Как фермерите ще печелят от нисковъглеродно земеделие

ЕК ще регламентира търговията с емисии, уловени и съхранени в почвите чрез агроекологични практики. Те ще са нов източник за доходи за сертифицираните стопани

Енергетиката и транспортът безспорно са най-големите виновници за отделянето на вредни емисии, но земеделието също допринася значително - според различни оценки от селското стопанство идват между 24 и 28% от тях. Затова и политици, и бизнес търсят начини за намаляване на щетите и от агросектора, а въглеродното земеделие е очертава като новата звезда на хоризонта и в ЕС.

Въглеродното земеделие e зелен бизнес модел, при който фермерите следват определни земеделски практики, които не само не отделят емисии, но и помагат на почвите да поглъщат и задържат излишен въглерод от атмосферата. Идеята е производителите, от една страна, да могат да получават стимули от програмите за финансиране на агросектора в ЕС, за да развиват такива практики, а от друга - да се създаде общоевропейски пазар за търговия с въглеродни квоти от агросектора.

Амбициозната визия на ЕК за въглеродното земеделие все още е в начална фаза, като предстои да се създаде законодателството за отчитане и сертифициране на отстраняването на въглерод. Брюксел планира това да стане до края на годината, а някои страни искат дори по-ускорени действия. Примерите от САЩ и някои от големите европейски икономики, където в последните години започна да се създава подобен пазар, макар и още със силно ограничен обхват, са много позитивни. Самите фермери също виждат потенциал и възможности във въглеродното земеделие, но настояват развитието му да се движи основно от пазара.

Какво е въглеродно земеделие

Основната му цел е в селското стопанство да се използват такива практики, при които земята да поглъща въглероден диоксид от атмосферата и да го съхранява в почвата. Така агросекторът ще допринася за битката срещу изменението на климата, вместо да допринася за него. За целта се използват различни земеделски методи:

  • залесяване, повторно залесяване и секвестиране на въглерод в почвите чрез агроекологични или регенеративни земеделски практики - използване на междинни култури, покривни култури, консервационна обработка и др. Идеята е да няма оставена "гола", разорана земя, която освобождава въглероден диоксид;
  • опазване на почвите, намаляване на загубата на почва чрез ерозия и подобряване на органичния въглерод в почвата върху деградирали обработваеми земи;
  • поддържане и възстановяване на пасища с висока природна стойност;
  • агролесовъдство (дървета върху земеделска земя) и други форми на смесено земеделие със системи за отглеждане на култури и/или животни на една и съща земя;
  • възстановяване на деградирали торфища и влажни зони, което намалява окисляването на съществуващите въглеродни запаси и увеличава потенциала за улавяне на въглерод;
  • възстановяване и поддържане на здрави гори и др.


Какви са плановете на Брюксел и какво е направено дотук

Концепцията за въглеродно земеделие е нова за ЕК. За пръв тя се споменава в стратегията "От фермата до трапезата", която цели да намали употребата на химически пестициди с 50% и торове с 20% преди 2030 г. Въглеродното земеделие на практика ще надгради пакета и от други амбициозни зелени инициативи на Брюксел, залегнали в новата Обща селскостопанска програма (ОСП), която ще влезе в сила от 2023 г.

Именно през ОСП може да се случи и първоначалният финансов тласък за развитието на въглеродното земеделие. Но основната идея е то да се развива и насърчава чрез пазарни инициативи и най-вече през търговията с тези уловени и съхранени в почвите емисии. Фермери, които ползват практиките на този тип земеделие, ще бъдат сертифицирани от ЕК и ще могат да продават тези емисии.

Как работи търговията с агровъглеродни емисии

Търговията с агровъглеродни емисии в момента е "гореща" тема в САЩ, а борси се развиват в цялата страна. В някои западноевропейски страни като Испания, Финландия, Швейцария и други също има работеща търговия с агровъглеродни емисии.

В момента тези пазари работят най-вече на частен принцип (в Калифорния обаче има някои правителствени регулации на местно ниво), като най-често компании плащат на фермери да поддържат практики на въглеродно земеделие и така да улавят въглерод. След това те продават "компенсацията", позната като въглероден кредит (carbon credit) или въглероден компенсатор (carbon offset), на корпорации или частни лица, които са големи причинители на замърсяване. Самият Бил Гейтс например наскоро обясни, че плаща близо 5 млн. долара годишно, за да компенсира въглеродния отпечатък на семейството си.

В края на миналата година зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс, който отговаря и за Зелената сделка, представи плановете на Брюксел да разработи до края на 2022 г. регулаторната рамка за сертифициране на отстраняването на въглерода. "До 2030 г. инициативите за климатично ефективно земеделие трябва да допринесат за съхранението на 42 млн. тона CO2 в естествени поглъщатели на въглероден двуокис в Европа", каза тогава Тимерманс. И обеща, че новите мерки ще създадат нови бизнес възможности за земеделските и горските стопани.

"Става дума за практики, които вече се прилагат. Държавите членки, които изберат тази посока, а бих искал всички те да я поемат и да я приведат в съответствие със своите стратегически планове - ще могат да плащат на земеделските производители за тези добри практики. Това е един от начините за получаване на средства", коментира и еврокомисарят по земеделие Януш Войчеховски.

Испания например вече е включила практики като екстензивна паша или консервационно земеделие в своите екосхеми, финансирани чрез ОСП.

Как агробизнесът приема инициативата

Идеята като цяло допада на агросектора, още повече че практиките на нисковъглеродното земеделие наистина вече са прилагани доброволно от много фермери в ЕС и с новата инициатива те могат да продължат, а и да бъдат доходоносни за стопаните. Все пак земеделците имат известни притеснения, че бюрократизирането на нисковъглеродното земеделие през ОСП може да доведе до допълнителна тежест за тях. Те искат процесът да се води от пазара.

"Не бива ОСП да стимулира развитието на новия вид въглеродно земеделие. То трябва да остане на пазарен принцип", казва Пека Песонен, ген. секретар най-голямата земеделска асоциация в Европа - Copa-Cogeca, цитирана от Euractive. Според асоциацията схемата за сертифициране наистина може да е допълнителен източник на доходи за фермерите, но също така има риск да се превърне в прекомерна административна тежест, да увеличи разходите и потенциално да намали производителността и общите доходи на земеделците.

Агровъглеродната търговия има и критици

Част от зелените организации в ЕС критикуват въглеродната търговия, тъй като според тях въглеродните компенсации са основно начин корпорации и милиардери да избягат от отговорност за създаваното от тях замърсяване, като си плащат за него, вместо реално да намалят емисиите си.

Друг проблем според екозащитниците е, че няма механизъм, който да гарантира, че съхранението на въглерода в почвите ще бъде дълготрайно (в рамките на векове) и че емисиите няма да се върнат обратно в атмосферата - например, ако фермерът реши да се върне към конвенционално земеделие по някаква причина или пък ако в сертифицирана гора избухне пожар. Не е ясно кой и как ще понесе отговорност за тези рискове, които биха направили въглеродния цикъл неустойчив.

Какво следва

Дали тези опасения ще бъдат избегнати ще стане ясно, след като в близко бъдеще се разкрият конкретните параметри, касаещи въглеродното земеделие в ОСП. Междувременно то бе обявено за ключов приоритет за френското председателство на ЕС, което започна на 1 януари. Миналата седмица се проведе и неофициална среща на министрите на земеделието на ЕС в Страсбург, на която е търсена обща позиция на страните членки.

Ключовият въпрос е как да се финансират мерките за подкрепа на нисковъглеродното земеделие, по който има известни различния. Така например Франция се застъпва за система, базирана най-вече на въглеродните пазари, докато Австрия подкрепя въглеродното земеделие да остане в рамките на ОСП. Германският агроминистър пък според Euractive e изразил опасeния да не се стигне до "двойно отчитане", при което и фермерът, който улавя въглерода, и компанията, която купува сертификатите, да продадат едни и същи емисии, които да се отчетат на пазара като двойно намаляване на емисиите. Освен това трябва да се гарантира, че мерките за отстраняване на въглерода са трайни и необратими, е казал още той.

Въпреки това според участниците срещата е била много успешна. "Рядко се случва предложение от комисията и предложение на председателството да получи толкова силни сигнали за подкрепа от държавите членки", коментира след нея еврокомисарят по земеделие Януш Войчеховски. По думите му комисията ще се погрижи да разработи законодателно предложение, което избягва тези рискове.

Следващата стъпка ще е приемане на заключения по темата и на редовното заседание на министрите през март или април. А част от страните, включително Австрия, Германия и Франция, апелират и за създаването на регламентите - пазарни и/или в рамките на ОСП, да се ускори и да не се чака до края на годината, тъй като редица стопанства в западноевропейските страни вече работят по агроекологичен начин и се нуждаят от общоевропейски правила.