Новият брой: Накъде след вота
Close

Храна за 600 млрд. долара се губи всяка година. Какво могат да направят производители и търговци

С добро управление фермери и ритейлъри могат да превърнат загубите в нов печеливш бизнес

Бюлетин Ритейл Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Темата накратко
  • Най-големи са загубите при плодовете и зеленчуците, зърнените храни, корените.
  • Над половината загуби се случват още при прибиране на реколтата, транспорта, съхранението и първичната обработка на продуктите.
  • Фермерите и ритейлърите могат да ги ограничат с две трети, като събират данни за загубите, подобрят прозрачността за търсенето и предлагането и въведат добри практики.

Това е ужасна статистика: 33-40% от храната в света се губи или прахосва всяка година. Този факт е особено драматичен на фона на риска от глобална продоволствена криза като страничен ефект на войната в Украйна, пандемията и изменението на климата. Около 800 млн. души вече страдат от глад по данни на Организацията за прехрана и земеделие (FAO) на ООН. Секторът на храните е виновен за около 30% от световните емисии и е свързан с огромно потребление на вода. Част от тези ресурси се влагат в продукти, които буквално отиват на боклука.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Най-големи са загубите при плодовете и зеленчуците, зърнените храни, корените.
  • Над половината загуби се случват още при прибиране на реколтата, транспорта, съхранението и първичната обработка на продуктите.
  • Фермерите и ритейлърите могат да ги ограничат с две трети, като събират данни за загубите, подобрят прозрачността за търсенето и предлагането и въведат добри практики.

Това е ужасна статистика: 33-40% от храната в света се губи или прахосва всяка година. Този факт е особено драматичен на фона на риска от глобална продоволствена криза като страничен ефект на войната в Украйна, пандемията и изменението на климата. Около 800 млн. души вече страдат от глад по данни на Организацията за прехрана и земеделие (FAO) на ООН. Секторът на храните е виновен за около 30% от световните емисии и е свързан с огромно потребление на вода. Част от тези ресурси се влагат в продукти, които буквално отиват на боклука.

Редно е първо да се изясни разликата между загуба и разхищение на храна: загубата е при прибирането на реколтата, складирането, обработването и транспорта; разхищението се случва при търговците на дребно, ресторантьорите и домакинствата. Днес усилията са фокусирани най-вече върху второто, защото там проблемът е по-видим. Кампании призовават магазини да даряват продукти, които не могат да траят. Тенденции като No waste целят приготвяне на храна без остатък в ресторантите. Потребителите все по-осъзнато опитват да планират нуждите си по-добре. Реално обаче над половината от храната, която не се изяжда, на стойност около 600 млрд. долара, се губи на по-ранен етап, във фермата и в процесите непосредствено след прибиране на реколтата.

Това освен обществен и екологичен е и бизнес проблем. Консултантската компания McKinsey посочва в свой доклад, че тя е резултат от неефективност на веригата и процесите и нейните скрити разходи често са равни или дори по-големи от нетните печалби. Според компанията обаче намаляването на загубите с 50 до 70% от страна на производителите и търговците на дребно е напълно постижимо. А ползите биха били както икономически, така и репутационни под формата на повишен ESG рейтинг. Според изследването на компанията ритейлърите биха могли да намалят разходите си с 3-6%, а производителите - с 5-10%. Това е около 80 милиарда долара нов пазарен потенциал.

Но тъй като загубата на храна е проблем, който обхваща много играчи и процеси, за голяма промяна е нужно всички заинтересовани страни да работят заедно.

Къде и как се губи храната

Над 2 млрд. тона храна се губят или прахосват всяка година. Най-голям принос за загубите имат плодовете и зеленчуците, зърнените храни, корените и грудките (виж графиката). С тях са свързани и най-голям дял емисии на CO2 и използване на вода и те според McKinsey трябва да са в центъра на усилията за свиване на загубите.

Изследването проследява пътя на доматите, отглеждани както на открито, така и в оранжерии в развити и в развиващи се пазари. Това по принцип е един от продуктите с най-големи загуби.

Резултатът: в развитите страни от 59 до 72 от всеки 100 домата стигат до рафта. Между 19 и 27 домата остават на полето - смачкани, изгнили, незрели и т.н. Те иначе могат да бъдат използвани като храна за животни, за преработка в биогорива, за органичен наторител и т.н. Поне 1-2 домата не преживяват транспортирането им в касетки до склада, а други 3-4 биват изхвърляни при миенето и сортирането. Още 1-2 домата се повреждат при пакетирането по изискванията на търговците или се изхвърлят, защото не пасват в изискваните опаковки. На финала между 4 и 6 на всеки 100 домата се повреждат при транспорта до супермаркетите или пък са неправилно пакетирани или етикетирани.

И това е добрият вариант, докато в развиващия се свят едва между 35 и 58 от общо 100 домата намират пътя до потребителя.

При прибиране на реколтата една трета от загубата е свързана с производствения излишък (т.е. фермата е произвела повече, отколкото е могла да продаде). Друга една трета е храна, годна за консумация, но неотговаряща на спецификациите на клиента. Останалата трета е поради повреждане на продукцията, която я прави негодна. Накратко - две трети от загубата са годни за консумация продукти и те могат безопасно да бъдат пренасочени за консумация от човека.

Изследването разкрива, че някои загуби са резултат от външни фактори - например метеорологични явления, Други са заради неоптимални практики като лоша поддръжка на оборудването. Но някои загуби са свързани с взаимодействията между играчите във веригата на стойността - например производителите може да произвеждат повече, защото не са сигурни какво е пазарното търсене, докато търговците често нямат много прозрачност по отношение на предлагането. Строгите спецификации на клиентите пък могат да доведат до прекомерни загуби. Като цяло повечето договори за доставка не създават стимули за намаляване на загубите на храна.

Само при доматите по оценката на компанията могат да се спасят 40 млн. т годишно и емисиите, свързани с производството им, да намалеят с 60 - 80%. И ако това може да се направи с домати, може да се направи и с други категории храни, смятат от McKinsey.

Как компаниите да превърнат загубите в печалби

Справянето с проблема изисква промени в мисленето на всички заинтересовани страни. Производителите и търговците ще трябва да гледат на загубата на храна не като неизбежен разход при правенето на бизнес или нещо, което засяга само отдела за устойчивост, а като потенциална стойност и печалба. Ето някои стъпки, които консултантите посочват.

Създайте прозрачност и задайте цели

Количественото определяне на загубата на храна (все още) не е точна наука, но това не е извинение компаниите да не правят нищо. Търговци и производители могат да си поставят за цел да събират информация чрез вътрешни интервюта, анализ на данни от доставчици и преглед на външни изследвания. След това могат да си поставят цели както вътре в компанията, така и на доставчиците, като обвържат намаляването на загубите със стимули за служители и партньори.

Далновидните компании се ангажират активно с доставчиците, за да картографират "горещите точки" на загубата на храна във веригата. Някои компании разработват (и предоставят публичен достъп до) интегрирана база данни за доставките на различни места. Други провеждат годишен външен одит на работата на доставчиците по този въпрос. Някои компании с най-добри практики използват цифрови технологии като блокчейн, за да направят продуктите проследими на всеки етап от пътуването от ферма до магазин.

Не е нужно данните да са перфектни - достатъчен обем информация показва обхвата на проблема. Генерирането на осведоменост за загубите е важна първа стъпка в създаването на спешност за промяна, казват консултантите.

Решете какво да правите и го направете

Изследването на McKinsey посочва четири лоста, които търговци и производителите могат да използват: минимализиране на загубите по време на производство и преработка; минимализиране на загубите по време на транзит; повишаване на продажбите и структурно предотвратяване на загубите. Всеки включва потенциални действия, но комбинацията е индивидуална за всяка компания. Общото е нуждата от фундаментална промяна на начина на взаимодействие между страните. Съветите на консултантите включват:

  • Работа с доставчици за по-добро съответствие между търсенето и предлагането. Това изисква много повече комуникация и прозрачност - търговците ще трябва да предоставят на фермерите повече информация за очакваното търсене, а фермерите на търговците - повече видимост за производствените си планове. Някои компании правят дългосрочно планиране със своите доставчици за няколко сезона напред.
  • Основен ремонт на практиките за поръчки от страна на ритейлърите - не избирайте доставчици само по цената. Вземете под внимание усилията за намаляване на загубите на храна. Направете спецификациите си по-малко строги, така че да включват повече годна продукция. (Проучвания показват, че потребителите имат по-висока толерантност към цветови вариации, размери и форми, отколкото преди.)
  • Храна, която иначе би била загубена, може да се превърне в нови продукти - обмислете отделянето на ресурси за научноизследователска и развойна дейност. Бирения конгломерат AB InBev например инвестира 200 млн. долара във фабрики, които превръщат страничните си продукти от ечемик в протеини и фибри. В резултат тя има два нови бизнеса: протеинови напитки и протеинова съставка, която AB InBev продава на други производители на храни.

Истинска и трайна промяна

В неофициална анкета сред лидери в индустрията две трети посочват слабото управление като най-голямата пречка пред прилагането на програми за загуба на храна.

Така един от най-важните фактори за значителна и устойчива промяна е силен модел на управление вътре в компанията. Другият е управлението на заинтересованите страни - доставчици, потребители и други могат да бъдат убедени да станат съюзници и поддръжници на усилията за намаляване на загубите.

Важен момент е и повишаване на осведомеността за проблема и неговия мащаб сред фермерите и доставчиците, за да приемат загубата на храна като неефективност вместо като неизбежност. Целенасочените маркетингови програми и образователни кампании пък помагат за промяна на потребителския избор и поведение.

В повечето компании днес загубата на храна не е ничий проблем. В контекста на зелената трансформация обаче това е лукс, който неизбежно ще се промени. Рискът от глобална хранителна криза повишава общественото съзнание за проблема и оказва натиск върху фермери и търговци да действат. Започвайки промяната отрано, те имат шанса да превърнат загубата на храна в нов бизнес.

Все още няма коментари
Нов коментар