Новият брой: Накъде след вота
Close

Най-субсидираните земеделци искат още пари заради зърнена конкуренция от Украйна

Протестите на зърнопроизводителите, изглежда, са или политически, или заради искания за още дотации

Бюлетин Ритейл Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Темата накратко
  • Основните внесени количества зърно от Украйна са били слънчоглед, но евтината алтернатива вече я няма според представители на пазара.
  • Служебният кабинет моментално подкрепи местните зърнопроизводители и поиска от Брюксел намеса и пари.
  • В началото на войната цените на пшеница, царевица, слънчоглед се вдигнаха силно, сега се нормализират и пазарът явно не се нрави на местните зърнопроизводители.

Българските зърнопроизводители гръмогласно обявиха, че са пред масови фалити заради "безконтролния и нерегламентиран" внос на евтино, некачествено и дори опасно зърно от Украйна и държавата трябва да ги защити, като наложи ограничения, така че това зърно да не остава на българския пазар. С тези си твърдения представителите на най-окрупнения и субсидиран земеделски сектор в България, съчетани с протест, възмутиха широката публика. Поне по пет повода.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Основните внесени количества зърно от Украйна са били слънчоглед, но евтината алтернатива вече я няма според представители на пазара.
  • Служебният кабинет моментално подкрепи местните зърнопроизводители и поиска от Брюксел намеса и пари.
  • В началото на войната цените на пшеница, царевица, слънчоглед се вдигнаха силно, сега се нормализират и пазарът явно не се нрави на местните зърнопроизводители.

Българските зърнопроизводители гръмогласно обявиха, че са пред масови фалити заради "безконтролния и нерегламентиран" внос на евтино, некачествено и дори опасно зърно от Украйна и държавата трябва да ги защити, като наложи ограничения, така че това зърно да не остава на българския пазар. С тези си твърдения представителите на най-окрупнения и субсидиран земеделски сектор в България, съчетани с протест, възмутиха широката публика. Поне по пет повода.

  • Първо, след месеци блокаж заради войната украински земеделци, които от десетилетия са основен фактор на пазара, най-сетне могат да изнесат част от количествата си. Солидарност тук - нула.
  • Второ, точно заради отсъствието на тези големи количества цените на пшеница, царевица, слънчоглед пролетта се изстреляха до невиждани висоти (грубо 50% над обичайното) и така местни производители и търговци имаха неповторими маржове. И това на фона на много силна, направо рекордна миналогодишна реколта, приходи и печалби.
  • Най-важно - отрича се пазарът и свободното движение на стоки.
  • Четвърто, ако предположим, че наистина има евтин внос, то това би довело до спадане на цени на хляб и олио например, което да загаси инфлацията за всички местни производители.
  • И не на последно място, твърденията на българските производители за ниско качество и ползвани забранени препарати в Украйна са недоказани.

Дъжд от субсидии

В същото време моментът изглежда повече от удобен за търсене на още привилегии за сектора. В България предстоят избори и всички политически играчи са склонни да обещават.

Удобен факт е и че брожения по ред теми има сред земеделците в много европейски страни. Това вече дава ефект - в сряда служебният земеделски министър Явор Гечев даде на протестиращите обещания за още евросубсидии, макар и да не е твърде ясно как би могло да се случи това.

Какво искат зърнопроизводителите

"Основните притеснения на бранша са свързани с липсата на ефективни действия от страна на националните власти за защита на българското зърно и българските зърнопроизводители във връзка с вноса от Украйна. Той не е с цел транзитно преминаване, както бе казано първоначално, а напротив - украинските продукти са реализирани на българския пазар. Те са изкупувани от българските преработватели и търговци на непазарни цени, далеч под себестойността на българската маслодайна и зърнена продукция", обясни на пресконференция в сряда председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов.

По думите на зърнопроизводители складовете били пълни с украинска продукция и родните производители - особено по-малките, нямало къде да съхраняват новата реколта и били принудени да продават на ниски цени.

Други твърдения на протестиращите са, че вносът от Украйна не преминава през фитосанитарен контрол и не отговаря на европейските стандарти - ставало дума за зърно, обработвано с доказано вредни за човека препарати, отдавна забранени за употреба в България. То, казват протестиращи, е дори потенциално опасно, тъй като можело да е даже радиоактивно и с наличие на тежки метали.

Така зърнопроизводителите искат "държавните институции да предпазят родното зърнопроизводство, като забранят вноса на зърнени и маслодайни култури, третирани с непозволени в ЕС продукти за растителна защита". Те настояват европейските "солидарни коридори" за износ на украинско зърно да преминават само транзитно и да им бъдат отпуснати средства от Кризисния резерв в селскостопанския сектор на ЕС.

Слънце или мрак

Макар да говорят на едро за "зърно", проблемът на българските производители е основно вносът на украински слънчоглед, а не на пшеница. По думите им стотици тонове слънчоглед са влезли и останали на пазара в страната ни на по-ниски цени от тези, на които продават родните производители.

Според служебното правителство временното либерализиране на търговията между ЕС и Украйна е довело до внос на и 650 хил. тона маслодаен слънчоглед. Каква част от него е останала в страната обаче не е ясно. Освен това в България има огромни фабрики за преработка до олио, предназначено за износ.

"От пролетта до юли наистина направихме значителен внос на слънчоглед от Украйна просто защото цените бяха по-добри - производителите там в тези тежки условия на война бяха готови на изгодни сделки на фона на принципно много високите цени по това време. През лятото сключвахме сделки на около 700 долара за тон. По това време българските производители се мръщеха на сделки от по над 2000 лв. за тон", казва български производител на слънчогледово олио. И добавя: "Да, това натисна цените на локално ниво, но това са съвсем нормални пазарни отношения, напълно прозрачни търговски сделки и не виждам какви претенции могат да имат за "нерегламентиран внос" и да търсят някаква защита от държавата. Това е пазар."

От юли насам обаче по думите му вече няма почти никакъв внос на слънчоглед, защото точно заради т.нар. солидарни коридори пазарните пътища за износ от Украйна са в голяма степен нормализирани и слънчогледът вече се преработва в Украйна и се изнася като олио и други продукти с добавена стойност. Той е категоричен, че няма и проблеми със складовия капацитет. "Дори когато имахме украински внос, в нашите бази и тези на партньорите имаше достатъчно много място", казва той.

По думите му България всъщност от години е нетен вносител на слънчоглед. Той идва обичайно от Румъния и Молдова. От Украйна и Русия - рядко и инцидентно, но е имало такива случаи. "Струва ми се, че страстите на българските производители сега са свързани повече с предизборната обстановка и цените, които паднаха, а те очакваха да продават на доста високи цени", казва още той.

Че проблемът са цените, потвърждават и производители, според които обаче и през август е имало засилен внос от Украйна. "Имаше затишие при вноса на зърно. Десетина дни нямаше камиони около базите в Добрич, цената на слънчогледа тръгна нагоре и стигна 1250 лв./тон. В момента, в който тръгнаха отново украинските тирове, цената започна да се срива", казва Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, цитирана от "Агри.бг". В момента по твърдения на НАЗ сделките са от порядъка на 1000 лв. за тон, а според бюлетина на Софийската стокова борса за периода 7 - 9 септември - 1200 лв. за тон.

Обещания за още помощи

"Искането за ограничаване на този внос от страна на държавата, който освен това е регламентиран на европейско ниво, е просто нелепо и антипазарно. Според мен зад него стоят някакви по-скоро политически аргументи или желания да се извлекат още някакви помощи, въпреки че това е сектор, към който обичайно са насочени огромни субсидии", коментира пред "Капитал" и пазарен анализатор.

В условията на предизборна кампания исканията - релевантни или не, изглежда, намират почва и в служебния кабинет. Земеделският министър Явор Гечев обяви, че министерството ще поиска извънредни мерки от ЕК - да бъде задействан т.нар. земеделски кризисен резерв на ЕС. Той е фонд от средства, които могат допълнително да се отпуснат на фермерите, ако търпят щети от войната на Русия в Украйна. Аграрният зам.-министър Тодор Джиков уточни, цитиран от "Медиапул", че все още не е ясно България за колко средства би кандидатствала, защото загубите на българските зърнопроизводители трябва да бъдат остойностени преди това.

Официално обаче България призовава ЕК да обърне специално внимание на ситуацията на пазара на маслодайни култури и да приложи всички възможни инструменти, вкл. и прилагането на извънредни мерки срещу смущения на пазара - това вече е записано в позицията на правителството за неформалното заседание на Съвета на ЕС по земеделие в Прага. Според позицията вносът от Украйна "изправя българските земеделски стопани пред сериозни предизвикателства като затруднена реализация на произведения в страната слънчоглед, ограничени складове за съхранение на зърното и съответните разходи, ценови натиск".

Въпросът с качеството

Участници в пазара намират за необосновани твърденията, че украинският внос е некачествен и опасен. От Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) също ги опровергават. Оттам посочват, че преди да влезе в България, украинското зърно минава през външната граница на Румъния, където задължително се взимат лабораторни проби за третирането на семената. Там се издават и фитосанитарни сертификати и сертификати за качество, така че обвиненията, че БАБХ не осъществява фитосанитарен контрол в България на тази продукция, са безпочвени. Все пак БАБХ е изпратила проби от украинско зърно към акредитирани лаборатории за изследвания за пестициди, тежки метали, ГМО и радиоактивност. Към момента обаче още няма готови резултати по информация на в. "Сега".

Друг фактор е самият пазар - украинското зърно в момента се купува и в цяла Европа и едва ли проблем с качеството и третиране с вредни препарати би останал скрит. Още повече че внос има от години - около ⅓ от износа на зърно от Украйна принципно е за Европа - основно царевица, но също и пшеница, ечемик и слънчоглед.

Представителят на българска преработвателна компания е категоричен, че качеството на купуваната от Украйна суровина е било високо. "Ние произвеждаме и изнасяме за цяла Европа, продукцията ни подлежи на постоянен контрол, както и тази на конкурентите ни. Никой не би си позволил да ползва некачествена или пък замърсена суровина, това е абсурд", казва той.

И Зелената сделка като враг

Някои протестиращи също насочиха гнева си и срещу "зелените" изисквания на ЕС, които ограничавали продуктивността им и оскъпявали продукцията. Сред тях са отделянето на повече земя за непроизводствени цели, намаляване на използването на торове, пестициди и т.н. "Така наречените агроекологични практики всъщност намаляват продуктивността минимално, а редом с това са обвързани с много допълнителни плащания по линия на европейските субсидии", казва пазарен анализатор за "Капитал". В същото време те целят поддържането на земята в здравословно състояние, което гарантира, че няма да настане криза в производителността. Редом с това именно заради войната в Украйна Брюксел вече направи отстъпки по тази линия, въпреки че това заплашва целите на Зелената сделка. ЕК позволи на фермерите да засаждат култури в площи, които принципно трябва да останат незасети с екологични цели, и да продължат да взимат субсидии за това.

Виж кой говори

Зърнопроизводителите в България са реално най-облагодетелстваните фермери. Секторът е силно окрупнен, а към него са насочени огромни субсидии. Според данни на ЕК България е първа в ЕС по концентрация на земи в големи стопанства и в топ 3 на разпределение на субсидиите към големи получатели. През 2020 г например 681 млн. лв. - почти половината от годишните директни субсидии за страната, са отишли при едва 1623 едри фермери. Повечето от тях отглеждат именно зърнени и маслодайни култури. Това са под 3% от всички над 50 хил. субсидирани фермери в страната. Опитите за налагане на тавани за субсидиите на едрите стопани продължават, макар до момента да не са дали ефект.

Редом с това напоследък пазарът е повече от щедър към зърнопроизводителите. През миналата година те имаха рекорден добив - 7.2 млн. тона, и високи цени, което изстреля приходите в зърнения сектор на небивали нива - той е сред най-бурно растящите със среден ръст на приходите над 54% за 2021 г, сочат данните на годишната класация "Капитал 100". Тази година реколта също е силна, макар и малко по-слаба от рекордната 2021 г., а цените на борсите остават високи и въпреки че рекордните стойности отминаха, те са достатъчно завишени, за да могат производителите да покрият нарасналите си разходи заради по-скъпите горива, торове и препарати и отново да реализират добри печалби.

7 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    bluelagoon avatar :-|
    мики маус
    • + 5

    Правилно протестират зърнарите!
    Правото им да сменят поршетата през година е неприкосновено и трябва да бъде бранено с всички сили.

    Нередност?
  • 2
    hodounski avatar :-P
    hodounski
    • + 1

    Бяха си наумили да си купят още по един Майбах ,ама цената падна...

    Нередност?
  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 2
    • + 1

    Въпросът изобщо не е в авто и авиопарка на топ зърнарите, а както в приказката за яденето на зелника - за този, който им го дава. В случая това е ЕС, който чрез субсидиите на декар ударно превърна българското земеделие в Северна БГ в латифундистко. И продължава да го угоява.

    Другата, много по-сериозна тема, която тук видимо нямат капацитет да развият, е за вноса в БГ на украинско зърно.
    И това при положение че:
    1. Българските зърнобази се пукат по шевовете от добрата реколта;
    2. Истанбулското споразумение за износ на украинско зърно през Черно море бе пропагандно мотивирано да спаси Африка от гладна смърт. Оказа се, че над 90% от украинския зърнен износ е за страни от ЕС и едва 3 (три!!) кораба са занесли товара си другаде;
    3. БАБХ продължава да няма акредитирана лаборатория, която да проверява и сертифицира вноса на храни. По никоя граница!

    В този ред на мисли сериозна медия би имала достатъчно теми, а не да прави упорити опити да противопоставя едни българи на други българи.
    Защото, ако се натрупа достатъчно гняв срещу мегабогатите зърнари, дали пък, вече веднъж отпушен, народният гняв няма да подпали чергата и на ВЕИ бароните?

    Нередност?
  • 4
    straw_ avatar :-?
    straw_sec

    1. На снимката е посочена много интересна комбинация на сеитбообръщение между пшеница и нахут. Две полета, като това, на което е отглеждана пшеница: стърнището е изорано и подготвено за следващата година, когато напролет ще бъде засят нахут. На полето, което в момента комбайнът прибира узрелия нахут (за тахан), след около месец (към края на октомври) ще бъде засята пшеница. Чрез тази смяна на културите в тези полета, се цели ползване от пшеницата на обогатената с хранителни вещества почва от грудковите бактерии (микориза) развиващи се по кореновата система на нахута. Това е много добре подбрано редуване на културите, защото толкова силно запрашаване означава прекалено наситнен почвен състав на обезструктурена почва, като грудковите бактерии са добър източник на слепващи почвата вещества, възстановяващи факторите на плодородието на почвата :)

    Нередност?
  • 5
    straw_ avatar :-?
    straw_sec

    2. Линейно разпределената плевелна петнистост, означава, че ползваната вода за разтваряне на хербицида е била прекалено студена и със съдържание на калций (силен дебит през много дебел маркуч или прекалено отворен кран), както и че готовият разтвор не е престоял достатъчно дълго за да може активното вещество да се хомогенизира добре в целия обем, и дюзите на пръскачката в конкретния момент са излъчвали само вода. Съдейки по новичката боя по комбайна, вероятно се дължи на новосубсидирана инициатива с младежки колектив, без достатъчно опит в приготвянето на разтвори (за микронизиране са нужни поне 12 часа, като готовата туба-цистерна трябва да е престояла на най-топлото място в стопанския двор). Когато не може да се чака твърдата калциева вода да омекне, се ползват оригинални формулации с включен към тях омекотител :)

    Нередност?
  • 6
    straw_ avatar :-?
    straw_sec

    3. Прекалено ниския хедер означава стремеж към прибиране и на бобовете, които са в максимална близост с почвата (натежали). Това е комбинация от три неправилно комбинирани фактора: прекалено много фосфорно торене (понеже е комбинация с пшеница, която го изисква); пропусната оптимална дата за прибиране поради което насаждението е полегнало; ниска гъстота на посева (разстилане) поради което растенията не са се стремили към израстване във височина. Това води до прекалено висок процент на съдържание на белтъчини (от азотфиксиращите бактерии), и понеже количеството произведен тахан е еднакво с количеството на суровината (висок рандеман), се провокира работата на бъбреците с ненужно завишените белтъчни азотни вещества (урея). В случая е добре, в годината след приложено запасяващо фосфорно торене срещу пшеница, първата сеитба на нахут след това, да е със завишени сеитбени норми, което ще издължи растенията; но разбира се гъстотата ще увеличи влажността на насаждението и това ще провокира по-добри условия за развитие на чернилка. Т.е. завишени разходи по пръскания, или предпочитания към българските сортове устойчиви на чернилка :)

    Нередност?
  • 7
    straw_ avatar :-?
    straw_sec

    Поради по-студените въздушни маси от Арктика и по-продължителния хладен период през зимата (2021-22) над европейската част от Русия, както и Украйна, доведоха до намалено натрупване на хранителни вещества в пшеницата, поради което, от стопанско значими за износа стоки се оказа само фуражната пшеница. Именно поради това, внасяните в България количества пшеница са именно от тази категория.

    Предвид взаимосвързаните почвени и климатични фактори за производителките на пшеница в нашия регион, студът намали физиологичните възможности за формиране на достатъчно калории в най-рано прибираните сортове хлебна пшеница в България, и така, годната за производство на хлебни изделия суровина е в сравнително по-малки количества спрямо другите години. Така се увеличава суровината с насока фуражен завод (отлагане на постъпване като продукт в магазин), а недостигът се компенсира чрез завишено производство на хлебна пшеница в по-топлите през отминалата зима региони.

    В такива случаи, завишаването на азотната торова норма и заемането на повече посевни площи (за сметка на фуражната пшеница) в Сърбия, води до наднормено количество реколта, която чрез износ компенсира калорийния недостиг в държавите производителки в нашия регион. Това води обаче до намалено внасяне на фураж в животновъдните ферми на Сърбия и съответно намаляване количествата произведени млечни произведения. По тази причина, към момента съществува забрана за износ на продукцията от млекозаводите (складиране за бъдещ период) от страна на Сърбия.

    Нередност?
Нов коментар