Държавата планира да изкупи пшеница за стотици милиони

Няма уточнен механизъм как, от кого и на каква цена ще стават покупките. Възможно е износът да бъде временно забранен, което според производители и сега е факт неофициално

Управляващите планират да закупят около 1.5 млн. тона пшeница за гарантиране на нуждите на населението за година напред
Управляващите планират да закупят около 1.5 млн. тона пшeница за гарантиране на нуждите на населението за година напред
Управляващите планират да закупят около 1.5 млн. тона пшeница за гарантиране на нуждите на населението за година напред    ©  Цветелина Белутова
Управляващите планират да закупят около 1.5 млн. тона пшeница за гарантиране на нуждите на населението за година напред    ©  Цветелина Белутова

Държавата ще влезе на пазара на зърно и ще изкупи от българските производители около 1.5 млн. тона пшeница за гарантиране на нуждите на населението за година напред. Това необичайно решение е било съгласувано на заседание на Консултативния съвет по зърното в петък между премиера и министри и представители на бранша. То идва на фона на войната и очакванията за възможни трусове на зърнения пазар, тъй като Украйна и Русия произвеждат около 30% от пшеницата в световен мащаб. Първите ефекти вече са факт - цената на пшеницата на борсите през седмицата отчете рекорди заради несигурността. По-продължителна война обаче може да влоши ситуацията значително и да създаде реален недостиг.

Какъв ще е механизмът, по който държавата ще купува зърното, е още неизвестно и по въпроса има формирана работна група в земеделското министерство. Това вероятно ще се случи през държавния резерв, който принципно поддържа известни количества зърно в складове - за два месеца. Възможно е обаче до набавяне на нужните количества да бъде наложен временна забрана за износ на зърно от страната.

Възпирането на износа, логично, не се подкрепя от търговци и зърнопроизводители. Те твърдят, че в последната седмица всъщност неофициално се случва точно това - кораби, натоварени със зърно за износ, биват възпирани от митническите власти с формални причини. Правителството пък отрича да е давало такива разпоредби.

Операцията по държавната покупка ще бъде много скъпо начинание. Първо, цената през последните дни рязко се покачва, но дори и да се вземат стари нива от преди войната в Украйна, за 1.5 млн. тона хлебна пшеница (по 500 - 600 лв. на тон) видимо ще са нужни между половин и един милиард лева от бюджета, като голям разход ще има и по складирането.

Днес има, утре няма

Последният земеделски сезон бе повече от щедър за зърнопроизводителите. През миналото лято реколтата от пшеница по официални данни бе малко над 7 млн. тона и бе обявена за най-добрата от 2017 г. насам. По думите на председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов в складовете на производители и търговци в страната има налични 3 млн. т хлебно зърно, а до момента са изнесени 4 млн. т. "В момента в България има достатъчно количество зърно, за да бъде обезпечена страната ни за следващите две години. След три месеца се очаква и новата реколта от пшеница, за която е необходимо да се освободят складови вместимости", коментира той пред медии след заседанието на Консултативния съвет миналата седмица. От агроведомството също потвърдиха, че в момента в складовете в страната има пшеница за две години.

Проблемът е, че ситуацията може много бързо да се промени. В резултат на военната инвазия в Украйна миналата седмица имаше рязко покачване на борсовите цени и естественият интерес на търговците е да продават. По данни на НАЗ, както и според източници на пазара, българска пшеница на новите високи цени все още не е договаряна, като известен задържащ фактор е повишеният риск за корабоплаването в Черно море заради войната. Неизбежно обаче повишението на цените на пазара в някакъв момент ще се отрази и на търговията в Черноморския регион, особено ако Русия и Украйна имат започнат да изпитват известни затруднения с доставките - тогава очакванията ще са зърно от България и Румъния да компенсира част от потенциално липсващите количества.

"Трябва да се подготвим за най-лошия сценарий. Имаме зърно за две години в страната, а държавният резерв има запаси от пшеница за 60 дни. Имаме ресурсите сега да купим пшеница, вместо да изнасяме цялата реколта и да се чудим през септември откъде да купуваме и на какви цени", каза финансовият министър Асен Василев пред БНТ в петък вечер. Информацията за количествата зърно, поддържани от държавния резерв, традиционно не е публично достояние (сайтът на институцията дори не работи, поне от петък насам - бел. авт.). Ако годишните нужди на вътрешния пазар са около 1.5 млн. тона, запаси за 60 дни би означавало около 250 хил. тона.

(Ще) има ли забрана за износа

Според източници от бранша обаче зърнопроизводителите са били информирани, че докато държавата не изкупи въпросните 1.5 млн. тона пшеница, износът може да бъде ограничен. От петък забрана е факт в Унгария например.

Зърнопроизводители твърдят, че неофициално износът на зърно е блокиран и в България през последната седмица, като поне два кораба били възпрени от митническите власти на българските пристанища чрез административни спънки като бавене на обработката на документите за износ. От секторната асоциацията през седмицата публикуваха и декларация, в която се противопоставят "на нарушаването на изконни европейски принципи за правото на свободно движение на стоки, като твърдят, че "спирането на износа на зърно ще доведе до неплатежоспособност на сектора", чиито производствени разходи са се почти удвоили заради високите цени на торове, горива, семена, препарати за защита и др. Това според тях поставя под риск и производствения потенциал на следващите реколти.

От агроминистерството официално отговориха, че нито министърът на земеделието е искал забрана на износа или блокирането на товари и кораби, нито пък в министерството е получавана информация за подобно искане от друга държавна институция.

На провелия се на 2 март Съвет по земеделие и рибарство към ЕС обаче министър Иван Иванов е цитиран да казва, че ако Русия и Украйна не успеят да участват в обявяваните всеки месец държавни търгове от Египет, Алжир, Турция, Саудитска Арабия и др., това неминуемо ще доведе до повишено търсене на зърно от ЕС. Затова при най-песимистичен вариант България смята, че "следва да се предприемат мерки за спиране на експорта за определен период от време на някои основни суровини от ЕС към трети страни (с изключение на Украйна), както е предвидено в член 5 от глава "Защитни мерки" на Регламент №479 от 2015 на ЕП и на Съвета относно общите правила за износ".

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ajsayder avatar :-|
    sim4o
    • + 3

    Държавата ще изкупи пшеницата и ще направи Завод за батерии!
    Това е бъдещето!

    Нередност?
  • 2
    jordani avatar :-|
    jordani
    • + 1

    Държавата, в лицето на министър Василев, през агенция Митници - не знае какво прави.
    Абсолютно незаконно, без уведомление, без обяснение - възпрепятства експорта към трети страни и вътрешнообщностните доставки на всякакви зърна, включително и маслодайни семена.
    Ако ще я караме така - с какво начина на управление се различава от този на Путин ?! За Борисов даже не питам !

    Ако ще прекратявате нещо - правете го официално и поемете отговорност за решенията си, г-да министри Иванов и Василев. Малко ни бяха Борисовите калинки, та сега и Вас да траем.

    Нередност?
  • 3
    straw_ avatar :-?
    straw_sec

    Когато сме под климатичните норми за месеца (зимата), се намесва опитът и субективният фактор.

    Въпреки, че болшинството от пшеничните посеви, бяха засявани в технологично удачен период за успешно презимуване, необичайната, като продължителност и мрачност зима, води до някои промени в бъдещата реализация на реколтата от зърно (и плява).

    Основната намеса на полето, която не отговаря на технологичните карти, е, че в такива случаи агрономите, субективно, на база на местния опит, коригират цялата азотна торова норма с до двадесет процента надолу (с тежест при пролетното подхранване), защото в студено време, тези двадесет процента остават неусвоени и дъждът ги отмива. Освен това комбинацията амониева селитра - студено време, забавя биохимичния трансфер на азотните съединения до белтъчини, междинните продукти се натрупват в листата като амоняк, който чрез токсичното си въздействие угнетява посева, и се намалява количеството реколта от зърно (стимулира се развитие на стъбла и листа).

    В началото на зимата, арктическият въздух подрани с цял месец и поради това се наблюдаваше много студен декември, а мартенското слънце закъсня с две седмици. От биохимична гледна точка, така изглежда една много сериозна редукция в комбинацията температура-слънцегреене, която води до очакван недостиг в нормите-изисквания към температурна сума, която е водещ фактор (след сортов състав и торене) в натрупването на хранителни вещества в пшеничните растения. Времето за зреене е много късо за последователността: неорганични соли от корен - скорбяла в нужното за хлебопекарни качества състояние. Т.е. няма оптимални условия за формиране и събиране на достатъчно калории, които да преминат в брашното и хляба; и говорейки за първите прибрани количества на най-ранозреещите сортове в самото начало на жътвата (която обичайно стартира на 24 юни), ще засрещнем един отдавна неслучвал се технологичен вариант. Най-ранните откоси няма да са подходящи за хляб и храна на хората, а само за фураж.

    В такива случаи, някои стопани, прибират целорастенийно (на нисък хедер) и се подготвят за някаква преработка; или примерно само се окосява и откосът се оставя няколко дни да просъхне на полето, и след това се минава с балираща машина, но такъв фураж е много необичаен защото се явява висококалоричен. А, от стопанска гледна точка, дообогатяването на фосфорните съединения (АТФ), чрез животинските организми, до годна за хора храна, ще преминава в магазинната мрежа с известно отлагане във времето под формата на млечни изделия и месо. Нужна е предварителна организация в млекозаводите, за да може да има технологична готовност спрямо сурово мляко с повишени количествени и качествени показатели (белтък, мазнина - отлагания по цистерните), а коригирането на рецептите за животинските дажби ще трябва да включват, като процент малко повече сочни фуражи и калий съдържащи такива, за да не се получи прекалено вплътняване на месото, което би забавило работата на месокомбинатите.

    Нередност?
Нов коментар