодизел, тъй като компаниите преминават към по-екологично гориво.

Докато лошото време постави под съмнение състоянието на реколтата от царевица в Китай, USDA и анализаторите очакват Китай да внесе по-малко зърно, отколкото миналата година. Според данните на USDA глобалните доставки на царевица са се увеличили с 4.1% при реколтата 2021/2022. Китай трябваше да внесе 20 млн. тона царевица през 2021/2022 г., което е с 9 млн. тона по-малко, отколкото през 2020/2021 г., заяви анализатор от китайски правителствен институт в края на септември.

"Като се има предвид сегашният баланс на търсенето и предлагането, вярвам, че по-високите цени са зад гърба ни", твърди Камило Мотер, зърнен брокер в Бразилия - водещ световен производител на соя, захар и кафе.

Идеалното време за засаждане

Аржентина, която се очаква да бъде третият по големина доставчик на царевица в света и четвъртият на соя тази година, вероятно ще произведе рекордна реколта от царевица и по-голяма реколта от соя в сравнение с миналата година, според зърнената борса в Буенос Айрес.

След тежък вегетационен период Бразилия се радваше на идеално време за засаждане на следващата си реколта - дълги сухи дни за работа на полето, последвани от обилни дъждове, които помогнаха на културите през ранните етапи на развитие. В регионите, където се отглежда кафето на Бразилия, падна най-голямото количество дъжд за месец октомври от 1983 г. насам, след като фермерите се бориха с най-тежката суша от близо век по-рано през 2021 г., съобщава Reuters.

Въпреки че някои щети вече бяха нанесени на растенията от слани и суша, участниците на пазара смятат, че обилната влага може да даде голям тласък на реколтата през следващата година.

Montesanto Tavares Group, голям производител и преработвател на кафе в Бразилия, очаква почти рекордна реколта през 2022 г. "Обилните дъждове от последните 20 дни позволиха на фермерите да си отдъхнат", заявиха от групата.

Референтните цени на захарта достигнаха близо 5-годишен пик миналия месец на фона на признаци за подновено търсене от Китай в период, когато данните за производството в Бразилия потвърдиха мрачната реколта на най-големия производител в света след тежка суша.

Но дългосрочните перспективи за предлагане, изглежда, се подобриха поради метеорологичните условия в Бразилия и добрите перспективи за предстоящата реколта в Индия и Тайланд - другите два големи световни играча.

Пшеницата и рапицата остават проблемни

В северните равнини на САЩ фермерът Дойл Ленц успя да преодолее тазгодишната суша с изненадващо голяма реколта от соя, но се сблъска с недостиг в производството на рапица и пролетна пшеница поради сухите почви. За следващата година той е договорил продажби на соя, но се е въздържал от договори за рапица и пшеница поради несигурност относно цените на торовете и други суровини. Ленц, който притежава 6000 акра в Северна Дакота, смята, че няма да може да реализира печалба от рапица по текущи цени и ще се нуждае от още повишаване, преди да отдели земеделска площ за тази култура.

В канадските прерии тежката суша, която сви производството на зърнени храни и рапица, вероятно ще продължи до 2022 г., казва Колин Ларок, професор по почвознание в Университета на Саскачуан. Метеорологичният феномен Ла Ниня, наблюдаван в региона, обикновено означава студено и сухо време за прериите, поне през февруари, твърди той. Ще е необходим потоп през пролетта, за да се противодейства на сушата и да се възстанови влагата в почвата, но валежи в такъв мащаб би затруднило засаждането на култури. "Като цяло многогодишната суша означава многогодишно презареждане, смята Ларок. Бързото решение никога не е доброто решение."

Очакванията за България

Българският пазар е неразривно свързан с глобалния пазар на зърно, тъй като зърното е борсова стока. По принцип колебанията в цените са приблизително еднакви навсякъде по света, където има свободна търговия (практически навсякъде), като може да се наблюдават известни лагове, коментира за "Капитал" Николай Вълканов от "Интелиагро". България е част от Черноморския регион, който е сред най-големите износители на зърно. Затова и българският пазар на зърно се влияе по-директно от производството и търговските решения в Русия и Украйна заради чисто географската близост до тези страни, които са и основни износители.

Очакваната реколта от царевица в България през 2021 г. е около 3.3 млн. тона, базирана на 95% реколтирани площи. Производството е около 18% по-високо от 2020 г., когато средните добиви бяха по-ниски заради сушата. През последните четири години страната ни произвежда между 3-4 млн. тона царевица на година.

Очакванията на специалистите от "Интелиагро" за стопанската 2021/22 - не са оптимистични по отношение цените за потребителите. Въпреки някои благоприятни новини при царевицата, преходните запаси остават сравнително ниски - с около 6% от нивата в началото на стопанската 2019/20. Нужен е спад в търсенето, за да се види по-сериозно понижение на цените. През следващите месеци ще бъде интересно да се наблюдава темпът на намаляване на стадата при свиневъдството и говедовъдството, които в момента са в много деликатна ситуация заради увеличаващите се разходи за производство. Приозводството на биогорива, обаче, е стимулирано от високите цени на петрола, така че и по-голям спад на поголовието може да не доведе до търсената корекция в цените на зърнения и маслодаен комплекс. Очакваният спад в поголовието от своя страна ще изпрати цените на животинския протеин нагоре през следващата година. Като цяло мисля, че сме влезли в супер-цикъл при храните, смята Вълканов.