Втори опит за озаптяване на зърнените субсидии

Агроминистерството планира таван на плащанията за площ 100 хил. евро от 2023 г с цел да пренасочи повече средства към малки фермери. Успехът ще зависи от ефективния контрол

   ©  Надежда Чипева
Темата накратко
  • Земеделското министерство ще сложи по-строг таван за евросубсидиите на площ, които отиват основно в големи зърнопроизводители.
  • Окончателният вариант още е неясен, но скоро трябва да бъде приет.
  • Въпросът е дали ще се вдигне контролът върху свързани лица и какво стои зад разходите за заплати.

ЕС не пести средства за подпомагане на земеделието: субсидиите имат за цел да осигуряват качествена и достъпна храна, да правят местните производства по-конкурентни на глобалния дотиран пазар, да помагат за модернизирането на сектора и адаптирането му към климатичните промени. Справедливото разпределение и смисленото насочване на средствата е ключово за постигането на тези задачи. Но в тази част България се проваля: почти половината от земеделските субсидии тук са концентрирани в шепа едри зърнопроизводители, докато хиляди малки фермери често изпитват трудности.

Проблемът е видим от над десетилетие, но остава нерешен. Сега земеделското министерство ще направи нов опит за преразпределение на евросубсидиите, като заложи таван от 100 хил. евро на стопанство за най-големите плащания - тези за единица площ, за новия период 2023 - 2027 г. Това всъщност е един от обсъжданите на експертно ниво варианти за реформа, но явно се очертава най-приемливият, след като бе споделен и от аграрния зам.-министър Момчил Неков (БСП) пред депутатите в края на миналата седмица. По думите му целта на промяната не е априори да се ограничават големите стопани - засегнати ще бъдат само около 250 от най-едрите земеделци, а да се стимулират малки и средни земеделци, които обработват до 6500 дка - особено тези, които са били обезсърчени през първия и втория програмен период.

Добрите намерения са едно, но важно е как точно ще се контролира спазването на правилата. И в момента има таван за директните плащания за площ, макар и по-висок - 300 хил. евро, наложен от Брюксел през миналия програмен период (2014 - 2020 г.). Находчивите местни земеделци обаче лесно го заобиколиха, като раздробиха най-големите стопанства на отделни дружества, а ефективен контрол за свързаността на фирмите така и не бе приложен. Държавата от своя страна пък смекчи мярката, като позволи праговете да важат, след като се приспаднат разходите за заплати на стопанствата. Така ограниченията реално засегнаха единици, а генералният проблем остана.

Контролът ще е най-голямото предизвикателство и пред новите правила, а ако той остане неефективен, дружествата вероятно просто ще преминат през нова вълна на раздробяване, за да паднат механично под прага.

Разделяй и владей

Директните субсидии в земеделския сектор по различните схеми достигат 1.5 млрд. лв. през последните години, а половината от тази сума са плащания за единица площ - близо 800 млн. лв. годишно. До не отдавна разпределението на тези средства към земеделските компании не бе публично ясно. Един европейски доклад и данни, които фонд "Земеделие" (ДФЗ) публикува по достъп до информация през миналата година обаче разкриха параметрите, а данните, предоставени от фонда на "Капитал" сега, внасят още детайли в картината.

  • Почти половината от директните субсидии в България през 2020 г (45%) са отишли при 1623 едри фермери. Всички те са получили суми от над 100 хил евро. или общо 681 млн. лв. Тези земеделци са под 3% от всички над 57.7 хил. субсидирани фермери в страната. За сравнение - големите получатели в ЕС усвояват средно 16% от общите сумите - три пъти по-малко.
  • Най-големите 50 получатели на субсидиипрез 2020 г. взимат общо над 100 млн лв или около 7% от сумата, докато те самите представляват едва 0.09% от всички субсидиранифермери, сочат данните.
  • Летвата за влизане в "елитния" клуб в България е много висока. Последният в топ 50 на получателите на директни субсидии е взел около милион лева през 2020 г. Последният в списъка на топ 25 за 2019 г. пък е получил над 1.2 млн. евро , докато за сравнение според европейския доклад - в Гърция най-ниската сума в топ 25 е 280 хил. евро.

Тази ситуация е факт въпреки наложения през 2015 г. таван за директни плащания за единица площ от 300 хил. евро. Той обаче, оказва се, засяга минимален брой стопанства. Един от начините да се избегне мярката е да се раздроби дружеството на по-малки. Поглед само към 20-те най-големи получатели на земеделски субсидии в България например разкрива, че през 2020 г общо девет дружества в списъка са свързани с трима собственици - Светлозар Дичевски (пет дружества), Красимир Милков (две дружества) и инвестиционната група "Рослин" (също две). Броят на свързаните компании в по-голям мащаб вероятно е значително по-голям.

Ако контролът върху свързаните дружества остане слаб, нищо няма да попречи на едрите собственици да раздробят земята си в още по-малки дружества.

Правилото за приспадане на разходи за труд от този таван на субсидията също е ефективен начин за избягването му на практика. Според справката от фонд "Земеделие" към 2019 г. принципно над тавана от 300 хил. евро са попадали 288 земеделци. След приспадането на разходи за труд обаче над него остават едва 7 компании. През 2020 година броят им остава същия - 7. В другата група - на компаниите, които взимат субсидия над 150 хил евро и над който праг сумата се намалява с 5%, попадат 40 компании. О

Няколко варианта за промяна

Тематичната работна група за изготвяне на т.нар. Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони в периода 2023 - 2027 г. всъщност разглежда няколко варианта за реформа при директните плащания за площ.

Най-вероятният е за фиксиран таван от 100 хил. евро на плащанията след приспадане на разходите за заплати. Мярката в този вид ще засегне около 216 земеделски производители през 2023 г. "Орязаната" сума се изчислява на около 17 млн. евро годишно. За сравнение - в момент(за 2020 г.) от двата прага - таванът от 300 хил евро и намалението с 5% на сумите над 150 евро, са "спестени" едва около 2.5 млн лв.

Минималната площ, над която ще започне намаление на сумите при този вариант, е близо 1680 ха и ще нарасне до 1800 ха през 2027 г. За база на изчисленията е взета индикативната ставка за подпомагане от 105.03 евро/ха за 2019 г. За изчисление на работните заплати пък е взета средната заплата в сектора през 2021 г - 950 лв., като 20% от разходите за осигуровки са за сметка на работодателя.

Разглежда се и вариант с таван до 100 хил. евро, но без приспадане на разходи за заплати. Той би засегнал 841 кандидати и това вероятно ще доведе до по-силно недоволство, макар орязаната сума да скача рязко на 74 млн. евро годишно.

Освен това има и други варианти, които включват различни намаления на сумите над определен праг със или без приспадане на разходи за заплати (виж таблицата). При някои от тях "спестените" средства надхвърлят 90 млн. евро, но пък засягат значително повече фермери.

Все пак окончателно решение още няма. Когато това стане, избраният вариант ще бъде предложен за гласуване в пленарната зала. Засега изглежда твърдо решено само да има три пъти по-нисък таван - най-малкото защото понижение бе заложено и в коалиционното споразумение.

Какъв ще е контролът

Основният въпрос за ефективността на промяната ще е как се контролира свързаността на стопанствата. Засега е ясно, че за това ще отговаря Националната агенция по приходите (НАП), като разговорите с експертите там предстоят. По думите на Неков вече има изготвени критерии по Стандартен производствен обем, които ще бъдат представени на следващото заседание на Тематичната работна група.

Промени ще има и при правилото за приспадане на разходи. По думите на Момчил Неков още в коалиционното споразумение е било записано, че трябва да се приспадат разходи за заплати само за директно заети в сектора - механизатори, комбайнери, трактористи, а не за счетоводители или адвокати. Тепърва трябва да се определи дали към разходите за приспадане ще бъдат включени и осигуровките.

"Целта на това ограничение е да не се злоупотребява", казва зам.-министърът. Подозренията сега са, че собствениците използват вратичката, за да приспаднат големи суми за заплати към административен персонал. Административните разходи вече ще бъдат изключени от общите разходи, казва зам.-министърът.

Проблемът не е за пренебрегване

След 15 години евросубсидии България остава далеч от постигане на заложените цели по Общата селскостопанска програма (ОСП) на ЕС. Макар финансирането през изминалия програмен период за малките, младите производители и т.нар. чувствителни сектори да беше значително, страната ни е в топ 3 на държавите в Европа с най-големи грантове към едри получатели. Износът на зърнени култури е нараснал забележително за сметка на търговията с плодове, зеленчуци и месо. И макар да са в голяма степен окрупнени, производствата често са неконкурентни и технологично остарели в сравнение със западните. Нищо и от заложените приоритети като мерки срещу застаряващото земеделско население, нестабилността на пазара и силната флуктуация на цените, предизвикателствата, породени от изменението на климата, не е решено за страната ни.

Реформираните цели на ОСП, които ще влязат в сила през 2023 г., са свързани с насърчаване на интелигентно, устойчиво и диверсифицирано земеделие, повече грижи за околната среда и действия в областта на климата и укрепване на социално-икономическата структура на селските райони. България трябваше да представи своя стратегически план, който да предложи модел за разпределението на европарите в селското стопанство, до края на декември 2021 г., но заедно с още 7 държави закъсня да го направи, казва Атидже Алиева-Вели ("Обнови Европа"), член на комисия AGRI в Европейския парламент, на уебинар по темата миналата седмица. В стратегическия план се очаква страната ни да обясни как ще насочи по-ефективно помощта.

Забавянето вече изнервя земеделските производители - особено на фона на галопиращите цени, които променят значително параметрите на проектите. "Министерството подходи малко наивно със своите десет варианта на предложението. Това, освен че отказа асоциации и представители да се включват в обсъжданията и отвори място на лобитата, но и допълнително забави безкрайно закъснелия процес по приемането на законодателството по новия програмен период", отбелязва Петър Петров, собственик на "Боженски чифлик" и млад фермер.

От новото правителство сега се очаква да навакса бързо изгубеното време и да направи промени. Орязването на суми от големи получатели на субсидии и пренасочването им към малки и средни стопанства е сред тях.