Най-субсидираните земеделци искат още пари заради зърнена конкуренция от Украйна

Правилно протестират зърнарите!
Правото им да сменят поршетата през година е неприкосновено и трябва да бъде бранено с всички сили.

Бяха си наумили да си купят още по един Майбах ,ама цената падна...

Въпросът изобщо не е в авто и авиопарка на топ зърнарите, а както в приказката за яденето на зелника - за този, който им го дава. В случая това е ЕС, който чрез субсидиите на декар ударно превърна българското земеделие в Северна БГ в латифундистко. И продължава да го угоява.

Другата, много по-сериозна тема, която тук видимо нямат капацитет да развият, е за вноса в БГ на украинско зърно.
И това при положение че:
1. Българските зърнобази се пукат по шевовете от добрата реколта;
2. Истанбулското споразумение за износ на украинско зърно през Черно море бе пропагандно мотивирано да спаси Африка от гладна смърт. Оказа се, че над 90% от украинския зърнен износ е за страни от ЕС и едва 3 (три!!) кораба са занесли товара си другаде;
3. БАБХ продължава да няма акредитирана лаборатория, която да проверява и сертифицира вноса на храни. По никоя граница!

В този ред на мисли сериозна медия би имала достатъчно теми, а не да прави упорити опити да противопоставя едни българи на други българи.
Защото, ако се натрупа достатъчно гняв срещу мегабогатите зърнари, дали пък, вече веднъж отпушен, народният гняв няма да подпали чергата и на ВЕИ бароните?

1. На снимката е посочена много интересна комбинация на сеитбообръщение между пшеница и нахут. Две полета, като това, на което е отглеждана пшеница: стърнището е изорано и подготвено за следващата година, когато напролет ще бъде засят нахут. На полето, което в момента комбайнът прибира узрелия нахут (за тахан), след около месец (към края на октомври) ще бъде засята пшеница. Чрез тази смяна на културите в тези полета, се цели ползване от пшеницата на обогатената с хранителни вещества почва от грудковите бактерии (микориза) развиващи се по кореновата система на нахута. Това е много добре подбрано редуване на културите, защото толкова силно запрашаване означава прекалено наситнен почвен състав на обезструктурена почва, като грудковите бактерии са добър източник на слепващи почвата вещества, възстановяващи факторите на плодородието на почвата :)

2. Линейно разпределената плевелна петнистост, означава, че ползваната вода за разтваряне на хербицида е била прекалено студена и със съдържание на калций (силен дебит през много дебел маркуч или прекалено отворен кран), както и че готовият разтвор не е престоял достатъчно дълго за да може активното вещество да се хомогенизира добре в целия обем, и дюзите на пръскачката в конкретния момент са излъчвали само вода. Съдейки по новичката боя по комбайна, вероятно се дължи на новосубсидирана инициатива с младежки колектив, без достатъчно опит в приготвянето на разтвори (за микронизиране са нужни поне 12 часа, като готовата туба-цистерна трябва да е престояла на най-топлото място в стопанския двор). Когато не може да се чака твърдата калциева вода да омекне, се ползват оригинални формулации с включен към тях омекотител :)

3. Прекалено ниския хедер означава стремеж към прибиране и на бобовете, които са в максимална близост с почвата (натежали). Това е комбинация от три неправилно комбинирани фактора: прекалено много фосфорно торене (понеже е комбинация с пшеница, която го изисква); пропусната оптимална дата за прибиране поради което насаждението е полегнало; ниска гъстота на посева (разстилане) поради което растенията не са се стремили към израстване във височина. Това води до прекалено висок процент на съдържание на белтъчини (от азотфиксиращите бактерии), и понеже количеството произведен тахан е еднакво с количеството на суровината (висок рандеман), се провокира работата на бъбреците с ненужно завишените белтъчни азотни вещества (урея). В случая е добре, в годината след приложено запасяващо фосфорно торене срещу пшеница, първата сеитба на нахут след това, да е със завишени сеитбени норми, което ще издължи растенията; но разбира се гъстотата ще увеличи влажността на насаждението и това ще провокира по-добри условия за развитие на чернилка. Т.е. завишени разходи по пръскания, или предпочитания към българските сортове устойчиви на чернилка :)

Поради по-студените въздушни маси от Арктика и по-продължителния хладен период през зимата (2021-22) над европейската част от Русия, както и Украйна, доведоха до намалено натрупване на хранителни вещества в пшеницата, поради което, от стопанско значими за износа стоки се оказа само фуражната пшеница. Именно поради това, внасяните в България количества пшеница са именно от тази категория.

Предвид взаимосвързаните почвени и климатични фактори за производителките на пшеница в нашия регион, студът намали физиологичните възможности за формиране на достатъчно калории в най-рано прибираните сортове хлебна пшеница в България, и така, годната за производство на хлебни изделия суровина е в сравнително по-малки количества спрямо другите години. Така се увеличава суровината с насока фуражен завод (отлагане на постъпване като продукт в магазин), а недостигът се компенсира чрез завишено производство на хлебна пшеница в по-топлите през отминалата зима региони.

В такива случаи, завишаването на азотната торова норма и заемането на повече посевни площи (за сметка на фуражната пшеница) в Сърбия, води до наднормено количество реколта, която чрез износ компенсира калорийния недостиг в държавите производителки в нашия регион. Това води обаче до намалено внасяне на фураж в животновъдните ферми на Сърбия и съответно намаляване количествата произведени млечни произведения. По тази причина, към момента съществува забрана за износ на продукцията от млекозаводите (складиране за бъдещ период) от страна на Сърбия.