Рисковете от по-гореща Европа: намалени реколти, засушаване и безводие

Земеделието е топ източник на емисии и заедно с това е силно уязвимо от климатичните промени. Системата трябва да стане по-устойчива, включително с цената на промяна в диетата

Темата накратко
  • Климатичните промени неизбежно ще донесат горещини, засушавания и безводие и в Европа, а това са сериозни рискове за земеделието.
  • Самият агросектор допринася за тези рискове, тъй като е третият най-голям глобален източник на вредни емисии.
  • Той трябва да се промени и да стане по-устойчив и това включва мерки като по-малко месо в диетата ни, по-чисти агропрактики и спиране на сечите.

Между 3.3 и 3.6 млрд. души - над една трета от световното население, вече живеят на места, уязвими от ефектите на глобалното затопляне като наводнения, бури, пожари, суша, (риск от) глад по данните на ООН. Европа засега не е сред най-тежко засегнатите региони, но спокойствието би било измамно - хората и екосистемите и тук в бъдеще ще усещат все повече негативи, включително здравословни и продоволствени проблеми.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Климатичните промени неизбежно ще донесат горещини, засушавания и безводие и в Европа, а това са сериозни рискове за земеделието.
  • Самият агросектор допринася за тези рискове, тъй като е третият най-голям глобален източник на вредни емисии.
  • Той трябва да се промени и да стане по-устойчив и това включва мерки като по-малко месо в диетата ни, по-чисти агропрактики и спиране на сечите.

Между 3.3 и 3.6 млрд. души - над една трета от световното население, вече живеят на места, уязвими от ефектите на глобалното затопляне като наводнения, бури, пожари, суша, (риск от) глад по данните на ООН. Европа засега не е сред най-тежко засегнатите региони, но спокойствието би било измамно - хората и екосистемите и тук в бъдеще ще усещат все повече негативи, включително здравословни и продоволствени проблеми.

Системата на земеделието и храните ще бъде силно засегната - очакват се намалени реколти заради суша, нови агресивни вредители и болести по растенията и животните, както и недостиг на вода - най-вече в Южна Европа. Агросекторът, от друга страна, е сред най-големите глобални замърсители след енергетиката и транспорта, като допринася за над 20% от емисиите. При това с потенциал този дял да расте заради завишеното търсене на храни на фона на увеличаващото се население на Земята.

Така неизбежно агросекторът трябва да се промени - както за да стане по-устойчив на климатичните влияния, така и за да спре сам да допринася за климатичния проблем. NetZero стратегиите за сектора търсят решения именно в тази посока.

Какви са очакваните рискове в Европа

Средните температури в света вече са с 1.1°C по-високи от прединдустриалните нива, а целта те да бъдат задържани до 1.5°C до 2100 г. изглежда все по-малко възможна, предупреди излезлият през февруари пореден доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени към ООН (IPCC). Тази осреднена температура не е константа навсякъде. Ако например глобалната температура се повиши с 1.5°C, средното затопляне в Европа всъщност ще е с между 2 и 5°C в различните части на континента, а при 3°C среден ръст реалното в Европа ще с между 4 и 7°C по-топло.

Докладът посочва 4 ключови риска за Европа:

  • Броят на смъртните случаи от топлинен стрес ще се увеличи два до три пъти при 3ºC глобално затопляне в сравнение с 1.5ºC. Очаква се пожароопасните райони в Европа да се разширят съществено.
  • Топлинен стрес и засушавания ще причинят значителни загуби в земеделието за повечето райони на Европа. Макар и напояването да е ефективна стратегия, то пък ще е затруднено от свиването на водните ресурси.
  • Недостиг на вода в Южна Европа - над 1/3 от населението ще бъде изложено на такъв риск при глобално затопляне с 2°C, а при 3°C рискът ще засегне и части от Западна и Централна Европа.
  • При затопляне над 3°C разходите и броят на хората, засегнати от значителни валежи и речни наводнения, може да се удвоят. Щетите от наводнения при морските брегове се очаква да нараснат поне 10 пъти до края на века.

Проблемът с кравите и нуждата от нова диета

Намаляването на емисиите все още е най-добрият инструмент за ограничаване на щетите от изменението на климата. А в земеделието има място за много такива мерки.

Най-големият източник на селскостопански емисии - с почти 70% дял, са преживните животни. При производството на говеждо и агнешко се отделят над 10 пъти повече емисии, отколкото при птичето месо или рибата, и 30 пъти повече от отглеждането на бобови растения - източник на алтернативни протеини. Причината е специфичното храносмилане на крави и овце, при което се отделя метан - вторият най-голям двигател на глобалното затопляне след въглеродния диоксид. Всъщност, ако кравите по света бяха класифицирани като отделна държава, тя би била вторият най-голям замърсител в света след Китай.

Ограничаването на тези емисии ще е решаващо за постигането на net zero икономика и стабилизирането на климата. Сметките показват, че за да се задържи глобалното затопляне в рамките на 1.5 градуса, е нужна сериозна промяна в глобалната диета: намаляване наполовина на дела на протеините от преживни животни - от около 9% в настоящите прогнози за 2050 г. до около 4%.

Тази промяна няма да е еднаква за всички - държавите в Северна и Южна Америка са най-големите производители и консуматори на говеждо, но сред големите потребители е и Западна Европа - особено Великобритания, Белгия, Холандия, Франция, Испания и др. Тя няма и да е лесна.

В развиващите се държави като Китай (вече вторият най-голям консуматор на говеждо в света), Индия и др. месото едва сега започва да влиза в диетата на милиони и милиони хора, които доскоро са се изхранвали с евтина и бедна на протеини растителна диета. Заради огромното население на тези страни консумацията на месо в тях в идните десетилетия ще расте с огромни темпове. А начините за противодействие са силно ограничени.

В южноамериканските държави пък тази индустрия е мащабна и е голям източник на доходи, а месото на вътрешните пазари е достъпно и е част от културата и кулинарията на тези народи. Раздялата с него би била трудна.

По-големи надежди има за западния свят, където заможните жители са по-податливи към послания и действия в контекста на климатичните промени. В Европа помагат и регулациите на ЕК, което скоро ще принуди големите животновъдни ферми да плащат за емисиите си, а също така ще се затегне и режимът за лицензирането им.

Нивите раждат и CO2

Мащабното земеделие, при което се използват агресивно напояване, торене, пестициди, устойчиви на вредители и климатични екстремности сортове, също води до куп проблеми, но може би най-големият е постоянното презасяване на земята, при което се освобождава съхраненият в почвите въглероден диоксид, както и химичните торове, които в ЕС например генерират близо 1/3 от агроемисиите.

В ЕС мерки има от години - агросубисидиите са все в по-обвързани с екологични дейности, стимулира се биоземеделието, което в ЕС вече надхвърля 10% от общото, както и практики като поддържане на постоянно затревени площи и т.н. Плановете за близкото бъдеще в контекста на т.нар. Зелена сделка в Европа са още по-амбициозни - 50% по-малко химически и опасни пестициди, 20% по-малко торове, 25% дял на биологичното земеделие и поне 10% от земеделската земя да е с непроизводствени характеристики. В земеделието се раждат и нови идеи. Сред тях например е развитие на нисковъглеродно земеделие или комбинирането на селско стопанство и фотоволтаични инсталации. И двете вероятно скоро ще станат обект на разработване на по-ясни правила и ще бъдат интегрирани в зелените политики на ЕС.

В глобален мащаб нещата обаче не са много розови. Предизвикателство е например оризът - той генерира 14% от общите агроемисии заради метана, който се отделя при гниенето на органична материя след наводняването на площите - традиционен метод за борба с плевелите при отглеждането на ориз. За да се постигне ограничение на глобалното затопляне до 1.5 градуса, емисиите на метан от ориз трябва да спаднат наполовина до 2050 г. Това е малко вероятно, защото огромна част от производителите на ориз са в държави като Китай, Индия, Бангладеш, Виетнам и др., където практиките трудно подлежат на контрол.

Метан се отделя и при разлагането на храната, която се разхищава при производството или потреблението - загубите представляват около една трета от световното производство. Ограничаването на отпадъците би намалило както метанните емисии, така и въглеродните емисии от отглеждането, транспортирането и охлаждането на храна, която в крайна сметка се губи.

Обезлесяването - двоен проблем

Дори с продължаващите усилия за залесяване годишно изчезват гори с площ колкото тази на Гърция - предимно за да се създадат пасища или нови земеделски земи. Огромното въздействие на обезлесяването идва от двойния му ефект - премахването на дърво едновременно добавя емисии в атмосферата, тъй като по-често то се изгаря (при пожар или за отопление), а заедно с това се унищожава и потенциалът на това дърво като поглъщател на въглерод.

Пожарите се управляват трудно, но за да се задържи темпът на глобалното затопляне до 1.5 градуса, сметките на експертите сочат, че до 2030 г. сечите трябва да спаднат с около 75%. Има дори сценарии, които изискват 100% баланс, т.е. колкото загубени дървета, толкова и новозасадени. Можем ли?

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ajq421111679 avatar :-P
    ajq421111679

    Ако спрем икономиката, селското стопанство и транспорта ще изпълним глобалистките зелени цели, но ще умрем от глад, затворени в малки общности, без да пътуваме и без да се развиваме. Чудесна перспектива. Но нека караме поред. Първо избиваме преживните животни, че отделят много парникови газове, после спираме да торим нивите, че е много въглеродно натоварващо, после слагаме данък върху дишането, че с всеки дъх отделяме въглероден диоксид и накрая се озоваваме в пещерата, където ни е мястото с това мислене.

    Нередност?
Нов коментар