Благодаря, (вече) не пуша

Производството на тютюн в Родопите намалява със стремглави темпове през последните години

Малко на брой големи и конкурентни фирми и много микростопанства, за част от които тютюнът не е и основен доход, включва структурата на този бизнес
Малко на брой големи и конкурентни фирми и много микростопанства, за част от които тютюнът не е и основен доход, включва структурата на този бизнес
Малко на брой големи и конкурентни фирми и много микростопанства, за част от които тютюнът не е и основен доход, включва структурата на този бизнес    ©  Цветелина Белутова
Малко на брой големи и конкурентни фирми и много микростопанства, за част от които тютюнът не е и основен доход, включва структурата на този бизнес    ©  Цветелина Белутова
Тютюнът държи между 5 и 6% от селскостопанския износ на България през последните години.

През последните десет години броят на фермерите в България намалява с внушителните 64% до малко над 132 хил., сочат все още неокончателните данни на агроминистерството от проведеното през миналата есен преброяване на земеделските стопанства в страната. Тенденцията е валидна за всички отрасли не само заради отдръпването на много хора от този сектор, но и заради окрупняването му. Но има някои подотрасли, където е много силно изразена.

Един такъв е символът на Родопите - тютюнопроизводството, сектор, който десетилетия наред е бил основно препитание за цели области. Но тежкият труд и отдръпването на младите, проблемите на пазара и сбърканата държавна политика в отрасъла го превърнаха в непредпочитана дейност. Дотолкова, че за последните 15 години заетите в тютюнопроизводството са десет пъти по-малко.

Намаление в пъти

Когато в първите години на присъединяването на България към ЕС бе въведен референтен период, на база на който се изплащат субсидиите за тютюнопроизводството, регистрираните стопани в този отрасъл бяха над 40 хил. Днес намалението в броя им е в пъти и достига до общо под 3500 по данни на националната асоциация на тютюнопроизводителите. Този силен спад ясно се вижда и в областта, в която тютюнопроизводството е най-развито - Кърджали.

Според последните данни от националния регистър на тютюнопроизводители, предоставени от агроминистерството на "Капитал", през тази година в областта са регистрирани 872 фермери в този сектор, като числото е сходно с 2020 г. Намалението обаче в последните години е сериозно - така например през 2018 г. те са били над 1800 (виж таблицата). Не по-различна е ситуацията и в съседната област Смолян - там през тази година активни са едва 57 тютюнопроизводители, което в перспектива от пет години назад е почти четворно намаление. През 2017 г. например техният брой е бил 206 стопани, сочат официалните данни.

Според Хасансабри Мехмед, производител на тютюн в Кърджалийско и член на националната асоциация на тютюнопроизводителите, през последните години има отдръпване на младите хора не само от тютюнопроизводството, но и от земеделието като цяло, а причините за това са комплексни. "Младите хора от нашия регион се прехранват основно в строителството, работят в големите градове като Пловдив и София или в Западна Европа", казва Мехмед. Според други негови колеги дори част от хората, които дълги години са се занимавали с тютюн, в момента предпочитат да работят сезонно земеделска работа в други държави заради по-доброто заплащане. Така днес в областта в голяма част от семействата има емигрант, който помага финансово на останалите, като тази тенденция се е задълбочила през годините. А погледнато на макрониво, тютюнопроизводството е сред отраслите с най-висока средна възраст на заетите в земеделието.

Защо се счупи моделът

Погледнато през числата и през наблюденията на хората в сектора, в тютюнопроизводството се забелязват две много характерни черти на българското земеделие. От една страна, има не много на брой средни и големи производители, които са конкурентни на пазара и работят с основните търговци в страната и в други държави, като например съседна Гърция. Същевременно обаче основната част от производителите са микростопанства, за част от които тютюнопроизводството е дори допълнителен, а не основен доход. Именно в тази категория има най-голям отлив през последните години заради насочване към други дейности, включително и друг вид земеделие. Конкретно за областите Смолян и Кърджали такива са производството на зеленчуци, както и отглеждането на шафран, което е сравнително нова култура за българското земеделие, но набира скорост през последните пет години.

Отдръпването от тютюна се дължи на няколко фактора - социални, икономически и политически. От една страна, тежкият физически труд отблъсква все повече хора, а от друга, намирането на пазари става все по-трудно, включително и заради краха на цигарените производства в страната, включително "смъртта" на мастодонта "Булгартабак". Силно влияние има и държавната политика, доколкото тютюнопроизводството е един от секторите с най-тежки регулации, а пазарът е изкривен допълнително и от държавно финансиране, което трябваше да спре още преди 10 години. Така до днес годишно се разпределят около 79 млн. лв. за подпомагане от бюджета. Парите обаче се изплащат на исторически принцип на бивши производители с цел пренасочването им към друг вид земеделие, но процесът не се контролира.

Същевременно тези субсидии изкривяват и самия сектор на тютюнопроизводството, защото производители, стартирали такъв бизнес след 2009 г., не получават подпомагане от държавата, но трябва да излязат на пазара в конкуренция със субсидираната продукция на останалите.

В разгара на трудна година

През последните пет години в района на Кърджали се произвеждат между 419 хил. и над 1 млн. килограма тютюн, като пикова за производството е била 2018 г., когато обаче и засадените площи са били повече (виж данните в таблицата). Ситуацията е сходна и за област Смолян - в периода от 2017 г. насам разликата в произведените количества е почти двойна през отделните години. И макар през 2021 г. засадените площи с тютюн да са сходни с предходната година, очакванията в сектора са за спад на производството, който ще дойде от по-ниския среден добив. "През тази година лятото беше сушаво, което се отрази и на реколтата", казва Хасансабри Мехмед. По думите му през тази година в Кърджали произведеният тютюн, основно от ориенталските сортове, ще бъде под 1000 тона, което е намаление спрямо предходната година с около 20-25%. Същевременно обаче себестойността на продукцията расте - заради поскъпване на торове, препарати, горива и други. В момента средните изкупни цени в сектора са между 7 и 7.50 лв. за килограм, сочат данните на производителите.

Реколтата от тютюн се прибира от полетата през есента, като активният период за продажбата му е през месеците декември и януари. Такава търговия може да бъде извършвана само от лицензирани изкупвачи, като в момента в националния регистър има вписани 47 компании. В България има и 35 фирми, които имат лиценз за преработка на тютюн, част от които обаче не са действащи.

Традиционно тютюнът формира около 5-6% от земеделския износ, като например през 2018 г. той е бил 218 хил. евро, а година по-късно - 186 хил. евро, сочат данните в последния аграрен доклад на земеделското министерство.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    tsonkooo avatar :-|
    Тsonkooo
    • + 1

    тютюнопушенето е вредно!

    Нередност?
  • 2
    dobadoba avatar :-P
    dobadoba

    Докато вървят такива... тенденциозни статии, народа си купува Карелия и парите отиват в Гърция. От Ротманс - в Румъния. ЧУДО някакво! А нашето Булгартабак не знам дали го има още?..

    Нередност?
Нов коментар