Иглолистните гори в България са заплашени от настъпващия сух и горещ климат

Екстремните събития, които съпътстват промените в климата, обаче нанасят още по-големи щети на горите, включително икономически

В значително по-сух и горещ климат смърч, ела и борове ще свият силно ареалите си, докато дъбове, габър и бук ще ги увеличат
В значително по-сух и горещ климат смърч, ела и борове ще свият силно ареалите си, докато дъбове, габър и бук ще ги увеличат
В значително по-сух и горещ климат смърч, ела и борове ще свият силно ареалите си, докато дъбове, габър и бук ще ги увеличат    ©  Надежда Чипева
В значително по-сух и горещ климат смърч, ела и борове ще свият силно ареалите си, докато дъбове, габър и бук ще ги увеличат    ©  Надежда Чипева

Екстремните събития, свързани в промените в климата, като извънредни горещини, силни бури, ледоломи вече носят значителни щети за горите в България. По-сухия и по-горещ климат, който се очаква да се установи в региона в следващите десетилетия обаче ще окаже и по-трайни промени в горските системи. Най-негативно засегнати се очаква да са иглолистните видове, чиито местообитания вероятно ще се свият значително, а това ще има своите последици, включително и стопански.

Това казва специалистът доц. д-р Момчил Панайотов от катедра "Дендрология" в Лесотехническия университет. В презентация за научнопопулярната платформа "Климатека" той анализира как климатичните промени ще се отразят върху българските гори, като според прогнозата ще има "губещи" и "печеливши" видове.

Печеливши и губещи

Към 2050 - 2100 г регионът на Южна Европа в който попада и България - особено югозападните й части, ще бъдат сред най-сухите и горещи места в Европа, а това означава, че екологичните условия, към които са адаптирани настоящите растителни видове ще се изменят значително. Част от дървестните видове ще станат по-уязвими към екстремни прояви, ще забавят растежа си, ще бъдат по-податливи към увреждания. И докато животните могат да мигрират при нужда, то растенията или се справят, или загиват, казва доц. д-р Момчил Панайотов.

Моделирането на климатичните промени спрямо дървесните видове със стопанско значение показва, че те условно могат да се разделени на 3 групи:

  • "Печеливши". Това са видове, които и сега са добре адаптирани да понасят суши и са непретенциозни към почвените условия. Такива са предимно дърветата от рода дъбове, също габъри и обикновен бук.

При новите климатични условия например косматият дъб е сред видовете, които значително може да разширят екологичната си ниша (виж илюстрацията). Това важи и за повечето други видове от този род. Обикновения бук, който е един от най-важните широколистни видове в България, също се очаква да е много добре адаптиран и конкурентен към климатичните условия в планините и да се конкурира значително с доминиращите сега иглолистни видове.

  • "Губещи". Това са видове, чувствителни към влажност, трудно понасящи високи температури и с ограничени възможности за миграция. Такива са предимно иглолистни видове в планините - обикновен смърч, обикновена ела, в по-слаба степен борове, бяла и черна мура.

При новия сух и горещ климат например територията с "подходящи условия" за обикновения смърч се свива драстично от 2288 кв. км на едва 137 кв. км. Белият бор, който е широко разпространен и важен планински вид, се очаква да стесни екологичната си ниша около 4 пъти. Тя ще се измести по-високо в планините. Това е особено негативна прогноза за създадените през 70-те и 80-те години на миналия век с цел да пазят от ерозия изкуствени насаждения на малка надморска височина, които са основно с бял и черен бор. Именно в по-ниските части тези промени ще се усетят по-бързо, но дългосрочно застрашени може да са огромни площи с иглолистни гори в Рило-Родопския масив.

  • "Потенциално запазвщи пригодност", но с промяна на локациите - видове от рода явор, ясен, сребролистна липа, планински бряст.

Тези видове могат да се адаптират към новия климат, но за запазването на други, които са редки видове с ограничено разпространение, ще трябва да се положат значителни усилия, а опазването им в оригиналните локации може да не е достатъчно, казва доц. Панайотов.

Проблеми с есктремните събития

Но докато "бавните промени" на климата все пак дават време на дървесните видове да се адаптират, доколкото могат, то съпътстващите екстремни климатични прояви ударно нанасят огромни щети на горите. Събития като пожари заради горещини и суша, силни бури с порои, обледявания и т.н се очаква да стават по-интензивни и по-чести.

В началото на януари 2021 г например топла и влажна вълна с интензивни валежи от дъжд в планините доведе до силно обледеняване на дървета на места. Ефектите от това бяха значителни повреди в гори - например проходът "Петрохан" бе затворен за известно време заради множество паднали по тази причина дървета, а на други места имаше обледеняване на кабели и значителни щети, казва Момчил Панайотов.

Друг пример, който той дава, е от резерват "Бистришко бранище" на Витоша, където през 2001 г много силен вятър поваля 60 ха гора от обикновен смърч. Веднъж наранена по този начин, гората става уязвима и към вредители, чието разпространение също се ускорява от климатичните промени. Така в следващите години - между 2003 и 2008, други 200 ха гора в резервата загиват заради бурно развитие на корояд типограф.

Редом с това статистиката показва и драстично увеличение на регистрирания брой пожари и опожарената площ в горите след 1990 г. Пиковите години са именно тези със сухи лета - комбинация от човешка небрежност, злоумишлени действия и климатични фактори, казва доц. Панайотов.

Какво губим от това?

Всичко това има последици. От една страна са огромните щети и потенциално загуби, които екстремните събития нанасят както на природата, така и за икономиката. Един пожар например освобождава огромни количества въглероден диоксид в атмосферата и намалява ресурсите, които поглъщат емисиите. Но в същото време унищожава и дървесина, която е ценен стопански ресурс. За съжаление пожарите се очаква да зачестяват както в Европа, така и в Северна Америка и други части на света.

Ръстът на екстремните събития като снеговали и снеголоми, ледоломи, ветровали, нападения от насекоми, гъбни вредители и др. пък нанасят много поражения в горите и това увеличава нуждата от принудителни санитарни сечи. Тези събития могат и сериозно да нарушат планирането на дърводобивните дейности и дори да доведат до големи трусове на пазара на дървесина, отбелязва доц. Панайотов.

По думите му ветровалът на "Бистришко бранище", засегнал 60 ха гора, е "малък" от стопанска гледна точка. Когато е по-голям, това означава, че огромно количество дървесина трябва да бъде усвоено за кратко време - трябва да бъде прибрана, съхранена - тя има период на пригодност и трайност, а освен това, ако бъде пусната рязко на пазара, би сринала цените. "Помня подобен случай в Швеция след един голям ветровал, едно цяло старо летище бе превърнато във временно хранилище, където дървесината се съхраняваше и обливаше с вода, за да не засъхва, защото бяха пресметнали, че ако я пуснат на пазара цялата на куп, просто биха го унищожили", казва той.

Може ли да се противодейства?

Мерки, разбира се, могат да бъдат взети, макар и да имат сравнително ограничено въздействие. Сред тях е например по-добро планиране чрез новите технологии - на сайта Югозападното дърводобивно предприятие например има интегриран инструмент, който показва слоеве с подходящи дървесни видове при бъдещ климат, казва доц. Панайотов. Това дава насока за лесовъдите при планиране и изпълнение на дейностите им.

По думите му също така е важно да се стимулира повече разнообразие в горите - от видове, възрасти и генетично, както и да се опазят старите гори, които са ценни именно защото носят целия спектър на биоразнообразието. Редом с това активно трябва да се работи и да се трупа опит в "подпомагане" на рискови видове.

Важно е и да се промени фокусът при създаването и стопанисването на изкуствени насаждения - ако в миналото целта е била да се ограничи ерозията и да се произведе дървесина, сега първият въпрос е "устойчивост" - в противен случай културите стават жертва на пожари, вредители, непригодност към климатични условия и загубите са по-големи от ползите, казва доц. Панайотов. И, разбира се, превенцията и готовността за критични ситуации - изграждане на пожарни кули, информационни системи, анализ на данните, обучения и особено оборудване за гасене на пожари в горите, което в България е критично малко.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар