Цветарският клъстер около Павликени

Върху корените на стара традиция в района на р. Росица и притоците й растат стотици разсадници с декоративни дървета, храсти и рози

Розовите полета на Павликени    ©  ''Розекс инк''
Темата накратко
  • Върху корените на стара земеделска традиция край р. Росица растат стотици разсадници с декоративна растителност
  • Най-големите произвеждат корени от декоративни рози за външни пазари. За българския се гледат дървета и храсти
  • Концентрацията засега не води до възможните икономически ползи, защото сътрудничеството не е на нужното ниво

Не е широко известно, но в района на Павликени е най-голямата концентрация на производители за декоративна растителност в България - на дървета, храсти и декоративни рози. Произвеждат се и сезонни цветя, но по-малко. Този своеобразен клъстер е израснал сам, върху корените на местна земеделска традиция, без особено съдействие на държавата. В някаква степен му е помогнало партньорството с холандския цветарски бизнес. Мащабите на явлението не са специално проучвани, но то изглежда значително.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Влезте в профила си Регистрация

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Върху корените на стара земеделска традиция край р. Росица растат стотици разсадници с декоративна растителност
  • Най-големите произвеждат корени от декоративни рози за външни пазари. За българския се гледат дървета и храсти
  • Концентрацията засега не води до възможните икономически ползи, защото сътрудничеството не е на нужното ниво

Не е широко известно, но в района на Павликени е най-голямата концентрация на производители за декоративна растителност в България - на дървета, храсти и декоративни рози. Произвеждат се и сезонни цветя, но по-малко. Този своеобразен клъстер е израснал сам, върху корените на местна земеделска традиция, без особено съдействие на държавата. В някаква степен му е помогнало партньорството с холандския цветарски бизнес. Мащабите на явлението не са специално проучвани, но то изглежда значително.

Клондайк за производителите на храсти

"Производителите сигурно са стотици. Но големите - с над 100 дка разсадници, са седем-осем", обяснява инж. Симеон Янев, чиято фирма за озеленяване - "Флорекс", има собствен разсадник край с. Лесичери. Даню Ангелов, собственик на "Екзотика", чийто градински център е в Бяла черква, е по-конкретен: "В момента в района има 4-5 по-големи производителя, 15-20 по-малки и два-три пъти повече още по-малки. Има фирми, земеделски производители, а има и частни дворове, ако ме разбирате какво искам да ви кажа", казва той.

Защо все пак точно "Павликени е Клондайкът за производителите на храсти", по израза на Бяно Бянов от разсадник "Бянови" край с. Стамболово. Оказва се, че зад това стои почти вековна традиция, свързана с Франция. Тя тръгва от 30-те години на миналия век и е впечатляващо устойчива чак до наши дни. "Силата или слабостта, според гледната точка, на производството на цветя и декоративна растителност около Павликени е, че във всеки двор там някой гледа нещо", казва Татяна Бояджиева, председател на Асоциацията на производителите на декоративни растения в България.

От значение, разбира се, са микроклиматът, който е топъл, с висока въздушна влажност, както и възможностите за поливно земеделие благодарение на р. Росица и притоците й.

От куфара на Никола Мошев

Цветарството "дошло" в Павликени с Никола Мошев Пейков от с. Дъскот. През 1939 г. той се завърнал от Тулуза, където години наред практикувал и учил овощарство, лозарство и отглеждане на декоративни храсти. Куфарът му бил пълен с корени от рози и овошки. С тях направил в Дъскот първия разсадник в района, разказва Нели Цонева, дългогодишен директор на Историческия музей в Павликени.

Веднъж посят на плодородната почва около р. Росица, занаятът много бързо и широко се разпространил.

Особен разцвет получил при социализма, когато съществувало ДСО "Булгарцвет". В държавното обединение имало специализация - в София гледали гербери, в Толбухин - фикуси. А в Павликени - рози, лалета, храсти, рязан цвят. "Почти всяко семейство от 20-те села от общината участвало в начинанието. Записвали са кой колко растения има и когато били нужни примерно 10 хил. позиции за износ, събирали от всички. Получавало се нещо като борса, като държавата плащала на производителите 10% комисиона", обяснява Даню Ангелов. Районът произвеждал растенията за морските курорти, за НДК, за сегашното "Цариградско шосе" и пр. Покрай розите се развили и другите декоративни видове.

Почти "всенародно" движение

"Така мнозина се научили, че ако боднат клечка, може да се получи растение, което да е по-рентабилно от доматите, които отглеждат", обяснява инж. Симеон Янев. Това били предимно частни производители, които подпомагали семейните си бюджети с допълнителен труд след работно време.

Нели Цонева си спомня как през 60-те години на миналия век в Дъскот нямало семейство, което да не гледа между 5 и 10 хил. рози, за което е достатъчен двор от декар. "Булгарцвет" изкупувало само първо качество - по 30 ст. на корен. После баща й обикалял страната, за да търси клиенти за разсада второ и трето качество. Благодарение на този съпътстващ поминък семейството успяло да изучи и двете си деца. Но и те в началото на всеки август, вместо да са на море, присаждали рози в Дъскот. Историята им с розите продължила 37 години.

"В началото на 80-те почти всяко семейство в Павликени гледаше декоративна растителност. Това бяха 2500 - 3000 семейства. Всички деца това правехме по ваканциите - гледахме растения - най-масово роза, повече по селата, резници край пътя. След 1989 г. се гледаха и декоративни храсти, вечно зелени растения, за нуждите на озеленяването по морето и в страната", си спомня Илиян Стефанов, собственик на "Фидус", Павликени.

Указ 56 и новата история

Официално началото на повечето от големите сегашни разсадници е поставено с приемането на Указ 56 за стопанската инициатива на гражданите през 1989 г. Повечето им собственици казват, че връзката им с цветарството започва пет години по-рано - през 1985-1986, но как и защо точно тогава историята мълчи. В началото на 90-те дейността официално минава в частни ръце. Създадени са първите семейни фирми. Въпреки трансформациите в годините голяма част съществуват и днес, като бизнесът вече е поет от децата на основателите. Връзките и контактите на "Булгарцвет" с Германия, Франция, Полша, Унгария били приватизирани и така новата история на цветарството край Павликени започнала. Стимули за развитие на вътрешния му пазар са бумът на строителството последните години и поръчките на общините за озеленяване.

Основното, което направило района номер едно в страната, били корените от рози и ключовото умение, което владеят местните хора - тяхното ашладисване (присаждане, облагородяване - бел. авт.), както обяснява Бяно Бянов от разсадник "Бянови". И сега най-големите компании в района са точно производителите на корени от рози.

Как се получава декоративната роза

Декоративни рози се създават, като върху корен от шипка се ашладисва/присажда цветна пъпка на друга декоративна роза. На втората година растението е готово за продажба. Корените от шипка се отглеждат от семена (плодовете се смилат, за да се отделят), които се садят в пясък, пресаждат се и коренът се отглежда около година. Ашладисването се прави на втората година. Процесът е доста трудоемък и голяма част от производителите разнообразяват с други по-лесни за отглеждане декоративни храсти и растения, като бестселърът е туята.

Една българска роза с холандски партньор

Кой кой е в декоративното царство

По-малък асортимент, по-голям обем

"Поради спецификите на пазара сега повечето производители гледат "от всичко по малко" - дървета и храсти с голям асортимент и в различни възрастови групи. Сами вкореняват, пресаждат в малък контейнер, после в голям. Част от растенията са в земята, други отглеждат в оранжерии. За големите дървета е необходима специална техника. Проблемът е, че така средствата се разпиляват и производителите коментират, че стават неефективни", казва инж. Симеон Янев.

Тенденцията според него е постепенно разсадниците да започнат да свиват асортимента и да се специализират, за да намалят себестойността на продукцията си. "Екзотика" например вече върви по този път. Даню Ангелов обяснява, че ако допреди 10-15 години са имали 200 - 300 вида растения, сега се опитват да ограничат асортимента в полза на обема. Такива са изискванията на търговските вериги, в които продават. "Работата с тях е много организирана - имат байер и цяла концепция какво се иска по периоди, седмици и дни", казва той.

Клъстер или група индивидуалисти

На теория събирането на множество производители в радиус от 30-ина километра отваря възможности за партньорства, икономия от мащаба и по-голяма ефективност. На практика в района на Павликени не изглежда да са близо до това. Производителите нямат регионално обединение, но все пак повечето големи членуват в националната Асоциация на производителите на декоративна растителност.

Изглежда, по-готови да си взаимодействат са експортно ориентираните производители. "Има още три-четири фирми, с които партнираме успешно. Всеки има своите пазари. Вършим си услуги - с материали, с хора при ашладисването, с техника", казва Валентина Пенчева от "Розекс инк". Топла със сигурност е и връзката между едрите и дребните производители. "Когато има голяма поръчка за хиляди бройки растения, тя се възлага на хора от региона, на роднини. Фирмите си знаят кой колко и какво прави и кой кому е пряк конкурент", обяснява Татяна Бояджиева.

Най-необщителни помежду си изглеждат големите производители, които работят основно за вътрешния пазар, а и за външни - частично. Там всеки си знае и пази доставчиците и обясняват, че не биха купували заедно торове и препарати. Не биха споделяли и пазари заради риска някой да им подбие цените. Технологии не се коментират.

Техника има, хората не достигат

Повечето разсадници са се подсигурили с техника и са успели в голяма степен да механизират иначе ръчния цветарски труд. Има си неща обаче, за които трябват хора, а те не достигат. В различните разсадници разчитат на между 4 и 40 души. Обикновено в това число влизат и собствениците. "Освен мен и жена ми в разсадника работят още трима, но средната им възраст е 65 години. И цялата техника я управлява един човек", казва Бяно Бянов. Това и го отказало от плановете да разширява разсадника. "За мен работата е хоби. Работя между 15 и 17 часа всеки ден, като отскоро не идвам на работа в неделя. Физическият труд при нас е намален до минимум, но липсват ангажирани и мислещи работници", казва Деян Димов от "Булгарден".

Кметът на Павликени Емануил Манолов описа пред "Капитал" доста впечатляваща картина на бизнеса в общината - има повече от дузина фирми, които са сериозни работодатели. Част от населението работи и в Севлиево. "Един от най-положителните ефекти от производството на декоративна растителност за региона е, че ангажира с работа малцинствата. При това цели семейства, и то дълготрайно", обяснява той.

Между вноса и производството

В днешния глобален свят с изострената му конкуренция в Павликени производството и вносът са преплетени като ин и ян.

"Всички правим внос и доотглеждаме растения. Има два-три автентични производителя и това е. Преди произвеждахме 90% от това, което продаваме, сега 80% от него е внос", казва Илиян Стефанов, собственик на "Фидус". Неговото лично обяснение е, че тъй като левът е бил надценен при влизането във валутния борд, в момента е по-изгодно да се купува външна продукция.

Според инж. Симеон Янев в момента 30 - 40% от материалите, които се използват в страната, са внос. Други казват, че има производители в България, които внасят директно не разсад, а готови растения.

Новото поколение обаче изглежда по-заинтригувано от производството. "Да си производител, значи да си от по-кофти страната. Ако заложиш 100 растения, се хващат 70, докато ако внесеш 100 растения, продаваш 100", смята Деян Димов от "Булгарден". Въпреки това самият той набляга на собственото производство. Сам прави резници, но ако види, че не му се получават, прибягва до внос - на малки разсади на туя, хортензии, магнолии. "Да произвеждаш и да отиваш към краен клиент, за мен е най-сладко. В търговията си много зависим от различни фактори. По-щастлив се чувствам в производството", казва Иво Иванов от "Фидус плант". И двамата са на по 35-40 години, второ поколение в бизнеса.

Как ще ги стигнем холандците

В полза на вноса работят и някои административни разпоредби, обяснява Илиян Стефанов. В България например няма лимит за фитосанитарните такси при износ на декоративни растения за страни извън ЕС. Това означава, че ако българин изнася за Турция разсад от шипки, ще трябва да плати 30 хил. лева фитосанитарна такса на камион, който побира около 1 млн. разсада. Ако го изнасят от Холандия, таксата ще е 170 евро (около 340 лева), защото това е максималната граница, каквато има там. "Затова хората, които изнасят за Турция, спряха да го правят самостоятелно и сега минават през Холандия като партньор", обяснява той. При вноса от трети страни в България обаче лимит за фитосанитарните такси има. За растения, които идват от Молдова и Румъния, таксата ще е максимум 340 лева. Стефанов обяснява, че от асоциацията са запознали с проблема санитарните власти, но без резултат.

Друга разлика с Холандия е, че там ДДС ставката за декоративна растителност е нулева, в други европейски страни е 6-9%, а в България - 20%. "Пандемията ни удари много сериозно, но подкрепата, която получихме, беше минимална. Колегите ни от европейските разсадници ползваха много сериозно де минимис, но тази мярка не беше отворена за разсадниците в България", обяснява председателят на асоциацията Татяна Бояджиева.

Илиян Стефанов добавя и че когато преди години земеделските производители данъчно били приравнени с еднолични търговци и имали право на 60% присъщи разходи, в наредбата изрично било записано, че това не важи за производителите на декоративна растителност. Друга несправедливост според него е, че докато МЗ подпомага например производителите на ябълки и круши да участват в международни изложения, на тях им се налага изрично да молят за това.

Отрасъл саморасляк

"Нашият сектор системно е пренебрегван от държавата за разлика от Холандия, която гради голяма част от икономиката си на него", казва Николай Пелишатски, изпълнителен директор на "Брит Розако". Земята е средство за производство, ограничена е и от единица площ е добре да се изкарва максимален доход, продължава той. Занимава се и с конвенционално земеделие и вижда, че приходите от 200 дка рози не са толкова различни от тези от 7500 дка пшеница, царевица и пр. "От розите приходът е 10 хил. лева на декар и създавам заетост на 40 човека, а от пшеницата - 500 лева на декар и то тази година, и работниците са трима. В същото време субсидията за декар пшеница и за декар рози е една и съща - на единица площ", казва той.

"При това, ако първоначалната инвестиция за декар декоративна растителност е 2000 лева, при житото тя е 100 лева. И сме единствената страна, в която изкореняват лозя и овощни градини, за да сеят жито и царевица", добавя Илиян Стефанов. В земеделското министерство обаче ги смятали за малки. Разглеждани като декари неговите 30 дка растения, макар да са над 400 вида и да създават работа на 15 човека, са нищо в сравнение с производителя на зърно, който обработва 30 хил. дка - с шест човека.

Най-вероятно декоративната растителност не е в приоритетите на министерството, защото не е свързана с прехраната на населението. Не е изключено влияние да има и това, че по общо признание голяма част (до 70%) от този бизнес е в сивия сектор - произвежда се и се продава на сиво, пести се от трудови договори и осигуровки. Големите производители се оплакват, че това ги притиска.

Една българска розас холандски партньор



"Опитвах да гледам рози до хладилните ни складове в Бяла, до Плевен, където е централата на фирмата ни, но накрая пак се върнах в Павликени. Хората там се занимават с производство на рози поколения наред и имат умения, които трудно могат да се създадат другаде", казва Николай Пелишатски, изпълнителен директор на "Брит Розако".

Българско-холандското дружество отглежда над 100 сорта рози върху около 200 дка земя в района. Продава около 1 млн. корена годишно в Полша, Холандия, Англия, Гърция, Виетнам. Пелишатски обяснява, че единият му ходандски партньор е най-големият търговец на декоративни рози в Европа. Другият е холандска кооперация, която е най-големият производители на разсад от шипка.

"Брит Розако" произвежда и изнася семена от шипки, включително и за Холандия. Там са се специализирали в отглеждането на корени от шипки, защото почвите са по-леки и подходящи за целта. После фирмата в България внася шипковия разсад, като през зимата 40-те й работници го калибрират за холандските партньори. Част изнасят на посочените от тях пазари, а с другия работят тук. В България се извършва облагородяването на розите.

Интересно е, че от 2009 г. "Брит Розако" произвежда рози за легендарния британски селекционер Дейвид Остин, чиито сортове са обект на защита на интелектуална собственост. За няколко от брандовете са купили и патенти и имат право да ги продават самостоятелно, като плащат роялти.



"Розекс инк" в с. Михалци също отглежда корени от рози, но освен това в портфолиото й и има декоративни храсти. По европроекти дружеството е развило и производство на плодови храсти - касис, малини, къпини. Правят посадъчен материал. Пролетта и лятото го гледат на полето, а зимата - в производствена база с две халета.

В момента "Розекс инк" има 300-400 дка насаждения, като земята на стопанството общо е 1100 дка - сменят местата на културите, оставят угари, за да си почива почвата, а на част засаждат царевица. "Един декар събира около 13 хил. рози, а храстите са дори по нагъсто", обяснява управителят Валентина Пенчева. В производството целогодишно участват 20-25 души, а за кампаниите по присаждане наемат допълнително 10-15.

Собственикът на фирмата Огнян Денчев е в този бизнес от 90-те години. Започва, като изкупува от населението разсад и го продава във Франция. През 2001 г. печели проект по холандска програма, купуват хале и машини. През 2002 г. кандидатстват към ДФ "Земеделие" за още едно хале за производство на плодните храсти.

Годишно "Розекс инк" изнася посадъчен материал за над 2-3 млн. растения от трите типа. Продават на дилъри. Белгийският им партньор търгува с рози в Белгия и Франция. Холандският е много голям и годишно продава над 20 млн. растения за търговски вериги и градински центрове в цяла Европа. Краен потребител са дискаунт вериги, сред които Lidl - Германия и Австрия. "Нищо чудно нашите рози да се връщат и в България", казва Валентина Пенчева.

Малки обеми продават и в страната - в "Метро" и в "Кауфланд". "Това са онези голи корени от роза в кутия, които виждате там", обяснява тя.

Към началото на текста
Кой кой е в декоративното царство



В Павликени и в селата наоколо има производители с най-различни истории и бизнес модели. "Фидус плант" например отглежда върху 500 дка около 200 сорта рози, фиданки, декоративни дървета и храсти, някои плачещи, кълбовидни и пр. Работят основно за навън и частично зареждат търговски вериги в България. "Все още сме конкурентни на външните пазари най-вече с розите и овошките", казва собственикът Иво Иванов.

Той е второ поколение в бизнеса, започнал преди 30 години с фирмата "Фидус Стефанови". Преди 13 години двамата братя основатели се разделили. Сега "Фидус плант" са повече с фокус върху производството, докато "Фидус" е по-търговски ориентирана компания - внася и търгува, обяснява Иванов.

В Бяла черква е разсадникът на фирма "Екзотика" - 120-130 дка и 2.5 дка отопляеми оранжерии. Създателят й, Даню Ангелов, гледа цветя, декоративни растения, храсти и плодни дръвчета. Разсад и внасят, и сами произвеждат. Работят с търговски вериги в България и в чужбина. Продават например за всички вериги "Направи си сам" в страната, а в Румъния - за Lidl, за Cora и пр.



Разсадник "Бянови" в с. Стамболово е върху 150 дка. Отглеждат в почва десетина вида туи, брези, липи, чинари и пр. Продава и големи дървета. Работят в цяла България и от време на време в Румъния. Освен това от 2015 г. имат градински център в София на Околовръстния път. Той се управлява от дъщерите в семейството - и двете са завършили ландшафтна архитектура в Лесотехническия университет.

В покрайнините на с. Михалци е разсадникът на "Булгарден", в което съдружници са Христо Христов и синът му Деян Димов - 36-годишен финансист по образование. Върху близо 70 дка гледат многогодишни растения и цветя - туи, магнолии, лавровишни - от тези, които се търсят по стотици бройки на обект. Годишно произвеждат между 20 хил. и 60 хил. броя растения. Имат около шест декара контейнерно поле (растения в саксии на открито), чието предимство е, че се търгуват целогодишно. За тридесетте години, откакто е бизнесът, са създали стабилни партньорство в България и имат няколко клиента в чужбина.

В Лисичери по поречието на реката има три-четири големи разсадника - "Флорекс", "Разсадник Манчеви", "Салекс 2010", "Цилиндров". По-необичаен е случаят с "Флорекс" - софийска фирма за озеленяване, която през годините има над 900 реализирани проекта. Собственикът й, инж. Симеон Янев, попада в Павликени през 1993 г. и започва да прави разсадник, за да осигури най-добрия растителен материал за проектите си. Освен заради традицията оценява локацията като подходяща и защото е централна за страната. Поетапно изгражда разсадник от 100 дка, в който отглежда над 150 вида дървета и храсти, някои и над 10-15-годишни. Осигурява своите проекти и продава за колеги в страната.

В с. Недан върху 120 дка е разсадникът на "Неданплант" със собственици Борислав Борисов и Румен Янков. Те от 17 години произвеждат разсад и вечнозелена растителност. Имат собствено производство на растения гол корен. На контейнерно поле отглеждат 100 хил. иглолистни и широколистни растения годишно, а от седем години гледат и плодни дървета (ябълки, череши, сливи и др.)

Към началото на текста
4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар

Още от Капитал