Държавата планира да изкупи пшеница за стотици милиони
Няма уточнен механизъм как, от кого и на каква цена ще стават покупките. Възможно е износът да бъде временно забранен, което според производители и сега е факт неофициално
Агробизнес и финансиране от ЕС
Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща
Държавата ще влезе на пазара на зърно и ще изкупи от българските производители около 1.5 млн. тона пшeница за гарантиране на нуждите на населението за година напред. Това необичайно решение е било съгласувано на заседание на Консултативния съвет по зърното в петък между премиера и министри и представители на бранша. То идва на фона на войната и очакванията за възможни трусове на зърнения пазар, тъй като Украйна и Русия произвеждат около 30% от пшеницата в световен мащаб. Първите ефекти вече са факт - цената на пшеницата на борсите през седмицата отчете рекорди заради несигурността. По-продължителна война обаче може да влоши ситуацията значително и да създаде реален недостиг.
Какъв ще е механизмът, по който държавата ще купува зърното, е още неизвестно и по въпроса има формирана работна група в земеделското министерство. Това вероятно ще се случи през държавния резерв, който принципно поддържа известни количества зърно в складове - за два месеца. Възможно е обаче до набавяне на нужните количества да бъде наложен временна забрана за износ на зърно от страната.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
3 коментара
Държавата ще изкупи пшеницата и ще направи Завод за батерии!
Това е бъдещето!
Държавата, в лицето на министър Василев, през агенция Митници - не знае какво прави.
Абсолютно незаконно, без уведомление, без обяснение - възпрепятства експорта към трети страни и вътрешнообщностните доставки на всякакви зърна, включително и маслодайни семена.
Ако ще я караме така - с какво начина на управление се различава от този на Путин ?! За Борисов даже не питам !
Ако ще прекратявате нещо - правете го официално и поемете отговорност за решенията си, г-да министри Иванов и Василев. Малко ни бяха Борисовите калинки, та сега и Вас да траем.
Когато сме под климатичните норми за месеца (зимата), се намесва опитът и субективният фактор.
Въпреки, че болшинството от пшеничните посеви, бяха засявани в технологично удачен период за успешно презимуване, необичайната, като продължителност и мрачност зима, води до някои промени в бъдещата реализация на реколтата от зърно (и плява).
Основната намеса на полето, която не отговаря на технологичните карти, е, че в такива случаи агрономите, субективно, на база на местния опит, коригират цялата азотна торова норма с до двадесет процента надолу (с тежест при пролетното подхранване), защото в студено време, тези двадесет процента остават неусвоени и дъждът ги отмива. Освен това комбинацията амониева селитра - студено време, забавя биохимичния трансфер на азотните съединения до белтъчини, междинните продукти се натрупват в листата като амоняк, който чрез токсичното си въздействие угнетява посева, и се намалява количеството реколта от зърно (стимулира се развитие на стъбла и листа).
В началото на зимата, арктическият въздух подрани с цял месец и поради това се наблюдаваше много студен декември, а мартенското слънце закъсня с две седмици. От биохимична гледна точка, така изглежда една много сериозна редукция в комбинацията температура-слънцегреене, която води до очакван недостиг в нормите-изисквания към температурна сума, която е водещ фактор (след сортов състав и торене) в натрупването на хранителни вещества в пшеничните растения. Времето за зреене е много късо за последователността: неорганични соли от корен - скорбяла в нужното за хлебопекарни качества състояние. Т.е. няма оптимални условия за формиране и събиране на достатъчно калории, които да преминат в брашното и хляба; и говорейки за първите прибрани количества на най-ранозреещите сортове в самото начало на жътвата (която обичайно стартира на 24 юни), ще засрещнем един отдавна неслучвал се технологичен вариант. Най-ранните откоси няма да са подходящи за хляб и храна на хората, а само за фураж.
В такива случаи, някои стопани, прибират целорастенийно (на нисък хедер) и се подготвят за някаква преработка; или примерно само се окосява и откосът се оставя няколко дни да просъхне на полето, и след това се минава с балираща машина, но такъв фураж е много необичаен защото се явява висококалоричен. А, от стопанска гледна точка, дообогатяването на фосфорните съединения (АТФ), чрез животинските организми, до годна за хора храна, ще преминава в магазинната мрежа с известно отлагане във времето под формата на млечни изделия и месо. Нужна е предварителна организация в млекозаводите, за да може да има технологична готовност спрямо сурово мляко с повишени количествени и качествени показатели (белтък, мазнина - отлагания по цистерните), а коригирането на рецептите за животинските дажби ще трябва да включват, като процент малко повече сочни фуражи и калий съдържащи такива, за да не се получи прекалено вплътняване на месото, което би забавило работата на месокомбинатите.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.